РЕШЕНИЕ

 

Номер                          31.10 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На   десети  октомври                                           2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    386      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 531/10.12.2018г. на Началника на Първо РУП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

      

 

 

 

МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 531/10.12.2018г. на Началника на Първо РУП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи.

    Жалбоподателят  И.А.К. чрез пълномощниците си по делото ***. Н. и **** Стоянов моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. за това, че на 04.12.2018г. около 23.30часа в гр. Пловдив на бул. Марица не може да удостовери самоличността си чрез представяне на български личен документ.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 375707/04.12.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Г.И.И. изцяло поддържа изложените констатации. Същият допълва, че е бил извикан за оказване на съдействие и при пристигането си в РУП установил, че лицето няма лична карта.

     При разглеждане на делото е допуснат до разпит в качеството на свидетел С.И.С. – свидетел по АУАН, който потвърждава, че положеният в АУАН подпис под № 1 е негов, но няма спомен по случая.

      Като писмени доказателства по делото, наред с приложената административна преписка е приета и докладна записка от свид. С., видно от която на инкриминираната дата същият е констатирал, че лице не е представил личен документ и при отвеждането му в Първо РУП ОДМВР гр. Пловдив същото е установено именно като жалбоподателя.

         От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на И.А.К. административно нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя И. и тези на свид. С., подкрепени изцяло и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Заповеди, докладна записка.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗБЛД във връзка със задължението всяко лице да носи и да представя при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи самоличността му.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 531/10.12.2018г. на Началника на Първо РУП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено нарушение по чл.6 от Закона за българските лични документи, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА”, то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.80 т.5 от ЗБЛД, тя е в рамките на определения твърд размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

     Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

   В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за носене и представяне при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи самоличността му,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на обществените отношения, доколкото всяко подобно нарушение крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, предвид невъзможността да се установил самоличността на даден гражданин, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените норми.

     По делото не се сочат, а при извършената служебна проверка от страна на съда и не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно с оригинала! М.Г.