№ 21632
гр. ***, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110122399 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** *** срещу А. К. И. и В. К. И., с
която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** *** на
потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот –
находящия се в гр. ***, ж. к. „***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
1
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от 19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 74003 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжниците, като те подали възражение в срок по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците А. К. И. и
В. К. И., които са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.
Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че не
се доказвало ответниците да притежавали право на собственост или вещно право на
ползване върху процесния имот, нито да са приемали наследството на свой
наследодател, собственик на имота. Оспорват да имат качеството на потребители на
доставената в процесния имот топлинна енергия през исковия период. Изложени са
твърдения за недоказаност на размера на доставеното количество топлинна енергия и
правилността на определянето му. Поддържа се, че не било доказано и изпадането в
забава на ответниците за претендираните вземания, както и дължимостта на сума за
дялово разпределение, предвид обстоятелството, че същото се извършвало от трето
лице. Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от претендираните
вземантия. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане
на сторените по делото разноски.
Като трето лице-помагач по делото е конституирано „***, което не изразява
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
2
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците
А. К. И. и В. К. И., в качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „***, абонатен № ***, дължат на „*** *** в режим на
разделна отговорност при равни квоти следните парични суми: 1/ 4776,63 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане; 2/ 1055,98
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г.; 3/ 24,31 лева, представляваща
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане; 4/ 6,91 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“,
начислена за периода от 16.12.2021 г. до 26.11.2024 г., за които на 19.12.2024 г. по ч. гр.
д. № 74003/2024 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
3
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.12.1993 г. /л. 92/, искане от 04.01.2017
г. за вписване на възбрана по изпълнително дело № 20147800400247 и удостоверения
за наследници на *** И. /л. 16/ и *** И. /л. 104/ се установява наличието на валидно
възникнали договорни отношения между ищеца и праводателите на ответниците,
съответно – между ищеца и ответниците, за доставка на топлинна енергия до
процесния имот през исковия период и качеството на праводателите на ответниците,
съответно – на ответниците – на потребители на топлинната енергия, доставена в
процесния имот през исковия период. Съгласно посочените доказателства, *** И. и
*** И. са придобили по време на брака си правото на собственост върху процесния
имот чрез покупко-продажба, като няма данни те да са се разпоредили с така
придобитото право до смъртта си (Кочо И. е починал на 24.03.2022 г., а Виолетка И. –
на 23.12.2023 г.). По силата на настъпилото наследствено правоприемство ответниците
А. К. И. и В. К. И. са придобили правото на собственост върху имота в режим на
съсобственост при равни квоти, като няма данни те да са отчуждили това право или да
са извършили разпоредителни действия с него до края на исковия период.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че те не били легитимирани да
отговарят по предявените искове поради липса на доказателства, че са приели
наследството на своите наследодатели. Ответниците не са релевирали
правоизключващо възражение, че са вписали по предвидения чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1
ЗН ред отказ от наследството, нито са ангажирали доказателства за това. Отделно от
това следва да се посочи, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с
4
приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството,
т. е. приемането има обратно действие. То може да бъде изрично или мълчаливо, като
трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. мълчаливо
приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за
намерение за приемане на наследството – да изразяват непоколебимо намерение. Тези
фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във
всеки конкретен случай съдът следва да извърши преценка дали са израз на волята на
наследника да приеме наследството. Отказът от наследство, от своя страна, е изричен
и формален акт и съгласно чл. 52 ЗН става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН – с
писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като
отказът се вписва в специална книга. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по смисъла
на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството (в този смисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на
ВКС, III г. о.). Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е
да докаже факта на приемането, респ. – да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В
случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с
въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в
доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е
заявено, че кредиторът следва да докаже приемането на наследството. С оглед на това
и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство или
за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, се налага
изводът, че възражението за недоказаност приемането на наследството е
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че ответниците носят
отговорност за вземанията за потребена в процесния имот през исковия период
топлинна енергия, в качеството си на потребители, съответно – на наследници на
предходните потребители в имота.
Представен протокол от общо събрание на собствениците от процесната етажна
собственост, на което праводателят на „*** („***) е избрано да извършва дяловото
разпределение в сградата. Видно от представените от третото лице-помагач документи,
именно това дружество е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда
през исковия период. Установено е следователно в производството, че са възникнали
облигационни отношения между етажните собственици и посоченото дружество,
поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото потребителите на
топлинна енергия от етажната собственост са допускали представителите на третото
лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези
отчети последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По
този начин страните са потвърдили обвързаността си с дружеството за топлинно
5
счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на
услугата „дялово разпределение“, за резултатите от който избор трябва да уведомят
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая
не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да
извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия
избор. Предвид изложеното, се налага изводът, че за исковия период третото лице-
помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо свое
договорно задължение дяловото разпределение и отчитането на потребената в гр. ***,
ж. к. „***, топлинна енергия. По делото е представен и договор между „*** *** и „***
/праводател на „***/, по силата на който третото лице-помагач, в качеството си на
изпълнител, е поело задължение да извърша услугата дялово разпределение, а
ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното задължение да заплаща
цената на изпълнителя извършваната услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „*** *** цената на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните собственици в
съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово
разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, както и нейните количество, цена и начин, по който е
формирана, съответно – размерът на така начислените задължения, се доказват по
делото от документите, представите от третото лице-помагач /л. 95 и сл./, извършило
дяловото разпределение на потребената в имота топлоенергия, включително от
надлежно изготвените протоколи за неосигурен достъп в процесния имот. Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите в хода на производството съдебно-
техническа (л. 107) и съдебно-счетоводна (л. 111) експертизи, които съдът кредитира в
цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл.
202 ГПК. Видно от заключенията на вещите лица, претендираните от ищеца вземания
са съответни на стойността на реално потребените от ответниците услуги по доставка
и дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че цената на потребената в процесния имот
през исковия период топлинна енергия е в размер на 4776,63 лева, а цената на услугата
„дялово разпределение“ е в размер на 24,31 лева.
На съда е служебно известно постановеното от Съда на Европейския съюз /СЕС/
6
решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23, съгласно което чл. 9, § 3 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда – етажна собственост е длъжен да заплати разходите, които са му
начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за
разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато
стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите към акта СЕС е приел, че
изискването за прозрачност и точност се прилага и за математическата формула по т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на която се изчисляват посочените разходи, като тази формула
трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да
почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.
СЕС е достигнал до извода, че формулата по т. 6.1.1 от Методиката не отчита
определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на процесната
отоплителна инсталация, съответно – не дава възможност за прозрачност и точност на
отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, § 3 от Директива
2012/27.
От изложеното следва, че съгласно цитираното решение на СЕС потребителят е
длъжен да заплаща цената на топлинната енергия, отдадена към сградната инсталация
в етажната собственост, само ако параметрите, по които се изчислява потребената
енергия, са ясни, точни и прозрачни, като в случая СЕС отрича наличието на тези
характеристики в математическата формула, установена с т. 6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.
Следователно, до приемането на формула за изчисляване на потребената топлинна
енергия, която да съответства на изискванията по чл. 9, § 3 от Директива 2012/27,
потребителите не са длъжни да заплащат начислената цена за отдадената към
сградната инсталация топлинна енергия.
Съобразявайки горното във взаимовръзка с обстоятелството, че по делото се
установи безспорно наличието на реално потребена топлинна енергия в собствения на
ответниците топлоснабден имот, съдът намира, че от дължимата от потребителите
цена за топлинна енергия в размер на 4776,63 лева и за дялово разпределение в размер
на 24,31 лева следва да се приспадне частта, начислена за отдадената към сградната
7
инсталация енергия, възлизаща на 26,65 % (средна стойност, съобразена с приетото в
съдебно-техническата експертиза, че за периода м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г. същата е в
размер на 25,9 % от общото потребено количество топлинна енергия за отопление в
етажната собственост, а за периода м. 11.2022 г. – м. 04.2023 г. е 27,4 %). Въз основа на
посоченото и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че дължимата от ответниците
цена за потребена от тях в собствения им недвижим имот през исковия период
топлинна енергия е в размер на 3503,66 лева, а за услугата „дялово разпределение“ –
17,83 лева.
С отговорите на исковата молба са релевирани възражения за изтекла
погасителна давност спрямо процесните вземания, които съдът намира за частично
основателни.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от
чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „*** *** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните
вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по процесното заповедно производство е депозирано на
11.12.2024 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г. в общ размер на 156,76 лева, изчислен
от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, са погасени по давност. Следователно дължимите незаплатени суми от
страна на ответниците за цена на потребена топлинна енергия, съобразени с
направеното по-горе приспадане на начислената цена за сградна инсталация, са на
обща стойност от 3346,90 лева. Дължимата от ответниците цена на услугата „дялово
8
разпределение“ за исковия период е в посочения по-горе размер от 17,83 лева, тъй
като периодът, за който се претендира това вземане, не се обхваща от приложимата
погасителна давност. До посочените суми предявените искове за главници следва да
бъдат уважени, като всеки от ответниците дължи половината от така начислените
суми, а за разликата до пълните предявени размери – да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** *** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
от 2016 г. следва че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за
забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В процесния казус
размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената цена за потребена
топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите
Общи условия за периода от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., възлиза на сумата от общо
1055,98 лева, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Част от това задължение, обаче, се явява погасено по давност на основание
чл. 119 ЗЗД, предвид частичното погасяване на главното задължение, поради което
предявеният иск за дължимост на мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е основателен до сумата от 739,19 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК при
съобразяване на направеното по-горе приспадане от главницата на начислената цена за
сградна инсталация. За разликата над посочената сума до пълния предявен размер
искът за мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
9
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 6,91 лева.
Въз основа на изложеното и съобразно настъпилото наследствено
правоприемство, се налага изводът, че ответниците дължат на ищцовото дружество в
условията на разделна отговорност при равни квоти сума в размер от 3346,90 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. октомври
2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 739,19 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., и
сумата от 17,83 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
м. октомври 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, за исковото производство в общ размер от 717,18 лева /по 358,60 лева от
всеки ответник/ за държавна такса, юрисконслутско възнаграждение и депозити за
възнаграждения на вещи лица, а за заповедното производство – в общ размер от 117,07
лева /по 58,54 лева от всеки ответник/. Не се установява ответниците да са сторили
разноски в хода на производството. На всеки от процесуалните им представители обаче
се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие в хода на
производството, съобразно отхвърлената част от предявените искове, в общ размер от
по 195,09 лева, от които 180,08 лева – за исковото производство и 15,01 лева – за
заповедното производство. Като основа за изчисляване на дължимото възнаграждение
съдът прие сумата от 600,00 лева за исковото производство и сумата от 50,00 лева за
заповедното производство при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото и осъществените от процесуалните представители действия в хода на делото.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. К. И., ЕГН: **********, и В. К. И., ЕГН: **********, в
10
качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.
***, ж. к. „***, абонатен № ***, дължат на „*** ***, ЕИК: ***, в режим на разделна
отговорност при равни квоти сумата от 3346,90 лева (по 1673,45 лева всеки),
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 739,19 лева (по 369,60 лева всеки), представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., и сумата от 17,83 лева (по 8,92 лева всеки),
представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното
изплащане, за които на 19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 74003/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** ***, ЕИК: ***, срещу А. К. И., ЕГН:
**********, и В. К. И., ЕГН: **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над уважените части от 3346,90 лева (по 1673,45 лева за всеки ответник),
739,19 лева (по 369,60 лева за всеки ответник) и 17,83 лева (по 8,92 лева за всеки
ответник), както и за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., до пълните предявени
размери съответно от 4776,63 лева (по 2388,32 лева за всеки ответник), 1055,98 лева
(по 527,99 лева за всеки ответник) и 24,31 лева (по 12,16 лева за всеки ответник), както
и в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване между страните дължимостта
на сумата от 6,91 лева (по 3,46 лева за всеки ответник), представляваща лихва за
забава за периода от 16.12.2021 г. до 26.11.2024 г., начислена върху таксата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН: **********, и В. К. И., ЕГН: **********, да
заплатят на „*** ***, ЕИК: ***, в условията на разделна отговорност при равни
квоти, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 717,18 лева (по 358,60 лева всеки) –
сторени разноски в исковото производството, и сумата от 117,07 лева (по 58,54 лева
всеки) – сторени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „*** ***, ЕИК: ***, да заплати на адвокат С. К. К., САК, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 180,08 лева – за
исковото производството, и сумата от 15,01 лева – за заповедното производство,
представляващи възнаграждения за безплатно оказана правна защита и съдействие на
11
ответника А. К. И..
ОСЪЖДА „*** ***, ЕИК: ***, да заплати на адвокат И. ** Н. , САК, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 180,08 лева – за
исковото производството, и сумата от 15,01 лева – за заповедното производство,
представляващи възнаграждения за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ответника В. К. И..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12