№ 124
гр. В.П. 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П. I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100166 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД от
кредитора „Д.К. АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, с ЕИК
*********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., Р.И., бул. „Х.К.“ №
43, тел.*******, представляван по закон от Г.А.Г. – Изпълнителен директор,
представляван по пълномощие от Д. Д. К. – юрисконсулт срещу К. М. Х. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.В.П. обл. Ш., ул. “Л.“ №36,
представлявана от особения представител адв. Ж.Д. от ШАК, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца СУМАТА
2010.00 лева (две хиляди и десет лева), представляваща главница,
МОРАТОРНА ЛИХВА 433.82 лева (четиристотин тридесет и три лева и
осемдесет и две стотинки), за периода от 26.01.2018г. до 12.03.2020г.,
МОРАТОРНА ЛИХВА 109.44 лева (сто и девет лева и четиридесет и четири
стотинки), за периода от 26.01.2018г. до 12.03.2020г.,ЗАКОННАТА ЛИХВА
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2021 г. до
изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит № 173178,
сключен на 29.08.2006г. между К. М. Х. и „БПБ“ АД /нова фирма „Ю.Б.“ АД/,
вземанията по който са прехвърлени в полза на „А.К.“ АДСИЦ(понастоящем
„Д.К.“ АДСИЦ) по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
05.09.2008г. и Приложение №1 към него, за което е уведомен длъжника, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение №260030/29.01.2021г. по
ч.гр. дело №62/2021г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по
делото разноски, включително и по заповедното производство.
В исковата молба са изложени следните твърдения, възражения и
доводи:
1
На 28.01.2021 г. в Районен съд Велики Преслав е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на "ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ, срещу К. М. Х. с ЕГН **********, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№62/2021 г. по описа на ВПРС, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е редовно връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК, след залепване на уведомление по
постоянния и настоящ адрес, като в срока по член 414, ал. 2 ГПК по делото
не е депозирано възражение.
С разпореждане на P C Велики Преслав по ч. гр. д. № 62/21 г.,
връчено на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ на 12.03.2021 г., в съответствие с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, дружеството е уведомено за възможността в
едномесечен срок да предяви искове срещу длъжника К. М. Х. с ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение по посоченото ч.гр.дело. Ето защо за ищеца било
налице правен интерес да предяви настоящите искове.
С договор за прехвърляне на вземания №002 от 05.09.2008 г. „БПБ“
АД /нова фирма „Ю.Б.“ АД/, прехвърля възмездно на ищеца вземания към
свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски
кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1 към Договора, срещу
посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
Сред цедираните вземания, описани в Приложенията към
горепосочените договори за цедиране на вземания, както и в списъците към
описаните договори за възлагане, фигурира и вземането на „БПБ“ АД /нова
фирма „Ю.Б.“ АД/, срещу К. М. Х. с ЕГН **********, произтичащо ог
сключения между него и банката Договор за потребителски кредит
№173178/29.08.2006 г. съгласно който банката е предоставила на Х. банков
кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 5 000 лева
за срок от 60 месеца, а заемополучателя - ответникът се е задължил да го
върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на ежемесечни
анюитетни вноски с посочени размери на вноските и падеж в договора и
погасителен план към него.
В срока на действие на договора, К. М. Х. не е изпълнявала коректно
задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към
05.09.2008 г. датата на прехвърлянето на вземането от Банката, непогасената
от нея сума възлиза на 3497.76 лв., от които 3103.61 лева главница и 394.15
лв. възнаградителна лихва.
В съответствие с чл. 99, ал. З от ЗЗД, ответникът е уведомен за
прехвърлянето на вземанията и за новия кредитор, като на 25.03.2014 г.,
представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, по силата
на който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени
взаимни отстъпки, са преуредили отношенията си по следния начин:
ответницата признава, че дължи сумата посочената сума, представляваща
неизплатено задължение съгласно сключения с Банката Договор за
потребителски кредит и се е задължила да изплати задължението си
разсрочено за периода от 07.04.2014 г. до 07.07.2018 г. вкл., на 52 ежемесечни
анюитетни вноски съгласно Погасителен план и последна изравнителна,
всяка вноски при падеж - 7-мо число на месеца, за който се отнасят.
Ответницата е заплатила част от вноските съгласно споразумението,
поради което е депозирано от заявление за издаване на заповед за изпълнение
2
по чл.410 от ГПК, след което и настоящата искова молба за установяване на
вземането в заповедното производство. Ищецът, счита че иска е основателен
и моли съдът да се произнесе положително по него, като му присъди
направените в хода на настоящото и заповедното производство разноски.
От назначения на ответника от съда особен представител е подаден
писмен отговор, с който се излагат възражения за изтекла погасителна
давност, поради липса на уведомяване на длъжника от цедента, т.к. в
приложеното по делото уведомление като цедент е посочен „Бългериън
ритейл сървиз“АД, който не естран апо договора за потребителски кредит. ,
поради което сключеното споразумение и съдържащото се в него признание
на вземането не е годно да прекъсне давността по смисъла на чл.116, б.“а“ от
ЗЗД, като посочва в подкрепа и съдебна практика. Споразумението не е
правопораждащ факт на ищцовото вземане и не представлява новация на
същото по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Ответникът, чрез особения
представител, счита че освен изложеното, не са представени доказателства, че
заемодателя е предоставил сумата по договора за кредит, неясен оставал и
размера, т.к от изложеното в исковата молба и представените доказателства
не ставало ясно какъв е размера на задължението, представен е договор за
кредит от „Българска пощенка банка“АД и ответника за сумата от 3300.00 лв.
за срок от 60 месеца, в погасителния план било посочено, че общия размер на
сумата която следва да изплати заемополучателя е 4612.68 лв., като по делото
не били представени документи, които да удостоверяват има ли плащания
съгласно този план, нямало и доказателства за предоставяне на сумата на
заемополучателя, т.е че кредита е усвоен, в договора за прехвърляне на
вземани е посочено задължение по договора за кредит в размер на 3497.75
лв., от които 3103.61 лв.-главница и 394.15 лв.-лихви, което не установено
безспорно от представените доказателства от ищеца. Освен това има пълно
несъвпадение със страните по договора за потребителски кредит и
уведомлението за прехвърляне на вземането и споразумението за
плащане.Поради изложеното моли съдът да се произнесе с решение, с което
да отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между вземанията в заповедното и исковото производство е налице
пълен идентитет, като срокът за предявяване на установителния иск е спазен,
с оглед на което искът като допустим подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно представения към исковата молба договор за продажба на
вземания от 05.09.2008 г. се установява, че от БПБ“ АД /нова фирма „Ю.Б.“
АД/, вземанията по който са прехвърлени в полза на „А.К.“
АДСИЦ(понастоящем „Д.К.“ АДСИЦ) вземания, произтичащи от сключени
договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в
Приложение № 1 към Договора, срещу посочената в договора цена, която
цесионерът е заплатил в цялост на цедента. От приложеното извлечение от
Приложение № 1 към гореописания договор за прехвърляне на вземания, е
видно, че сред цедираниге вземания е и вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит от 29.08.2006 г. № 173178. Посоченият договор за
кредит е приложен също по делото и от него се установява, че страни по него
3
са кредитополучател К. М. Х. и „БПБ“ АД /нова фирма „Ю.Б.“ АД/, като
банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на
3300.00 лв. които следва да върне на ежемесечни вноски посочени в
погасителния план, като банката ще получи възнаградителна лихва в размер
на 10.5 % през първата година, за всяка следваща година годишна лихва,
представляваща сбор от базовия лихвен процент на БНБ за потребителски
кредити за съответния период плюс надбавка в размер на 8.20 пункта, като
към датата на сключване на договора БЛП бил 7.75 %. От представения
Договор за потребителски кредит и погасителния план към него, както и от
обективното, пълно и всестранно допълнително заключение на изготвената по
делото ССЕ се установява, че на ответника е предоставен банков кредит,
предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 3300 лева.
Обстоятелството, че ответника е получил сумата по кредита по банкова
сметка се установява от представеното и прието в с.з. бордеро за усвояване на
кредит от 29.08.2006 г., от подписаното от ответника съгласие за директен
дебит за издължаване на вноските по кредита от посочена в съгласието
банкова сметка, както и от подписаното споразумение, с което се признава
вземането. Процесният договор за потребителски кредит съдържа
изчерпателно всички законоустановени реквизити, сключен е в писмена
форма и отговаря на императивните изисквания на действащия към момента
на сключването му Закон за потребителския кредит. В същия са посочени
датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализиращите данни за страните, срокът на договора, размерът на
получената сума, условията за усвояването му, фиксираният годишен лихвен
процент, годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Ясно е посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка, като в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в договора са посочени размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Правата
и задълженията на страните, както и последиците при неизпълнение на
задълженията, са изложени по ясен и разбираем начин, като по своето
съдържание договорът отговаря напълно на чл. 7 от ЗПК. Налице са ясни и
конкретни договорни условия, отделните компоненти като главница и
договорна лихва са известни при подписване на договорите, така че
ответникът е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от
този договор.
Видно от представените извлечения от Приложение № 1 към
Договора за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. се установява, че в
срока на действие на договора, ответникът е в неизпълнение. Във връзка с
извършената цесия и в съответствие с чл. 16 от Закона за потребителския
кредит в Договора за потребителски кредит е предвидено, че
кредитополучателят дава своето изрично съгласие Банката да прехвърля
вземанията си по договора на трето лице по своя преценка, без да променя
условията на същия. С оглед на изложеното не е налице пречка
кредитодателя-банка да прехвърли всички вземания по сключения Договор за
потребителски кредит с ответника, в това число и вземанията за всички
разсрочени вноски, включително и тези с ненастъпили падежи и
неоснователни са направените в тази връзка възражения на особения
представител на ответника.
4
Следва да се посочи, че ищецът не се е позовал на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, въпреки че такава е била налице.
Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е ирелевантно, т. к. със
сключване на споразумението от 25.03.2014 г. страните са преуредили
отношенията си, свързани с вземанията към ответника, произтичащи от
посочения в споразумението Договор за потребителски кредит, като са
уговорили задълженията на ответника да се разсрочат на вноски, чиито
размери и падежи са изрично посочени в това споразумение.
Също така от споразумението от 25.03.2014 г., подписано от
ответника, се установява, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът
е уведомен за извършената цесия и за новия кредитор. Депозирането на
исковата молба от цесионера, придружена с документи, обективиращи
цесията, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията
спрямо длъжника, в този смисъл е теорията и съд. практика, обективирана в
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. но т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о, ето защо следва да се
счете, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и за новия
кредитор, доколкото доказателствата, приложени към исковата молба са
връчени на ответника.
Налице е връчване на уведомленията преди назначаването на особен
представител на ответника, като адресираните до него уведомление на
цесионера, който е посочен изрично и един от цедентите, видно от договора
за прехвърляне на вземане, е надлежно връчено на ответника, с което, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие
за ответника.
Съдът счита, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, като от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл
Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ВКС, I т. о., Решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о., постановени във
връзка с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на особен
представител/.
Неоснователно е и възражението на особения представител на
ответника, за погасяване на вземанията по давност. Правопораждащият факт е
споразумението от 25.03.2014 г., сключено, имащо силата на закон за
сключилите го страни /чл. 20а от ЗЗД/, според което ответникът признава, че
дължи сумата от 3497.76 лв., представляваща неплатената част от
задължението му съгласно сключения с Банката Договор за потребителски
кредит. Според това споразумение ответникът следва да изплати
задължението си разсрочено за период от 07.04.2014 г. до 07.07.2018 г. вкл. на
52 ежемесечни вноски с посочен размер и срок в споразумението. Със
сключването на спогодбата страните са се съгласили да считат помежду си,
че действителното правно положение е такова, каквото го прогласява
спогодбата, като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я
правно положение, като спогодбата може да включва в себе си воля за
частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на
5
несъществуващо задължение /чл. 365, ал. 2 от ЗЗД/. Действието на договора
за спогодба освен декларативно, изразяващо се във взаимното съгласие на
двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го
прогласява спогодбата, има и преобразуващо действие по отношение на
съществуващите до подписването му правоотношения между страните, които
се изменят съобразно уговореното в договора за спогодба /Решение № 985 от
27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II т. о. /.
От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че от ответника е извършвал частични плащания на договорените вноски по
спогодбата, с остатък сбор от 30 бр. месечни вноски от по 67.00 лв. или общо
2010.00 лв., като не е изтекла както петгодишната, така и тригодишната
кратка погасителна давност по отношение на вноските за главница и
възнаградителна лихва към момента на депозиране в PC – В.Преслав на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените
установителни исков за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
предявения размер.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГК ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски по настоящото дело и по заповедното
производство, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в
рамките на настоящето производство съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1138.06 лв. за държавна
такса, юрисконсулско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и
възнаграждение на особен представител и 201.07 лв. в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Д.К.
АДСИЦ /с предишно наименование „А.К.“ АДСИЦ/, с ЕИК *********,
седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., Р.И., бул. „Х.К.“ № 43,
тел.*******, представляван по закон от Г.А.Г. – Изпълнителен директор, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА К. М. Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.В.П. обл. Ш., ул. “Л.“ №36, в следните размери: СУМАТА 2010.00 лева
(две хиляди и десет лева), представляваща главница, МОРАТОРНА ЛИХВА
433.82 лева (четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и две стотинки), за
6
периода от 26.01.2018г. до 12.03.2020г., МОРАТОРНА ЛИХВА 109.44 лева
(сто и девет лева и четиридесет и четири стотинки), за периода от
26.01.2018г. до 12.03.2020г., ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 27.01.2021 г. до изплащане на вземането,
като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор
за потребителски кредит № 173178, сключен на 29.08.2006г. между К. М. Х. и
„БПБ“ АД /нова фирма „Ю.Б.“ АД/, вземанията по който са прехвърлени в
полза на „А.К.“ АДСИЦ(понастоящем „Д.К.“ АДСИЦ) по силата на Договор
за прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. и Приложение №1 към него, за
което е уведомен длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение
№260030/29.01.2021г. по ч.гр. дело №62/2021г. по описа на ВПРС на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА К. М. Х. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.В.П. обл. Ш., ул. “Л.“ №36, да заплати на „А.К.“ АДСИЦ/, с
ЕИК *********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., Р.И., бул.
„Х.К.“ № 43, тел.*******, представляван по закон от Г.А.Г. – Изпълнителен
директор, направените разноски по гд. №166/2021г. по описа на ВПРС,
съобразно уважената част от исковете в размер на 1138.06 лв. (хиляда сто
тридесет и осем лева и шест ст.), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА К. М. Х. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.В.П. обл. Ш., ул. “Л.“ №36, да заплати на „А.К.“ АДСИЦ/, с
ЕИК *********, седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., Р.И., бул.
„Х.К.“ № 43, тел.*******, представляван по закон от Г.А.Г. – Изпълнителен
директор, направените разноски в заповедното производство по ч.грд.
№62/2021г. по описа на ВПРС, съобразно уважената част от исковете в размер
на 201.07 лв. (двеста и един лева и седем ст.) , на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №62/2021 г.
по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7