№ 6567
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110155490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД срещу
„КОЛЕКТ БГ“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от „КОЛЕКТ БГ“ АД.
Съдът, като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба е нередовна, като същата не отговаря на изискванията по чл.
127, ал. 4 ГПК – в нея не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да
преведе претендираната сума. Поради това на ищеца следва да бъдат дадени указания
за отстраняване на констатираната нередовност в 1-седмичен срок от съобщението.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими, относими и необходими за разрешаването на настоящия спор, поради
което следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ищеца да представи
писмени доказателства по делото на основание чл. 190 ГПК следва да бъде оставено
без уважение, доколкото същите са приложени към отговора на исковата молба.
Искането на ответника за задължаване на ЧСИ Х.П. с рег. № ***, с район на
действие ОС – Пазарджик за прилагане на копие от изп. д. № 17/2018 г. и изп. д. №
2019***0401011 следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо
прилагане на целите дела. Вместо това следва да бъде изискана информация от ЧСИ
Х.П. дали „Кредит Инвест Консулт“ ООД е конституирано като взискател по тези дела
и на коя дата, както и дали същите са били спирани, на коя дата и на какво основание.
За осигуряване на своевременно събиране на доказателствата в полза на ответника
следва да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с
посочената информация от ЧСИ Х.П..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за ответната страна:
1/ да посочи дали предявява единствено осъдителен иск с правно основание чл.
100 ЗЗД, като има предвид, че при разглеждане на същият съдът се произнася в
мотивите по отношение на наличието на основание за отговорност на цедента и за това
дали дължи обезщетение на цесионира, поради което осъдителният иск поглъща
формулирания с отделен петитум установителен иск;
2/ да посочи банкова сметка, по която ответникът може да преведе
претендираната сума.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията по т.1, съдът ще приеме,
че е сезиран с осъдителен иск по чл. 100 ЗЗД.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на същата писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ Х.П. с рег. № ***, с район на
действие ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от уведомяването да представи по
делото удостоверение, от което да се установи кой е длъжник и взискател по
образуваните при него изп. д. № 17/2018 г. и изп. д. № 2019***0401011, дали „Кредит
Инвест Консулт“ ООД е конституирано като взискател по изп. д. № 17/2018 г. и изп. д.
№ 2019***0401011, на коя дата, както и дали посочените изпълнителни дела са били
спирани, на коя дата и на какво основание .
УКАЗВА на ЧСИ Х.П. с рег. № ***, с район на действие ОС – Пазарджик, че
при непредставяне на исканата информация, съдът ще наложи глоба, която на
основание чл. 405 ЗСВ е в размер до 2000 лв.
УКАЗВА на ЧСИ Х.П. с рег. № ***, с район на действие ОС – Пазарджик, че
при задължаване по реда на чл. 192 ГПК се дължи предоставяне на исканата
информация, за което съдът не дължи такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника съдебно удостоверение, въз основа на
което да се снабди от Х.П. с рег. № ***, с район на действие ОС – Пазарджик в срок
до насроченото с настоящото определение съдебно заседание с удостоверение, от
което да се установи дали „Кредит Инвест Консулт“ ООД е конституирано като
взискател по изп. д. № 17/2018 г. и изп. д. № 2019***0401011, на коя дата, както и
дали посочените изпълнителни дела са били спирани, на коя дата и на какво
основание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2025
г. от 15.20 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Производството е образувано по предявен от „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“
ООД срещу „КОЛЕКТ БГ“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД,
вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
19 550,91 лв., претендирана като обезщетение, дължимо от цедента на цесионера
поради несъщестуване на вземането, прехвърлено от ответника в полза на ищеца по
силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., ведно със
законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане. Формулира се и
2
установителен петитум за установяване, че ответникът е отговорен на основание чл.
100, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.02.2022 г. срещу продажната цена от 19 550,91 лв. ответното дружество е цедирало
на ищеца вземания, които преди това ответникът е придобил по силата на Договор за
цесия от 27.03.2020 г., сключен с „Юробанк България“ АД като цедент, а именно
вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес
помещения“ – покупка № Д0576/15.10.2007 г., сключен между „Юробанк България“
АД /в качеството на универсален правоприемник на ДЗИ Банк АД/, и ЕТ „СИАЛ –
СТОЯН ЛЮБОМИРОВ“. Твърди, че към датата на първата цесия /27.03.2020 г./
общият размер на прехвърлените вземания възлизал на сумата от 181 907,23 лева.
Ищецът твърди, че е заплатил продажната цена по договора за цесия с ответника на
22.02.2022 г., от която дата договорът влязъл в сила. Сочи, че на същата дата бил
подписан и Приемо-предавателен протокол, както и че в Приложение № 1 към
договора било посочено, че във връзка с вземането е образувано изпълнително дело №
17/2018 г. при ЧСИ Х.П., рег. № ***, район на действие ОС – Пазарджик. Твърди, че по
силата на договора цедентът е гарантирал, че вземанията са действителни и валидно
съществуващи.
Твърди още, че към момента на прехвърляне на вземанията /22.02.2022 г./ е било
висящо производството по отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен
от С.А.Л. срещу „Юробанк България“ АД, за установяване недължимост на
вземанията ,предмет на описаните прехвърлителни сделки, по което дело ответникът
„Колект БГ“ АД бил конституиран като трето лице помагач на страната на ответника
на 17.09.2021 г., на която дата ответинкът най-късно е узнал за образуваното исково
производство за оспорване на вземанията. Сочи, че на 28.03.2022 г. по предявения иск
е постановено решение № 653/28.03.2022 г. на СГС, I – 7 състав по гр.д. № 5860/2021
г., с което искът с правно основание чл. 439 ГПК е уважен, като е признато за
установено, че С.А.Л. не дължи сумата от 198 607,89 лева, която сума била предмет на
изпълнително дело № 2019***0401011 на ЧСИ Х.П., рег. № *** от КЧСИ, поради
погасяване правото на принудително изпълнение по давност в периода от 30.08.2013 г.
до 30.08.2018 г., както и е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1980 лв., получена без основание, като ответникът е осъден да заплати и
разноски по делото. Твърди, че деклараията на ответника за съществуване на
вземането към датата на цесията била невярна като неотговаряща на действителността.
Поради изложеното счита, че ответникът носи отговорност пред цесионера за
несъществуване на вземането на основание чл. 13, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 1,
т. 3 от Договора за цесия и по силата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, на което основание
претендира връщане на продажната цена. Предвид гореизложеното иска претенцията
му да бъде уважена.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че
към датата на цесията вземането е съществувало, като едва след това е постановено
решението, в което е прието, че то е погасено по давност. На следващо място счита, че
ищецът е бездействал, като не е встъпил в това съдебно производство. Поддържа, че
приложението на диспозитивното правило на чл. 100, ал. 1 ЗЗД в случая било
изключено от уговореното между страните в договора за цесия в клаузата на чл. 8 от
същия, по силата на която цесионерът следвало да замести цедента по всички
производства за вземанията, както и че всички ползи, разходи, разноски или вреди от
такова производство оставали за сметка на купувача. Счита, че ищецът не бил
положил грижата на добрия търговец да проучи състоянието на вземането, както и че е
могъл да узнае за висящото съдебно производство, ако се е конституирал по
изпълнително дело, за което цесионерът бил уведомен при сключване на договора,
3
както и че ако се е конституирал по това изпълнително дело, е щял да установи, че то е
спряно поради образуван исков процес по чл. 439 ГПК. Поддържа, че уговарянето на
подобни клаузи, които да изключват отговорността на цедента, били обичайна
практика, и цесионерът следва да носи риска. Поддържа, че искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 153, ал. 1 ГПК като неоспорени от ответника следва да се
отделят следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
страните по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., по силата на
който, срещу продажната цена от 19 550,91 лв. ответното дружество е цедирало в
полза на ищеца вземания, които преди това ответникът е придобил по силата на
Договор за цесия от 27.03.2020 г., сключен с „Юробанк България“ АД като цедент, а
именно вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит продукт
„Бизнес помещения“ – покупка № Д0576/15.10.2007 г., сключен между „Юробанк
България“ АД /в качеството на универсален правоприемник на ДЗИ Банк АД/, и ЕТ
„СИАЛ – СТОЯН ЛЮБОМИРОВ“; че продажната цена от 19 550,91 лв. по процесния
договор за цесия е заплатена от ищеца на ответника.
По предявения иск с правно основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за цесия
между страните, заплащане на продажната цена, размера на обезщетението, дължимо
от цедента поради несъществуване на вземането.
В тежест на ответника е да установи съществуване на вземането към датата на
прехвърлянето му, както и наличието на основание за изключване на отговорността на
цедента
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
4
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по доклада и дадените в
него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5