№ 468
гр. Горна Оряховица, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120101708 по описа за 2024 година
Производството е по обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът И. И. К., чрез процесуалния си представител си адв. Ж. Димова
от АК – Хасково претендира от ЗАД „ОЗК-Застраховане” гр. София сумата от
4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нанесените
му увреждания на здравето подробно описани в исковата молба, както и лихва
за забава върху главницата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя – 24.04.2024 г. до окончателното плащане. Посочва, че
уврежданията настъпили в резултат от ПТП реализирало се на 16.02.2024г.,
около 11:00 ч., в гр. Г.О., на кръстовището на бул. *** с ул. ***, когато водачът
П. Д. Ф., при управление на л. а. „Дачия“ модел „Докер“ с рег. № ***,
предприемайки маневра на заден ход, не се убедил, че пътят зад него е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници, при което
ударил ищеца. Причинил му телесни увреждания, което наложило
хоспитализирането му в МБАЛ“Св. И. Рилски“ гр. Г.О. за периода 16.02.2024
г. до 21.02.2024 г. Бил изписан с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътрешно черепна травма“. Оплаква се, че все още не е напълно възстановен и
продължавал медикаментозната си терапия. Имал нарушения в съня,
1
посттравматичен стрес, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и
тревожност, както и рецидивиращо депресивно разстройство. Сочи, че е
предявил по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция пред ответното
дружество, което изплатило обезщетение в размер на 3000 лв. на 23.07.2024 г.
Счита, че справедливият размер на обезщетение следва да е в размер на 7 000
лв., поради което претендира от ответното дружество обезщетение в размер на
още 4 000 лв. Претендира разноски.
ЗАД „ОЗК-Застраховане” гр. София оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва изключителната вина за настъпилото ПТП на водача П. Д. Ф.,
описаните в исковата молба вреди, твърдейки, че ищецът е бил в увредено
общо здравословно състояние. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, посочвайки, че пешеходецът се е
намирал на платното за движение на място, което не е обозначено за
пешеходци. Счита, че ищецът е имал възможност да възприеме товарния
автомобил и да не се движи зад него. Оспорва механизмът на ПТП-то, както и
отразеното в констативния протокол за ПТП, защото не било посочено
мястото на ПТП, както и отразяването, че е настъпило в района на
тротоарната площ. Намира, че претендирания от ищеца размер на
обезщетение е завишен. Счита, че началният момент на иска за законна лихва
претендиран от ищеца, започва да тече след 3 месечния срок за произнасяне
по доброволната претенция, т. е. след 24.07.2024 г. Иска от съда да приеме, че
искът е неоснователен и необоснован, както и да го отхвърли. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване
2
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от представените по делото писмени доказателства –
застрахователна претенция (стр.12-14) с вх. № 21-2117/27.05.2024 г. по описа
на ЗАД „ОЗК Застраховане”АД гр. София, се установява, че между страните е
протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за
неимуществени вреди от настъпило на 16.02.2024 г. ПТП, поради което е
отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на
правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени вреди по собствения лек автомобил, в резултат от
увреждането.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и акт
№ 1040149/16.02.2024 г., се установява, че на 16. 02. 2024 г.. в 11 часа, в гр.
Г.О., на кръстовището на бул. *** и ул. *** П. Д. Ф., при управление на т.а.
марка „Дачия Докер“ с рег. № ВТ7572К, не изпълнил задължението си преди
да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, при което със задна част на автомобила ударил преминаващия зад
него пешеходец – ищеца И. И. К., в следствие на което му нанесъл телесни
увреждания. За извършеното административно нарушение на водача на
автомобила е съставено НП№ 24-0268-000266/06.03.2024 г. за извършено
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно, за това че се движел на заден
ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, за което му е наложена глоба в размер на 20 лв. НП е влязло в
сила на 05.04.2024 г.
От представено писмо изх. № 21-2117/27.05.2024 г., изготвено от
служител на ответника, се установява, че дружеството е определило
обезщетение в размер на 3 000 лв.
3
От показанията на свидетеля П. Ф. се установява, че работи в Община Г.
Оряховица. Управлява служебен автомобил марка „Дачия“. Преди около
година преминал със служебния си автомобил покрай „Халите“ в гр. Г.О.. За
да пропусне насрещно движещия се по улицата автомобил спрял, отбил и дал
на заден ход. Понеже автомобилът му бил със затворена задна врата нямал
видимост назад. Към този момент не усетил, че е ударил ищеца. Видял го едва
след като потеглил напред. Ищецът бил паднал на пътното платно. Отбил
встрани и помогнал на ищеца да се изправи, след което му помогнал да седне
на близката пейка. Пешеходецът имал кръв по лицето и ръката. Обадил се на
тел. 112, а дошлата линейка го отвела.
От показанията на свидетеля М. К.а (съпруга на ищеца) и Д. К. (син на
ищеца)-допуснати до разпит за доказване на болките и страданията
причинени на ищеца, които съдът прецени с оглед заинтересоваността им от
изхода от делото, се установява, че след ПТП-то ищецът е бил настанен за
лечение в МБАЛ гр. Г. Оряховица за около седмица. Имал цепната кожа на
челото, по дясната буза множество лепенки, шевове и др. След прибирането
му от болницата забелязали промени в поведението му – станал по-трудно
подвижен, не помагал в градината, не посещавал самостоятелно лекари, не
ходел до магазина да си пазарува и др. Останал за лечение в болницата, т.к.
имал комоцио. В болницата трудно спрели кръвотечението му, т.к. приемал
медикаменити. След изписването му идвала медицинска сестра в домът им да
му подменя превръзките. Двамата свидетели са категорични, че има негативни
промени в поведението на ищеца след ПТП-то, които едва ли ще отшумят.
По делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно
психологична експертиза, от което се установява, че вследствие на
преживяната тежка реакция на емоционален стрес и получени травматични
увреждания от процесното ПТП в психо-емоционалното състояние на ищеца
се констатирало наличие на вътрешно напрежение, скованост, притеснения и
безпокойство, на преживявани несигурност и страхове, висока степен на
ситуативна тревожност и високо равнище на личностна тревожност. Освен
изложеното се наблюдавали промени в поведението – нервност, затваряне в
себе си, социална изолация, спад на активния и жизнен тонус, депресивни
реакции и състояния, намалена способност за изпитване на радост и
удовлетворение, затормозяване на когнитивната сфера, а именно засилени
мисли и многократно “предъвкване“ на случилото се, наличие на негативни
4
нагласи и песимизъм по отношение на здравето и бъдещето, загуба на
увереност и самочувствие.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза е, че ищецът е получил описаните в исковата молба
травматични увреждания, като свързаните с тях болки и страдания са били със
значителен интензитет през първите 5-7 дни, като постепенно са затихнали.
На ищеца, след хоспитализацията, е провеждано домашно амбулаторно
лечение, изразяващо се в медикаментозно перорално лечение и превръзки на
раните на челото и дланите между 15-20 дни. Срокът за пълно възстановяване
бил между 20-30 дни. Към момента на прегледа вещото лице посочва, че
ищецът е напълно възстановен от описаните травматични увреждания.
Относно мозъчното сътресение вещото лице посочва, че същото е от лека
степен, без данни за огнища за мозъчна симптоматика.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и
свидетелските показания на водача на автомобила, вещото лице по съдебно
авто-техническа експертиза дава заключение относно механизма на ПТП -то, а
именно: на 16.02.2024 г., около 11:00 ч., в гр. Г.О. т.а. „Дачия“, модел „Докер“
с рег. № ВТ7572КВ, се е придвижвал от ул. *** в посока ул. *** управляван от
П. Д. Ф.. Достигайки до страничния северен вход на магазин „Градски хали“
водачът спира и предприема маневра на заден ход с цел да пропусне насрещно
движещ се автомобил. В същото време зад автомобила се е намирал ищецът.
Автомобилът удря със задната си част пешеходеца, който паднал на платното
за движение по очи, наранил челото, носа и охлузил дланите си. Вещото лице
приема, че основната причина за допускане на ПТП-то е поведението на
водача на автомобила, който е предприел маневра движение на заден ход, без
да се съобрази с пътната обстановка и без да се увери, че зад автомобила няма
други участници в движението. Посочва, че пешеходецът е имал възможност
да се увери, че автомобилът се движи напред, като не е очаквал, че ще спре и
след спирането си ще потегли назад. С оглед изминатото разстояние приема,
че пешеходецът не е имал техническа възможност да избегне удара. Вещото
лице е отбелязва, че на мястото на удара се установява силно износена и слабо
видима маркировка тип „Зебра“, поради което приема, че мястото е
обозначено за пресичане като пешеходна пътека.
Съдът намира заключението на вещото лице за правилно и обосновано.
5
Действително същото е оспорено от ответника, но вещото лице е работило въз
основа на данните и доказателствата, които се намират по делото. Дало е
заключението си съобразно установеното, като описаният механизъм напълно
съответства на констатациите и вписванията в констативния протокол за ПТП
с пострадало лице, свидетелските показания и останалите събрани писмени
доказателства. Действително в изпратената от Община Г.О. справка относно
наличието на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация на
процесното кръстовище не е налице обозначение с пътни знаци за пешеходна
пътека, но такава се установява, макар и силно износена, от приложените към
автотехническата експертиза фотоснимки. Съдът счита, че няма как да се
вмени на ищеца вина за съпричиняване на процесното ПТП, т.к. е пресичал на
обозначено за маркировка тип „Зебра“ място. На следващо място описания
механизъм съвпада и с телесните увреждания получени от ищеца. Телесните
му увреждания впоследствие са намерили обективно отражение в издадените
му в следващите дни медицински документи – амбулаторни листи и епикризи.
Тези макар и косвени доказателства за механизма на ПТП-то впоследствие са
анализирани от вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза.
От всички събрани по делото доказателства, допълващи се взаимно, може да
се заключи, че описаният механизъм на ПТП е такъв, какъвто е посочен от
вещото лице в САТЕ. Ответникът не посочи и представи доказателства
механизмът на ПТП да е различен от установения. Въз основа на този
документ вещото лице е изготвило експертизата си, поради което съдът я
намира за правилна и обоснована.
При този механизъм на произшествие, съдът намира, че произшествието
е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л. а.
„Дачия“ с рег. № ***, управляван от П. Д. Ф.. Същият е нарушил разпоредбата
на чл. 40, ал. 1, пр. второ от ЗДвП, която го е задължавала при движение с
автомобила на заден ход да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, вследствие на което допуснал ПТП с пешеходеца И.
И. К., като го ударил със задната част на автомобила си, вследствие на което
ищецът паднал на платното за движение на кръстовището на бул. *** и ул.
*** в гр. Г.О..
С оглед изложеното, съдът приема за доказано обстоятелството, че в
резултат на ПТП, настъпило на 16.02.2024 г. по вина на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ищецът е претърпял
6
увреждания на здравето, така както са посочени от вещото лице по
допуснатата медицинска експертиза и изразяващи се във физически болки и
страдания, така както са описани от вещото лице по допуснатата съдебно
психологична експертиза.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На
основание чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички
факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се
състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно
и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания. Допусната е медицинска експертиза,
която е посочила получените от ищеца травми, които по своята същност не са
живото-застрашаващи, но са протекли болезнено. Възстановителният период
от травмите на главата и тялото е бил обичайния, а именно за период от 15-20
дни, с много силни болки в първите 5-7 дни, с период за възстановяване около
20-30 дена.
Относно емоционалните травми и отражението им на психиката на
ищеца, съдът намира, че са безспорно доказани, както с показанията на
разпитаните свидетели М. и Даниле К.и, а именно налице е вътрешно
напрежение, безпокойство, несигурност и страхове, които са довели в
поведението на ищеца- нервност, затваряне в себе си, спад на активния и
жизнен тонус и др., така и в затормозяване на когнитивната му сфера -
засилени мисли, предъвкване на случилото се, егативни нагласи и песимизъм
по отношение на здравето и бъдещето и др.
Съдът намира, че за претърпените болки и страдания справедливото
обезщетение за ищецът е в размер на 10 000 лв. Ответникът е изплатил 3000
лв. на ищеца. Ето защо искът е основателен и остатъкът от претендираната с
исковата молба сума от 4000 лв. се дължи.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на
7
пострадалия:
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия следва да се съобрази, че е налице задължителна съдебна
практика-т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не и да е предполагаем. От значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. При преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Не се доказа направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Напротив,
установено беше, че лекият автомобил „Дачия", модел „Докер" с per. № *** се
е движил назад, което е приблизително равно на времето за реакция на
пешеходеца. Ищецът не е имал техническа възможност да избегне удара за
такова кратко време.
Възражението на ответника е неоснователно, тъй като не бе доказан
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение. По делото са представени доказателства за
датата на отправяне на застрахователната претенция, а именно 24.04.2024
г./л.14./, поради което претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва
върху главницата следва да се уважи, считано от 24.04.2024 г.
По разноските:
Пълномощникът на ищеца е поискал да му бъдат заплатени сторените
по делото разноски. По делото са налични доказателства за разноски за
платена държавна такса в размер на 210 лв. и за депозити за СМЕ, САТЕ и
8
СПЕ в размер на общо 500 лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
общо 710 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв. на основание чл.38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“№ 7,
ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. К., ЕГН **********, адрес в гр. Г.О., ул. *** на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4 000 лв.(четири
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, в резултат от настъпило в гр. Г.О. на 16.02.2024 г.
застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водача П. Д. Ф. на
лек автомобил "Дачия" с рег. ***, гражданската отговорност на който към
датата на ПТП-то е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.04.2024 г. до погасяването, както и сумата от
общо 710 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“№ 7,
ет.5 да заплати на адв. Ж. Д. Димова от АК-Хасково, ЛНА********** на
основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 700 лв. (седемстотин лева),
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца в настоящото производството.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено
по следната банкова сметка, посочени от ищеца: IBAN:BG *** при "Банка
ДСК" АД с титуляр И. И. К..
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10