№ 276
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000230 по описа за 2025 година
С решение № 12/15.01.25 г., постановено по т.д. № 52/22 г. на ОС
Стара Загора, Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. Т. А. ЕГН **********,
Т. Т. А. ЕГН **********, М. Т. Р. ЕГН ********** и З. Т. А. ЕГН **********
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им Т. А. А.,
настъпила вследствие на ПТП от 19.09.2021 г., в размер на 50 000 лв. за всеки
от тях, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане
на сумите, и като неоснователни са отхвърлени исковете на всеки един от
ищците за разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 130 000 лв.,
заявени като частични от 200 000 лв., както и за законна лихва върху
дължимите обезщетения за периода от 26.09.2021 г. до 27.09.2021 г.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на
адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищците в размер на 7 692, 30 лв. с ДДС съразмерно с уважената
част от исковете.
Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. са осъдени да заплатят на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски в размер на 2 150, 76 лв.
1
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт 8 0000 лв. – ДТ и 327 лв. -
разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от
исковете.
С определение № 180/4.3.25 г., постановено по същото дело, е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. П. К. като пълномощник на Д. Т.
А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. за изменение на Решение № 12/15.01.2025 г.
постановено по т. д. № 52/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в
частта за разноските като неоснователна.
Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му
част е подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Иска се в тази част
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като вместо
това се постанови друго, с което исковите претенции бъдат изцяло
отхвърлени.поради липса на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А.
изразяват становище за неоснователност на предявената жалба. Молят
решението в обжалваната част да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на възнаграждение на
процесуалния им представител адв. П. К. за оказана безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция.
Подадена е и частна въззивна жалба против определение №
180/4.3.25 г. от адв. П. К. като пълномощник на Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т.
А.. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението, като се
иска същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се
уважи искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му за
разноските, като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ пред първа инстанция до размер на 20 883.80
лв. с ДДС.
Частната жалба се оспорва като неоснователна от противната
страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, която иска обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
2
законосъобразно.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от
КЗ, предявени от Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. против ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за присъждане на обезщетения за имуществени вреди,
претърпени от ищците вследствие смъртта на техния баща Т. А. А. като
резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2021 г. на път ПП-!, км.331, виновно
причинено от Е. М. като водач на л.а. с рег. № ** **** **, марка „Д.“, по
отношение на който автомобил към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че за
увреждащия л.а. „Д.“ с рег. № ** **** ** е била налице сключена със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по з.п. № ****************** със срок на валидност една
година, считано от 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г.
Исковете са приети за допустими с оглед установеното, че
съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ са предявени претенции за изплащане
на обезщетение пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД София с
представяне на всички документи, с които ищците са разполагали,същите са
получени от застрахователя с на 01.11.2021 г., като са заведени щети № 0801-
006457/2021-01; № 0801-006457/2021-02; № 0801- 006457/2021-03 и № 0801-
006457/2021-04, по които в законоустановения срок застрахователят не е
предложил и изплатил обезщетение.
Прието е на база заключенията на първоначалната и повторна
САТЕ, че в случая е налице противоправно поведение на водача на л.а. „Д.“ с
рег. № ** **** **, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на бащата на ищците, като презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е
оборена се касае за виновно поведение, поради което са осъществени всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и са
налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ. Посочено е, че в доколкото няма постановена присъда, която
да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, горните предпоставки са установени съобразно доказателствата,
3
събрани в хода на гражданското производство.
Във въззивната жалба, на първо място, се развиват съображения
за това, че образуваното по случая досъдебно производство срещу водача М. е
приключило с влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното
производство - постановление от 9.7.24 г. на ОП Стара Загора за
прекратяване на наказателното производство срещу водача Е. М. по ДП №
****/** на РУ К. при ОДМВР С. З., потвърдено с определение № 816/7.10.24
г. по чнхд № 844/24 г.на ОС Стара Загора, потвърдено с определение №
404/13.11.24 по възз.чнд № 510/24 г. на Пловдивски апелативен съд.
Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че в тези актове е било
прието, че процесното ПТП е било технически непредотвратимо за водача на
автомобила, пешеходецът е бягал при пресичане на пътното платно, попадал е
в опасната зона на автомобила, който се е движел с технически съобразена за
пътния участък скорост. В тази връзка счита, че с тези актове се доказва
липсата на деяние/престъпление, вина и противоправност от страна на водача
на лекия автомобил Е. М., който въпрос бил окончателно решен от
наказателния съд.
Горните оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 300 от ГПК
със задължителна сила за това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на водача има единствено влязлата в сила
присъда на наказателния съд. Такава сила съгласно чл. 413, ал.1 и 2 от НПК
имат и съдебните актове по глава 28-ма от НПК „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ и глава
29- та от НПК „Решаване на делото със споразумение“. В случая не е налице
съдебен акт, който да се ползва със задължителна сила за гражданския съд
относно въпросите за наличие на противоправно деяние и вината на водача на
увреждащия автомобил. При това положение е изцяло законосъобразен
изводът в обжалваното решение, че елементите от фактическия състав на
деликта подлежат на доказване в гражданския процес и наличието им следва
да се преценява с оглед събраните по настоящето дело доказателства.
Анотирана съдебна практика
Във връзка с изясняване на механизма на настъпване на ПТП по
делото са събрани гласни доказателства - разпитана като свидетел Е. М. К. –
водач на увреждащия автомобил. Според показанията й тя е пътувала в
дясната лента в посока Гурково и съвсем изведнъж, с периферията
погледнала и видяла, че някакъв човек стои от отсрещната страна зад
мантинелата, нищо не подсказвало, че ще пресича, при положение, че има
поток, като човекът бил неподвижен; в един момент, докато се усети, видяла,
че изведнъж някой лети към колата с бегом към лявата страна към стъклото;
паднал, е чул се трясък, и спряла; човекът бил паднал точно пред колата
между двете платна; карала с около 70-80 км/ч; нямало ограничение на
скоростта, нямало знак, нямало пешеходни пътеки, имало отстрани
4
мантинели; времето било ясно, слънчево; пред и отзад автомобила имало
коли, в насрещното също имало движение; удареният човек бил облачен с
тъмно кафяви или черни панталони и по-светла риза, имал каскет, който бил
паднал настрани; ударът настъпил в стъклото от лявата страна, не отпред; той
бил излязъл отстрани; всичко се случило в един миг; след удара тялото на
пострадалия било пред колата напречно на двете платна, главата му била
обратно на осевата линия, краката му сочели към осевата линия; съпругът й, с
когото пътували заедно в колата, изместили тялото на пострадалия, който
тогава бил жив; имало мотористите в другата лента, които сигурно възприели
удара, спрели, дошли и започнали да регулират движението и се обадили на
тел.112; заявява, че ударът бил в лявата страна, в средата на стъклото;
пострадалият не отхвръкнал при удара, а се ударил и паднал; преди да стане
удара, видяла, че някой бегом лети към колата; не може да прецени колко
време след като видяла човека зад мантинелата е настъпил удара.
Като писмени доказателства са приобщени материали от
досъдебното производство.
В първоинстанционното производство са назначени КСМАТЕ и
повторна САТЕ, на заключенията на които се е позовал
първоинстанционният съд.
От същите се установява аналогичен механизъм на настъпване
на ПТП, но с налични разлики по отношение на конкретни изчисления за
скорост на движение на лекия автомобил, съответно опасна зона за спиране,
както и по отношение конкретното място на удара между лекия автомобил и
пешеходеца:
ПТП е настъпило на 19.09.2021 г. около 11:00-11:30 часа, в
светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, на хоризонтален, равен
и прав участък от път 1-6, при липса на въведени ограничения на скоростта с
пътни знаци, т.е. при максимално разрешена скорост при път извън населено
място от 90 км/ч. В посока от запад на изток /между Мъглиж и Ветрен/ по
посочения път се е движел лек автомобил Д. М. с рег. № ** **** **,
управляван от Е. К., със скорост на движение около 71 км/ч според КСМАТЕ,
а според повторната - 76 км и опасна зона за спиране около 56 м, съответно –
62 м.
В същото време, в посока от север на юг, пешеходецът Т. А. е
предприел пресичане на платното за движение. Водачът К. е възприела
опасността и е задействала спирачната система, но въпреки това е настъпил
удар между лекия автомобил и пешеходеца, който е осъществен изцяло в
южната пътна лента на платното за движение, т.е. в платното за движение на
лекия автомобил. Според КСМАТЕ ударът е настъпил на около 14,70 м
западно от ориентира ОР и на около 5,00 - 5,15 м южно от северната граница
5
на платното за движение, според повторната - на около 14,5 т преди линията
на ориентира, в граници от 5,4-5,6 т южно от северната граница на платното за
движение. Ударът е настъпил между челната лява част на лекия автомобил и
дясната странична част на пешеходеца. След удара тялото е изпаднало върху
пътната настилка пред автомобила, там където в протокола за оглед е описано
петно от тъмно червена течност. След удара автомобилът се е установил в
покой така както, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. В резултат на ПТП са нанесени телесни увреждания на пешеходеца,
несъвместими с живота.
Същевременно по отношение възможността на водача на лекия
автомобил да предотврати настъпването на ПТП са налице съществени
различия в изводите на вещите лица:
В заключението на КСМАТЕ е мотивиран извод, че водачката на
л.а. Д. М. е имала техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно
спиране само при движение на пешеходеца с бърз ход, в който случай
пешеходецът не попада в опасната зона за спиране на автомобила. При
ход „спокойно бягане“ и „бързо бягане“ ударът е непредотвратим за
водача, тъй като в тези два случая пешеходецът е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила.
В заключението на повторната експертиза е прието, че
пострадалия е предприел пресичане на платното за движение пред автомобила
с ход съгласно възрастовата граница и пола, съответстващ на спокойно бягане;
водачката на лекия автомобил е имала техническа възможност да възприеме
изцяло пешеходеца малко преди навлизането му на платното за движение (на
левия банкет) и към момента на навлизане на платното за движение, към
които два момента лекият автомобил се е намирал на разстояние преди
мястото на удара по-голямо от опасната си зона за спиране, при което
водачката на лекия автомобил Д. е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като реагира чрез предприемане на
аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалия на платното за
движение; чрез предприемане на тези действия автомобилът Д. би се
установил преди мястото на удара и коридора на движение на пострадалия.
В тази връзка в двете заключения са налице и различия по
отношение причините за настъпване на ПТП от технически характер:
КСМАТЕ приема, че субективните действия на водача на л.а. Д.
– непредприемане на своевременно аварийно спиране към момента на
навлизане на пешеходеца в северната част на платното за движение - са
причина от технически характер за настъпване на ПТП само при положение,
че движението на пешеходеца непосредствено преди ПТП не е „спокойно
бягане“ или „бързо бягане“; и напротив, ако се приеме движение на
пешеходеца непосредствено преди ПТП „спокойно бягане“ или „бързо
бягане“, то тогава причините за възникване на ПТП от техническа гледна
6
точка са субективните действия на пешеходеца, който преди да навлезе на
платното за движение, не се е съобразил със скоростта и разстоянието на
приближаващия се от запад на изток л.а. Д., не го е изчакал да премине и едва
тогава да пресече платното за движение.
Според повторната експертиза закъснялата реакция на водачката
на лекия автомобил представлява от техническа страна причина за настъпване
на ПТП, при приет ход на пешеходеца от 6.4 км/ч, съответстващ на спокойно
бягане; при реакция на водачката чрез предприемане на аварийно спиране към
момента на навлизане на пострадалия на платното за движение, лекия
автомобил ще се установи преди мястото на удара и коридора на движение на
пострадалия, т.к. няма да настъпи ПТП;
И двете експертизи дават заключение, че пострадалият е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Технически правилно е
било за пешеходеца преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази
с разстоянието на приближаващите се МПС и тяхната скорост на движение;
ако има автомобили или други обекти ограничаващи видимостта към
приближаващите ППС да се забави или да спре движението си докато се
убеди може да премине безопасно платното за движение. Пострадалият е имал
техническата възможност да предотврати настъпване на ПТП, като преди да
навлезе на платното за движение се съобрази с разстоянието на
приближаващите се от запад на изток автомобил като го изчака да премине и
тогава да предприеме пресичане на платното за движение.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
приел, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия на водача на л.а. Д., който не е предприел своевременно аварийно
спиране към момента на навлизане на пешеходеца в северната част на
платното за движение, както и закъсняла реакция на водачката на лекия
автомобил с 1,24 сек.; при реакция на водачката чрез предприемане на
аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалия на платното за
движение, лекия автомобил ще се установи преди мястото на удара и
коридора на движение на пострадалия, т.к. няма да настъпи ПТП. Мотивиран
е извод, че водачът на л.а. „Д.“ с рег. № ** **** ** е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като допуснатото нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат.
Приел е и наличие на съпричиняване от страна на пострадалото
лице, което е предприело пресичане на пътното платно без да се съобрази с
посоката, разположението и скоростта на приближаващия се л.а. „Д. М.”,
нарушавайки изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 113, ал.2 от ЗДвП, както
и общото правило на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението. Мотивирани са изводи, че в случая
пострадалият пешеходец, преди да предприеме пресичане на пътя, е имал
7
обективна възможност да възприеме движещия се по пътното платно и
приближаващ се автомобил, но не е съобразил поведението си конкретната
обстановка и наличната опасност при приближаването на автомобила.
Съпричиняването е оценено на 50 % при отчитане съотношението на
конкретните факти и обстоятелства, при които е настъпило ПТП и
конкретното поведение на пострадалия. С оглед така приетия размер на
приноса на пострадалото лице от 50%, и приетия размер на справедливо
обезщетение от 100 000 лв. за всеки един от ищците, исковете са уважени в
редуциран размер – до 50 000 лв. за всеки един от ищците на осн. чл. 51, ал.2
от ЗЗД.
Във въззивното производство е спорен единствено въпросът за
наличие на противоправно поведение на водачката на лекия автомобил във
връзка с възможността й от техническа страна да предотврати настъпването
на ПТП. Застрахователното дружество – жалбоподател оспорва като
необосновани изводите на първоинстанционния съд, че за водача на л.а. „Д.
М.“ произшествието е било непредотвратимо с оглед бързото бягане на
пешеходеца, с което същият е предприел пресичане на пътното платно. Счита,
че действията на пешеходеца са единствената причина за настъпване на ПТП,
при предприемането на които за водачката на лекия автомобил е било
невъзможно от техническа страна да предотврати ПТП чрез аварийно
спиране. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства и изводите
на КСМАТЕ и повторна САТЕ експертиза.
Предвид оплакванията за необоснованост на изводите в
обжалваното решение по отношение техническата възможност на водача на
л.а. „Д. М.“ да предотврати настъпването на ПТП, респ. за причините за
настъпване на ПТП, от една страна, и констатираните от въззивния съд
съществени различия в изводите на двете назначени експертизи пред първа
инстанция по посочените въпроси, във въззивното производство е назначена
тройна САТЕ.
Приетото заключение на тройната САТЕ се възприема от
въззивния съд като компетентно изготвено, подробно аргументирано.
Вещите лица са направили подробен анализ на изходните данни за
експертизата – свидетелски показания, събрани по настоящето дело, данните
от протокол за оглед на местопроизшествието и други писмени материали от
ДП.
Изчислена е скорост на лекия автомобил чрез използване на
няколко метода за ПТП с пешеходец /директно измерване, по спирачни следи,
по разстояние от отхвърляне на тялото, по деформациите на автомобила, по
травмите на пострадалия, по свидетелски показания/. Според направения
анализ скоростта на л.а. „Д. М.“ преди ПТП, т.е. преди задействане на
спирачната му система е била 76 км/ч, а към момента на удара – 64 км/ч.
8
Изчислена е скоростта на пешеходеца към момента на удара –
6.5 км/ч, съответстваща на спокойно бягане.
Вещите лица посочват, че тъй като пешеходецът се е движел
отляво надясно спрямо автомобила, е възможно той да се е движел с
променлива скорост. Тъй като липсват обективни данни, от които да се
определи скоростта му след навлизане в платното за движение до момента на
удара, когато тя е 6.5 км/ч, вещите лица правят анализ в целия интервал от
скорости на движение – бърз ход, спокойно и бързо бягане, които
скорости са технически възможни. След конкретни изчисления, онагледени
и в нарочна таблица, вещите лица стигат до изводи, че в конкретната пътна
ситуация, при движение на лекия автомобил от 76 км/ч:
- ако пешеходецът се е движел с бърз ход, от момента, в който
е навлязъл на платното за движение, водачът на лекия автомобил при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по
този начин да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила;
- ако пешеходецът се е движел със спокойно бягане или бързо
бягане, от момента, в който е навлязъл на платното за движение, водачът
на лекия автомобил при своевременна реакция и задействане на спирачната
система, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара, съответно е нямал техническа възможност по този начин да
избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила.
При така събраните доказателства настоящият въззивен състав
на ПАС намира жалбата за основателна. Първи елемент от фактическия състав
на деликта е наличието на противоправно поведение на водача на увреждащия
автомобил, по отношение на което следва да бъде проведено пълно и главно
доказване от ищцовата страна. Такова в случая не е осъществено.
Не се споделя тезата, поддържана от ищците, сега въззиваеми
страни, че противоправното поведение на водача на л.а. „Д. М.“ е установено
от заключенията и на двете назначени експертизи по първоинстанционното
дело, между които нямало противоречия по отношение наличието на
възможност за предотвратяване на удара от страна на водачката на
автомобила, респ. за причините от техническа страна за настъпване на ПТП.
Напротив, такива различия са налице и тези различия са съществени – за
разлика от повторната експертиза, в КСМАТЕ отговорът на тези въпроси е
диференциран в зависимост от скоростта, с която се е движел пешеходецът от
момента на навлизане на пътното платно, като в два от изследваните три
варианта на скорост /бързо и спокойно бягане/ се приема, че от техническа
страна причината за настъпване на процесното произшествие са единствено
действията на пешеходеца, а за водача на лекия автомобил произшествието е
9
било непредотвратимо. Конкретно различията са подробно посочени и по-
горе в настоящето решение. Предвид наличието на оплаквания за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази насока, за въззивния
съд е налице процесуална възможност за назначаване на тройна САТЕ, която в
случая потвърждава изводите на КСМАТЕ по посочените спорни въпроси, а
именно, че от техническа страна забавената реакция на водача на лекия
автомобил представлява причина за настъпване на ПТП единствено в случай
на бърз ход от страна на пешеходеца, от момента на навлизане на пътното
платно, в който случай същият не е попадал в опасната зона за спиране на
автомобила, респ. водачката му е имала техническа възможност да
предотврати ПТП чрез предприемане на екстрено аварийно спиране. И
напротив, в случай, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно
с бързо бягане или спокойно бягане, от момента на навлизане на пътното
платно, за водачката такава техническа възможност не е съществувала,
нейните действия/ бездействия не представляват техническа причина за
реализиране на ПТП, а причината е изцяло в субективните действия на
пешеходеца.
Неоснователни са доводите, че пешеходецът нямало как да се
движи с бърза скорост, отговаряща на критериите за спокойно или бързо
бягане. Изрични са изводите на вещите лица, че изследваните скорости за
пешеходеца са били технически възможности, именно поради което анализът
е направен за пълния диапазон възможни скорости от момента на навлизане на
пътното платно. Конкретно е изчислена скоростта на пешеходеца в момента на
удара на 6.5 км/ч, която според изготвената от експертизата таблица отговаря
на спокойно бягане.
По делото не са налице обективни данни за това с каква
конкретно скорост пешеходецът е навлязъл на пътното платно, поради което и
експертизата е направила диференцирани изчисления. В тази връзка по
настоящето дело са събрани единствено като гласни доказателства
показанията свид. К., която заявява, че е видяла пешеходеца да стои от
отсрещната страна зад мантинелата, нищо не подсказвало, че ще пресича, при
положение, че има поток коли, човекът бил неподвижен; в един момент,
докато се усети, видяла, че изведнъж някой лети към колата с бегом към
лявата страна към стъклото. При липсата на каквито и да било други
доказателства по делото, няма основание да се дискредитират показанията на
тази свидетелка само предвид обстоятелството, че същата е водачката на
увреждащия автомобил, и евентуално желае да оправдае собственото си
поведение, в какъвто смисъл се правят възражения от ищцовата страна.
Съгласно чл.172 от ГПК преценката на тези показания следва да бъде
направена с оглед на всички други данни по делото, като се вземе предвид
евентуалната заинтересованост на свидетеля. Други доказателства в тази
насока по делото не са ангажирани от страните. Данни, свързани с това
обстоятелство, се съдържат единствено в приложените материали по
досъдебното производство, като същите са в унисон с казаното от
10
свидетелката - по ДП са били разпитани и други лица – очевидци на
произшествието, включително водачите на двата автомобила, които са
пътували в колона зад този, управляван от свид. К.; в съдебните актове,
потвърждаващи постановлението за прекратяване на наказателното
производство също е прието, че се касае за предприето пресичане на пътното
платно с бързо бягане. По делото не са налице данни, които да опровергават
показанията на свид. К. или да всяват съмнение в тяхната достоверност.
Противоправното поведение на водача на лекия автомобил
следва да бъде установено чрез провеждане на главно и пълно доказване,
което тежи върху ищцовата страна. В случая такова доказване не е
осъществено. Изводът в обратна насока, направен в обжалваното решение, е
необоснован, тъй като игнорира и оставя без анализ диференцираните изводи
на КСМАТЕ по отношение техническата възможност на водачката на л.а. да
предотврати ПТП, респ. липсата на такава възможност при предприето
пресичане на пътното платно със ход, съответстващ на спокойно или бързо
бягане. Тези изводи се потвърждават от заключението на тройната САТЕ,
назначена пред въззивната инстанция. Т.е. в случая в две от разглежданите,
технически възможни хипотези на скорост на предприето пресичане от
пътното платно – при спокойно и бързо бягане от пешеходеца, за водачката на
лекия автомобил произшествието е било технически непредотвратимо, тъй
като пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, а
същевременно събраните доказателства по делото сочат, че пешеходецът е
предприел пресичане именно с бягане. Същевременно по делото остава
недоказано твърдението, че предприетото пресичане от пешеходеца е такова с
бърз ход – такива доказателства по делото просто няма.
Горното налага извод за недоказаност на исковите претенции.
Първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част се явява
необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и
вместо него се постанови друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени
като недоказани и неоснователни.
За разноските за първа инстанция:
Предвид изхода на спора във втора инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати 8 0000 лв. – ДТ и
327 лв. - разноски в полза на бюджета на съдебната власт. В полза на
процесуалния представител на ищците адв. К. не се дължи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, поради което следва да се
отмени обжалваното решение в частта му, с която в полза на адвокат П. К. е
11
присъдено такова възнаграждение в размер на 7 692, 30 лв. с ДДС ведно с
постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 180/4.3.25 г.
За разноските пред въззивна инстанция:
Предвид основателността на въззивната жалба в полза на
застрахователното дружество – жалбоподател следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда в размер на 400 лв.
на осн, чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 и 2 от НЗПП, както
и направените по делото разноски - 5192 лв. за възнаграждения на вещи лица
и 4 000 лв. – ДТ, или общо в размер на 9192 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12/15.01.25 г., постановено по т.д. № 52/22
г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Д. Т. А. ЕГН **********, Т. Т. А. ЕГН **********, М. Т. Р. ЕГН
********** и З. Т. А. ЕГН ********** обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на баща им Т. А. А., настъпила вследствие на ПТП от
19.09.2021 г., в размер на 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната
лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане на сумите,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
исковете, предявени от Д. Т. А. ЕГН **********, Т. Т. А. ЕГН **********, М.
Т. Р. ЕГН ********** и З. Т. А. ЕГН ********** против Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща
им Т. А. А., настъпила вследствие на ПТП от 19.09.2021 г., в размер на 50 000
лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до
окончателното плащане на сумите.
ОТМЕНЯ решение № 12/15.01.25 г., постановено по т.д. № 52/22
г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт 8 0000 лв. – ДТ и 327 лв. -
разноски.
12
както И В ЧАСТТА с която Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ размер на 7 692, 30 лв. с ДДС,
както и определение № 180/4.3.25 г., постановено по същото
дело.
ОСЪЖДА Д. Т. А. ЕГН **********, Т. Т. А. ЕГН **********,
М. Т. Р. ЕГН ********** и З. Т. А. ЕГН ********** да заплатят на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК
********* сумата 9192 лв. – разноски за втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13