№ 686
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение N 20279064/17.12.2020 г., постановено по гр. д. N 39431/20 г. по описа на
СРС, 140 състав, са отхвърлени предявените от С.И. Д., с адрес: гр. София, ж. к. ****, бл.
****, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** N 23Б, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С.И. Д. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:
1840,82 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия; 235,28 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2011 г. до 31.01.2013 г.; 149,21 лв.,
представляваща разноски, за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу ищцата е бил издаден
изпълнителен лист от 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, и
които задължения са предмет на принудително изпълнение по изп. дело N
20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д.. С решението С.И. Д. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от С.И. Д. срещу решение N 20279064/17.12.2020 г.,
постановено по гр. д. N 39431/20 г. по описа на СРС, 140 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Поддържа, че по делото не е доказано, че ищцата е била потребител на топлинна енергия
през процесния период, както и че не е доказано количеството потребена топлинна енергия.
1
Твърди, че по отношение на процесните вземания за главница и за лихва за забава е
приложим 3 – годишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което същите са
погасени по давност, а изп. дело N 20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано след
повече от три години и осем месеца от издаването на изпълнителния лист на 25.03.2015 г.,
като извършването на изпълнителни действия след изтичането на давностния срок е без
правно значение, доколкото вземанията са били погасени по давност. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо това
да постанови друго решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не му дължи сумите, както следва: 1840,82 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия; 235,28 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.07.2011 г. до 31.01.2013 г.; 149,21 лв., представляваща разноски, за които суми
в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2015 г. по ч.
гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, и които задължения са предмет на
принудително изпълнение по изп. дело N 20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д..
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, представено по делото, посочва, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищцата С.И. Д. твърди, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист срещу нея. на 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N 2789/13
г. по описа на СРС, 89 състав. Поддържа, че задълженията, за които е бил издаден
изпълителният лист, са погасени по давност. Твърди, че за принудителното събиране на
сумите по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело N 20188580401122 по
описа на ЧСИ У.Д., което обуславяло и правния й интерес от предявяването на иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не дължи сумите, както следва: 1840,82 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия; 235,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2011 г. до
31.01.2013 г.; 149,21 лв., представляваща разноски, за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД
срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N 2789/13 г. по
описа на СРС, 89 състав, и които задължения са предмет на принудително изпълнение по
изп. дело N 20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д.. Претендира разноски.
Ответникът – „Т.С.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесните задължения не са
погасени по давност. Претендира разноски.
Oт приложеното ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, се установява, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД срещу длъжника С.И. Д. е била издадена на 14.02.2013 г. заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е било
подадено възражение от длъжника С.И. Д. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са
били дадени указания на заявителя „Т.С.“ ЕАД да предяви по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Видно от влязлото в сила на 13.02.2015 г. решение от
04.11.2013 г. по гр. д. N 17839/13 г. по описа на СРС, 26 състав, е признато за установено, че
С.И. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД процесните суми.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа
на СРС, 89 състав, е издаден на 25.03.2015 г. изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ ЕАД за
следните суми: главница в размер на 2225,31 лв. за доставена на дружеството топлинна
енергия в периода от м. 06.2011 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
13.02.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 235,28 лв. за периода
от 31.07.2011 г. до 31.01.2013 г., както и разноски по делото в размер на 149,21 лв.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело N 20188580401122 по описа на
ЧСИ У.Д. на 31.10.2018 г. е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, за които е
издаден изпълнителният лист, като в молбата за образуване на производството по
принудително изпълнение е налице възлагане от страна на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ.
В хода на производството по принудително събиране на процесните вземания са
извършени следните изпълнителни действия – на 22.11.2018 г. е наложен запор върху
вземания на длъжника, а на 12.08.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника. На 20.07.2020 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни
действия по делото – налагане на запор върху вземания на длъжника, респ. насочване на
изпълнението към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално
легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми.
По иска с правно основание чл. 439 ГПК:
С разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато
основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
3
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и
длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищцата цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист
от 25.03.2015 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав /след влизане в сила на
съдебното решение за установяване съществуването на вземането/, не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност. Ищцата има правен интерес от
предявяването на специалния установителен иск, тъй като кредиторът е предприел действия
по принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание, като
въз основа на молба, към която е приложен изпълнителния лист от 25.03.2015 г., издаден по
ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, е образувано изпълнително дело N
20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д. срещу длъжника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/
и направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да
установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на
погасителната давност за главница и лихви.
В тази връзка следва да се посочи, че доводите на въззивницата, направени за първи
път с въззивната жалба, че не е била потребител на топлинна енергия през процесния
период, както и че не е доказано количеството потребена топлинна енергия, не следва да се
обсъждат от въззивния съд като преклудирани.
Не е спорно между страните, че въз основа на заявление от „Т.С.“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С.И. Д. е било
образувано ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение за процесните вземания; че след подадено възражение от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, са били дадени указания за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията; че „Т.С.“ ЕАД е
предявила срещу длъжника искова молба по реда на чл. 422 ГПК, въз основа на която е било
образувано гр. д. N 17839/13 г. по описа на СРС, 26 състав; че исковете са уважени с влязло
в сила на 13.02.2015 г. решение от 04.11.2013 г. по гр. д. N 17839/13 г. по описа на СРС, 26
състав; че след влизане в сила на решението по посоченото гр. дело, в заповедното
производство по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, в полза на ответника
срещу ищцата е бил издаден процесният изпълнителен лист от 25.03.2015 г.
С исковата молба са въведени от ищцата твърдения, че вземането, предмет на
принудително изпълнение, е погасено по давност.
В чл. 116, б. „б” ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N
2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, е издаден въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва
4
давността. Това е така, тъй като заповедното производство е едностранно производство и до
постановяване на съдебния акт, с който на длъжника се разпорежда заплащане на
определена сума, длъжникът не е уведомен за предприетите по отношение на него
действия. С предявяването на иска за установяване на съществуването на процесните
вземания давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като прекъсването е от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /арг. от чл. 422,
ал. 1 ГПК/.
С влизането на сила на 13.02.2015 г. на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д.
N 2789/13 г. по описа на СPC, 89 състав /след влизане в сила на съдебното решение от
04.11.2013 г. по гр. д. N 17839/13 г. по описа на СРС, 26 състав/ е започнала да тече нова 5 –
годишна давност /на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо. Ето защо, процесните вземания се погасяват с 5 – годишна давност,
считано от 13.02.2015 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за
принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, по
молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД е било образувано изп. дело N 20188580401122 по описа на
ЧСИ У.Д., срещу длъжника С.И. Д., като в молбата за изпълнение е налице възлагане по
реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното производство са извършени следните изпълнителни
действия, прекъсващи давностния срок - на 22.11.2018 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника, а на 12.08.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. Освен
това на 20.07.2020 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия –
налагане на запор върху вземания на длъжника, респ. насочване на изпълнението към опис и
оценка на собствени на длъжника движими вещи.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В случая, изп. дело N 20188580401122 по описа на ЧСИ У.Д. не е прекратено, в т. ч.
и ex lege, тъй като изпълнителното дело е образувано на 31.10.2018 г. и преди да изтече
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – с молба от 20.07.2020 г. взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
5
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Образуването на изпълнително дело не е предприемане на действие по принудително
изпълнение и не прекъсва давността. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за
прилагане на посочени в нея изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, това също не е предприемане на принудително изпълнение. Такива изпълнителни
действия, прекъсващи давностния срок, са наложените на 22.11.2018 г. запори върху
вземания на длъжника и наложената на 12.08.2019 г. възбрана върху недвижим имот на
длъжника. В случая, от всяко прекъсване на давностния срок – от 22.11.2018 г. и от
12.08.2018 г. е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл, поради което и
задълженията на ищцата не са погасени по давност.
Ето защо, искът с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите, както следва: 1840,82 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия; 235,28 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2011 г. до 31.01.2013 г.; 149,21 лв., представляваща
разноски, за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу ищцата е бил издаден изпълнителен
лист от 25.03.2015 г. по ч. гр. д. N 2789/13 г. по описа на СРС, 89 състав, и които задължения
са предмет на принудително изпълнение по изп. дело N 20188580401122 по описа на ЧСИ
У.Д., тъй като са погасени по давност, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение N 20279064/17.12.2020 г., постановено по гр. д. N
39431/20 г. по описа на СРС, 140 състав, следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Предвид обстоятелството, че въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната
жалба, нито е взела участие в откритото съдебно заседание във въззивното производство,
съдът намира, че не следва да й се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение N 20279064/17.12.2020 г., постановено по гр. д. N
39431/20 г. по описа на СРС, 140 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7