№ 348
гр. Шумен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201435 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25-0869-001111 от 30.04.2025г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Л. Ю. Л., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си
излага конкретни съображения в подкрепа на искането.
В съдебно заседание не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който
изцяло поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
изцяло, като необосновано и недоказано.
Процесуалният представител на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата,
като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното: На 21.12.2024г. свидетелите Д. Д. Х. и П. С.
П. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен изпълнявайки служебните си задължения
работили по малките населени места. Към обяд влезли в с. Тимарево, обл. Шумен, където на
кръстовището между ул. България и ул. Чирпан видели, че срещу тях се движел бял на цвят
автомобил, тип „баничарка“ „Пежо Партнер“ с рег. № Н94 92ВС. Свидетелите Х. и П. подали
сигнал за спиране на водача на автомобила и извършили проверка на документите му и тези на
автомобила. Свидетелите констатирали, че водач на автомобила бил жалбоподателя Л. Ю. Л.,
който не ползвал обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила, не представил малкия
талон на автомобила. Свидетелите Х. и П. констатирали още, че автомобилът не бил представен на
годишен технически преглед и нямал сключена валидна гражданска отговорност и бил със
1
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П от 22.10.2024г. За така установеното
административно нарушение, свидетелят Д. Х. съставил на жалбоподателя Л. Ю. Л., АУАН серия
GA, № 3457858 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. АУАН бил предявен и копие от него
връчено на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че няма възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани. Тъй като управлението на
нерегистрирано МПС е престъпление по чл.345, ал.2, материалите за това били изпратени в
Районна прокуратура Шумен. С Постановление на ШРП от 27.01.2025г. било отказано
образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като прокурорът
приел, че липсва субективната страна. Препис от постановлението било изпратено на началник
сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен на основание чл.213 от НПК Въз основа на Постановление от
27.01.2025г. на ШРП за отказ за образуване на досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен на 30.04.2025г. издал Наказателно
постановление № 25-0869-001111, с което на жалбоподателя Л. Ю. Л. били наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДв.П, за това, че на 21.12.2024г. около 12,45 часа в с. Тимарево, обл. Шумен на кръстовището на
ул. България и ул. Чирпан е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № НН94 92ВС,
който не е регистриран по надлежния ред в Република България – със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П от 22.10.2024г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. Х. и П. П., както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва
да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д. Х. и П. П., доколкото лично са участвали в
извършената проверка и пряко са възприели поведението на жалбоподателя и факта, че именно той
е управлявал посочения по-горе автомобил. Същите са еднопосочни, последователни и
кореспондират и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта
и в наказателното постановление товарен автомобил, който е бил със служебно прекратена
регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия
жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена
регистрация, последният е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Съдът намира, че от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът
е бил собственост на свидетеля Ю. Л. С. – баща на жалбоподателя. Свидетелят Ю. С. е бил
уведомен с Уведомление рег.№ 869000-13981/22.10.2024г., получено лично от него на 12.11.2024г.,
че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, считано от 22.10.2024г. От
материалите по делото се установява, че жалбоподателя е адресно регистриран на адреса, където
живее и баща му – собственика на автомобила. Следователно от изложеното се налага извода, че
както собственика, така и жалбоподателя са били наясно, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, респективно че по отношение на същия няма валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. При преценка на деянието съдът съобрази и Тълкувателно
постановление №2 от 05.04.2023г. по ТД №3/2022г. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II
колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДв.П
2
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация
е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДв.П, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство. Доколкото в настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че собственикът на превозното средство е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация, не може да бъде споделен извода, че лицето, което е син на
собственика и живее заедно с него и ползващо автомобила, не е било наясно с този факт. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта
също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал
и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДв.П, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние– нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, водачът следва да носи административно
наказателната отговорност по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДв.П.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П във вр. с чл.140,
ал.1 от ЗДв.П и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанията, като е
наложил и двете предвидени наказания в техния минимален размер, като е отчел степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗДвП процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите участници в движението по пътищата. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не
може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. С оглед на изложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя
на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия
случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0869-001111 от 30.04.2025г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Л. Ю. Л., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Л. Ю. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ************** да заплати на
ОД МВР гр. Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4