№ 325
гр. Плевен , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430100542 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „*** която се твърди, че ищцовото
дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника Е.Я.
*** с ЕГН ********** от с.***, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „*** Твърди се, че тези
условия са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за
доставка на електрическа енергия за периода от 12.01.2019г. – 11.06.2019г., но
ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел. енергия по издадените от ищцовото дружество фактури, както
следва 1) фактура № *********/19.02.2019г. на стойност 290,11 лв. за
периода 12.01.2019г. – 11.02.2019; 2) фактура № *********/21.03.2019г. на
стойност 102,54 лева за периода 12.02.2019г. – 13.03.2019г. и 3) фактура №
*********/22.06.2020г. за периода 12.05.2020 – 11.06.2020г. Ищецът твърди,
че посочените задължения по тези фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „***
абонатът е длъжен в десетдневен срок да плати задълженията за консумирана
ел. енергия. През този десетдневен срок вземането е ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
1
изпълнение по съдебен ред. Твърди, че чл.19 ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума.
За да защити интереса си, ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано е дело, по което
е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че ответницата има
непогасено задължение в размер на сумата от 453,89 лв., от които 392,88 лв.
представляващи главница по описаните в исковата молба 3 бр. фактури и
61,01 лв. представляващи лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до
27.10.2020г. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че последният му дължи посочените суми.
Претендира и присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото
производство.
Ответникът Е.Я. ***, чрез назначения от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5909/2020г. по
описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е безспорно, че
ищецът “***, със седалище и адрес на управление гр. ***“ № 159, ***
представлявано от *** е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л- 135-11/29.11.2006г. на ДКЕВР.
Установява се от представеното от ищеца заявление в копие, че ответницата е
подала такова на 06.10.2016г., с което е поискала от ищцовото дружество да
бъде присъединена към електроразпределителната мрежа с място на
продажба на ел.енергия в с.*** ул.П*** Безспорно е, че в това си качество си
на доставчик на електрическа енергия на обособената територия, дружеството
е доставило до имота на ответника Е.Я. ***, с ИТН ***, електрическа енергия
за периода от 12.01.2019г. до 11.06.2020г., за което са били издадени фактури
на обща стойност 392,88 лв. В тежест на ответницата, съдът е възложил да
представи доказателства за плащане на дължимите по фактурите суми или да
2
посочи правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
Такива не са представени и съдът приема, че ответникът не е заплатил
дължимите суми. С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по
основание.
Размерът на претенциите не е оспорен от особения представител на
ответницата, поради което съдът не е назначил съдебно-икономическа
експертиза.
При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният от “***, със
седалище и адрес на управление гр. ***“ № 159, *** представлявано от ***
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на
ищеца за сумата от 453,89 лв., от които 392,88 лв. представляващи главница
по описаните в исковата молба 3 бр. фактури и 61,01 лв. представляващи
лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до 27.10.2020г.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 88 лв., както и
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 338
лв. На особения представител на ответника е определено възнаграждение в
размер на 150 лева с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност
на делото, като разликата до внесения депозит е върната на ищеца по банкова
сметка.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.
Я. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.***, област ***, че същият дължи
на ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.С***, представлявано от *** сумата от 392,88 лв.,
представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
за периода от 12.01.2019г. до 11.06.2020г. по фактури №
*********/19.02.2019г. ; фактура № *********/21.03.2019г. и фактура №
*********/22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 61,01
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2019г. до
27.10.2020г.
ОСЪЖДА Е. Я. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.***, област
Плевенска, ул.„***, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от ***,
сумата от 88 лв., представляваща направени деловодни разноски в
3
заповедното производство, и сумата от 338 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4