МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 403/2013Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

С внесен от Варненската окръжна прокуратура обвинителен акт, по отношение на подсъдимите С.О.А. *** и М.С. *** e повдигнато обвинение по чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК, за това, че:

На 24.11.2010г. в с. Дюлино, обл. Варна в съучастие, като съизвършители помежду си, умишлено умъртвили И.Г. Златев на 76г.

Присъдата по НОХД №918/2012 г. на Варненски окръжен съд, от 26.11.2012 г.  е била отменена от АС-Варна изцяло  и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС, по следните съображения:

-„Не става ясно, какво съдът  приема за установено от фактическа страна, за да може да направи  и законосъобразен правен извод и по –горните инстанции да установят действителната воля на съда.”

-„Обстоятелството обаче,че именно председателя на състава и съдията докладчик е на особено мнение, не го освобождава от задължението да напише  мотивите в които подробно и точно да изрази вътрешното убеждение на останалите членове на съдебния състав,решили делото.”

Поради невъзможността  да бъде установена волята на решаващия първоинстанционен съд и т.к. това нарушение не може да бъде отстранено,присъдата  е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане повторно от друг състав на съда.

По делото бяха предявени от М.И.К. и Я.И.З. и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, солидарно срещу подсъдимите, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 90 000 лева, за всяка една от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 24.11.2010 год., като същите, бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители,представлявани от повереника им –адв.С.И.-ВАК.

В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимите за виновни. Навежда доводи, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и намира за правилна правната квалификация, изведена в обвинителния акт. Мотивира наказания при условията на чл.54 от НК „лишаване от свобода” в размер над средния - от 18 години, което да бъде изтърпяно при условията на затвор при строг режим. По отношение на подс.А. това би довело и до привеждане в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК на наложеното му общо наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ с Определение на ВРС по ЧНД № 5786/2009 г., влязло в сила на 24.12.2009 г, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело се явява извършено в установения изпитателен срок. По отношение на подс.А. се предлага определеното наказание по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК да бъде групирано с наказанието, наложено му по НОХД № 186/2012 г. на РС гр. Поморие от 3 месеца „лишаване от свобода“ с присъда влязла в сила на 30.07.2012 г.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители по делото - М.И.К. и Я.И.З., в хода на съдебните прения излага становище за доказаност на обвинението и моли за наказания, съответни на предложението на представителя на прокуратурата. Моли да бъдат уважени предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимите в пълен размер.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитниците на подсъдимия А., в лицето на адв. В., адв. С. , обосновават теза, противна на тази подържана от прокурора и намират, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. На първо място изразяват несъгласие с фактическата обстановка, възприемана от прокуратурата, тъй като липсват доказателства двамата подсъдими да са подържали каквато и да била връзка помежду си към момента на смъртта на Златев, както и че непромененото фактическо обвинение за времето на извършване на деянието, като часови диапазон не съответства на доказателствата на делото. На следващо място се счита, че признанията на подс.А., направени пред някои от свидетелите, касаят друго деяние, за което също е налице висящо наказателно производство. Наред с това се твърди, че по отношение именно на тези свидетели е оказван натиск, упражнявано е насилие от страна на органите на МВР, поради което и техните показания са недостоверни. Навеждат се и доводи, че евентуалният автор на деянието е имал мотив да го извърши, различен от възприетия от прокуратурата, а именно лични дразги по повод неуредени имуществени отношения и претенции от страна на убития,т.к.същият е бил с доста особен характер.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия А. в лицето на адв.Я. счита, че обвинението по отношение на подзащитния му не е доказано по категоричен и безспорен начин. Навежда доводи, че не е установено с категоричност времето на настъпването на смъртта на Златев, не е открито оръдието на престъплението, включително и някакви преки доказателства за авторството на деянието. Изтъква като аргумент, че обвинението се крепи единствено на самопризнания на А., в което дори неговия подзащитен не е посочен по българско или турско име.

Подсъдимият С.А. в своя защита изразява съжаление за смъртта на Златев, като твърди, че никога не е бил в района на с.Дюлино.

Подсъдимият М.А. в своя защита, твърди, че е посещавал района на с.Дюлино единствено, за да продава автомобили.

В последната си дума  подсъдимия А. се счита за невинен и моли за оправдателна присъда. Като категорично каза пред съда,че не е имал нищо общо с убития и не се е хвалил пред никого за убийство,като счита че: и „никой няма да направи такова нещо”.

В последната си дума  подсъдимия А. смята, че е невинен и моли за оправдателна присъда.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият С.О.А. с ЕГН: ********** е роден на ***г***, български гражданин. Има завършено начално образование.  Живее на семейни начала и не работи.

Подсъдимият М.С.А. с ЕГН: ********** е роден на ***г***, български гражданин, Има завършено основно образование. Живее на семейни начала и не работи.

Подс. С.А. по прякор „Дингила”, с известно турско име „Али” и подс. М.А. по прякор „Левака” с известни турски имена „Мемет” или „М.” се познавали от няколко години, тъй като преди 2010г. А. живял на семейни начала в дома на своя приятелка от гр. Поморие, обл. Бургас. Тя имала къща в същия град, съседна на тази, в която живеел А.. По това време, както и към момента на деянието, предмет на настоящото производство, М.А. се занимавал с препродажба на стари автомобили. С тях търгувал както в региона на Бургаска област, така и в района на обл.Варна - предимно на териториите на граничните им общини. Много често купуваните от него употребявани автомобили били предавани и за скрап на територията на гр.Сливен. При пътуванията си във Варненска област той предимно използвал пътя, преминаващ през Дюленския проход. След запознаството си двамата подсъдими често пътували заедно, защото А. използвал А. да го превозва до дома на семейството му в гр.Долен чифлик.

През лятото на 2010г подс.А. се завърнал в гр.Долен чифлик, като се установил в дома на майка си Мурвет Ниязиева Карнтхалер, която живеела преимуществено в чужбина, при съпруга си. През есента на 2010г. подс.А. започнал работа в „Агроспектър 2000“ ООД, където работел и зет му св.Н.Ю. от м.май същата година. По това време той ползвал мобилен телефон с абонатен № +359*********. Дружеството към онзи момент се занимавало с озеленяване на територията на кметство „Младост” гр.Варна. Св.Ю., подс.А. и още няколко човека от района на Долен чифлик, наети в същото дружество, ежедневно пътували  до гр.Варна с микробус, управляван от Ю.. За да бъдат навреме на работа, всеки работен ден всички се събирали в близост до дома на Ю. рано сутринта и отпътували заедно. На датата 24.11.2010г. подс.А. сутринта в 05.23 часа и 06.17часа провел разговори със св.Н.Ю., ползващ по това време телефон с аб.№ +359*********, който е регистриран на името на съпругата му - Бистра Орлинова Йорданова /сестрата на подс.А./, след което отпътували за работа в гр.Варна, където и били през целия работен ден. А. се върнал в гр.Долен чифлик около 18 часа, след което в 18.41 бил потърсен и  разговарял с чуждестранен абонат ползващ № 436*********. За времето от 18.46 часа и 18.49 часа А. провел два разговора с абонат ползващ № +359********* на името на М.Ю. Яшар /в 18,46 и 18,47ч/, находящ се по това време в гр.Дулово обл.Силистра, и в 18,49часа с абонат ползващ № +359********* на името на Салим Ахмед Чауш, който се намирал в с.Черник обл.Силистра. Разговорите за подсъдимия били обслужени от клетки на мобилния оператор, находящи се съответно на ул.”Камчия” гр.Долен чифлик /Kamchia Str., entr. A (Dolni Chiflik), с. Старо Оряхово /v.Staro Oriahovo, 22, Tzar Simeon str., kv.4,imot ?XXIII-295 (Road Varna - Obzor (v. Staro Oriahovo) и с.Бърдарево и с.Кривини /Property № 035022, the land of Golitsa (Bardarevo,Krivini)/ След това в 19,54 часа А. разговарял със св.Н.Ю., като разговора бил обслужен от клетката за селата Бърдарево, Кривини и Солник /Property № 035022, the land of Golitsa (Bardarevo,Krivini)/ Последния разговор за този ден А. провел в 21.55 часа с абонатен № 35989123 /Оператор/, обслужен от клетка Старо Оряхово /v.Staro Oriahovo, 22, Tzar Simeon str., kv.4,imot ?XXIII-295 (Road Varna - Obzor (v. Staro Oriahovo)/

Междувременно подс.А. през м.октомври 2010 г. се занимавал с обичайната си дейност, като по това време ползвал мобилен телефон с аб.№ +359*********. В края на посочения месец с него се свързала св.Ема М. *** и го помолила да й намери автомобил. По това време мъжът й св.Н.Ж. бил нает времено на работа от ЕТ „Атлант Кръстев” и бил изпратен в командировка в гр.Обзор за времето 28-30.10.2010г и 01.11.-08.11.2010г./л.271-274 н.д./ Подс. А. намерил подходящ автомобил марка „Форд Ескорт” с дк.№ А 0890 ВК и го закарал в с.Дюлино, където и го предложил за продан на св.М.. След като го огледала заедно с братята си - Милен и Й. Михалеви и съседи, тя го харесала за нуждите си – превоз и препродажба на дрехи. Те се договорили и за цената на сделката - подс.А. веднага получил едно прасе, автомобила на М. и Ж. -„Форд Фиеста”, а сумата от 300лева, трябвало да се изплати на вноски. Преди да отпътува от селото подс.А. и съсед на М. убили прасето на място в с.Дюлино. До 13.11.2010г. подс.А. контактувал от мобилния си телефон с № +359********* с Ема М. по телефон, който се водил на нейно име №+359********* и с такъв на името на брат и Милен Михалев с аб.№ +359*********. В този пероид от време той получил и сумата от 100 лева от нея. Парите й били оставени от св.Н.Ж., който получил аванс от работадателя си за командировката. След тази дата А. започнал да търси св.Ж., който по това време ползвал телефон с аб.№№ +359********* и +359*********. А. си търсил остатъка от парите, а Ж. от своя страна се опитвал да отложи плащането поради липса на средства и поради факта,че взетия автомобил давал различни технически повреди и се налагало ремонти. В тази връзка дори се интересувал дали не може да си закупи друг автомобил, такъв му бил предлаган от А., но бил малък и не отговарял на нуждите му. Независимо от това в периода от 14.11 до 24.11.2010г А. получил от Ема М. и Н.Ж. още 50 лева. На 24.11.2010г. подс.А. *** от ранната сутрин до 16ч. В 7,36 часа подсъдимият приел обаждане от св.Н.Ж. /обслужен за Ж. ***, in the lands of Rakovskovo village (Popovich). В посочения период от време А. разговарял с друг свой клиент св.Ю.И. *** с.Дюлино - в 11,43ч; 15,14ч.; 15,55ч. В същия отрязък от време в 15,45ч А. водил разговори и със св.И.С., който по принцип живеел в гр.Поморие, но тогава се намирал на територията на община Гроздьово, находяща се в близост до с.Дюлино. Свид.С. имал приятелка - Нафизе Асанова Юсменова, притежаваща къща в с.Дъбравино (пак в същия регион), като дори ползвал нейния абонатен №+359*********. Поводът за контактите между подс.А. и св.С. бил, че последният също се занимавал с препродажба на автомобили, но тъй като е незрящ ползвал услугите и връзките на А. за тази цел. Обикновено св.С. пътувал, като автомобила му управлявал синът му. Към него момент той притежавал автомобил марка „Волво” 440, който се опитвал да продаде. Към 16,50 ч подс.А. с автомобил марка Опел Вектра /жълт на цвят/ с дк.№ А 76-97АМ се отправил към различни населени места, намиращи в пограничните райони на Варненска област. В 17.08 часа А. и С. отново провели разговор, като се уговорили да се видят в с.Дюлино. В 18.10ч подс. А. отново провел разговор с Н.Ж., а след този час вече бил на територията на с.Дюлино, където се видял първоначално със св.С.. С. бил със приятелката си Нафизе Юсменова и сина си. С автомобила „Волво” всички заедно отишли до дома на Ж.. След кратък разговор между А. и Ж., подсъдимият получил още 50 лева от дължимата си сума, след което се разделили. В 18,40ч А. провел разговор с аб.№ +359********* на името на Марийка Петрова Мишева с ЕГН **********. Физически този телефонен абонат към него време се намирал на територията на гр.Поморие, докато разговора за подсъдимия бил обслужен от клетката за с.Дюлино /Property №000285, in the lands of Rakovskovo village (Popovich)/ 

Убитият И. Златев към м. ноември 2010г живеел сам в с.Дюлино и се занимавал със земеделие. Притежавал два трактора с мощност-18 к.с и 25к.с Същият отглеждал крава, три прасета и се грижел за няколко кошера с пчели. Дъщеря му - св.М.К. *** и често го посещавала, а през останалото време подържали контакт по телефон. Другата му дъщеря Я.З. работела в чужбина. На 25.11.2010г. св.К. потърсила баща си на стационарния телефон с аб.№209, но той не отговарял. Сутринта на 26.11.2010г. продължила да звъни, но отново не успяла да разговаря с него. Притеснена, позвънила на св.Ж.М. и я помоли да отиде до къщата на баща й да провери защо не отговаря по телефона. М. отишла до къщата на Златев и намерила външната врата към улицата заключена. На повикванията й никой не отговорил. Тези и действия били възприети и от св. Д.Я.. Тогава тя отишла до съседна къща, обитавана от св.Йордана М., попитала дали е виждала Златев и след като получила отрицателен отговор, двете решили да отидат отново до там и да влязат през двор на съседна къща/от към обора на Златев/, от който имало свободен достъп. Когато навлезли в двора на И. Златев, видели, че същия лежи на земята, като в близост била шапката му и кофа с храна, с която обичайно хранел животните. Двете се уплашили и коментирайки на висок глас случилото се напуснали двора. Уговорили се М. да съобщи на кмета – св.С.С., а М. да се обади на дъщеря му. М. звъннала на св.М.К. и последната ведната тръгнала към с.Дюлино. Св.С. в 09.40 часа /съгласно докладна записка на св.Б.Б. л.3,т.1д.п/ се обадил на тел.112 и заедно със св.К.Б. отишли до къщата на И. Златев. Междувременно св.Л.Л. чул свидетелките М. и М. и също отишъл до къщата. Б. и Л. видели, че в близост до заключената порта била нарушена цялостта на дървената ограда и от там влезли в двора. Св.Б. влизайки в двора отворил пътната врата, която се отваряла по специфичен начин, като отстранил болчетата и от вътрешната страна. Първоначално той си помислил, че Златев е получил инфаркт, но след това видял на главата му кръв и разбрал, че е убит. Малко след това на мястото дошъл изпратения полицейски екип от ПУ гр.Бяла и достъпа на хора до двора бил преустановен. Местопроизшествието било запазено от пристигналия екип, сред които бил и Началника на ПУ Бяла - св.Златко Златинов. По-късно бил извършен оглед./л.7-26, т.1 д.п/ По време на същия, чрез описване и фотографиране било фиксирано: разположението на къщата; на множество вещи, техника, инвентар в двора; местоположението на трупа, неговото състояние, видимите наранявания, дрехите с които е бил облечен, с констатирани по тях кални пръски, петна и пръски наподобяващи кръв по трупа и в негова близост. Наред с това били фиксирани и множестви вещи находящи се в къщата, сред които и лична карта, банкноти 4х20лева и карта за разплащателна сметка издадена от БДСК. В хода на огледа били иззети 2 бр.дактилоскопни следи от предната част на капака на трактор марка „EVROPARD” 254, отривки от червено вещество, находящо се на метална вана до трупа, пластмасова П-образна дръжка, карта на БДСК №04/12490424. Трупът на Златев бил откаран отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Света Ана”. С резултатите от огледа се запознали и св.В.В. - началник група за разследване на тежки престъпления срещу личността при ОД МВР Варна и служителя от същата служба св.Б.Б.. Било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

През зимните месеци на 2010год. и началото на 2011год подс.А. споделил пред три различни лица (Х., А. и С.), независимо едно от друго, че заедно с „Левака” са направили „беля” в с.Дюлино – пребили са един дядо и са го оставили да лежи на земята. Подобна оперативна информация получил и св.В., поради което и 07.07.2011г подсъдимите и още няколко свидетели по делото,сред които Х. и А. били задържани и им били снемани обяснения, по време на които са използвани и СРС.

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно-медицинска експертиза на труп /л.82 ,т.1 сл.д./ От заключението на същата е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на И.Г. Златев на 76 г. са установени:

·  тежка   черепно-мозъчна   травма:   контузии   на   мозъка   в  дясна слепоочна област и лява тилна област, тежък мозъчен оток, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки,  многофрагментно  счупване на черепа в дясно,  счупвания на черепната основа, достигащи до лява слепоочна и лява тилна област на. черепа,   кръвонасядания   на   меките   черепни   обвивки   в   областта   на счупванията,  разкъсно-контузни рани,  кръвонасядания и  ожулвания по главата и лицето в дясно;

·  необилна аспирация (вдишване) на кръв в белите дробове, оток на белите дробове;

-   счупвания на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то леви ребра;

-   кръвонасядане и травматичен оток по лявата предмишница;

·  хронични   заболявания   -   тотална   хипертрофия   на   сърцето, коронаросклероза        облитериращ      тип,   миокардиосклероза,
артериолосклеротична нефросклероза, мастна дегенерация на черния дроб.

Причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма довела до оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа с притискане на центровете на дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта е от значение и вдишването на кръв в белите дробове /от счупената черепна основа/.

Контузиите на мозъка в дясна слепоочна област и в лява тилна област, кръвоизливите под твърдата и меките мозъчни обвивки, многофрагментното счупване на черепа в дясно, счупванията на черепната основа достигащи до лява слепоочна и лява тилна област на черепа, кръвонасяданията на меките черепни обвивки в областта на счупванията, разкъсно-контузните рани, кръвонасяданията и ожулванията по главата и лицето в дясно, са резултати от един или няколко наслагващи се удари с твърд тъп предмет със сравнително широка и плоска повърхност, нанесени по дясната странична част на главата.

Като се вземат предвид разстоянията между най-предно и най-задно разположените, както и между най-високо и най-ниско стоящите травматични увреждания по дясната странична част на главата, ориентировъчните размери на действащата повърхност на предмета, с който са нанесени ударите е около 12/15 см.

Отделящата се перпендикулярна фрактурна ивица в лява тилна област от хоризонтално разположената линия на счупване през тилната кост на черепа, както и контузията на мозъка в същата област, говори в полза на наличие на подлежаща твърда повърхност под лявата тилно-слепоочна част на главата по време на нанасяне на ударите в дясно, т. е. възможно е Златев да е бил в легнало по гръб положение с извита наляво глава, опираща в лявата си слепоочно-тилна област в земната повърхност.

Настъпването на смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с тежката черепно-мозъчна травма. Смъртта е настъпила сравнително бързо –в рамките на минути до около час след получената черепно-мозъчнатравма, което се доказва от сравнително малкото количество на кръвоизливите под меките и твърдата мозъчна обвивки, необилното вдишване на кръв в белите дробове, оскъдните кръвоизливи около счупванията на ребрата в ляво.

Обичайно след получаване на подобна тежка черепно-мозъчна травма пострадалият изпада в безсъзнателно състояние, т. е. не може да извършва активни действия и да се придвижва самостоятелно.

Аспирацията (вдишването) на кръв в белите дробове е резултат на кръвоизлива от счупването на черепната основа и стичане на кръв в горните дихателни пътища.

Счупванията на 6,7,8 и 9-то леви ребра са резултати от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат, както при падане наляво и удар в земната повърхност, така и при притискане в лявата част на гръдния кош с крак, коляно или др. п.

Кръвонасядането и травматичния оток по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница са резултати от удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат и при предпазване от нанесен удар, т.е. носят характеристиката на т. нар „защитни наранявания”.

По своя вид и характер, всички описани травматични увреждания отговарят да са прижизнено получени.

Пробите кръв и гръбначно-мозъчно, не съдържат етилов алкохол.

Състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт от второ-трето денонощие при престояване на сравнително ниски температури на околната среда.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението и уточнява, че точен час на смъртта не  е установен. Периода, който е даден за настъпване на смъртта се базира на признаци, които показват този период – липсваща промяна на трупните петна, сивкаво-зелениково оцветяване кожата на корема и  вкоченяването. Последното бележи граница, че е повече от няколко часа и по-малко от 4 дни.  Вечерта на 24.11.2010г е възможно да е настъпила смъртта, в зависимост от темепературите на околоната среда. Аутопсията е извършена на 27.11.2010г., като груба ориентировъчна дата границата започва от 24–ти, но е, възможно е смъртта да е настъпила и на 25-ти вечерта. Смъртта е настъпила от удар с твърд тъп предмет с подчертани ръбове, но оръжието не може да се уточни. Травмите са на сравнително широка площ и с няколко разкъсно контузни рани, кръвонасядане, ожулване и други Възможно е да да е нанесен само един удар с оръжието, ако е особенна удрящата повърхност. При падане  подобни наранявания трудно могат да се получат, защото трябва да е от значителна височина. Има един или няколко наслагващи се удари в дясната половина на главата. Ожулването по шията отдясно, е резултат на отделен удар. Основната причина за смъртта е тежката черепно мозъчна травма, която е резултат на  удара в дясната половина на главата. Под трупа е нямало нито камъни, нито по-големи предмети, като той е лежал върху кал, пръст, и сух участък под него. Не  е имало никакви големи предмети,  върху които да може да падне и да се удари. Фрактурата на черепа с отделяне на фрактурна ивица говори, че е възможно там да е имало подлежаща повърхност при нанасяне на ударите в предно страничната част на главата, за това би могло да е бил в легнало положение. Няма данни да е местен трупа. Имало е наранявания и по ръцете по лявата предмишница,  видими следи от кални пръски от дъжда.  Нараняванията на лявата предмишница, са възможен резултат от отбранителни действия от страна на пострадалия. Последователността на нанесените удари не може да се определи, но логично е най-тежката травма да е последна.

ДНК експертиза на веществени доказателства /л.128, т.2 сл.д./ Обекти на експертиза са били  изрезки от нокти, иззети от дясна и лява  ръка от трупа на И.Г. ЗЛАТЕВ.

От заключението е видно, че от ноктите на дясната ръка не може да се формира дори частичен ДНК профил, а от ноктите на лявата ръка не се визуализира такъв. Най -вероятната причина за това е влиянието на инхибитори, замърсяване с почва и др., както и на настъпили деструктивни, гнилостни процеси (ноктите са замърсени).

В съдебно заседание заключението се подържа

Съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че :

-абонатът с номер 0899 548 327 е провел разговор в 19:36ч. на 24.11.2010
г. в зоната на обслужване на клетка 4073/2 (Приложение 1), която
обхваща южната част на гр.Долни Чифлик и участък от около Зкм от
пътя между Д.Чифлик и с.Кривини.

-в 19:54ч. същият абонат е провел разговор в зоната на обслужване на клетка 4413/1. Според картата на покритие (Приложеие 1) може да са
заключи, че когато е проведен този разговор абонатът е можел да се
намира съответно в с.Кривини; с.Солник; по пътна отсечка между
с.Солник и с.Бърдарево или пътна отсечка между с.Солник и с.Дюлино.

-следващият разговор е бил осъществен в 21:55ч. през клетка 4032/3,
която обслужва (Приложение 1) югозападната част на с. Старо
Оряхово и около 2 км пътен участък от път Е87 посока с. Рудник

-абонатът с номер 0898 831 590 в интервала от 18:35ч. на 24.11.2010 до 18:45ч. е провел един разговор в 18:40ч. в зоната на обслужване на клетка 4249/3. От картата на покритие (Приложение 2) може да се заключи, че от селата намиращи се в близост до мястото, където е инсталирана базовата станция (4249) клетката е доминираща единствено в с.Дюлино и района около селото, което включва пътни участъци: около Зкм от пътя Дюлино-Попович; около 2км от пътя с.Дюлино-с.Паницово; около 2км от пътя с.Дюлино-с.Солник. Клетката също така обслужва и пътен участък от около 2 км между с.Раковсково и с.Приселци.

-невъзможно е абонатът с номер 0899 548 327 да се е намирал на адреса в Долни Чифлик, на който е посочил, че живее, поради следните причини-клетки 4073/2 (Долни Чифлик) и 4032/3 (Ст. Оряхово) нямат обща граница на покритие, което означава, че е невъзможно абонат, който се намира физически в Д.Чифлик да бъде обслужен от клетката
инсталирана в Ст.Оряхово (4032/3); клетки 4073/2 (Долни Чифлик) и 4413/1 (до с.Голица) имат обща граница на покритие. Теоритично е възможно в случай, че клетка 4073/2 (Долни Чифлик) във въпросния ден 24.11.2010г. е била претоварена или неработеща, абонат намиращ се в зоната на покритие на клетка 4073/2 да бъде обслужен от клетка 4413/1. На база на извършена проверка в оператора, която показва, че клетка 4073/2 не е била нито претоварена, нито неработеща в този ден може да се изключи като възможен варианта no-горе, което означава, че абонатът с номер 0899 548 327, когато е провел разговор в 19:54ч. той със сигурност не се е намирал на територията на Д.Чифлик

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: от обясненията на подсъдимите; показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на съдебно-медицинските експертизи на труп, съдебно медицинска, съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на свидетелите М.К.,  Ж.М., Й.М., С.С., Л.Л., П.В., Т.Т., Ж.И., Н.Ж.П.Д., С.С., Г.К., Ема М.; А.А., В.В., Златко Златинов, Д.Д.А., М.М., Ю.И. , Н.Ю., Б.Б.,  Д.М., като взе предвид преди всичко тези дадени на досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред, тъй като същите са в непосредствена близост по време към деянието.

Съдът кредитира частично показанията на св. Д.П., К.Б. и Асан Асан като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология, като взе предвид преди всичко тези дадени на досъдебното производство, някои дадени пред съдия и приобщени по надлежния процесуален ред, тъй като същите са в непосредствена близост по време към деянието. От тях обаче съдът намери, че следва да изключи като недостоверни и не кредитира както следва:

По отношение на св.Д.П., онази част в която, той твърди, че е ходил в дома на убития на 24.10.2010г. в 10,05 часа за да остави мотика и тогава е възприел, че външните лампи светят. За да се приеме това за истина, би следвало смъртта на Златев да е причинена на още на 23.10.2010г., което е изключено от заключението на СМЕ и от обв.акт. В тази  част показанията му противоречат и на останалите гласни доказателства описващи, кога са възприети лампите да светят.

По отношение на св.К.Б., приема  неговите показания, като непротиворечиви, понеже  и той е бил първият човек който е влязъл преди полицаите  и го е видял като им казал,че бай И. е убит:”той не е умрял човека” както на гласните ,така и на писмените доказателства събирани за проверка на това обстоятелство.

По отношение на св.Асан Асан, онази част в която, твърди, че когато са пътували до гр.Сливен, придружавани от св.И.С. за да продадат и негов автомобил, са сторили това още сутринта. Показанията му противоречат на показанията на С. и на данните от мобилния оператор. От последните може изключително точно да се проследи както маршрута на подс.А., така и на св.И.С.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи.

Подсъдимият А. не се признава за виновен и дава обяснения, че не е ходил в с.Дюлино Твърди, че това което е споделил със св.В.Х. и А.А. касае грабежа извършен по отношение на лицето Стоян Джамбазов, а на И.С. е разказал много стар случай.

Относно показанията  приобщени по законния ред на свид.В.Х.-братовчед на подс.С.А.:същият не можа да бъде издирен от съда,т.к. в момента работи в Германия и по данни на неговата снаха с която е говорено  по телефона,лицето няма средства да се яви в съдебно заседание. По тази причина и показанията му бяха четени през ВОС, в тях той споделя че „Дингила”  му е разказал когато са били само двамата,че в района на с.Дюлино  са набили някакъв възрастен човек и че са били  с човек с прякор „Левака”.Същите не могат да се приемат за достоверни и правдиви,т.к. няма логика в това подс.А. да се хвали пред своя братовчед,че е е извършил убийство в с.Дюлино, а освен това подс. А. сам заяви пред съда,че никога не е споделял пред свид.Х.  за такова деяние. Не може да се възприеме от съда защо след като е толкова категоричен и роднина на подс.А.,свид.Х. не се яви по делото след толкова дълго издирване.Той  е единствения толкова категоричен свидетел по делото, който цитира хвалбата на подс.А. пред него за станалото престъпно деяние в с.Дюлино. Така и съдът неможа да определи на какво могат да се базират неговите показания за да се считат за достоверни и евентуално да се обоснове една осъдителна присъда на тях.По делото не бяха открити доказателства независимо преки или косвени,които да обосноват престъпното деяние посочено в обв.акт,не бяха намерени нито следи,нито някакви липси в къщата на починалия Златев,за да може да се обоснове едно престъпно деяние на двата подсъдими именно във въпросния ден.Във връзка с това са и показанията на свид.И.Х.С.,дадени пред ВОС,които съдът възприема като достоверни и непротиворечиви.Същият заяви пред ВОС,че отрича показанията си дадени пред ДП и заявява пред настоящия съд:”М. не ми е казвал,че е набил някого.” Относно показанията на свид.М.М.М.,съдът също счита че не могат да се приемат за достоверни и да се приобщят по делото,т.к. пред съда заяви че:”Когато чух разговор в колата за убийство в Дюлино,не си спомням между кои хора течеше този разговор.”Освен това той заяви,че  като се качили в буса в гр.Поморие там имало някакво момче,което им казало:”че са ни прибрали за някакво убийство,че някой от полицаите му бил казал това”. Поради това и обвинението не може да се базира на неговите показания,след като не може да се разбере точно кой му е казал  ,че е станало убийство , а той не познава никой от подсъдимите.

По отношение на свид.Асен А.,не следва да се дава вяра на неговите показания,относно това,че полицаите  са го информирали,защо го задържат и че това е било повода да започне коментара за убийството с брат си пред свид.А.,т.к. другите лица разпитани по делото бяха категорични,че не са знаели защо са в колата и защо са задържани.

Относно показанията на свид.П.,същите са недостоверни относно това,че регулярно е търсил  подс.А. и че преди 25.11.2010 г.  го е търсил по преписка,защото същите са в противоречие с показанията на свид.Д.М.,пред когото още тогава  П. е заявил,чеАтанасов не му е бил нужен.Очевидно той не е знаел ,че подс.А. работи на територията на гр.Варна.

А относно свид.А.А.,съдът също счита ,че показанията му не могат да се приобщят  като непротиворечиви и правдиви по делото,т.к.той разказва пред съда,че никога не е присъствал лично на разговора за станалото убийство в с.Дюлино, а  от „:Амед съм чул за разговора,че „Дингила”  е направил някаква бела.” „Амед” е прякора на свид.В.А.Х..Поради това и след като показанията на свид.Х. не се приеха и приобщиха по делото, неможе и няма логика да се приобщят базираните на тях показания на свид.А..

Подсъдимият А. не се признава за виновен и дава обяснения, че е посещавал с.Дюлино за да търгува с автомобили и най-вече разказа му обхваща сделката извършена с Н.Ж. и Ема М.. Твърди, че от нея е научил, че е станало убийство, че е видял чорап с кръв и това е станало в деня в който Ж. е събирал „олово” да му се издължи.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите, тъй като ги намери за правдиви.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Варненската окръжна прокуратура с обвинителния акт е предявила на подсъдимите С.О.А.М.С.А. обвинение по чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на 24.11.2010г. в с. Дюлино, обл. Варна в съучастие като съизвършители помежду си, умишлено умъртвили И.Г. Златев на 76г.

По делото липсват преки доказателства, както, че подсъдимите са подържали връзка помежду си в инкриминирания период, така и че са извършители на деянието. Косвените доказателства, които са изводими от показанията на свидетелите Х., А. и С. не се подкрепят от други доказателства и не могат да обосноват еднозначен извод за авторството на деянието. Ето защо, съдът намери двамата подсъдими за невинни и ги оправда по възведеното им обвинение, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК

Съдът отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен, поради липсва на виновно поведение на подсъдимите.

Съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК и се разпореди с веществените доказателства.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

                                                       СЪДИЯ-: