МОТИВИ : Е.Г.К. е
предаден на съда за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 115 от НК, затова, че на 23.09.2017 год., около 22.
30 часа в гр. У., обл. Ловешка, умишлено умъртвил П.Б.Б. ***, починал на
28.09.2017 год., като убийството е на лице, което се е намирало в безпомощно
състояние.
В съдебно заседание делото бе
разгледано по реда на глава XXVII
Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителят на ОП Ловеч в съдебно
заседание счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод,
че К. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Предлага да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, при балансиращи вината обстоятелства,
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета. Посочва,
че чистото съдебно минало на подсъдимия е единственото смекчаващо вината
обстоятелство. Счита, че на К. следва да бъде определен първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 59 от НК се зачете
времето, през което е бил задържан.
В съдебно
заседание процесуалният представител на К. адв. Н. изразява съгласие с
позицията на прокурора по отношение на изяснената фактическа обстановка и
правната квалификация на деянието. Счита, че като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се съобразят : чистото съдебно минало на К., факта, че
е работел и завършено средно образование. Моли съдът да определи на К. наказание лишаване от
свобода в размер на 15 години, което да бъде намалено с една трета на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК или К. да изтърпи наказание от 10 години лишаване от
свобода, като се зачете, времето, през което е бил задържан.
Е.Г.К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти и изрази критично отношение към извършеното.
Настоящата
инстанция, като съобрази направеното от Е.Г.К.
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК и събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, намира за установено следното :
Е.Г.К. работел като пастир на овцете на св. М.И. М., живеел
в отделна стая в негова къща на ул. *** в гр. У., Ловешка област и често ходел
и при родителите си – св. К.К.и Г.К.. Родителите на К. също живеят в гр. У..
На 23.09.2017 год. в гр. У. имало панаир и вечерта
бил организиран концерт на площада в града. След концерта в дома на св. А.М.а
Б.на ул. ***в гр. У., се събрали голяма компания, за да се почерпят. Там бил и
подсъдимият. Тъй като били много хора, св.Б.накарала сина си - св. В.П.Ш., да
отиде до другата им къща, която наричали „горната къща", за да вземе още
една маса.
Около 22. 00 ч. св. Ш. и подсъдимият К. отишли да
пренесат масата. Двамата до този момент не се познавали, запознали се същата
вечер. По пътя към „горната къща", на ул. ***те видели да лежи на земята
„по очи" пострадалия П.Б.Б., когото познавали като „П.Б." (мъж от
града, които често злоупотребявал с алкохол и когото жителите на У. често
виждали да лежи по тротоарите и улиците, докато изтрезнее).
Без да каже нищо, подсъдимият К. отишъл до него и
започнал да го рита силно в областта на гърба. След първият ритник пострадалия
се обърнал към него, но последвали още два ритника и пострадалия останал да
лежи с разперени ръце, без да каже нищо. Докато го ритал, подсъдимият повтарял
„Нека ти сега. Сега ми е паднало да те бия".
Ш. му направил забележка и го попитал защо го рита, а
той отговорил „Туй животно не трябва да живее". След това двамата
продължили пътя си и подсъдимият му разказал, че преди време П. го бил ударил
по гърба с тъпото на брадва, докато пасял крави извън У.. Поводът за това бил,
че П. му искал цигари, а той не носел в себе си.
След като взели масата от къщата, те тръгнали обратно
по същия път, минали покрай пострадалия, който бил на същото място и се опитвал
да стане, като бил на колене. Тогава подсъдимият оставил масата, отново отишъл при него и
започнал да го рита в главата и тялото, след което му хванал главата с две ръце
и я блъскал в асфалта. През това време от съседна къщата на ул. ***№14 излязла
жена - св. С.Г.И.. Тя видяла двете момчета, които носели масата, че са спрели
до лежащия на земята П.Б. и че единият от тях го рита, а другия нищо нещи не
прави. На мястото е имало улично осветление и добра видимост. Свидетелката се
развикала „Какво търсите там. Тръгвайте на долу" и те взели масата и си
тръгнали. Действията на подсъдимият, когато нанесъл за втори път побой на
пострадалия, са били възприети и от св. В.Л.Б.от прозореца на дома й на същата
улица, от който има пряка видимост към мястото. Тя сочи, че момчетата оставили
масата и едното започнало да го рита и бие, хванало му главата и с коляно му
нанесло удар в нея, блъскало му главата в асфалта, а ударите с ритници не ги е
броила. За другото момче сочи, че само един - два пъти е ритнало пострадалия.
Св. Ш. и подсъдимият К. занесли масата, но св. Б.се
сетила, че ще й трябва скарата, която също била в другата къща и изпратила
отново синът си да я вземе. С него пак отново тръгнал подсъдимият. На място,
където лежал пострадалия, вече се били събрали хора и те минали по друга улица.
Св. Ш. и подсъдимият К. били забелязани от св. С.Н.К., който им се развикал и
ги попитал - те ли са пребили човека, но подсъдимият му отговорил „Внимавай
какво говориш” и продължили. Всички хора разпознали, че пострадалия е П.Б.Б..
За случилото бил подаден сигнал на телефон 112. Дошла линейка и пострадалия бил
транспортиран в болницата за оказване на помощ.
П.Б.Б. е починал на 28.09.2017 год. в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски" ЕАД – Плевен.
При огледа и аутопсията на трупа на пострадалия са
били установени : черепно - мозъчна травма, тежки мозъчни контузии в теменната
област, счупване на горната челюст в дясно,множество охлузвания и кръвонасядания
по лицето, шията и горната част на дясното рамо.
От заключението на вещо лице доц д-р Д.Д.по съдебно -
медицинската експертиза на л. 23-29 се установява, че непосредствената причина
за смъртта на Б. е черепно -мозъчна травма, довела до мозъчни контузии и
хематоми, мозъчен оток, компресия на жизнено важни центрове и последващо
мозъчно размекчение, като е налице е пряка причинна връзка между причинените травми
на 23.09.2017 год., настъпилите усложнения и смъртта на пострадалия, което е
настъпила на 28.09.2017 год. Вещото лице е приело, че уврежданията са резултат
от множество удари с или върху твърди тъпи предмети в областта на лицето,
окосмената част на главата, шията и дясното рамо. Вещото лице е посочило, че е възможно е това да е невъоръжена ръка /юмруци/,
ритане с крака, както и удряне на главата върху настилката. Всички травми са
нанесени прижизнено и имат еднаква давност.
От заключението на вещото лице по извършената ДНК
експертиза (л.47-49) на предадените 3 бр. обекти за изследване, иззети чрез
влажен стерилен тампон от видима черве-никавокафява материя от лявата и дясна
маратонки на обвиняемия, както и кръв от пострадалия - за сравнителен материал,
че се установява, че човешката кръв по лявата и дясна маратонки марка
„Пума", има един и същи ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на П.Б.Б..
Така установената фактическа обстановка се установява
от направеното от Е.Г.К. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което
кореспондира на събраните на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства, както и на заключенията на съдебно медицинската и ДНК
експертизи.
Настоящата инстанция прие, че Е.Г.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 115 от НК,
като на 23.09.2017 г., около 22.30 часа
в гр. У., Ловешка област, умишлено
умъртвил П.Б.Б. ***, починал на 28.09.2017 год., като убийството е на лице,
което се е намирало в безпомощно състояние.
От обективна страна К. е осъществил изпълнителното
деяние на посоченото престъпление чрез действие, като два пъти е нанесъл множество силни удари, насочени в горната част на
тялото и главата, където са съсредоточени важни жизнени органи на пострадалия.
От заключението на вещо лице доц д-р Д.Д.по съдебно - медицинската експертиза на
л. 23-29 от досъдебното производство се установява, че непосредствената причина
за смъртта на Б. е черепно - мозъчна травма, довела до мозъчни контузии и
хематоми, мозъчен оток, компресия на жизнено важни центрове и последващо
мозъчно размекчение, като е налице е пряка причинна връзка между травмите от
23.09.2017 год., настъпилите усложнения и смъртта на пострадалия, което е настъпила на 28.09.2017 год.
Уврежданията са резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети в
областта на лицето, окосмената част на главата, шията и дясното рамо. Вещото лице
е посочило, че е възможно е това да е
невъоръжена ръка /юмруци/, ритане с крака, както и удряне на главата върху
настилката. Всички травми са нанесени прижизнено и имат еднаква давност. От
заключението на вещото лице по извършената ДНК експертиза на л.47 – 49 от
досъдебното производство на предадените три обекта за изследване, иззети чрез
влажен стерилен тампон от видима черве-никавокафява материя от лявата и дясна
маратонки на обвиняемия, както и кръв от пострадалия - за сравнителен материал,
че се установява, че човешката кръв по лявата и дясна маратонки марка
„Пума", има един и същи ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на П.Б.Б..
Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 115 от НК, тъй като П.Б.Б. се е намирал в безпомощно състояние с оглед доказателствата по делото относно състоянието, в
което се е намирал пострадалия. Безпомощното състояние е такова физическо или
психологическо състояние на жертвата, което не й дава възможност да се защити. ВКС
последователно приема,че това са и случаите на тежко алкохолно опиване, в
каквото безспорно се е намирал пострадалия. (P.10-97-II и P.311-97-II).
От субективна страна деянието е извършено умишлено,
при евентуален умисъл, като К. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното
настъпване. За умисъла на К. се съди по неговите действия - брой и
насоченост на ударите, тяхната сила, продължителност, интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броя, тежестта и локализацията на нараняванията.
В конкретния случай от К. са били нанесени множество
силни удари, насочени в горната част на тялото и главата, където са
съсредоточени важни жизнени органи, от които са причинени множество телесни
увреждания на пострадалия. К. е нанесъл два пъти тежък побой на пострадалия,
като целта е била да си отмъсти за
предишно негово поведение, но е осъзнавал, че по начина и със силата, с които нанася ударите и то по
отношение на безпомощен човек, който по никакъв начин не е могъл да се защити
от тези удари, е допускал, че от тях може да настъпи смъртта му.
В НК са престъплението по чл. чл. 116, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 15 до
20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При определяне на
вида на наказанието, съдът съобрази, че най – подходящото наказание, което
следва да се определи на К. е лишаване от свобода. При определяне на вида на
наказанието съдът съобрази конкретната обществена опасност на извършеното
престъпление и обществена опасност на подсъдимия. Съдът прие, че на К. следва
да се определи наказание от 18 години лишаване от свобода, при балансиращи
обстоятелства. Като отекчаващо вината обстоятелство съдът прецени високата
обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
цени чистото съдебно минало на К., работел е и критичното му отношение към
извършеното. Съдът на основание чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл.
373, ал. 2 от НПК намали размера на така определеното наказание от 18 години лишаване
от свобода с 1/3 или Е.Г.К. следва да
изтърпи наказание от 12 години лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС определи на Е.Г.К. да изтърпи наказанието лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
Съдът на основание чл. 59 от НК приспадна от
така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което Е.Г.К. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.09.2017
година.
Тази инстанция приема, че
така определеното наказание е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК.
Съдът осъди Е.Г.К.
да заплати на РУ на МВР – У. сумата 1 207.45 /хиляда двеста и седем лева и
45 ст./ лева.
Съдът постанови веществените
доказателства: 1бр.
запечатан бял хартиен плик, съдържащ костно парче, наподобяващо зъб; 1 бр.
запечатан бял хартиен плик, съдържащ марлен тампон с иззета червена течност от
петно върху асфалта на ул. Хан Аспарух; 1 бр. нож с дървена дръжка и надпис
върху металната част в близост до дръжката - USA GERBER 13-28; 1 бр. бял хартиен плик с надпис „Изсушена кръв -
сравнителен материал от Пенко Борисов Б.; 1 бр. пеницилиново запечатано шишенце
с кръв, иззета от трупа на Пенко Борисов Б. - на съхранение в отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ - Ловеч, след
влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени като такива без стойност.
Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр.
черно шушлеково яке с надпис ITSNOIZE; 1 бр.
запечатан кафяв хартиен плик, в който са опаковани чифт маратонки Пума със
свалени връзки, поставени в лявата маратонка; 1 бр. сиво анцугово долнище с
изобразено знаме на Великобритания, с връзки и колан; 1 бр. чифт бели мръсни
чорапи, след влизане на присъдата в сила
да бъдат върнати на подсъдимия Е.Г.К..
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН СЪДИЯ: