МОТИВИ
към решение №
4 на С. районен съд от 27.01.2020 г.
по АНД № 502/2019 г. по описа на същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на С. районна прокуратура от 21.11.2019 г., с което се предлага обвиняемият Й.В.И., с постоянен адрес ***, да
бъде освободен от наказателна отговорност, като на същия бъде наложено
административно наказание "глоба" за извършено от него престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – С.,
редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебните прения адв. А.Г. - служебен защитник на обвиняемия И., изразява
становище, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
„глоба” в минималния предвиден от закона размер предвид тежкото му социално и
материално положение, обусловено от липсата на постоянна трудова заетост и от
обстоятелството, че понастоящем той се грижи за детето, родено от съжителството
с лицето, посочено в постановлението.
Обвиняемият И. изцяло се солидаризира
с речта на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемият не изразява конкретно становище.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство № 432/2019 г. по описа на
РУ – С. и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр.
чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че обвиняемият е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.08.2017 г. в гр. С., в къща на ул. „Г. С.” № ., като е бил
пълнолетен, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст, а именно с М. И. Ю., родена на *** г., без двамата да са сключили
граждански брак.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание.
За престъпление по чл. 191, ал. 1
от НК, което е умишлено престъпление, е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до две години или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди,
поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не са налице пречките, визирани в
чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в пределите
на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени в чл.
78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината му
обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по Глава VІІІ, раздел ІV от Общата част
на НК, което преценено и с оглед младата му възраст, го характеризира с ниска
степен на обществена опасност като извършител на престъпление. Степента на
обществената опасност на деянието също не е висока, а доколкото съществува, е предопределена
от съществуващи традиции в бита на ромската общност, към която принадлежат
обвиняемият и М. И. Ю., за установяване на фактическо
съпружеско съжителство с лице от женски пол, което не е навършило установената
от чл. 6, ал. 1 и 2 от СК минимална възраст за сключване на граждански брак. Липсата
на каквото и да е образование у обвиняемия и пълната му неграмотност, за която
съдът доби и непосредствени впечатления в съдебното заседание, категорично не
следва да се толерират като смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, но все пак до голяма степен определят изключително ниския му
социален статус и пряко се отразяват на лошото му материално положение, което
следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на административното
наказание.
Като съобрази всички гореизложени
обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в
размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това административно
наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемия административно наказание е справедливо и е от естество да
постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: