РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Кърджали, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500247 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 122/05.05.2023 г. по гр.д. № 47/2023 г. по описа на РС -
М., е признато за установено в отношенията между страните М. М. С., ЕГН:
**********, чрез адв. М. М. от АК- П. против: "Ф.Б." ЕООД, ЕИК *********,
гр. С., ж.к. Л.*, бул. „Д.Н.“ №*, с управител П.Б.Д., че сключеният между тях
Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214, сключен между
ищцата и „Ф.Б.“ ЕООД, е недействителен, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД. Със същото решение е отхвърлено искането на М. М. С. с ЕГН
**********, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на "Ф.Б."
ЕООД, ЕИК *********, гр. С., ж.к. Л.*, бул. „Д.Н.“ №*, с управител П.Б.Д.,
да й заплати сумата от 100 лева, по недействителен Договор за предоставяне
на поръчителство № 4030214, като неоснователно. Също така „Ф.Б.“ ЕООД е
осъдено да заплати на М. М. С. сумата от 50 лева - разноски по делото, а на
адв.М. В. М. сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ. М. М. С. е осъдена да заплати на „Ф.Б.“
ЕООД сумата от 360 лева - юрисконсултско възнаграждение.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.
М. С., която чрез представител по пълномощие го обжалва в частта, с която
предявеният от въззивника осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 100
лв. е отхвърлен. Решението на РС – М., в тази му част, се обжалва като
неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния
закон. Твърди се, че ответното дружество подало молба, в която било
посочено, че се представя справка за извършени плащания, но такава не била
представена по делото, коeто било констатирано от първоинстанционния съд.
В този случай съдът следвало да приложи санкцията на чл.161 от ГПК и да
приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране
на доказателства. Също така съдът следвало да уважи искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се също, че ответната
страна не оспорвала факта на заплащане на претендираната сума и била
готова да предостави справка за извършени плащания. Моли съда да отмени
решението на РС – М. в обжалваната му част и да уважи предявения
осъдителен иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана
от процесуалния си представител – адв. М. М., поддържа въззивната жалба в
представено писмено становище.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемия „Ф.Б.“ ЕООД - гр.С., чрез представител по
пълномощие, с който жалбата се оспорва, с искане решението на РС – М. в
обжалваната му част да се потвърди. Излага съображения за недоказаност на
предявения осъдителен иск. Прави се искане за разноски във въззивното
производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение от 360 лв. В
съдебно заседание представя писмена молба, ведно с инкорпорирана справка
за платените от въззивницата суми и списък на разноските.
Постъпила е и частна въззивна жалба вх. № 2030/11.08.2023 г., по
входящия регистър на РС - М., подадена от М. М. С. от гр.Д., ул.“В.“ №*, с
ЕГН **********, представлявана от адв. М. М., против определение №
261/28.07.2023 г. по гр.д. № 47/2023 г. по описа на РС - М.. Определението се
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е присъдените разноски да бъдат изменени и
присъдени в посочените размери.
2
Ответникът по частната въззивна жалба „Ф.Б.“ ЕООД – гр.С.,
бул.“Д.Н.“ №*, „С.Ц.“, ет.*, офис*, представлявано от ю.к. М.К., е представил
отговор на основание чл.276 от ГПК, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да
потвърди обжалваното определение.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от
обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба, подадена от ищцата М. М. С., чрез пълномощника й адв. М. В. М. от
АК – П., с която против „Ф.Б.“ ЕООД гр.С. са предявени два обективно
съединени иска, а именно: 1./ иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с
цена 797.68 лв., за обявяване за нищожен на договор за предоставяне на
поръчителство № 4030214/15.01.2021 г., сключен между ищеца и ответника, и
2./ иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с цена 100 лв. за
връщане на недължимо платеното възнаграждение по недействителен договор
за предоставяне на поръчителство № 4030214/15.01.2021 г., сключен между
ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
20.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Постановеното по делото от първоинстанционния съд решение по спора
в частта относно иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД не е обжалвано от страните и е
влязло в сила. Спорът е висящ относно дължимостта на претендираното като
платено без основание възнаграждение по обявения за недействителен
договор за поръчителство № 4030214/15.01.2021 г., сключен между ищеца и
ответника, тъй като искът е отхвърлен по изложени в обжалваното решение
мотиви, че не са налице доказателства за плащане на исковата сума от 100 лв.
Във въззивното производство е приета представена от въззиваемия справка за
платените от въззивницата суми, инкорпорирана в представена молба по хода
на делото, от която се установява, че заплатените суми по договор за
предоставяне на поръчителство са в размер на 797.68 лв.
3
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че без
основание, по недействителен договор, е платена исковата сума за
възнаграждение за предоставено от ответника поръчителство. И двете
условия са установени по делото - договорът за поръчителство е обявен за
недействителен и по него е платена сумата от 797.68 лв. като възнаграждение
за поръчителство. Платеното по недействителен договор е без основание, като
въззиваемият, чрез представяне на описаната по-горе справка, признава
получаването му. Съгласно чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Или предявеният иск по чл.55,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен до
претендирания размер от 100 лв.
С оглед на горното, съдът намира въззивната жалба за основателна,
поради което решението на районния съд, в обжалваната му част, с която
искът по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД е отхвърлен, следва да се отмени,
вместо което да се постанови друго, с което ответникът да се осъди да
заплати на ответника сумата от 100 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска на 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото за първоинстанционното производство на
ищцата се дължат разноски в пълен размер от 100 лв., представляващи
заплатена държавна такса предвид напълно уважените искове. С
първоинстанционното решение на М. М. С. са присъдени 50 лв., поради което
следва да бъдат й присъдени допълнително 50 лв. д.т. за отхвърления иск в
първоинстанционното производство. В тази връзка следва да бъде отменено
първоинстанционното решение, в частта, с която М. М. С. е осъдена да
заплати на „Ф.Б.“ ЕООД – сумата в размер на 360 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Също така на адв.М. М. се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в
първоинстанционното производство за предявените два иска общо в размер
на 960 лв. с ДДС, по 480 лв. с ДДС за всеки от исковете. С
първоинстанционното решение на адв.М. М. са присъдени 400 лв., поради
което следва да на същия да бъдат присъдени допълнително 560 лв. с ДДС. В
този случай следва да бъде отменено определение № 261/28.07.2023 г. по гр.д.
4
№ 47/2023 г. по описа на РС – М., с което е оставена без уважение молбата на
адв. М. М. за допълнение на решението в частта за разноските.
За въззивното производство се дължат разноски на въззивницата М. М.
С. в размер на 40 лв., от които 25 лв. д.т. за въззивна жалба и 15 лв. за частна
въззивна жалба, както и на адв. М. М. в размер на 480 лв. с ДДС за оказана
безплатна адвокатска помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122/05.05.2023 г. по гр.д. № 47/2023 г. по описа на
РС - М., в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на М.
М. С., с ЕГН **********, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на "Ф.Б." ЕООД, ЕИК *********, гр. С., ж.к. Л.*, бул. „Д.Н.“ №*, с управител
П.Б.Д., да й заплати сумата от 100 лева, по недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4030214, както и в частта, с която М. М.
С., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********,
сумата от 360 лева - юрисконсултско възнаграждение, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД - гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л.*, бул. „Д.Н.“ №
*, „С.Ц.“, ет. *, офис *, с ЕИК *********, да заплати на М. М. С., с постоянен
адрес гр.Д., ул.В. № *, с ЕГН **********, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща платено без основание възнаграждение по обявен за
недействителен договор за поръчителство № 4030214., ведно със законната
лихва от 20.01.2023 г. – дата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД - гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л.*, бул. „Д.Н.“ №
*, „С.Ц.“, ет. *, офис *, с ЕИК *********, да заплати на М. М. С., с постоянен
адрес гр.Д., ул.В. № *, с ЕГН **********, разноски за първоинстанционното
производство в размер на 50 лв., представляващи държавна такса за
осъдителния иск, както и разноски за въззивното производство в размер на 40
лв., представляващи държавни такси.
ОТМЕНЯ определение № 261/28.07.2023 г. по гр.д. № 47/2023 г. по
5
описа на РС – М., с което е оставена без уважение молбата на адв. М. М. за
допълнение на решението в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД - гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л.*, бул. „Д.Н.“ №
*, „С.Ц.“, ет. *, офис *, с ЕИК *********, да заплати на адв. М. В. М. от АК-
П., сумата в размер на 560 лв. с ДДС, представляваща разноски за оказана
безплатна адвокатска защитна в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД - гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л.*, бул. „Д.Н.“ №
*, „С.Ц.“, ет. *, офис *, с ЕИК *********, да заплати на адв. М. В. М. от АК-
П., сумата в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща разноски за оказана
безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6