№ 20792
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110116271 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 415 ГПК обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „********** ЕАД срещу И.
С. Д. за признаване за установено съществуването на вземанията по заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №3200/2025г. по описа на СРС, 113 състав,
начислени за топлоснабден имот с абонатен № *********, находящ се на адрес гр. София,
ул. “***********“, №31, вх. 2, ет. 3, ап. 9, а именно за сумите от 1 521,52 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.01.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 397,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 13.01.2025 г., 60,32лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 20.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,78 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2022 г. до 13.01.2025 г.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение по доставката на топлинна
енергия за битови нужди с ответника. Твърдяното облигационно правоотношение
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и
имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, за което ответникът дължал процесните суми. Претендира законна лихва и
разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът И. С. Д. оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че всички радиатори в имота били
демонтирани и че вземанията били начислени по нормативен ред само за сградна
инсталация и БГВ. Оспорва наличието на твърдяното облигационно правоотношение между
1
страните по делото. Не оспорва представените от ищеца общи фактури за вземанията,
включени в исковия период. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че за
вземането за цената на услугата дялово разпределение не е с настъпила изискуемост преди
предявяването на иска. Прави възражение за нищожност на общите условия на ищеца в
частта, в която се приема, че топлофикационното дружество и третото лице-помагач могат
да уговарят задължения за потребителите без тяхно участие. Позовава се на нищожност на
методиката за изчисление на дължимите суми за сградна инсталация. В правния мир не
съществувала формула, която да регламентира начина на изчисление на това перо от
исковата претенция. Иска от съда да упражни контрол за законосъобразност на приложимите
разпоредби, като съобрази постановените решения на ВАС и приеме, че всички суми са
недължими. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "**********“ ЕООД не взема становище
по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3200/2025 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Първият спорен въпрос между страните е относно материалната легитимация на
ответника. Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.
2 от закона/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на
2
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобИ.е на имота с новия
собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с
което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
/изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия /Решение № 1526/15.03.2024г. на СГС, II-Г
състав по в.гр.д.№1704/2023 г. на СГС/.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, на 19.12.1970г.
/на л. 25-26 от делото/ правото на собственост върху имота, за който са начислени съдебно
предявените вземания, а именно апартамент №9, находящ се в гр. София, на адрес ул.
„***********“ №31, вх. „Б“, ет. 3, е придобито от И. Стефанов Янев и **********
Йорданова ***********.
Установява се от удостоверението за наследници на И. Стефанов Янев /на л. 23 от
делото/, че същият е починал на 16.03.1988г. със семейно положение женен, при което е
оставил наследници по закон ********** Йорданова *********** – съпруга, Еленка И.ова
Д.а –дъщеря и Асен И.ов Янев- син.
От удостоверението за родствени връзки на Еленка И.ова Д.а се установява, че
ответникът И. С. Д. е неин син.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот /на л. 27-28 от делото/ **********
Йорданов *********** и Асен И.ов Янев са дарили на ответника И. С. Д. притежаваните от
3
тях идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот, като
едновременно с това дарителката ********** Йорданова *********** си е запазила
пожизнено право на ползване върху дарените от нея 4/6 идеални части.
От така обсъдените писмени доказателства съдът приема за установено, че през
исковия период имотът е притежаван в съсобственост между И. С. Д. и неговата майка
Еленка И.ова Д.а при права 5/6 ид.ч. за първия и 1/6 ид.ч. за втория съсобственик и учредено
пожизнено вещно право на ползване в полза на третото лице ********** Йорданова
*********** върху 4/6 идеални части.
Действително, при наличието на вещен ползвател върху имота, сумите за потребена
топлинна енергия следва да бъдат заплащани от него, а не от собственика на имота. Идеята
на законодателя е дължимите суми да се заплащат от лицата, действително потребяващи
топлинна енергия, като при наличието на вещни ползватели именно те са лицата, дължащи
заплащане на топлинната енергия. Това е така, тъй като с учредяване на правото на ползване
върху вещта собственикът се лишава от правомощията си да упражнява фактическа власт
върху нея. В настоящия случай, обаче, са представени заявление-декларация за открИ.е на
партида на името на собственика И. С.а Д. от 26.04.2016г.и заявление от същата дата, с
което в качеството си на нов собственик И. С. Д. е поискал сметките, начислени от 2015г. да
бъдат префактурирани на негово име. Съдът намира, че от този момент облигационните
отношения по доставка на топлинна енергия са възникнали между ответника и
топлофикационното дружество. С представеното заявление – декларация от 26.04.2016 г. до
ищеца е направено искане от И. С. Д. за открИ.е на партида за топлоснабдения имот
съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на И. Д.
за процесния имот, до която се отнасят индивидуалните изравнителни сметки, както и
фактурите за исковия период, видно от приложените към делото документи. Това заявление-
декларация представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението на И. Д. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с
ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с
ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като И. Д. е поискал открИ.ето на
партида, а дружеството е уважило искането му. От посочената дата – 26.04.2016 г.,
предхождаща началото на исковия период, между И. Д. и ищцовото дружество съществува
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота. Ето защо,
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за
процесния период е единствено И. Д.. Следователно с този изричен договор за доставка на
топлинна енергия със собственика на имота е преустановено действието на предходното
облигационно правоотношение между страните по настоящето дело за същия имот и макар
и ********** И.ова *********** да е вещен ползвател на имота, същата няма качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Както
беше посочено по – горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В случая, последно по
време е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот
единствено с И. Д. видно от представеното по делото заявление-декларация за открИ.е на
партида от 26.04.2016 г.
С оглед изложеното се налага извод, че именно ответникът има качеството
4
потребител на топлинна енергия и в този смисъл е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове. За процесния период не съществува облигационно
правоотношение по доставката на топлинна енергия между ищеца и вещния ползвател или
другия съсобственик, поради което възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни. Фактическото ползване на имота от друго лице, било то вещният ползвател
или другият съсобственик, може да има значение само на плоскостта на вътрешните
отношения между това лице и титуляра на партидата. Това фактическо състояние, обаче, се
явява е противопоставимо на ищеца, доколкото по делото не се установява възникването на
облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия с такова лице-
фактически ползвател на имота. Правно ирелевантно е и декларирането на имота за данъчни
цели или плащането на публичните задължения, свързани с притежаваните вещни права
върху същия, поради което ангажираните в тази връзка писмени доказателства не се
обсъждат като неотносими.
От тук клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"*****************" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"*****************" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
5
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "**********“
АД, който извод следва от представените със становището на третото лице-помагач писмени
доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това
обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Твърдяното количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото
определяне са отделени за безспорно с окончателния доклад, приет без възражения от
страните. Наред с това действащите към съответните периоди Наредби за
топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на
уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение. Не се споделя възражението на ответника за отсъствието на формула,
по която да се изчисляват дължимите суми за сградна инсталация, защото постановената
отмяна на методиката от ВАС се прилага занапред и не засяга исковия период.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
плащанията, които са правени преди завеждането на делото, са били надлежно отразени.
Вещото лице уточнява, че не са налице плащания, с които да се погасяват вземания по
съдебната сметка за исковия период. След приспадане намалението в ДДС ставката
оставащата дължима сума за ТЕ за отопление и битово горещо водоснабдяване е 1521,52 лв.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности. Възражението на ответника
срещу отнасянето на дължимите се суми след намалението на ДДС ставката към най-
старите задължения не се споделя от съда. Не е налице задължение за доставчика на
комунални услуги да прихване тези суми от задълженията за съответния отоплителен сезон,
а от друга страна погасяването на най-старите и най-обременителни задължения не ощетява,
6
а напротив – обслужва интереса на потребителя. По делото не се твърди и не се доказва
ответникът да се е противопоставил на тази поредност на погасяване, нито да е поискал
прихващането да се осъществи в различен порядък. Единственият аргумент в подкрепа на
тезата на ответника срещу избраната поредност на погасяване на задълженията е
обстоятелството, че за най-старите задължения е изтекъл най-значителен период от
приложимия кратък срок на погасителната давност, но тази теза не издържа на критика,
доколкото и към момента на прихващането давностният срок не е бил изтекъл, а дори и да
беше изтекъл това би било правно ирелевантно по арг. от чл. 118 ЗЗД и чл. 120 ЗЗД.
Ето защо съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Всичко изложено обуславя извода на съда за основателност на предявения иск.
Тук следва да се разгледа наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 20.01.2025 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на **********орите на
"*****************" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.
07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Погасени с тригодишна давност са паричните вземания с падеж преди 20.01.2022г.
Съгласно кредитираната съдебно-счетоводна експертиза за периода от м.12.2021г. до
м.04.2024г. размера на цената за доставената топлинна енергия е 1484,96 лв., до която сума
исковата претенция е основателна. За разликата до пълния размер от 1521,52 лв. и за
периода от 05.2021г. до м. 11.2021г. дължимите се суми са погасени по давност, поради което
искът следва да се отхвърли.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.01.2025 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Безспорно е, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост, е извършвано именно от третото лице – помагач. Размерът на
дължимата такса дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно –
60,32 лв. за периода от м.09.2022г. до м.04.2024 г.. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането
за м. 9.2022 г. е започнала да тече от 01.10.2022 г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "*****************" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за исковия
период от 15.09.2022г. до 13.01.2025г. върху непогасената по давност главница е в размер на
346,50 лв. Ето защо искът ще се уважи частично до тази сума и ще се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер от 397,64 лв.
8
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 11,72 лв. за
периода 15.02.2022г. до 30.04.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на направените разноски от ищеца е 89,83 лв. за
заповедното производство, в т.ч. 39,83 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, и 639,83 лв. за исковото производство, в т.ч. 39,83 лв. за държавна такса,
200 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда/ и 350 лв. за ССчЕ, от които
по съразмерност на ищеца ще се присъдят 68,80 лв. за заповедното, респ. 490,07 лв. за
исковото производство.
На предоставилия безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА
процесуален представител на ответника се следва адвокатско възнаграждение от 200 лв. за
заповедното производство и 400 лв. за исковото, от които съобразно отхвърлената част от
исковете в полза на адвоката ще се присъдят 46,81 лв., съответно 93,63 лв. за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. София,
ул. „*********“ №33, бл. 101, вх. 4, ет. 4, ап. 56 дължи на "*****************" ЕАД, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "*********" № 23Б,
на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
вземанията за следните суми: 1484,96 лв., главница – представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, на адрес ул. „***********“ №31, вх. 2, ет.
3, ап. 9 аб. № 31175 за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2024 г., както и сумата от 346,50 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
13.05.2024 г.,и 60,32 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.09.2020г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.01.2025 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№3200/2025 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ
частично иска за главница за цената на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021г. до 30.11.2021г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер от
1521,52 лв., ОТХВЪРЛЯ частично иска за мораторна лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
397,64 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 11,78 лева за периода от 15.02.2022г. до 30.04.2024г.
ОСЪЖДА И. С. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „*********“ №33, бл.
101, вх. 4, ет. 4, ап. 56 да заплати на "*****************" ЕАД, ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "*********" 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото производство в размер на 490,07 лв.
и за заповедното производство в размер на 68,80лв.
9
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА „***************** ”ЕАД,
ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„*********”№
23Б, да заплати на адв. К. П. ***********, член на САК с л. №******** възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на И. С. Д. с ЕГН ********** в размер на
46,81 лв. за заповедното и 93,63 лв. за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „**********" ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „*****************” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10