03.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№311 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от И.И.К. *** против ОД МВР Хасково. Твърди се,
че обжалвал Наказателно
постановление №17-0351-000307/2.06.2017г., издадено от Началник Група към ОД
МВР Хасково, и с Решение №63/16.04.2018г., постановено по нахд №103/2018г. по
описа на Районен съд Свиленград, оставено в сила при касационната проверка по
канд№493/2018г. по описа на АС Хасково, НП било отменено от РС в частта на
наложено наказание глоба от 300 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. В
тази част решението влязло в сила на 03.05.2018г., а в другата част, която била
обжалвана - относно глоба от 10 лева и направените по делото разноски за
свидетели, решението било оставено в сила при касационната проверка и така
влязло в сила на 26.07.2018г. В производството пред съда ищецът бил
представляван от адвокат, чийто хонорар бил 280,00 лева за всяка от
инстанциите. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 100,00 лева, представляващи платената сума за
адвокатско възнаграждение, като в тази посока следвало да се има предвид изхода
на воденото дело, както и обстоятелството, че само едно от наказанията било
отменено. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да
заплати обезщетение за имуществени вреди от 100,00 лева, ведно със законна
лихва върху сумата от 100,00 лева, считано от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР
Хасково, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по
предявения иск. Счита, че искът е допустим и разгледан по същество –
основателен. Възразява относно разноските в настоящото производство и счита, че
е прекомерен адвокатския хонорар.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което
предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №63/16.04.2018г., постановено
по АНД №103/2018г. по описа на Районен съд Свиленград, е отменено Наказателно постановление №17-0351-000307/26.06.2017г.,
издадено от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, в частта за нарушение
на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, с която е
наложено наказание глоба от 300 лева. В останалата част – за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за наложено наказание с правно основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, при касационното обжалване – решение
№604/26.07.2018г. по кнад №493/2018г. на АС Хасково, обжалвания съдебен акт бил
оставен в сила. Видно от приложеното
административнонаказателно дело, в съдебното производство пред РС Свиленград и
АС Хасково ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.13
от анд №103/2018г., л.4 от канд №493/2018г./ делото. За процесуалното
представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар съответно в размер
на 200,00 лева и 280,00 лева за двете инстанции, която сума е получена от
адвоката в брой съответно на 10.04.2018г. и на 03.05.2018г., видно от
отразеното в представените договори, съставени на същите дати.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за
основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на частично отменено наказателно постановление
като незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване пред РС Свиленград.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление
№17-0351-000307/2.06.2017г., издадено от Началник Група към ОД МВР Хасково,
отменено частично с Решение №63/16.04.2018г., постановено по нахд №103/2018г.
по описа на Районен съд Свиленград, е незаконосъобразен акт,
като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК
и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че
издаването на отменения акт е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от
санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал правна
защита и съдействие, съгласно сключен договор на 10.04.2018г., както и
процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е
в размер на 200,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на
договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото
наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата
на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция е
и доказан, като искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 100,00
лева, като бъде отчетено, че заплатеното възнаграждение за представителство
пред РС Свиленград е за обжалване на наказателното постановление, с което са
наложени две наказания и едното е отменено. Следва да се има предвид и че
минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие
съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е именно 300,00 лева.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума и съща е
дължима от дата на предявяване на исковата молба – 25.03.2020г. В този смисъл е
трайната практика на ВАС - адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г.,
№6831/2017г., №1857/2017г., №3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
С оглед изхода на делото искането на ищеца
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като
ответникът заплати 300,00 лева – възнаграждение за адвокат, и 10,00 лева –
д.такса, като следва да се има предвид, че размерът на възнаграждението е
съобразен с разпоредбите на посочената вече наредба.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.“Б.“ №.., да
заплати на И.И.К. ***, ЕГН **********, сумата от 100,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№17-0351-000307/2.06.2017г., издадено от Началник Група към ОД МВР Хасково,
отменено частично с Решение №63/16.04.2018г., постановено по нахд №103/2018г.
по описа на Районен съд Свиленград, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.03.2020г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да
заплати на И.И.К. ***, ЕГН **********, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 310,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: