Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1700 05.05.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 7063 по описа за 2018 година.
Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация“ твърди, че ответникът е
собственик на жилище в топлофицирана сграда. Поддържа, че за него са начислени
суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация в размер на 113,76 лева
главница, които не били заплатени в срок. Поради забавата се дължало и
обезщетение в размер на законната лихва възлизащо на 10,64 лева и дължимо за
периода 02.07.2016г. – 01.02.2018 година. Поддържа по-нататък, че за сумите
било подадено заявление за издаване заповед за изпълнение. Тъй като ответникът
възразил срещу издадената заповед, се формулира искане да бъде установено
съществуването на вземането.
Ответникът Д.Е.Г., чрез особения си представител
счита, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва начина на измерване на топлинна
енергия в сградната инсталация, поради което счита, че не дължи претендираните
суми.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от вписванията в персоналната
партида на Д.Г., че същият е собственик на недвижим имот – апартамент с №11 в
сграда на адрес гр. П********** /лист
68/. Сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа, като за това е сключен договор между ищеца и етажните
собственици от 28.10.1997г. /лист
63 -66/. В жилищната сграда
функционира абонатна станция, чрез която ищецът доставя топлинна енергия, като
в нея са монтирани действуващи средства за търговско измерване, които отговарят
на техническите изисквания / лист
69 -72/. По партидите на
дружеството ищец за апартамента е определен клиентски № ******* и ИТН *********
/лист 10/.
На 02.02.2018г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало
против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за
обекта суми, както следва: 113,76 лева, представляващи стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г.; 10,64 лева
обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 02.07.2016г. до 01.02.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.02.2018 г. до окончателното заплащане. По заявлението
било образувано приложеното гр.дело № 7063/2018г. на Пловдивския районен съд и
издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни
разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като
ответникът бил уведомен по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление,
бил заведен настоящия иск за вземането.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че през процесния период 01.05.2016г. -30.04.2017г. абонатната
станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия. Отоплителните
тела в жилището на ответника през същия период са били отсъединени. През
апартамента преминава една щранг лира, чиято мощност е 316 W. Вещото лице установява, че начинат на разпределяни а
начисляване на потребената от ответница топлинна енергия съответствува на
утвърдената за това методика /лист
80 /.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по партидата на ответника за времето от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. е налице
задължение за доставена топлинна енергия в размер на 113,76 лв. Като върху него
се дължи законна лихва възлизаща на
10,64 лв. /лист 86/.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е
дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в
исковата молба имот е ответницата по делото.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в
топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми
за топлинна енергия.
Заплащането на
топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на
сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в
забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен
срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е
нужна. Поради това той дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86,
ал.1 ЗЗД, което е установено по размер от заключението на счетоводната
експертиза.
С оглед изложеното съдът
намира, че вземането съществува и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 675 лв. от които: 75
лв. държавна такса, 200 лв. депозити за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на особения представител, относно
размера на разноските за юрисконсулт, тъй като той е съобразен с Наредбата за
заплащане на правната помощ.
За заповедното производство разноските следва да се
определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Така за заповедното производство ответницата дължи общо 75 лева
разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
против Д.Е.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** за сумите: 113,76 лв. /сто и
тринадесет лева и 76 ст./ стойност на доставена за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. топлинна енергия, както 10,64 лв. / десет лева и 64 ст./ - обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.07.2016г.
до 01.02.2018г, ведно със законната лихва върху главницата считано от
02.02.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №1247/08.02.2018г.
по ч.гр.дело № 1759/2018г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Е.Г. да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 675 лв./ шестстотин
седемдесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство,
както и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в
производството по ч.гр.дело № 1759/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД