РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720102940 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Д., ЕГН **********
от гр. ***, С. Ж. О., ЕГН ********** от гр. *** и В. Ж. Д., ЕГН ********** от гр. ***, в
качеството им на наследници на Ж. О. Д., починал на *** г. в гр. ***, против
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С.
Ищците твърдят, че с решение № 603/12.06.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г. на ПРС е
признато за установено, че наследодателят им - Ж. О. Д. към момента на образуване на
изпълнително дело № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. не дължи на ответника вземанията,
обективирани в изпълнителен лист, издаден по ЧГД 617/2020 г. по описа на ПРС, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Сочат, че с изпълнителен
лист по ЧГД № 617/2010 г. по описа на ПРС наследодателят им е осъден да заплати на
ответника сумата от 1971.93 лв. - главница, сумата от 1028.96 лв. - мораторна лихва, законна
лихва върху главницата, считано от 26.01.2010 г. до окончателното плащане и разноски в
размер на 160.03 лв. Въпреки че правото за принудително изпълнение на вземането е било
погасено, по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 2378/2020 г. по описа
на ЧСИ С.Б. и е наложен запор на пенсията на длъжника. Събрани са принудително сумите,
както следва: на 07.02.2023 г. - 433.23 лв., на 08.03.2023 г. - 433.23 лв., на 10.04.2023 г. 0
433.23 лв., на 09.05.2023 г. - 433.23 лв., на 07.06.2023 г. - 433.23 лв. или общо 2166.15 лв.
1
Ищците твърдят, че посочената сума е събрана без основание, тъй като правото за
принудително изпълнение на вземането е било погасено по давност. Искането към съда е да
осъди ответника за заплати общо на ищците, в качеството им на наследници на Ж. О. Д.,
починал на *** г. в гр. ***, сумата от 2166.15 лв., принудително събрана по изпълнително
дело № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. за погасяване на вземане по изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 617/2010 г. по описа на ПРС, основанието за плащането, на която е
отпаднало, поради погасяване на вземането по давност, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК,
изтекъл на 18.09.2023 г. не е постъпил писмен отговор.
С молба с вх. рег. № 21717/20.10.2023 г. ответникът заявява, че признава исковете.
Моли за постановяване на решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК като при
присъждане на разноските бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Следователно искане за постановяване на решение при признание на иска може да направи
ищецът, а не ответникът. В случая ищците не са направили искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание, поради което съдът следва да постанови
решението при преценка на събраните по делото доказателства.
В тежест на ищците по така предявените искове е да установят, че процесната сума е
платена принудително от техния наследодател по процесното изпълнително дело на
ответника.
С оглед процесуалното поведение на ответника не са налице факти, които да му бъдат
поставени в доказателствена тежест.
С влязло в сила съдебно Решение № 603/12.06.2023 г. по гр.д. № 83/2023 г. на РС-
Перник на основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че Ж. О. Д. не дължи на
„Топлофикация-Перник“ АД сумата 1971,93 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г. за топлоснабден имот – апартамент 141, находящ се
в гр. Перник, кв. „Проучване“ бл. 5, вх. А, сумата 1110,07 лв. - представляваща законна
лихва за забава за периода 26.01.2010 г. – 18.01.2023 г., както и сумата 450,75 лв. – такса по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ – по изп.д. № 2378/2020 г. по описа на
ЧСИ С.Б., за които суми /главница и законна лихва/ е издаден изпълнителен лист от
17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на РС-Перник и които суми са претендирани
по изп.д. № 151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и по изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ
2
С.Б., поради погасяване на сумите по давност.
Със същото решение на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца
сума в общ размер 1821,29 лв., формирана от конкретно посочени суми, удържани в периода
17.02.2021 г. – 08.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 12.01.2023 г. до плащането, които суми са събрани по принудителен ред от ЧСИ С.Б. по
изп.д. № 2378/2020 г. при липса на право основание за това с оглед погасяване на
вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 617/2020 г. на РС-Перник по
давност, като исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер 82,28 лв.,
формирана от обезщетения за забава върху конкретните главници за процесните периоди са
отхвърлени катп неоснователни.
Следователно със сила на пресъдено нещо е установено, че е в полза на ответника не
съществува право на принудително изпълнение за главницата и лихвата, за които е издаден
изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на РС-Перник и които
суми са претендирани по изп.д. № 151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и по изп.д. № 2378/2020
г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на сумите по давност, поради което съгласно чл.
299 ГПК този въпрос не може да бъде пререшаван.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ се установява, че за
периода 17.02.2021 г. – 08.12.2022 г. по изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. са
извършени преводи в общ размер на 1821,99 лв., върху които дължимата законна лихва за
периода 12.01.2023 г. до 06.07.2023 г. е 89,04 лв., с което общо дължимата му сума възлиза
на 1910,33 лв. Експертът посочва, че сумата в размер на 1910,33 лв. е възстановена от
взискателя с платежно нареждане на 05.07.2023 г. След 01.02.2023 г. по изп.д. № 2378/2020
г. по описа на ЧСИ С.Б. са удържани суми, както следва: на 07.02.2023 г. – 433,23 лв., на
08.03.2023 г. – 433,23 лв., на 10.04.2023 г. – 433,23 лв., на 09.05.2023 г. – 433,23 лв. и на
07.06.2023 г. – 433,23 лв., възлизащи общо на 2166,15 лв., от които по сметка на взискателя е
преведена сума в общ размер 2038,65 лв., а сумата 127,50 лв. е заплатена за такси на ЧСИ и
такси превод.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните по делото, и приема за установено, че от наследодателя на ищците е
удържана принудително сумата 2166,15 лв. От така посочената сума ответникът е получил
2038,65 лв. при липса на право на принудително изпълнение, поради което същата подлежи
на връщане като получена без правно основание.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен до размера на получената сума 2038,65 лв.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за
присждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончтелното й изплащане.
Ищците не са предявили иск за заплащане от ответника на друго основание на сумата,
заплатена за такси на ЧСИ и такси превод, и доколкото на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на
3
връщане подлежи реално полученото, а разликата над сумата 2038,65 лв. до пълния
предявен размер 2166,15 лв. не е получена от ответника, в тази част предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ответникът е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските,
тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. На първо място, следва да
се отбележи, че за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е ирелевантно дали решението е
постановено по реда на чл. 237 ГПК, а дали са налице двете кумулативни предпоставки:
ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая не е
налице втората изискуема се предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото. Същият не е представил доказателства, че е върнал на
ищеца получената без основание сума, поради което твърдението му, че не е дал повод за
завеждане на делото е неоснователно.
Предвид изложеното, с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците
имат право да им бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважената част от иска.
Същите претендират и са доказали извършването на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1500,00 лв., държавна такса в размер на 86,65 лв. и депозит за ССчЕ в размер на
200,00 лв., т.е. общо 1786,65 лв., от които съразмерно на уважната част от иска следва да им
бъде присъдена сумата 1681,49 лв.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването им, поради което такива не следва да му бдъат присъдени за
отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Д., ЕГН
**********, с адрес:***, С. Ж. О., ЕГН **********, с адрес: ***, и В. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, в качеството на наследници на Ж. О. Д., б.ж. на с. ***, общ. ***,
обл. ***, починал на *** г., сумата 2038,65 лв. /две хиляди тридесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/ като получена без правно основание по изп.д. № 2378/2020 г. по
описа на ЧСИ С.Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2038,65 лв. до пълния предявен размер 2166,15 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
4
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, С. Ж. О., ЕГН **********, с адрес: ***, и В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес:
г***, в качеството на наследници на Ж. О. Д., б.ж. на с. ***, общ. ***, обл. *** починал на
*** г., сумата 1681,49 лв. /хиляда шестстотин осемдеест и един лева и четиридесет и
девет стотинки/ - представляваща разноски за производството по делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5