Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.07.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 16 227/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
за сумата от 31 500 лв.
Ищцата С.Б.М. твърди в исковата си молба, че на
03.09.2014 г. СРП внесъл срещу нея обвинителен акт за престъпление по чл. 206
ал.3 вр. с ал.1 от НК по воденото срещу нея досъдебно
производство по пр.пр. 13708/2011 г. Твърди се, че с
присъда 1201/25.02.2016 г. на СРС, 100 състав по нохд
16788/2014 г. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение. Присъдата била потвърдена с решение 164/06.02.2017 г. на СГС по внохд 2580/2016 г. и влязла в сила. Твърди се, че
претърпяла значителни морални вреди като нейните чест и достойнство, както и
добро име били накърнени. Причинени й били и имуществени вреди с оглед
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Предвид тези
твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от съда се
претендира да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу нея наказателно
производство и сумата от 1 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва върху сумата за неимуществени вреди,
както и сторените по делото разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д.П. и адв. К.П..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена присъда 1201 от 25.02.2016 г.,
постановена по нохд 16 788/2014 г. на СРС, НО, 100
състав, от която се установява, че С.Б.М. е призната за невиновен в това, че в
периода 28.07.2010 г. – 02.08.2010 г. в гр. София, противозаконно е присвоила
владяна от нея чужда движима вещ, собственост на „И.“ ЕАД – седлови
влекач, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1843 LS“ с рег. № ********на стойност в големи размери – 48 000 лв. и е
оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 206 ал.3 вр.
с ал.1 от НК.
Представено по делото е и решение № 164/06.02.2017 г. на
СГС, по внохд 2580/2016 г., от което се установява,
че със същото е потвърдена присъдата от 25.02.2016 г., постановена по нохд 16788/2014 г. на СРС, 100 състав. Решението е влязло в
сила на датата на неговото постановяване като необжалваемо,
което се установява и от положения щемпел върху него.
Представен е и договор № 432550 за правна защита и
съдействие, от което се установява, че на 28.12.2015 г. С.Б.М. е заплатила на адв. К.П. сумата от 1 500 лв. – адвокатско
възнаграждение по нохд на СРС, 100 състав.
В съдебно
заседание от 25.06.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К.Г.К..
По настоящото дело е приложено и нохд
16788/2014 г. по описа на СРС, 100 състав.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и
съда от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си
молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
по престъпление по чл. 206 ал.3 вр. с ал.1 от НК. По
делото е представена присъда на СРС, НО, от която е видно, че ищцата е призната
за невиновна по повдигнатото й обвинение. Представената присъда е влязла в
законна сила.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на
причинените й неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетел настоящият
съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които по естеството си засягат здравословния статус, психическото и
емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната
практика на ВКС, установена с решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г.
на Трето ГО на ВКС, съгласно която фактът на незаконното обвинение е
достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял
вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателно преследване. Аналогично разрешение е
дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на
ВКС. Още повече, че разпитания по делото свидетел установява факта на
психически срив у ищцата.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищцата, периода от време, в който по отношение на
нея е била приложена наказателна репресия – 2 години и 8 месеца, водено срещу
нея наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза – видно от
постановлението за привличане на обвиняем на стр. 150 в ДП ищцата е привлечена
в това качество на 09.06.2014 г./, предприетата срещу нея мярка на неотклонение
– „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление,
притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК,
доколкото предвиденото в НК наказание за такова деяние се наказва с лишаване от
свобода от 3 до 10 години, с оглед съдебната практика – решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо
място при определяне размерът
на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според
стандарта на живот, за да
не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 3 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост
е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен
т.е. 06.02.2017 г.
Ищцата е заявила
и искане за присъждане на сумата от 1 500 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Последователна и
непротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав следва да
съобрази е, че липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него
в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата
му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по
гр. д. № 5235/2008 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр.
д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС,
решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./ В подкрепа на
твърденията си за сторено такова ищецът е ангажирал препис от договор за правна
помощ с уговорено възнаграждение респ. доказателства, че сумата е реално
заплатена, приложения по делото договор за правна защита /стр.18/. Възражението
на ответника за неговата неотносимост с оглед
непосочване на нохд, по което е осъществено
процесуалното представителство е неоснователно, с оглед на обстоятелството, че
същият договор е приложен и по нохд 16788/2014 г. на
СРС, 100 състав /стр. 75 в нохд/. Предвид което тази
претенция като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса, поради което на ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ.
припадащата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. Припадащата се част от него с оглед уважената част от
иска възлиза на 71, 43 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “****** на основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на С.Б.М., ЕГН **********,****
– адв. К.П. сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по нохд 16788/2014 г. по описа на СРС,
100 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2017 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата
от 1 500 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по нохд 16788/2014 г. на СРС, 100 състав, като и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 81, 43
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :