№ 12941
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110154340 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Т. Т., с която е предявен
отрицателен установителен иск срещу „*********************. Исковата молба е редовна
и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствените искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва служебно да се изиска заверен препис на изпълнително дело №
20168600401252 по описа на ЧСИ *************, както и ч.гр.д. № 20881/2016 г. по описа
на СРС, 41 състав.
Поради изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба, като писмени
доказателства по делото.
2. ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.186 ГПК ЧСИ ************* от регистъра на
КЧСИ препис на изпълнително дело № 20168600401252.
3. ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав.
ІІ.СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
от Н. Т. Т. срещу „********************* с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2112,87 лева, представляваща главница по
1
договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014 г., ведно със законна лихва от
15.04.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,47 лева – договорна лихва за
периода от 16.05.2015 г. до 14.04.2016 г., сумата от 139,09 лева – наказателна лихва за
периода от 18.08.2016 г. до 14.04.2016 г., сумата от 120 лева – заемни такси и сумата от
376,27 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2016 г. по ч.гр.д. №
20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
20168600401252 по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ.
Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело 20168600401252 по описа на
ЧСИ ************* на КЧСИ, по който взискател е ответникът, като изпълнителното
производство било образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист по ч.гр.д. №
20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав. Сочи, че изпълнителният лист е издаден за
вземания за непогасени задължения по договор за кредит за текущо потребление от
11.07.2014 г., сключен с „************ и наследодателя на ищца – ***********, ЕГН
**********, починал на 03.12.2014 г. Сочи, че за събиране на вземанията е образувано
изпълнително производство по изп. дело № 20168600401252 по описа на ЧСИ
************* на КЧСИ.Твърди, че направила отказ от наследството, останало от
наследодателя й ***********, като същото било вписано в особената книга на съда под №
9/09.06.2020 г., във връзка с което подала искания изпълнителното дело спрямо нея да бъде
прекратено, така и за заличаването й като страна по него, но съдебният изпълнител не
уважил същите. Моли за постановяване на съдебно решение за установяване на
недължимостта на процесните суми като недължими поради отказ от наследство на ищцата.
Ответникът „********************* е депозирал в срок отговор на искова молба, в
който оспорва исковата претенция. Поддържа, че процесните суми са предмет на издадена
срещу ищцата заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав,
за вземания по договор за кредит на нейния наследодател, същата е връчена на ищцата на
16.11.2016 г. и от тази дата за нея е започнал да тече срокът по чл. 414 ГПК. С изтичането
на този срок била преклудирана възможността да оспорва вземането на основания, които
имала възможност и не е релевирала в срока за подаване на възражение. Вземането по
изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер) по силата на договор
за цесия от 10.07.2018г. По изпълнителното делото били извършвани плащания през
периода 2016 г. – 2017 г. Поддържа, че направеният отказ от наследство е недействителен,
тъй като много преди вписване на отказа ищцата чрез конклудентни действия е приела
наследството, оставено от ***********, починал на 03.12.2014 г. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК)
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
1) в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден изпълнителен лист от
28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 20881/2016 г. по описа на СРС, 41 състав.
2) вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер)
по силата на договор за цесия от 10.07.2018г.
3) въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 20168600401252 по
описа на ЧСИ ************* на КЧСИ.
4) по изпълнителното дело ищеца се претендират следните суми: сумата от 2112,87
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014 г.,
сключен с „************ и наследодателя на ищца – ***********, ЕГН **********,
починал на 03.12.2014 г., ведно със законна лихва от 15.04.2016 г. до изплащане на
вземането, сумата от 287,47 лева – договорна лихва за периода от 16.05.2015 г. до 14.04.2016
2
г., сумата от 139,09 лева – наказателна лихва за периода от 18.08.2016 г. до 14.04.2016 г.,
сумата от 120 лева – заемни такси и сумата от 376,27 лева – разноски.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В доказателствена тежест на ищеца, с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за
ненуждаещи се от доказване факти, е да установи, че ответникът има срещу него издаден
изпълнителен лист, както и отказът от наследство е извършен след влизане в сила на
заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния титул.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е да докаже
фактите, свързани с твърденията си за предприети действия за събиране на дължимите суми
от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже и възраженията си, че направеният отказ от
наследство не е произвел действие и че наследството е прието.
ІІІ. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2022 г.
от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писменият отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3