№ 68
гр. Плевен , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200046 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от А. П. А. от ***, с ЕГН **********, против НП №
20-0256-000511 от 22.09.2020г. на *** РУ-Долна Митрополия към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева. Твърди се, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Г.Х. от
***, като излага съображения и молят да бъде отменено издаденото НП..
Ответникът по жалбата – *** РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР-
Плевен, редовно призовани, не изпраща представител и не ангажира
1
становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ЖАЛБАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 02.09.2020г. в с. Ставерци, обл. Плевен жалбоподателят А. П. А. от
***, с ЕГН **********, управлявал МПС – товарен автомобил „Пежо Боксер”
с рег. № ***, собственост на П. А. К. с ЕГН **********. В 11:30 часа на ул.
„Искър“, с посока ***, длъжностни лица при РУ-Долна Митрополия –
свидетелите Ч. С. Ч. и Ж. Ц. Ж. – спрели жалбоподателя за проверка. По
време на проверката свидетелите Ч. и Ж. констатирали, че водачът превозва
пътник на предна седалка без обезопасителен колан по време на движение. В
хода на проверката длъжностните лица установили също, че и самият водач
не е поставил обезопасителен колан по време на движение. За констатираните
нарушения длъжностните лица съставили АУАН Серия „GA” бл. № 222071
от 02.09.2020г., с който на А. П. А. били вменени нарушения на чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП и на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя ,
кайто го е подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят не е депозирал писмено
възражение.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.09.2020г. било издадено
атакуваното НП, с което на жалбоподателя били наложени административни
наказания: глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 50,00 лв. за нарушението на чл.137а, ал.1
от ЗДвП.
2
Видно от показанията на свидетелите Ч. С. Ч. и Ж. Ц. Ж., които съдът
кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа, същите са категорични и последователни в
показанията си, че по време на проверката във визирания пътен участък е
установено, че жалбоподателят се движел без поставен обезопасителен
колан, както и че превозва пътник, който също е бил без поставен
обезопасителен колан по време на движение. Показанията на свидетелите
намират опора и в съставения и приложен към делото АУАН Серия „GA” бл.
№ 222071 от 02.09.2020г., чиято презумптивна доказателствена сила не е
опровергана.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал
какви точно нарушения му са вменени. В НП са посочени и данни
позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен –
посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които
данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП:
По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят
управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена
проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани
свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на
полицията се движели по ул. „Искър“ в с. Ставерци, с посока на движение ул.
„Г.С.Раковски“, когато срещу дом номер 16 забелязали, че в управлявания от
жалбоподателя автомобил се вози пътник, който не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан. Според показанията на свидетелите Ч. и
3
Ж., автомобилът бил спрян малко след това за проверка и констатирали
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП „Наказва се с глоба
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП е извършено от жалбоподателя А. П. А.. Описаното деяние в съставения
против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение по посочения по-горе текст и по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на административно
нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил правилно санкциониран.
Предвид горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя,
налагайки му административно наказание в рамките на посочения в правната
норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП абсолютен размер.
Поради описаното атакуваното наказателно постановление в тази му
част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Досежно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, според който се въвежда задължение водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
По отношение на административното нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП Съдът намери това нарушение за безспорно доказано при съобразяване
от една страна на посочените и анализирани по-горе доказателства /гласни и
писмени/, в т.ч. и като съобрази презумптивната доказателствена сила на
АУАН, която не е оборена.
Съдът намира, че при определяне на административното наказание
4
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, която предвижда
административно наказание “глоба” в размер от 50,00 лева. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер.
С това се е съобразил и наказващият орган, който законосъобразно приел, че
случаят не е маловажен предвид характера на извършеното нарушение и
степента на обществена опасност.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0256-000511 от
22.09.2020г. на *** РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР-Плевен, с което
на жалбоподателя А. П. А. от ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева и за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5