РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20255001000357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД против Решение №
117/ 14.04.2025 г. по т. д. № 60/ 2022 г. на ОС – Стара Загора в частта, в която е
осъден да заплати на Д. И. Д. сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 60
000 лв. като част от общо дължима сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 11.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.02.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се излагат доводи, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, а освен това съдът неправилно е оставил без
уважение възражението за съпричиняване. Излагат се съображения, че вина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие има и пострадалият, като
степента им на отговорност следва да разпредели в съотношение 65 % за
застрахования водач и 35% за увредения. Предвид изложеното
1
жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение в обжалваната част,
вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли над
сумата от 20 000 лв. до 60 000 лв.
Въззиваемият Д. И. Д. чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба и иска да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Д. И. Д. е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 60 000 лв. от общо дължимата сума от
100 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 11.09.2021 г.
Решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 20
000 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със
сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното
ПТП вреди.
Производството е висящо само по отношение на претенцията за
неимуществени вреди над уважения размер от 20 000 лв. Оплакванията в
жалбата са в две насоки: относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
извела разбирането, че справедлИ.стта като критерий за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
2
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо съС.ие
на пострадалия.
От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на
11.09.2021 г. ПТП ищецът Д. И. Д. е получил следните увреждания: контузия
на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците, мозъчно сътресение,
охлузвания по крайниците, счупване на шиловидния израстък на дясната
лакътна кост. Контузията на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците изразяващи се в масивни дълбоки охлузвания са от характер и са
осъществили медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Мозъчното сътресение
само по себе си също е осъществило медико-биологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Контузията на главата, съчетана с мекотъканен травматичен оток,
представлява временно разстройство на здравето, е с период на
възстановяване 5 – 7 дни.
Контузията на шията, получена от силовото й извИ.е при падане от
движещ се мотоциклет, е болезнена травма с период на възстановяване от 15 –
20 дни. Контузията на гръдния кош, корема и крайниците без костни лезии на
ребра, гръбначни прешлени, тазови кости и без травматични увреждания на
структурата на кухинните и плътните вътрешни органи е с период на
възстановяване около 15 дни.
Мозъчното сътресение, както е описано, е със съвсем кратка
продължителност без отпадна неврологична симптоматика и органни
неврологични вреди, периодът на възстановяване на което е до 5 дни.
Охлузванията по крайниците отзвучават за 10 - 14 дни, като вещото
лице подчертана, че се касае за тежки контузии, тъй като излятата от
охлузванията кръв е резорбирала в самите фибрили на мускулите, което е
довело до засягане на тяхната контрактилност - при опит за движение са силно
болезнени.
Счупването на шиловидния израстък на лакътната кост при правилно
протичане на оздравителния процес се възстановяна напълно за срок от 2 – 2.
5 месеца.
3
При извършения на 03.12.2024 г. преглед вещото лице е констатирало, че
по дясното рамо, двете лакътни зони, лявата поясна област и по двете колена
са останали големи и груби белези. Движенията в дясната лакетна става са
ограничени, като е налице дефецит на екстенцзията от 10 градуса, като
придължава да чувства болки и изтръпване на дясната ръка.
Установява се, че на 12.05.2022 г. ищецът Д. И. Д. е претърпял
оперативна интервенция за възстановяване на полученото от процесното ПТП
увреждане, изразяващо се в Скъсване на латерален менискус, във връзка с
която е бил в отпуск за временна неработоспособност за срок от 30 дни.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Р. Д. –сестра на ищеца
- посочва, че при пристигането й в болницата брат й бил в безсъзнание, целият
охлузен, в рани и кръв. Преди инцидента брат й бил доста активен човек,
обичал да спортува, грижил се за семейството си. След катастрофата се
променил, затворил се в себе. Станал асоциален, не излизал никъде, не
контактувал, изпаднал в депресия. След изписването от болницата най - тежко
било първите четири месеца. Два месеца бил неподвижен, на легло, на
памперси, не можел да става, целият бил охлузен, не можел да сяда. До
четвъртия месец, като започнали да зарастват раните, бил в инвалидна
количка. Предвижването му било много трудно, тъй като самото
разположение на къщата било такова, че за да се влезе в друга стая трябвало да
се минат стълби. До седмия - осмия месец бил с патерици. През деня основно
грижи за него полагали тя, съпругата му и баща му. Към момента все още се
опитвал да се адаптира към случилото, но все още нямал никакви контакти
навън и не се е върнал към предишния си начин на жИ.т. Започнал работа
единадесет месеца след инцидента.
Св. И. Г. - баща на ищеца - посочва, че след изписването от болницата
синът му бил с много рани. Не можел да се движи, плачел и викал от болка.
Не можел да се обслужва сам, основно той му помагал. Първо бил на
памперси, после изрязали леглото, за да сложат подлога. Два месеца бил на
легло и не можел да става. След това започнал по малко с патериците. Пак му
помагал докато стане, защото раните били много дълбоки, цепели се и
започвало да тече кръв. Около четири месеца бил с патерици. След това
започнал да ходи до операцията и след операцията пак с патерици. Не можел
да се обслужва сам. Не можел да мръдне, не можел да се обърне, стоял в едно
4
положение. След инцидента се сринал психически, затворил се в себе си,
станал много раздразнителен.
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 60 000 лв. е
съобразено с характера, тежестта, броя на получените телесни увреждания и
степента на възстановяване. В тази връзка по делото се установи, че ищецът е
претърпял увреждания на различни части от тялото – главата, шията, гръдния
кош, корема, горни и долни крайниците, които са причинили значителен
дискомфорт, неудобства и страдания. От тях най – тежко е счупването на
шиловидния израстък на дясната лакътна кост, което е довело до трайно
затруднение движенията на ръката и лакътната става, срокът за
възстановяване на което е около 2 – 2. 5 месеца. Отделно от това независимо
от проведеното лечение движението на дясната лъкътна става не е
възстановено напълно, тъй като е налице дефицит от 10 градуса, като
пострадалият продължава да чувства болки при студено време и при облИ.ето
й със студена вода. Макар и по – леки по характер, доколкото не са довели до
разстройство на здравето, застрашаващо жИ.та на пострадалия, останалите
увреждания в своята съвкупност също са му причинили значителни страдания
и дискомфорт - контузията на главата, шията, гръдния кош и най – вече
охлузванията по крайниците, които са проявили болкова симптоматика със
сравнително дълга продължителност и с по – продължителен срок на
възстановяване от обичайния. В тази насока са и събраните гласни
доказателства (показанията на св. Р. Д.а и И. Г.), от които се установява, че
след изписването му от болницата около 2 месеца ищецът бил на легло, заради
дълбоките рани, които често се разкървявали, не можел да се обърне, да става,
налагало се да разчита на помощта на своите близки, а след това започнал да
се придвижва с патерици. Посочените показания се потвърждават от
становището на в. л. д – р М.С., че, независимо от липсата на фрактури,
охлузванията по крайниците представляват тежки контузии поради дълбоките
кръвонасядания на дебел слой подкожна мазнина и имбирирането на
мускулатурата с излята извън кръвоносните съдове кръв, с което се обяснява
по – дългия лечебно – възстановителен период. От представената по делото
медицинска документация е видно, че поради получената повърхностна
травма на подбедрицата ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност за времето от 01.10.2021 г. до 27.02.2022 г., т. е. за период
5
от 5 месеца. Като трайна негативна последица от произшествието следва да се
отчетат и останалите големи и груби белези по тялото на ищеца от получените
охлузвания – дясното рамо, двете лакътни зони, лявата поясна област, двете
колена. Следва да се съобрази и че вследствие на пътния инцидент ищецът е
получил и друга травма - скъсване на латерален менискус на десния крак, във
връзка с която на 12.05.2022 г. е бил подложен на оперативна интервенция,
като му е предоставен нов едномесечен отпуск за временна
неработоспособност. Възражението във въззивната жалба за липса на
причинна връзка на посоченото увреждане с процесния инцидент се
опровергава от становището на в. л. д – р М.С., според което продължителният
период на леглови режим на ищеца и постепенното прохождане с две
патерици е възпрепятствало по – ранното проявление на патологията на това
увреждане, което също е резултат на процесното ПТП. При преценка
интензитета на претърпените болки и страдания следва да се отчете още
младата възраст на пострадалия – на 27 години, настъпилото вследствие на
получените увреждания влошаване качеството му на жИ.т както поради силно
негативното въздействие, което процесният инцидент е оказал върху
психическото му съС.ие (станал потиснат, разстроен, изнервен), така и поради
невъзможността за продължителен период от време да се занимава с дейности,
които е упражнявал преди произшествието. Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение за
неимуществени вреди от 60 000 лв. е съобразено както с интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания, така и с трайните
негативни последици от получените увреждания, поради което така
присъденото обезщетение не следва да се намали.
Второто оплакване във въззивната жалба касае отхвърленото от
окръжния съд възражение за съпричиняване. Разглеждането на същото налага
да се изясни механизма на настъпване на процесното ПТП. От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа се установява, че на
11.09.2021 г. около 14.10 ч. в гр. С. З. по пътя, идващ от местността „Г.“ в
посока от север на юг се е движил лек автомобил „О. М.а“ с peг. № ****,
управляван от Д.Г.Д.в. При достигане на кръстовището с път II-66 водачът
спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
след което предприел завИ.е надясно и е навлязъл в дясната пътна лента на
път II - 66, като се е движил в посока на запад към центъра на града със
6
скорост от 28 км/ ч. В същото време по път II - 66 в посока от изток на запад
със скорост на движение около 81 км/ч. се движел мотоциклет „К.и“ с peг. №
****, управляван от пострадалия Д. И. Д.. На км 57+800 водачът на лекия
автомобил променил положението на автомобила и е навлязъл в съседната
лява пътна лента, когато мотоциклета се е намирал на разС.ие 7. 60 м. до
мястото на удара. Според експертизата опасната зона за спиране на
мотоциклета при скорост от 81 км/ ч. е 59. 95 м., а при движение с максимално
допустимата скорост от 50 км/ ч. – 28. 63 кв. м., с оглед на което вещото лице
достига до заключение, че водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на аварийно спиране
както при скорост на движение от 81 км/ч., така и при движение с максимално
допустимата скорост от 50 км/ ч., тъй като опасната зона за спиране и в двата
случая е по – голяма от разС.ието на мотоциклета до мястото на удара.
При тези данни настоящата инстанция намира, че основна и единствена
причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на водача на лекия
автомобил, който в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 25, ал. 2 ЗДП
внезапно e променил положението на управлявания от него лек автомобил,
като е навлязъл от дясната в лявата пътна лента непосредствено пред
движещия се в същата лента мотоциклет, за което е признат за виновен с
решение по АНД № 1708/ 2024 г. на РС – Стара Загора, постановено по реда
на чл. 78а НК. Вещото лице е категорично, че дори и мотоциклетът да се е
движел с максимално допустимата скорост от 50 км/ ч. ударът между него и
лекия автомобил е бил неизбежен, тъй като опасната зона за спиране на
мотоциклета от 28. 63 м. при тази скорост е по - голяма от разС.ието му до
мястото на удара от 7. 60 м. След като мотоциклетът се е намирал в лявата
пътна лента, а автомобилът след навлизането му на път II – 66 - в дясната, те
не са представлявали опасност един спрямо друг поради невъзможност за
пресичане на траекториите им на движение. Поради това движението на
мотоциклета със скорост от 81 км/ ч., надвишаваща максимално допустимата
от 50 км/ ч., не се намира в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП,
тъй като, ако водачът на лекия автомобил не бе предприел посочената
маневра, произшествието не би настъпило. Основна и единствена причина за
настъпване на произшествието в тази ситуация е поведението на водача на
лекия автомобил, който преди да предприеме маневра навлизане в лявата
пътна лента, е следвало да се увери, че няма да създаде опасност за
7
движението, като пропусне движещите се с по – висока скорост моторни
превозни средства, което нормативно задължение той не е изпълнил.
Движението със скорост над максимално допустимата би било в причинна
връзка с произшествието само ако мотоциклетистът се е движел в дясната
пътна лента при навлизане на лекия автомобил на път II – 66, докато в случая
двете моторни превозни средства са се намирали в различни пътни ленти.
Вярно е, че мотоциклетистът е следвало да намали скоростта при наближаване
на кръстовището, но в случая неспазването на това изискване не е довело до
настъпване на процесното ПТП, доколкото двете МПС са били с различни
траектории на движение, а пресичането им е станало по вина на водача на
лекия автомобил дори и при движение на мотоциклета с допустимата
максимална скорост.
Действително от показанията на св. Г.Д. се установява, че в нарушение
на чл. 75 ЗДП мотоциклетът се е движел без включени дневни светлини, но
според настоящата инстанция посоченото нарушение не се намира в причинна
връзка с процесното произшествие. Движението с включени дневни светлини
улеснява възприемането на моторните превозни средства отдалече, но в
настоящия случай невъзприемането на мотоциклета от водача на лекия
автомобил се дължи не на движението му без дневни светлини, а на
непредприемането на съответните действия да се увери, че няма да пресече
пътя на движещо се в лявата пътна лента моторно превозно средство.
Неоснователно, на следващо място, е поддържаното във въззивната
жалба възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради
неползване на специално защитно облекло. Съпричиняване е налице, когато
със своето поведение пострадалият е създал предпоставки и е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Разпоредбата на чл. 137е ЗДП задължава
водачите и пътниците на мотоциклети да ползват защитни каски, но не
предвижда задължение за ползване на предпазна екипировка. По настоящето
дело по категоричен начин се установи, че ищецът е управлявал мотоциклета
със защитна каска, а липсата на специално защитно облекло, чието използване
не е задължително, не може да се квалифицира като съпричиняващ фактор.
Възражението, че при движение на мотоциклетиста с максимално
допустимата скорост от 50 км/ ч. ударът с лекия автомобил би бил със
значително по – малък интензитет, които би довело до по – леки наранявания
8
от действително претърпените, също е неоснователно. Становището на
експертите в съдебно заседание, че при скорост на мотоциклета от 50 км/ ч.
нараняванията на ищеца биха били по – леки е твърде хипотетично и
абстрактно. Задача в посочения смисъл не е поставена на назначената
комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, а от устния им
доклад не може да се установи по ясен и несъмнен начин кои от претърпените
увреждания биха били предотвратени и до каква степен уврежданията биха
били по – леки. При липса на конкретни данни в тази насока решаващият съд
не би могъл да определи дали посоченото нарушение е в причинна връзка с
настъпилите вреди и степента на приноса на пострадалия.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради
което следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба въззивникът следва да
заплати на насрещната страна направените във въззивното производство
разноски. С оглед фактическата и правна сложност на спора и положените от
пълномощника на въззиваемия усилия, изразяващи се в подаване на отговор
на въззивната жалба и представяне на становище без лично явяване в съдебно
заседание, за оказаното на ищеца безплатно процесуално представителство в
производството пред АС – Пловдив ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. С. адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/ 14.04.2025 г. по т. д. № 60/ 2022 г. на
ОС – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на
адв. И. С. С. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Д. И. Д. в производството пред АС – Пловдив в размер на
1500 лв.
9
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10