Решение по дело №53/2011 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 7
Дата: 22 февруари 2012 г. (в сила от 22 февруари 2012 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20113320100053
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 14 декември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 7

 

гр. Кубрат, 22.02.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кубратският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

при участие  на  секретаря  В.Д. и прокурора  …………….., като разгледа бр. дело  № 53 по описа за 2011 година, докладвано от съдия Великова, на основание чл.49, ал.4 във вр. с чл.50 от Семейния кодекс,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Г.И.А., ЕГН **********,***, и С.О.А., ЕГН **********,***, с Акт № 145/25.10.1987 год. на Община – Исперих, граждански брак ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СТРАНИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, по силата на което:

1. След прекратяване на брака жената - С.О.А. да продължи да носи фамилното име А..

2. Разноските по делото остават така, както са направени от страните.

3. Дължимите държавни такси се поделят между страните по-равно.

ОСЪЖДА С.О.А. да заплати по сметка на РС - гр.Кубрат държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/Ал. Великова

МОТИВИ  по  Решение № 7/ 22.02.2012 год. по брачно дело № 53  по описа на Районен съд   гр. Кубрат за 2012 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, съединен с иск за възстановяване на пребрачното фамилно име на съпругата.

         Ищецът Г.И.А., ЕГН **********,***, установявайки, че е в граждански брак с ответницата С.О.А., от който нямат родени непълнолетни деца, като твърди, че с ответницата се оказвали на различни мнения по важните семейни въпроси, предизвиквала скандали, като през месец ноември 2011 год. напуснала семейното жилище, от тогава не се е обаждала и не е търсила контакти със съпруга си, че от месец ноември са във фактическата раздяла, продължаваща и към настоящия момент, бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК моли за прекратяването му с развод, без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след прекратяването на брачния съюз ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име – Ибрям.

Ответницата, редовно уведомена, в срока за отговор не заявява становище по фактите и съществото на предявените искове. В съдебно заседание, не се явява, а упълномощава свой процесуален представител адв. Светлана Д. ***, която не оспорва претенцията за прекратяване на брака с развод и предлага на ищеца споразумение, уреждащо всички въпроси във връзка с прекратяване на брачния съюз. 

С оглед изразеното от страна на ищеца съгласие за подписване на споразумение, съдът премина на основание чл.321, ал.5 от ГПК към производство за развод по взаимно съгласие.

Всяка от страните претендира съдът да прекрати бракът им с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото между тях споразумение по реда за това.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното: Молителите са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двама им, на 25.10.1987 год., за което е съставен с Акт № 145/25.10.1987 год. на Община – гр. Исперих. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.  В съдебно заседание постигат споразумение, подписано и поддържано в съдебно заседание, с което уреждат личните и имуществените си отношения. Поддържат сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за развод, както и изложеното  споразумение по реда на чл.51 СК.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.50 СК:  Молителите са съпрузи, сключили граждански брак. В съдебно заседание заявяват сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването му. Постигнатото между тях споразумение урежда напълно имуществените и личните им отношения. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен, без съда да издирва мотивите за това, а постигнатото между тях споразумение утвърдено.

Ответницата следва да бъдат осъдена да заплати окончателната държавна такса  по бракоразводното дело.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови своя акт.                                           

               

 

                      

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/Ал. Великова