Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Велико
Търново, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10089/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез ***. Хр. К., срещу Решение № 511/13.12.2022г. по НАХД № 891/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ***, издаден от АПИ. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод на липсата на съставомерно поведение от страна на нарушителя. В касационната жалба се развиват подробни доводи за доказаността на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание от ***. Е. К., се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на ***ско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Юветранс“ ЕООД от гр. Априлци, чрез *** К. А. заема становище за неоснователност на жалбата в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 511/13.12.2022г. по НАХД № 891/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата с № ***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на "Юветранс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Априлци ул. "Събевска", № 24, ЕИК: ***, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Констатирано е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 08.02.2021 г., в 06:06 часа, ППС влекач МАН ТГА 18.430, рег. номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брои оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на "Юветранс" ЕООД, се е движил в община Велико Търново, по път 1-4 км 133+194, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ЛПС няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за преминаването.
Районният съд е изложил мотиви, че намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла давност по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като в процеса по установяване на административното нарушение по
реда на чл. 189ж от ЗДвП е недопустимо да се прави аналогия с етапите на общото
производство, нито да се приравнява електронния фиш с АУАН или НП. Счел е, че процедурата
касаеща установяването на обективните признаци на нарушението, неговия автор
и/или отговорното лице са изчерпателно регулирани с нормите в чл. 189ж от ЗДвП,
като сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, са неотносими. За да отмени
електронния фиш въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 189ж е специална
по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес и
предвижда особен ред за санкциониране за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, но
тази разпоредба не е приложима по отношение на останалите състави на
административни
нарушения, в които попада и процесната хипотеза на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за
които е приложим само общия ред за установяване и санкциониране, чрез АУАН и НП
– по аргумент от чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда съображения. От настоящата инстанция не се споделя извода на ВТРС, че за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Такава правна възможност е предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3 позволяват издаване на електронен фиш и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В действителност разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 е непрецизна, но неправилно в случая въззивния съд не е приложил посочените разпоредби считайки, че по този начин би се стигнало до недопустимо за административнонаказателното право разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП – наличието на ясно изразена в нормите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш, включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, предполага прилагане на систематичното тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Неправилно обаче съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за изтекли давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.
В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 08.02.2021 г. От приложените пред въззивния съд доказателства е видно, че процесният електронен фиш № *** е издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на АПИ, а от приложеното по делото известие за доставяне - че същият е връчен на касатора на 01.07.2022 г. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 08.08.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, което като краен резултат е сторил и районния съд.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 720 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511/13.12.2022г. по НАХД № 891/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Юветранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Априлци, ул. „Събевска“ № 24 разноски по делото в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.