Присъда по дело №2907/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 9 юли 2025 г.)
Съдия: Валентин Пушевски
Дело: 20233110202907
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 69
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Пушевски
СъдебниПетър Тр. П.

заседатели:Орлин Р. Кисьов
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
и прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от В. Пушевски Наказателно дело от общ
характер № 20233110202907 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. П. Х. – роден на *, живущ в *, българин, български
гражданин, женен, средно образование, работи, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 06.10.2019 г. в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 100
се заканил с убийство на М. Г. Д., като ритал и блъскал по входната врата на
жилището й, и отправял словесни реплики „Отвори вратата мършо! Ще те влача за
косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа физиономията, курво долна! Ще те
еба майката! Майка ти долна курво! Ще те убия ма, отвори! Отвори пачавра! Ще ти
размажа физиономията, курво долна, отваряй!" и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от
НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия В. П. Х., с ЕГН: ********** (със снета по делото
самоличност) да заплати на частния обвинител М. Г. Д. (със снета по делото
1
самоличност) парична сума в размер на 1000 лева (хиляда лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия В. П. Х., с ЕГН ********** (със снета по делото
самоличност) да заплати направените разноски по делото в размер на 532, 41 лева в
полза на Държавата, която сметка следва да бъде заплатена по банкова сметка на
Варненския районен съд и да заплати парична сума в размер на 329, 40 лева в полза на
ОД на МВР гр. Варна, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Вещественото доказателство по делото – Оптичен носител (CD-R) марка
„Verbatim“ с ръкописно изписан текст „436р-37256/2019 рег. №10582р-
2784/29.11.2019 Екз.2", съдържащ аудиозаписи от телефон 112, намиращ се в
кориците на делото, обозначен като л. 82 от досъдебно производство № 7 по описа за
2020 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да остане за съхранение в кориците на
НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок
от днес пред Окръжен съд – Варна
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 69 от 05.03.2025 г., постановена по
НОХД № 2907 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.
Производството по НОХД № 2907 по описа за на Районен съд – Варна за
2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 7 по описа за 2020 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна
срещу обв. В. П. Х., с ЕГН: **********, с адрес: *.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. Х. за
това, че на 06.10.2019 г. в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, блок № 100 се заканил с
убийство на М. Г. Д., като ритал и блъскал по входната врата на жилището й, и
отправял словесни реплики „Отвори вратата, мършо! Ще те влача за косата,
ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа физиономията. Курво долна! Ще те
еба майката! Майка ти долна курво! Ще те убия, ма, отвори! Отвори пачавра!
Ще ти размажа физиономията, курво долна, отваряй! и това заканване би
могло да възбуди основетелен страх за осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.03.2025 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд, представителят на Варненската районна
прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Х.,
намирайки, че обективната и субективна съставомерност на извършеното от
него престъпно деяние са категорично установени и доказани. Представителят
на държавното обвинение прави обстоен анализ на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, като поставя акцент върху
събраните гласни доказателства, в частност показанията на частния обвинител
Д., свидетелите Я., П., Ш., Т. и М., които спoред него са напълно
последователни и взаимнодопълващи се, и обосноват извод за извършено от
подсъдимия престъпление с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК. Поради тези съображения, представителят на Варненската районна
прокуратура предлага съда да постанови осъдителна спрямо подс. Х. присъда
и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
минимален изпитателен срок.
Частният обвинител М. Г. Д. не се явява в проведеното на 05.03.2025 г.
1
открито съдебно заседание по НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд, като се представлява от своя упълномощен
процесуален представител адв. С. С. от АК – Варна, който също поддържа
обвинението срещу подс. Х., намирайки, че от събраните гласни
доказателства, допълнени с изготвената комплексна съдебно – психиатрична и
психологическа експертиза по категоричен начин се установява
съставомерността на престъплението. Предвид изложеното адв. С. също
отправя молба за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимия присъда,
като моли да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и сторените от частния
обвинител разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.03.2025 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд, упълномощеният защитник на подс. Х. – адв. И. Т. от
АК – Варна пледира за постановяване на оправдателна спрямо неговия
подзащитен присъда, мотивирайки позицията си, че поведението на подс. Х.
вечерта на 06.10.2019 г. е обективно несъставомерно по отношение нормата на
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Адв. Т. обръща внимание на съда, че самото
обвинение е житейски неиздържано, като посочва, че частният обвинител Д.
преекспонира случилото се, което обстоятелство се установява и от
изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза, поради което и дори да се приеме, че са налице груби и
оскърбителни действия на подсъдимия спрямо нея, те обаче не изпълват
състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Подс. В. П. Х. се придържа към становището на своя защитник адв. Т.,
като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да
изрази своята последна дума, подс. Х. моли за постановяване на справедливо
решение, като не иска да му бъде налагано наказание за деяние, което не е
извършил.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Подс. В. П. Х. живеел заедно със съпругата си св. М. Ж. Х. в апартамент,
находящ се на четвъртия етаж на жилищен блок № 100 в ж.к. „Чайка“ в гр.
Варна, като на горния етаж в същата жилищна сграда било разположено
жилището на частния обвинител М. Г. Д..
На 06.10.2019 г. частният обвинител Д. имала рожден ден, като решила
2
вечерта да покани свои приятели в жилището си, за да отпразнуват рождения
ден.
Вечерта на 06.10.2019 г. последователно в апартамента на частния
обинител Д. пристигнали свидетелите Л. В. Т., А. Т. М., Д. Й. Ш., П. С. П. и И.
М. Я., които седели около маса, разположена в хола на жилището и
разговаряли спокойно помежду си.
Около 22:30 часа на 06.10.2019 г. приятелите на частния обвинител Д.
решили да й поднесат торта на фона на песента на М.Н. – „Честит рожден
ден“, като увеличили звука на песента.
След като чул увеличения звук на музиката от апартамента на частния
обвинител Д., подс. Х. (чието жилище било разположено на долния етаж),
излязъл от своя апартамент, качил се на етажната площадка пред жилището на
частния обвинител Д. и започнал яростно да блъска с ръце и да рита силно с
крака входната врата на апартамента на частния обвинител, като
същевременно започнал да отправя словесни закани за убийство спрямо
частния обвинител Д., с конкретни изрази: „Отвори вратата мършо! Ще те
влача за косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа физиономията,
курво долна! Ще те еба майката! Майка ти долна курво! Ще те убия ма,
отвори! Отвори пачавра! Ще ти размажа физиономията, курво долна,
отваряй!".
Частният обвинител Д. силно се уплашила от отправените закани за
живота й, като разпознала подс. Х., като лицето, което ги отправя към нея.
Частният обвинител Д. се обадила на телефон 112 и сигнализирала за
агресивното и заплашително поведение на подс. Х., като същевременно подс.
Х. преустановил да рита с крака и да блъска с ръце входната врата на
апартаманета на частния обнинител и спрял да отправя закани спрямо нея.
След няколко минути на адреса на частния обвинител Д. пристигнали
полицейските служители Р. М. К. и К. Т. Н. – служители на Второ РУ към ОД
на МВР гр. Варна, които свалили сведения от частния обвинител Д., която
посочила подс. Х. като автор на отправените закани и агресивно поведение
спрямо нея.
Полицейските служители позвънили на звънеца на апартамента,
обитаван от подс. Х. и неговата съпруга св. Х., но никой не отворил входната
врата и полицейските служители напуснали жилищната сграда.
3
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от следните доказателства: показанията на частния обвинител М. Г. Д.,
показанията на св. И. Н. Д., показанията на св. Д. Й. Ш., показанията на св. И.
М. Я., показанията на св. П. С. П., показанията на св. А. Т. М., показанията на
св. Н. К. Т., показанията на св. Л. В. Т., показанията на св. К. Г. К., показанията
на св. К. Т. Н., показанията на св. Р. Мърдинов К., показанията на св. М. Ж. Х.,
изготвената от вещите лица К. К. и А. Ц. комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза; актуалното свидетелство за съдимост на подс. Х.,
изготвено от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава
вяра на показанията на частния обвинител М. Г. Д., показанията на св. И. Н. Д.,
показанията на св. Д. Й. Ш., показанията на св. И. М. Я., показанията на св. П.
С. П., показанията на св. А. Т. М., показанията на св. Н. К. Т., показанията на
св. Л. В. Т., показанията на св. К. Г. К., показанията на св. К. Т. Н., показанията
на св. Р. Мърдинов К., които със сравнително незначителни отклонения
обрисуват една и съща фактическа обстановка.
От изключително съществено значение за разкрИ.е на обективната
истина са показанията на частния обвинител Д. и показанията на свидетелите,
които са гостували в апартамента й вечерта на 06.10.2019 г., а именно св. Т.,
св. М., св. Я., св. Ш., св. П., които не са съвсем преки очевидци на
изпълнителното деяние, доколкото не са имали съвсем пряк очен контакт с
действията на подс. Х., тъй като последният е останал скрит зад входната
врата на жилището на частния обвинител, но показанията им са изключително
важни, защото те имат непосредствени наблюдения от агресивното поведение
на подс. Х. и непосредствено са чули отправените от него закани за живота на
частния обвинител Д..
На практика и това е основния по делото спорен въпрос какви конкретни
изрази е отправял подс. Х. към частния обвинител Д. и по своята същина
представляват ли те закана за убийство и могат ли да възбудят основателен
страх за осъществяването му, за да бъде изпълнен състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Съдът застъпва позиция за осъществен от подс. Х. състав на престъпно
4
деяние по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради следните съображения:
В своите показания частния обвинител Д. заявява, че подс. Х. се е
обърнал към нея с думите, при това изречени на висок глас, с изключително
агресивен тон: „Отвори курво мръсна, отвори! „Отвори, мръсна долна
пачавро! Ще те влача за косата! Ще те убия, майка ти да еба, мръсна!
Излез, чуваш ли какво ти казвам! Чуваш ли какво ти казвам, ма мръсна долна
пачавро, излез, ще те убия!
Категорично цитираните изрази представляват закана за убийство, като
следва да се допълни, че същите са били съпроведени от яросно блъскане на
входната врата с ръце и ритане на същата тази входна врата с ритници –
действия, които допълнително показват решителността, която подс. Х. е
демонстрирал да изпълни своите закани.
Показанията на частния обвинител Д. се подкрепят изцяло от
показанията на св. Я., която заяви, че е чула подсъдимия да отправя закани за
убийство спрямо частния обвинител Д.: „За мен по – притеснителното беше,
че той я заплаши, че ще я убие, ще я размаже“. Св. Я. допълва в своите
показания: „Тези заплахи бяха насочени към М.: Ще те убия! Ще те
размажа! Ще ти еба майката, курво!“ , като и св. Я. споделя, че заканите за
убийство са били „гарнирани“ с поС.но яростно блъскане на входната врата с
ръце и ритане на същата тази входна врата с ритници.
Показанията на св. Ш. са в напълно идентичен смисъл, като тя също
съвсем конкретно посочи израза „Ще те убия!“, отправен от подс. Х. към
нейната приятелка частния обвинител Д., изречен на висок глас, с
изключително агресивен и заплашителен тон.
Също така в идентичиен смисъл са и показанията на св. П., която също
споделя, че ясно е чула отправени закани от подс. Х. към частната обвинителка
Д.: „Ще те смачквам“, „Курво“, „Ще те убия“ „Ще те премажа“, като св.
П. също подробно споделя, че многобройни удари, са били нанесени от
подсъдимия с ръце и крака по входната врата на жилището, които са
съпроводили заканата за убийство спрямо нейната приятелка.
В този смисъл са и показанията на св. А. Т. М., като следва да се
подчертае, че съдът приобщи на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК
показанията на св. М. дадени пред друг състав на Районен съд Варна при
предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и
5
приобщи показанията на св. М., дадени пред разследващите органи в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК. Без съмнение има известни разминавания в показанията на св. М. в
трите му разпита по случая, но според съда това е напълно житейски
издържано, при условие, че разпита му пред настоящия съдебен състав се
проведе повече от четири години след изпълнителното деяние, случило се на
06.10.2019 г., поради което и е съвсем нормално, св. М. да не си спомня някои
подробности за случилото се, още повече, че изпълнително деяние не е
продължило дълго време, а и самият св. М., а и останалите гости в дома на
частния обвинител Д. са били неприятно изненадани, силно притеснени и
озадачени от престъпното поведение на подс. Х..
Показанията на св. Л. В. Т. също са изключително последователни и
логични, поради което и съдът ги кредитира напълно. Самата св. Т. сподели,
че „Блъсканията бяха съпроведени от много грозни думи: „отвори ма,
пачавро, „курво долна“, „ще ти еба майката“, „ще те пребия“, „ще те
смачкам“, „ще те убия“, „мръсницо“, като в действителност и самата св. Т.
описва, че блъскането с ръце и ритането с крак на входната врата, се е случило
едновременно с отправените закани за убийство спрямо нейната приятелка
частния обвинител Д..
В обобщение съдът би желал отново да отбележи, че изцяло кредитира и
дава вяра на показанията на частния обвинител Д. и нейните гости в дома й на
06.10.2019 г. – св. Я., св. Ш., св. П., св. Т. и св. М., които показания
представляват доказателства с изключително висока доказателствена стойност
и които ясно и недвусмислено сочат, че подс. Х. е отправил закана за убойство
спрямо своята съседка частния обвнител Д. вечерта на 06.10.2019 г.
Следва да се обърне и специално внимание на свидетелите, които са
разпитани в хода на наказателното производство, но които не са се намирали в
апартамента на частния обвинител Д. по време на изпълнителното деяние.
Техните показания макар и да представляват косвени доказателства,
според съда имат важно значение за разкрИ.е на обективната истина и следва
да бъдат внимателно анализирани.
Заслужават внимание показанията на св. Н. К. Т., която обезпокоена от
силния шум, който е чула и който е идвал от жилищната сграда, в която живее
заедно с детето си, е потърсила съдействие от тел. 112. Самата св. Т. призна, че
6
не е могла вечерта на 06.10.2019 г. да конкретизира източника на конфликта,
но впоследствие призна пред съда, че на следващия ден се е чула по телефона
с частния обвинител Д. и последната й е признала, че подс. Х. е отправил
спрямо нея закана за убййство с думите „отвори, отвори“, „ще те убия“,
„курво“.
Съдът принципно няма причина да не кредитира показанията и на
другите съседи, живеещи в жилищната сграда – св. И. Н. Д. и св. К. Г. К., като
следва да се отбележи, че същите не са преки очевидци на изпълнителното
деяние.
Св. Д. посочва в своите показания, че е чула блъскане по входната врата
на частния обвинител Д., като е чула и е разпознала гласа на своя съсед подс.
Х., който не със спокоен тон, както каза св. Д. е призовавал частния обвинител
Д. да излезе от жилището си. Самата св. Д. сподели, че не е чула отправени
заплахи и закани спрямо частния обвинител Д., но самата тя призна, че не е
искала да се намесва в конфликтната ситуация, а и е била излязла току – що от
банята, поради което и е житейско издържано да се приеме, че не е проявила
някакъв по – голям интерес към създалата се конфликтна ситуция между
своите съседи.
Св. К. също сподели, че се е намирал в чужбина към датата 06.10.2019 г.
и всичко, което знае за инцидента, случил се вечерта на 06.10.2019 г. в
жилищната сграда, го знае от своята дъщеря св. Н. К. Т..
По отношение показанията на св. М. Ж. Х. (съпруга на подс. Х.), съдът
ги кредитира отчасти, като дава вяра на показанията на св. Х., че подсъдимият
се е качил на етажната площадка пред жилището на частния обвинител, за да
потърси сметка от частния обвинител Д. за високия шум, според сем. Х.и,
който е идвал от жилището на частния обвинител, но съдът не дава вяра на
показанията на св. Х., че съпругът й само е обиждал и ругал частния
обвинител Д., но не я е заплашавал с убийство.
В тази си част показанията на св. Х. не само са изолирани от останалия
събран доказателствен материал, но нещо повече – напълно са опровергани от
показанията на частния обвинител Д., св. Я., св. Ш., св. Т., св. М. и св. П.,
които споделиха какви конкретни заплахи и закани за убийство е отправил
нейния съпруг към частния обвинител Д..
Съдът би желал бегло да коментира и показанията на св. К. и св. Н.,
7
които определено нямаха ясни спомени за вечерта на 06.10.2019 г., което е
напълно естествено с оглед изминалия период от време и предвид характера
на служебните им задължения – буквално ежедневно да се отзовават на
различни видове сигнали за нарушаване на обществения ред, като поради тази
причина към доказателствената съвкупност бяха приобщени показанията им
пред разследващите органи в хода на досъдебното производство и показанията
им, дадени в съдебното следствие пред 37 – ми състав на Варненския районен
съд.
В случая едно от възраженията на защитата в лицето на адв. Т. се състои
в това, че според него ако е имало сведения за отправени закани за убийство
спрямо частния обвинител Д., е било задължително двамата полицейски
служители да предприемат действия по ЗМВР за установяване автора на тези
закани, което в случая не е било сторено от полицейските служители,
посетили сигнала.
Това действително не е било сторено от св. Н. и св. К., но това
обстоятелство само по себе си не означава априори, че отправени закани
срещу живота на частния обинител Д. не е имало.
На практика ако се уважи тезата на защитата, би следвало да се приеме,
че съдбата на едно наказателно производство и по – скоро неговия предмет
биха се очертали от компетността и добросъвестността на определени
полицейски служители, което не е обществено приемливо.,
Съдът не казва, че св. К. и св. Н. са действали недобросъвестно, но са
налице изключително многобройни и безпротиворечиви гласни доакзателства
за това, че вечерта на 06.10.2019 г. спрямо частния обвинител са отправяни
заплахи за живота й от страна на подс. Х., които съдът напълно кредитира и
въз основа на които обосновава извода си за съставомерност на престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
По отношение изготвената от вещите лица д-р. К. К. и психолога А. Ц.
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, съдът намира
за необходимо да отбележи, че я кредитира напълно, като обективно и
компетентно изготвена. Няма как на съда да не му направи впечатление, че
втория формулиран възпрос в анализираната комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза не е зададен съвсем коректно,
доколкото така формулиран предполага от части при отговора да се направят
8
съвсем правни изводи, но вещите лица са отговорили обективно и
компетентно, че случилото се вечерта на 06.10.2019 г. е предизвикало у
частния обвнител емоция – негативна от действията и словесните заплахи на
своя съсед, които частния обвнител определя като реални. Вещите лица
допълват, че се диагностицират емоционална възбуда от претърпените
неудоволствени моменти по време на случилото се, както и повишено ниво на
трвожност и депересивност, което води до нарастващо чувство на вътрешна
напрегнатост, което често води до затрудняване на способността за
различаване на значимите от незначимите дразнители, което се проявява в
неприятно емоционално настроение (чувствен тон).
Изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, ведно с показанията на частния обвинител Д., св. Я., св. Ш., св. П.,
св. М., св. Т., св. Т., които съдът изцяло кредитира обосноват извод за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и съдът
призна за виновен подс. Х., за това, че на 06.10.2019 г. в гр. Варна, ж.к.
„Чайка“, бл. 100 се заканил с убийство на М. Г. Д., като ритал и блъскал по
входната врата на жилището й, и отправял словесни реплики „Отвори вратата
мършо! Ще те влача за косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа
физиономията, курво долна! Ще те еба майката! Майка ти долна курво! Ще те
убия ма, отвори! Отвори пачавра! Ще ти размажа физиономията, курво долна,
отваряй!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Субектът на извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
– В. П. Х. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.
От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е
искал неговото настъпване. Подс. Х. ясно е съзнавал, че отправя закана за
убийство към частния обвинител М. Г. Д. със словесните реплики „Отвори
вратата мършо! Ще те влача за косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти
9
размажа физиономията, курво долна! Ще те еба майката! Майка ти долна
курво! Ще те убия ма, отвори! Отвори пачавра! Ще ти размажа физиономията,
курво долна, отваряй!", които са били съпроведени от яростно и интензивно
блъскане от негова страна на входната врата с ръце и ритане на входната врата
на апартамента на частния обвинител с крака.
От обективна страна, изпълнителното деяние е извършено чрез действие
– чрез отправяне на вербална закана „Отвори вратата мършо! Ще те влача за
косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа физиономията, курво долна!
Ще те еба майката! Майка ти долна курво! Ще те убия ма, отвори! Отвори
пачавра! Ще ти размажа физиономията, курво долна, отваряй!", придружена
със силни удари с ръце и ритници по входната врата на жилището, които
допълнително са показали решителността, демонстрирана от подсъдимия да
изпълни отправената закана за убийство. За съставомерността на деянието по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е необходимо на първо място заканата за убийство
да достигне до своя адресат и на второ място да бъде в съС.ие да възбуди
основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван,
може да бъде в действителност осъществено. Факт е, че подсъдимият е
изричал словесните закани на изключително висок глас, със заплашителен и
агресивен тон, и те са възприети от частния обвинител, като многобройните
удари с ръце и крака по входната врата обосноват извода на съда за
демонстрираната решителност у подсъдимия да изпълни заканата си с
убийство спрямо частния обвинител – още повече, че в същия смисъл е и
заключението на изготвената комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза.
Следва да се отбележи също така, че заканата няма предназначение по
някакъв начин да принуди заплашеното лице да предприеме някакво
поведение, тя се изразява и се изчерпва с това, че осъществява психически
тормоз по отношение на пострадалия, което обстоятелство в случая отново се
установява от комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до шест години за извършителите на този вид
престъпно деяние.
10
В процеса по индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен
състав е обвързан от принципа „reformatio in pejus” и е в невъзможност да
наложи на подс. Х. по – високо като размер наказание, от това, което е
наложил предходния състав на Варненския районен съд, разглеждал
производството по НОХД № 1194 по описа за 2021 г. на Варненския районен
съд.
Все пак за пълнота на изложението и настоящият съдебен състав счита,
че този размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ се явява
съизмерим с тежестта на извършеното престъпление.
В процеса по индивидуализация на наказанието следва да се има
предвид чистото съдебно минало на подс. Х. и много добрите му
характеристични данни.
Същевременно съдът не констатира наличието на някакви отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което и наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер, а именно в размер на три месеца според съда, се
явява справедливо и ще способства за изпълнение на целите, предвидени в чл.
36 от НК.
Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не
следва да бъде изтърпявано ефективно, тъй като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо същият
да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение, поради
което и отложи неговото изпълнение с изпитателен срок от три години.
Макар и да липсва подобно възражение, съдът би желал за пълнота на
мотивите да аргументира в случая позицията си защо в случая не е
приложима разпоредбата на чл. 55 от НК. Следва да се има предвид, че съдът
установи само две на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, които не
могат да се нарекат „изключителни“ по своя характер, поради което и не са
налице материалните предпоставки за приложението и индивидуализиране на
наложеното наказание, на основание разпоредбата на чл. 55 от НК.
По отношение разноските и веществените доакзателства.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото го
намери за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът осъди подс. В. П. Х.
да заплати на частния обвинител М. Г. Д. парична сума в размер на 1000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НОХД №
11
2907 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.
На същото правно основание (чл. 189, ал. 3 от НПК) съдът възложи в
тежест на подс. Х. служебно сторените разноски от съда възлизащи на 532, 41
лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на Държавата по банкова
сметка на Варненския районен съд и в тежест на подс. Х. бяха възложени
сторените от разследващите органи в хода на досъдебното производство
разноски, които възлизат на 329, 40 лева, която сума следва да бъде заплатена
по банкова сметка на ОД на МВР гр. Варна.
Съдът постанови вещественото доказателство по делото – Оптичен
носител (CD-R) марка „Verbatim“ с ръкописно изписан текст „436р-37256/2019
рег. №10582р2784/29.11.2019 Екз.2", съдържащ аудиозаписи от телефон 112,
намиращ се в кориците на делото, обозначен като л. 82 от досъдебно
производство № 7 по описа за 2020 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна
да остане за съхранение в кориците на НОХД № 2907 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд, доколкото цитираното доказателство представлява
вещ с пренебрежително ниска ценова стойност, а същевременно има значение
за разкрИ.е на обективната истина по случая.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12