Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260092 /21.10. Година
2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шести октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 01089
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №6801/24.06.2020г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г.
на председателя на УС на АПИ, на В.М.Ц., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер 2000 /две хиляди/ лева, на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това,
че на 28.05.2020 г., в 08.40 часа, на АМ Струма, км. 30+700, на 200 м.
след разклона за Боснек, движейки се в
посока Дупница - София, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси
марка „Ивеко“, модел АД410Т, с рег. №*******, извършва движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ,
респективно тежко ППС по чл.3, т.2 на наредбата, с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение
/квитанция за платени пътни такси №121012170101937/13.05.2020г./, издадено по
реда на раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата – нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.Ц., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че не е субект на извършеното нарушение
и същото не е извършено виновно, както и
че при съставянето на акта и
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
не е участвал лично, не е представляван
и от пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. В
писмено становище, депозирано преди съдебно заседание моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като издадено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.05.2020г.,
в 08.40 часа, В.М.Ц. се движел по автомагистрала Струма, в посока Дупница - София,
управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Ивеко“, модел АД410Т,
с рег. №*******, превозвайки фракция. На около 200 метра след разклона за с.
Боснек, км.30+700, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори
в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелите С.В.П. и А.М.А..
След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с
техническо средство - ролетка 1305/18 /5м/ на разстоянието между осите на
превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с техническо
средство - електронна везна, модел DFW-KR №118873. При измерването контролните
органи установили, че при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
23.260 т., при максимално допустимо натоварване
18 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“
от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
Така
измерените параметри на ППС
надвишавали допустимите норми по
наредбата, както и разрешените по представеното от водача разрешение - квитанция за платени пътни такси
№121012170101937/13.05.2020г. за превоз на тежък и извънгабаритен товар,
издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0007557/28.05.2020г., като актосъставителят приел,
че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за пътищата, във
вр. с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011г. на МРРБ. При съставяне на акта
соченият като нарушител не вписал възражения.. На същия бил връчен препис от
акта срещу разписка. След връчване на акта условията на чл.37, ал.3 от наредбата не били изпълнени.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
Впоследствие,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на В.Ц. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите С.В.П. и А.М.А., както и приетите писмени доказателства: съставеният
АУАН №0007557/28.05.2020г., документ от
извършено измерване, съдържащ подпис на водача, лична карта и
свидетелства за регистрация част II, кантарна бележка №22000893/28.05.2020г.,
пътен лист №607416/28.05.2020г., пълномощни,
заповеди №РД-11-1266 от 17.10.2019г., №РД-11-1267/17.10.2019г. на Председател
на УС на А”ПИ”, заявление за издаване на
разрешително, квитанция за платени пътни
такси №121012170101937/13.05.2020г., заявление за
последваща периодична проверка и регистрация на извършени последващи проверки
за ел. везна, протокол за проведено обучение от 05.05.2015г., декларация за
съответствие и сертификат за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на Наредба №11/2011 г. на МРРБ. Формулирана
е и ясна констатация за това, че с оглед
установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията управляваща
пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало както нормите по
Наредбата, така и параметрите по представеното от водача разрешение /квитанция
за платена пътна такса/. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението
е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна
на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност
и обоснованост на извода за нарушение
по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, вр. чл.37,
ал.1, т.3 от Закона за пътищата.
Правилно е приложена и
административнонаказателната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е
относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически
лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от
Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.
По същество:
Жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно
тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба,
без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности
от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното
от жалбоподателя ППС, при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването
на двойната задвижваща ос на МПС е 23.260 т., при максимално допустимо
натоварване 18 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.5, б. „в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
От
показанията на свидетелите С.П. и А.А., както и от приетия като писмено
доказателство документ от измерването се установява, че превозвания от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос на ППС, след което са сумирани и е
била констатирана горепосочената стойност на осовото натоварване. Резултатите
от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване
осъществено по установения ред, от длъжностно
лице, поименно определено със заповед на председателя на УС на АПИ да
осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на
Наредба №11/03.07.2001 г., преминало
съответно обучение, както и с технически изправни измервателни средства /ел.
везна, тип DFW-KR №118873 и ролетка 1305/18/5м/. Видно от представените и
приети в съдебното следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с
които е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е
съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този аспект
и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че измерването е
извършено с годни средства за измерване и резултатите от него се кредитират.
Отчетените
стойности несъмнено установяват, че ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в Наредба
№11/2001г. на МРРБ, тъй като измерената
сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС надвишва допустимата
норма, съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“.
При това положение, движението на МПС е било в нарушение на забраната в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, съгласно която „за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват … в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.
Както е
видно от текста на цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е
налице разрешение. Редът за издаване на такова е разписан в раздел IV на
Наредба №11/2001г. на МРРБ - след издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ или след заплащане на дължима
пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от
30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай,
водачът на превозното средство не е разполагал към момента на проверката
с разрешително по приложение №3 към чл.14, ал.1 от Наредбата, а с представената
квитанция не е удостоверил заплащане на дължимата пътна такси по реда на чл.14,
ал.3, за да е разрешено движението му, тъй като платената такса е била в
по-нисък размер от дължимото за
установеното претоварване. В наказателното постановление се съдържа изрична
констатация, че след съставянето на акта
условието в чл.37, ал.3 от Наредбата не е изпълнено - доплащане на дължимата пътна
такса не е извършено и ново
разрешително по реда на раздел IV не е
получено..
При тези
обстоятелства, законосъобразно, в
съответствие с нормата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2011г. МРРБ службите
за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача – В.Ц.
за установеното извършване на движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри,
надвишаващи допустимите в закона и описаните в квитанцията за платени пътни
такси .
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е субект
на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №11/2001г. на
МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно същата наредба /чл.37, ал.1, т.1/ и
съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно или тежко ППС също
е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.26, ал.2
от ЗП, независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е
отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след
издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса. За
неприложимостта на нормата на чл.28, б. „а“ ЗАНН допринася и констатацията в
акта за неизпълнение на условието на чл.37, ал.3 от Наредбата, т.е., след
приключване на проверката водачът е продължил движението си в нарушение на
забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, без да е получил
разрешение издадено по реда на раздел IV от наредбата.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод,
че на посочените дата и място В.Ц. е извършвал движение на извънгабаритно и
тежко ППС по смисъла на §1, т.1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл.2 и чл.3 от наредбата, без валидно
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ - измереното
натоварване на двойната задвижваща ос на МПС било по-голямо от допустимото
съгласно представения документ за платена такса, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т.2, ал. 2 и ал. 5
и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на И.П.е наложена глоба значително
над минималния размер, а именно 2000 лв. Това решение административнонаказващият орган е мотивирал с неизпълнението на условието на чл.37, ал.3
от Наредба №11/2001г. на МРРБ, предвид констатацията в акта му,
че след приключване на проверката водачът е продължил движението си в нарушение
на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, без да е получил ново разрешително
по реда на раздел IV от
наредбата. Въпреки тези обстоятелства, съдът
счита, че наложеното му административно наказание е завишено и при
индивидуализацията му не са съобразени наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че нарушението
е за първи път /констатация в този смисъл е записана в н.п./, че допустимите норми за товара не са били
превишени значително, с оглед представеното разрешение, както и че нарушителят
като работник във фирмата е зависим от нарежданията на работодателя си и макар
да е възможен субект на процесното нарушение, от гледна точка
разпоредбата на чл.11 от Наредба №11/2001г. на МРРБ неговата отговорност не следва
да замества ангажирането на отговорността на превозвача, а неупражняването на
тази възможност от страна на контролните органи не следва да се компенсира с
налагането на наказание в по-висок размер. В този аспект, целеният ефект от
наказването би се постигнал с налагане на
наказание в минимален размер /1000лв./, което мотивира смекчаване отговорността на нарушителя. Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна на характера и тежестта на
нарушението и в най-висока степен би допринесла за
реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата страна, тъй
като е представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, което
мотивира присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
В случая обаче, тъй като наказателното постановление е изменено,
като наложеното административно наказание е намалено от 2000 на 1000 лв., то
възнаграждение се дължи съразмерно на уважената част на жалбата. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна
на обжалваното н.п., но не и по отношение на изменение на същото, то на
основание чл. 144 от АПК
субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1
и ал. 2 от ГПК
се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава основание за
уважаване претенцията на процесуалния представител на АНО по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното наказание, а
именно за сумата от 40 лева.
Предвид изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6801/24.06.2020г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” - София, оправомощен със
заповед №РД-11-1266/17.10.2019г. на
председателя на УС на АПИ, с което на В.М.Ц.,
с ЕГН ********** и адрес ***, на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН
е наложено административно наказание глоба, в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за
пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 2000 /две
хиляди/ на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА В.М.Ц., с
ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” -
София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 /четиридесет/
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ