ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София,
17.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1072
по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 28.12.2017 г. са обявени в Търговския
регистър по партидата на “Ч.-**” ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *******, изготвените от синдика Допълнителен списък
на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството в срока по чл.688,
ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и
Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите по
реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
На основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени следните възражения: възражение с вх. № 1959/08.01.2018 г., с пощенско клеймо от 04.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор държавата чрез Н.А.П., срещу неприемането на предявените от този кредитор вземания; възражение с вх. № 2772/09.01.2018 г., с пощенско клеймо от 03.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД, ЕИК *******, срещу неприемането на предявените от този кредитор вземания; възражения с вх. № 20200/12.02.2018 г., с вх. № 20202/12.02.2018 г. и с вх. № 21109/13.02.2018 г., подадени от възразилия кредитор “К.” ООД, ЕИК *******, срещу неприемането на вземанията на този кредитор.
Съдът, като взе предвид
изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните,
становищата на синдика и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По възражение с вх. № 1959/08.01.2018 г., с пощенско клеймо от 04.01.2018 г., подадено от кредитора държавата чрез Н.А.П.:
Възразилият
кредитор е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 157351/23.11.2017 г., с пощенско клеймо от 20.11.2017 г. Предявени са публични
вземания в общ размер на 2 575,23 лева, от които главници - 2 292,96
лева, представляващи имуществени санкции по влезли в сила наказателни
постановления № С-03/01.04.2016 г. (влязло в сила на 17.05.2016 г.) и №
С-14/13.12.2016 г. (влязло в сила на 27.12.2016 г.), издадени от РИОСВ – Велико
Търново, и лихви - 282,27 лева, както и вземане в размер на 2 568,98 лева
– съдебно-деловодни разноски съгласно изпълнителен лист от 15.03.2017 г.,
издаден по адм. дело № 496/2012 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново. Същите не са приети от синдика, видно от Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания на
кредиторите по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като синдикът приема, че
претенцията е недопустима и за кредитора се е погасило правото да предяви
своите ликвидни и изискуеми вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, в настоящото производство.
В подаденото
възражение НАП оспорва неприемането на публичните
вземания по наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Велико Търново, като
претендира да бъдат изключени от изготвения от синдика допълнителен списък № 2
на неприетите вземания на кредиторите по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ и да
бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството.
Синдикът Е.Т. изразява становище, че
възражението е допустимо, но неоснователно. Прави уточнение, че в допълнителен
списък № 2 на неприетите вземания на кредиторите погрешно е посочен входящият
номер на разглежданата в този списък молба на НАП, като същата вместо
отразената с вх. № 47646 от 10.04.2017 г., а следва да се чете с вх. № 157351
от 23.11.2017 г., пратка от 20.11.2017 г., което да се вземе предвид. Излага
съображения за неоснователност на възражението относно публичните вземания по
две наказателни постановления на РИОСВ - Велико Търново, които са оспорени от
възразилия кредитор.
Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Възражението е подадено в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустимо.
С подаденото възражение кредиторът държавата чрез Н.А.П. оспорва неприемането на вземанията по гореописаните наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Велико Търново, предявени с молба с вх. № 157351/23.11.2017 г., както е уточнена от синдика разгледаната молба в настоящото производство.
Предявените вземания по наказателни постановления са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.
Служебно вписване от синдика на вземания в производството е
предвидено в лимитативно определени в чл. 687 от ТЗ случаи – за вземане на
работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение
с длъжника, както и установено с влязъл в сила акт публично вземане.
В случая се касае за публично вземане по наказателно постановление, за което не е предвидено да се включва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
С издадения от компетентния орган ревизионен акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. За разлика от това, с издаденото наказателно постановление се налага на нарушителя съответно административно наказание, съгласно чл. 53 от ЗАНН. Ревизионният акт и наказателното постановление подлежат на обжалване по различен ред. С оглед на изложеното същите не могат да бъдат приравнени и нормата на чл. 687 от ТЗ не е приложима по отношение на публични вземания, произтичащи от издадени наказателни постановления.
Ирелевантни са доводите на кредитора НАП, че съгласно чл. 164, ал. 4 от ДОПК установените с влязъл в сила акт публични вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговски закон, включително и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ. В случая не се касае за оспорване от друг кредитор или от длъжника на вземания, установени с влязъл в сила акт и които синдикът на основание чл. 687 от ТЗ включва служебно в списъка на приетите вземания. Касае се за вземания по наказателни постановления, които следва да бъдат предявени по предвидения в ТЗ ред и срокове.
В случая решението за
откриване на производството по несъстоятелност на “Ч.-**” ООД е постановено на
11.01.2017 г. Срокът по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 11.02.2017 г.,
съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ - на 11.04.2017 г.
Разглежданата молба с
вх. № 157351/23.11.2017г. е с пощенско клеймо от 20.11.2017 г., т.е. след изтичането
на законоустановените преклузивни срокове по чл.685, ал. 1 от ТЗ и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ за предявяване в производството по несъстоятелност на подлежащи
на предявяване вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. След като вземанията не са предявени в предвидените от закона
срокове, е преклудирано правото на кредитора да ги предяви по-късно в
производството по несъстоятелност и да реализира вземането си в това производство.
С оглед на това правилно синдикът е приел, че претенцията е недопустима, като
подадена извън законоустановените срокове.
По
изложените съображения, подаденото възражение от възразилия кредитор държавата
чрез Н.А.П. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По възражение с вх. № 2772/09.01.2018 г., с пощенско клеймо от 03.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД:
Възразилият
кредитор “К.И В.”
ЕООД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 42107/29.03.2017
г., с която са предявени вземания в общ размер на 1 208 537,08 лева
по три броя нотариално заверени спогодби от 18.12.2015 г. и едно споразумение
от 09.02.2016 г., вземане по решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. №
24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, както и по платежни
документи за разноски, и законната лихва за посочен период. Същите не са приети
от синдика, видно от Допълнителен списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ,
като синдикът е приел, че претенцията на кредитора е неоснователна.
В подаденото
възражение “К.И В.”
ЕООД оспорва неприемането на предявените от него вземания, като претендира да бъдат изключени от
изготвения от синдика допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите
в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и да бъдат включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на дружеството. В същото е посочено, че предявените
вземания са достатъчно конкретизирани с молбата за предявяването и се прави
искане да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Синдикът
изразява становище, че възражението е допустимо,
но неоснователно, респективно частично основателно единствено по отношение на
претенцията за вземанията, присъдени с решение № 15802/11.10.2016 г. по
гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав.
Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Възражението е подадено в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, при предявяване на вземанията в производството
по несъстоятелност кредиторът посочва основанието и размера на вземането,
привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.
В случая
възразилият кредитор сочи, че вземанията му произтичат от следното: сумата от
1 105 054 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4865 на нотариус
А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие
Районен съд – Горна Оряховица, сумата от 56 540 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4866 на
нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, сумата от
15 712,80 лева – главница и 982,68 лева – лихва до 17.12.2015 г. по
спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4867 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с
район на действие Районен съд – Горна
Оряховица и по раздел ІІ, т. 2 от споразумение от 09.02.2016 г. с рег. № 384 на
нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, както и лихва за забава върху всяка от
главниците за периода от 18.12.2015 г. до окончателното й плащане.
Не са конкретизирани нито
в молбата за предявяване на вземания, нито в подаденото възражение
обстоятелствата, от които произтича всяко едно от посочените от възразилия
кредитор вземания. Не се представят доказателства за
това. От съдържанието на спогодбите/споразумението не може да се установи от
какво произтича съответното вземане, кога същото е възникнало, облигационното
правоотношение между страните и др., за да може вземанията да бъдат ясно
дефинирани и да се гарантира възможността на останалите кредитори и длъжника да
преценят упражняването на предоставените им от закона процесуални права срещу
тях.
Посочването
единствено на сума по спогодба/споразумение не може да обоснове включването на
вземането в списъка на приетите вземания.
Доколкото се
сочи в спогодбите, че вземанията са придобити от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД по
силата на договор за цесия, то не са приложени в случая доказателства за придобиване
на вземанията срещу несъстоятелния длъжник и надлежното уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземанията (договори за цесия, уведомления по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, др.).
Твърдяното признание на длъжника, обективирано в спогодбите - частни диспозитивни
документи, не поражда дълг и следва да бъде съобразено с останалите
доказателства по делото, а налични документи, установяващи основанието и
размера на вземанията, не са представени от възразилия кредитор. В случая не се
установяват валидно възникнали задължения на длъжника към възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД, във
връзка с които да са сключени спогодбите/споразумението.
Неоснователни
са доводите на възразилия кредитор, че тъй като бил посочил в молбата за
предявяване на вземания данни за образувани дела, то синидкът е имал възможност
при необходимост от допълнителна информация служебно да събере такава относно
размера и основанието на вземанията. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на
чл. 685, ал. 2 от ТЗ, към молбата си кредиторът представя писмените
доказателства за установяване на предявените вземания по основание и размер. В
производството по изготвяне на списъците на приетите и неприети предявени
вземания по чл.686 вр. с чл.688 от ТЗ синдикът не събира служебно информация и
доказателства относно размера и основанието на предявените от кредиторите
вземания.
По изложените съображения
възражението в тази част следва да бъде оставено без уважение.
Предявените
от възразилия кредитор разноски в други производства, както следва: сумата от
1 130,80 лева – държавна такса за образуване на т.д. № 3353/2016 г. по
описа на СГС, VІ-22 състав, 2 676 лева – адвокатско възнаграждение по т.д.
№ 3353/2016 г. по описа на СГС, VІ-22 състав, 314,16 лева - държавна такса за
образуване на гр.д. № 24064/2016 г. по описа на СРС, 1 200 лева – адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 24064/2016 г. по описа на СРС.
Разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение не са присъдени в полза на
възразилия кредитор. От представените писмени доказателства не се установява по
безспорен начин, че разноските са направени във връзка с водени производства
срещу несъстоятелния длъжник.
По изложените съображения
възражението в тази част следва да бъде оставено без уважение.
С молбата за
предявяване на вземания възразилият кредитор е представил с решение № 15802/11.10.2016 г. по
гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, с
удостоверяване за влязло в сила на 11.10.2016 г., с което е признато за
установено по отношение на “Ч.-**” ООД, че дължи на “К.И В.” ЕООД сумата
от 21 776,12 лева, представляваща дължима главница, уговорена с спогодба от 18.12.2015 г. с
нотариални заверка на подписите на нотариус А.М., рег. № 252 от РНК, ведно със
законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - 23.12.2015 г.,
до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 250 лева, представляваща
лихва за периода до 18.12.2015 г., установена по размер и период в спогодбата,
както и осъдено “Ч.-**” ООД да заплати на “К.И В.” ЕООД сумата
от 1 936,52 лева, представляваща направените от последното разноски по делото.
По същността си неприсъственото решение има процесуални, публичноправни последици, които съответстват на последиците на постановено съдебно решение в състезателно производство. Независимо че с неприсъственото решение спорното право се установява или отрича само с вероятност, това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните. След като неприсъственото решение има за последица сила на пресъдено нещо, то е задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение, постановено в състезателно производство. Спецификата на неприсъственото решение намира израз в особения ред за защита срещу това решение – чрез искане за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК или с иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК (така в Решение № 273/18.11.2015 г. по гр.д. № 1365/2015 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
След като не са представени доказателства за оспорване на неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК или чл. 240, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че следва да зачете и е обвързан от неприсъственото решение, постановено по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, т.е. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което е представено от възразилия кредитор.
По изложените
съображения съдът намира, че възражението на кредитора “К.И В.” ЕООД е основателно в частта за предявените
вземания по решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 състав. Вземанията
по неприсъственото решение следва да бъдат изключени от списъка на неприетите
от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ, и включени в
списъка на приетите вземания следните вземания на “К.И В.” ЕООД съгласно решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, 128 състав, а именно: вземане в размер на 21 776,12
лева - дължима
главница, уговорена с спогодба от 18.12.2015 г. с нотариални заверка на
подписите на нотариус А.М., рег. № 252 от РНК, обезпечение - не, с
поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 1 250 лева - лихва за периода до
18.12.2015 г., установена по размер и период в спогодбата, обезпечение -
не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер
на 1 936,52 лева - разноски по делото, присъдени с решение №
15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
128 състав; сумата от 2 339,55 лева - законна лихва върху главницата от 21 776,12
лева за периода от 23.12.2015 г. до 11.01.2017 г. (датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност), обезпечение -
не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл.722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; законна лихва
върху главницата от 21 776,12 лева за периода от 11.01.2017 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) до
окончателното й плащане, размер – определяема на основание чл. 86 от ЗЗД, обезпечение
- не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1 от ТЗ се посочва, доколкото поредност е посочена от синдика в съставения от
него списък на приетите вземания.
По възражения с вх. № 20200/12.02.2018
г., с вх. № 20202/12.02.2018 г. и с вх. № 21109/13.02.2018 г., подадени
от възразилия кредитор “К.”
ООД:
В подадените
възражения “К.”
ООД оспорва неприемането на вземанията му от синдика. Във възраженията са прави искане кредиторът
да бъде включени в списъка на кредиторите с приетите вземания на “Ч.-**” ООД (в несъстоятелност). Сочи се, че неприемането на вземанията е
пропуск на съда. Посчва се, че имало изрично две уточнителни молби от
20.10.2017 г. и от 14.11.2017 г. Твърди се, че вземането на кредитора е
потвърдено от вещото лице по делото в изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, а фактурите са обективирани в решението на съда от 11.01.2017 г.
Претендира се също всички действия на синдика във връзка с включването на
вземането в списъка на неприетите вземания да бъдат отменени поради
незаконосъобразност, нищожност и недопустимост, както и да бъде обявен за
нищожен допълнителен списък № 2 на неприетите вземания на кредиторите в частта
относно вземанията на възразилия кредитор “К.” ООД.
Синдикът
изразява становище, че възражението е недопустимо
– подадено е след изтичането на установения от закона 7-дневен срок от
обявяване на списъка в Търговския регистър при Агенцията по впикванията, а ако
се приеме за допустимо, то същото е неоснователно.
Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
С оглед характера на производството по несъстоятелност, законодателят е установил 7-дневен срок, считано от обявяването в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на списъците на приетите/неприетите от синдика вземания, за подаване пред съда на писмено възражение от длъжника или кредитор срещу прието или неприето вземане. Предвиденият срок в чл. 690, ал. 1 от ТЗ е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на длъжника или кредитор да оспори вземане, включено в изготвения от снидика списък.
В случая изготвения от синдика Допълнителен
списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите по реда на
чл. 688, ал. 3 от ТЗ е обявен в
Търговския регистър на 28.12.2017 г. и срокът за подаване на възраженията срещу
същия е изтекъл на 04.01.2018 г. В производството по несъстоятелност не се
прилага правилото за спиране на сроковете през дните, обявени за официални
празници по чл. 61, ал. 2 от ГПК, доколкото производството попада в
предвиденото изключение по чл. 329, ал. 3, т.4 от ЗСВ.
Възраженията, подадени от възразилия кредитор “К.” ООД на 12.02.2018 г. и съответно на 13.02.2018
г., са депозирано след
изтичането на законоустановения седмодневен срок и се явяват недопустими,
поради което следва да бъдат оставени без разглеждане като просрочени.
Изготвените от синдика допълнителни списъци на приетите/неприети вземания следва да бъдат одобрени с описаните по-горе изменения.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 1959/ 08.01.2018 г., подадено от кредитора държавата чрез Н.А.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 2772/09.01.2018 г., подадено от възразилия кредитор “К.И В.” ЕООД, ЕИК *******, в частта относно предявените с молба с вх. № 42107/29.03.2017 г. вземания, както следва: за сумата от 1 105 054 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4865 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, сумата от 56 540 лева по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4866 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, сумата от 15 712,80 лева – главница и 982,68 лева – лихва до 17.12.2015 г. по спогодба от 18.12.2015 г. с рег. № 4867 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица и по раздел ІІ, т. 2 от споразумение от 09.02.2016 г. с рег. № 384 на нотариус А.М., с рег. № 252 на НК, както и лихва за забава върху всяка от главниците за периода от 18.12.2015 г. до окончателното й плащане, сумата от 1 130,80 лева – държавна такса за образуване на т.д. № 3353/2016 г. по описа на СГС, VІ-22 състав, 2 676 лева – адвокатско възнаграждение по т.д. № 3353/2016 г. по описа на СГС, VІ-22 състав, 314,16 лева - държавна такса за образуване на гр.д. № 24064/2016 г. по описа на СРС, 1 200 лева – адвокатско възнаграждение по гр.д. № 24064/2016 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочени възражения с вх. № 20200/12.02.2018 г., с вх. № 20202/12.02.2018 г. и с вх. № 21109/13.02.2018 г., подадени от “К.” ООД, ЕИК *******.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на “Ч.-**” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 28.12.2017 г.), със
следните изменения:
ИЗКЛЮЧВА от Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, и ВКЛЮЧВА в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания предявените с молба с вх. № 42107/29.03.2017 г. вземания на “К.И В.” ЕООД, ЕИК *******, съгласно представеното от кредитора решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, както следва: вземане в размер на 21 776,12 лева - дължима главница, уговорена с спогодба от 18.12.2015 г. с нотариални заверка на подписите на нотариус А.М., рег. № 252 от РНК, обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 1 250 лева - лихва за периода до 18.12.2015 г., установена по размер и период в спогодбата, обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; вземане в размер на 1 936,52 лева - разноски по делото, присъдени с решение № 15802/11.10.2016 г. по гр.д. № 24065/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав; сумата от 2 339,55 лева - законна лихва върху главницата от 21 776,12 лева за периода от 23.12.2015 г. до 11.01.2017 г., обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл.722, ал. 1, т. 8 от ТЗ; законна лихва върху главницата от 21 776,12 лева за периода от 11.01.2017 г. до окончателното й плащане, размер – определяема на основание чл. 86 от ЗЗД, обезпечение - не, с поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен
списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на “Ч.-**” ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *******, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 28.12.2017 г.), с посочените по-горе изменения.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен списък
№ 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите на “Ч.-**” ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *******, по реда на чл. 688, ал.
3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 28.12.2017 г.).
Определението в частта, в
която са оставени без разглеждане подадени възражения, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните по съответното възражение по реда на ГПК, а в останалата част
определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :