№ 22296
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110100216 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД против О. а. на о. С., с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми за продажна цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди и
мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 337.38 лв., относно за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., бул.В. №18, помещения, аб.№ 4261, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 35408/2024 г. на СРС, 141 състав.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че ответникът О. а. на о. С. е потребил за стопански
нужди топлинна енергия през периода от 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.С., бул.В. № 18, помещения, аб.№ 4261 и не е погасил задължението
си. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ответникът
възразил срещу нея, поради което ищецът иска да бъде установена дължимостта на сумите
262,34 лева (двеста шестдесет и два лева и 34 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 66,20
лева (шестдесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., 6,54лева (шест лева и 54 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до
31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 2,30 лева (два лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2021 г. до 28.05.2024 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение
срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че между страните е било налице облигационно отношение въз основа на
неоснователно обогатяване, тъй като въпреки изпратеното до ответника уведомление,
последното не предприело действия по сключване на договор за продажба на топлинна
1
енергия на небитов клиент, но е консумирал такава без да я заплаща. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден
имот, като той не престирал насрещно – не заплатил дължимата цена, с което са се обогатил
за сметка на обедняването на ищеца. Ответната страна отговаря на условията за потребител
по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабдения имот при писмен договор при общи условия съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ,
поради което е обвързан от общите условия на ищеца, дължи заплащане на доставената
топлинна енергия съгласно сключения между страните договор. Според общите условия на
ищеца (чл.40, ал.1) купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след
което изпада в забава за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през
процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него
възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия
по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71
Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
Претендира разноски.
Ответникът О. а. на о. С. е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Твърди, че от исковата молба не ставало ясно за кой имот се претендира доставена
топлинна енергия, тъй като инсталационният номер отговарял на партерен етаж, а
представените писмени доказателства били за етаж 1 и 2. Посочва, че досежно имотите на
партера и първи етаж е сключен договор за наем от 2017 г. с Фондация „Ц. за п. р. и д.“.
Твърди, че между страните не е било налице облигационно правоотношение и не е
получавал фактури, за заплащане на процесните суми. Нямало реално консумирана
топлинна енергия, тъй като имотът бил необитаем. Възразява за погасяване на вземанията
по давност. Оспорва да е получил покана за плащане.
Третото лице – помагач фондация „Ц. за п. р. и д.“ не изразява становище по
съществото на правния спор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че
тези предпоставки са налице когато, при липса на облигационно отношение – несключен
писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването й от
ответника.
Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ определя, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното
2
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. По делото няма данни
такъв да е сключван между ищеца и ответника, от което следва, че между тях липсва
облигационно отношение по ЗЕ за продажба на топлинна енергия.
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния
период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответника в процесния имот
топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите на
договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта
за определението на „потребител на топлинна енергия”. Това е така, защото за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за
доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е
писмен договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна
енергия на основание на договор са неприложими.
Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси
стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно
основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За да е основателен предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
следва у ищеца да е налице обедняване, което може да се изразява в намаляване на активите
или увеличаване на пасивите /включително извършване на разходи/, обогатяване у
ответника, което може да се изразява в намаляване на пасивите или увеличаване на активите
/включително спестяване на разходи/, между обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца да е налице връзка, за това разместване на блага да липсва правно основание, като за
ищеца да не е налице друг иск, с който да може да защити интересите си.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДС имоти - държавна собственост, се предоставят
безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1 имоти - държавна
собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от
областния управител по местонахождението им. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗАдм
областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите
правомощия, като областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
На първо място по делото не бяха представени категорични доказателства от
ищеца, установяващи идентичност на процесния имот. Видно от събраните по делото
писмени доказателства, в случая на този административен адрес: гр. С., бул. „В.“ № 18 се
намира многоетажна сграда, като само етаж -1, 1, 2 и части от етаж 5, етаж 7 и етаж 8 се
управляват от Областния управител/видно от признанието в отговора на исковата молба на
този неизгоден за страната факт/. Индивидуализирането на процесния имот в издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в исковата молба, само като „помещения“ и предвид
оспорването на това обстоятелство в отговора на исковата молба, не позволява на съда да
изведе категоричен извод кой е конкретният топлоснабден имот с аб. № 4261. От ищеца и
ответника са представени Акт за държавна собственост – частна № 11521/22.07.2022 г. и
11522/22.07.2022 г., 11524/22.10.2021 г., които се отнасят до три самостоятелни обекта на
правото на собственост, находящи се съответно на ет.-1, ет.1 и ет.2. Дори и да се приеме, че
процесният имот е един от тези, няколко имота предоставени за управление О. а. на о. С., по
делото не се установява следващата предпоставка - наличие на обогатяване на ответника. Не
е спори между страните, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към
топлопреносната мрежа и че процесният недвижим имот е топлофициран. Същото се
3
установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което установява и
стойността на топлинна енергия за процесния имот. За основателността на исковете обаче не
е достатъчно установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот, доколкото за да се приеме наличие на обогатяване на същия, следва да се установи, че
той е ползвал имота, при това при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената доказателствена тежест. В настоящия случай по делото са представени
писмени доказателства, от които се установява, че в процесния период имотът е бил
предоставен на трето лице за ползване по силата на договор за наем. Това обстоятелство се
установява от приложените по делото Договор за наем на недвижими имот – частна
държавна собственост в имот с адрес в гр. С., бул. „В.“ № 18, от 19.12.2017 г. за наем на
същия недвижим имот, представляващ частна държавна собственост, сключен между
Областен управител на област С. и фондация „Ц. за п. р. и д.“. Посочените доказателства в
тяхната съвкупност обуславят извода, че трето за спора лице, а именно наемателят „Ц. за п.
р. и д.“ е ползвала реално процесния имот през релевирания период. Доколкото ищецът не е
провел пълно доказване на твърдения от него факт – ползване на имота от ответника през
релевирания период, то исковете следва да се отхвърлят.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че претендираните от ищеца
суми се основават на съставени от него частни документи - извлечение от сметки и фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът
приема, че извлечението от сметки и фактури, на които се позовава ищецът в исковата си
молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да
установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за
процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на посочената цена, по делото е прието заключение
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., бул. „В.“ №
18, е измервана чрез определено от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който се
отчита в края на всеки месец чрез преносим „терминал“. Данните в таблица 1 от
заключението на вещото лице са получени от ищеца и напълно съответстват на данните в
съобщенията към фактури за процесния период. По данни на ищеца потребителите на адрес
бул. „В.“ № 18 са сключили договор за услугата дялово разпределение с „Т. С.“ ЕАД.
Договорът не представен на вещото лице. Ищецът не е предоставил данни на вещото лице за
разпределението на ТЕ за топла вода в процесната сграда за всеки потребител. Единствената
информация на вещото лице е, че процесния имот има индивидуален договор за 1м3/мес.
Такъв договор по делото не е представен. Изяснява се, че през исковия период в имота на
ответника са начислявани суми за битово гореща вода и се начислява ежемесечно по един
куб. метър за подгряване на топла вода, като детайлно е посочено как се формират те. При
анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. През 2019
г., 2020 г. и 2022 г. ищецът не е имал сключен договор с фирми за метрологични проверки на
уредите за търговско измерване в АС /топломери и водомери/. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
4
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Ето защо, при така установените количества топлинна
енергия, доставени в процесната сграда – етажна собственост, липсата на заключение
относно правилното начисляване на топлинната енергия за имота от съдебно-техническата
експертиза, съдът намира, че ищецът не е доказал количеството на доставена топлинна
енергия, стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени, поради
което и на това основание исковете също следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава /отправена и получена
покана/. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже погасяване на
дълга на падежа. С оглед неоснователността на главните искове, следва да е отхвърлят и
акцесорните такива. Поради изложеното, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение,
като следва да бъде присъдена сумата от 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минимален размер, с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че О. А. - ОБЛАСТ С., БУЛСТАТ ********** и
адрес: гр. С., район „ Т.“, ул. „ А.“ № 22, дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумите 262,34 лева (двеста шестдесет и два лева и 34 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.11.2022
г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
66,20 лева (шестдесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., 6,54лева (шест лева и 54 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до
31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 2,30 лева (два лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2021 г. до 28.05.2024 г за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. В. № 18,
помещения, аб.№ 4261, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 35408/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б да заплати на О. а. на о. С., Булстат **********, с адрес в гр. С., ул. „А.“ №
22 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ фондация „Ц. за п. р. и д.“, ЕИК
********, като трето лице-помагач, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
5
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6