РЕШЕНИЕ
№655
10.10.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ...................................................……....и
в присъствието на
прокурор.......……..………………………................................................................като
разгледа докладваното от съдия
Димитрова адм. дело №688 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
жалба на "Гранд текстил" ЕООД със седалище гр.Х., против Решение за
определяне на митническа стойност № 981 от 11.06.2018г., издадено от Началника
на Митница-Пловдив(понастоящем
Директор на ТД“Тракийска“ към Агенция Митници).
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради издаването му при липса на
мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на митническото
законодателство и АПК.
Твърди се, че не е била налице необходимост от проверка на
стойността на стоките и тарифното класиране, като в тази насока липсвала
обосновка. Липсвала яснота относно приложените нормативни актове. Разпоредбата
на чл.70,пар.1 от Регламент 952/2013г. не определяла задължения на декларатора(вносителя), а определяла
метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната такава.
Разпоредбата на пар.2 от същият текст, определяла действителната стойност, като
равна на платената, както и на съпътстващите я задължения към продавача или към
трети лица, във връзка с доставката.
Сочи се че изначалното смесване на
правните норми и институти, както и недопустимата промяна в смисъла на
посочената норма, приравнявайки на метод за определяне на стойност на
задълженията, от една страна довело до погрешни изводи, а от друга страна
превърнала задължения на митническите органи в задължения на декларатора. Сочи
се също,че позоваването на чл.70, пар.1 от Регламент № 952/2013г. изисквало провеждане на детайлно проучване свързано
с конкретни цени на доставка, конкретни задължения към доставчика и/или трети
лица.При липса на подобни мотиви в обжалваното решение, прилагането на
въпросната норма, изисквала и задължавала митническите власти да приемат за
митническа стойност цената на фактурата. Според жалбоподателя, направеното
изброяване на представените от жалбоподателя документи не замествало
мотивирането на обжалваното решение. Излагат се съображения, че изготвянето на
мотиви към административният акт, изисквало не просто посочване на събрани
доказателства, а внимателният им анализ, обсъждането им и посочване на
обстоятелствата довели до кредитирането им. Според жалбоподателя липсата на
мотиви винаги водела до нарушение водещо до основание за отмяна. Твърдението на
административният орган, че декларираната стойност е по-ниска от средностатистическата
подлежало на доказване. Липсата на конкретни доказателства и документи
ограничавала възможността на дружеството
да организира защитата си. Посочените митнически транзити не можело да бъдат
открити в базата данни на ЕС, и не
можело да се направи преценка защо и как са определени точно тези данни, като
средностатистически, доколкото не било ясно нищо за извършения внос, освен дата
му. Твърди се също, че не били отчетени
поредица от обстоятелства, които касаели
пряко както договорната, така и митническата стойност. Нямало данни за количествата,
за произхода, за качеството на материалите и т.н. механичното сравняване на цени, без да се
вземат предвид всички останали характеризиращи белези на стоката, водело до изкривяване на данните и погрешни
изводи. Последните, основани на непълни, неточни и неясни
данни взети от неустановен в хода
на административното производство източник довело до неправилно приложение на
Регламент 2015/2447 и регламент 2913/92 г. като описаните в тях процедури и
норми също не били изпълнени и приложени правилно. Съответно липсата на конкретизация относно
характеристиките на стоките , въпреки че митническите органи според
жалбоподателя разполагали с такава било пречка и за приложението на чл.74 от
Регламент 952/2013г.Моли се да се вземе предвид и липсата на мотиви и досежно
защо и как са определяни стойностите и показателите по посочения текст и как се е стигнало до приложението на
конкретната буква от чл.74 , при задължението за установяване поред.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Представят се писмени бележки.
Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на ТД“Тракийска“ към Агенция Митници,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна по съображения, изложени съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.10.2017 г.
с MRN № .………………..(л.23-л.35), „Гранд текстил “ ЕООД, гр.Х. декларирало за допускане
за свободно обръщение с крайно потребление различни видове промишлени стоки, описани по позиции от 1 до 32 в декларацията. При
оформянето на режима за стоката била представена фактура № 022459 от
10.10.2017г.(л.187), издадена от „Ефлах
Гъда Санай ве Тидж“ Лтд. Шти , Газиентеп, Република Т.. Въз основа на стойността
по представената фактура - 30 626.77 евро, равняващи се на 59 900.76 лева по курса на валутата за митнически цели към момента на
декларирането е декларирана и митническата стойност на стоката (клетка
12).
От страна на
митническите органи била извършена щателна митническа проверка на стоката,
резултатите от която били обективирани в протоколи с № 747/12.10.2017г.(л.37), с №
751/13.10.2017г. (л.40), и №758/17.10.2017г. (л.43).
При
осъществената проверка и видно от съставените протоколи били взети мостри от
стоки с № 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 13,
14, 15, 16, 18, 19, 20, 23, 24, 27, 29, 30 и 32 и проби за анализ от стоки
с № 2, 14, 15, 30 и 32 , за които
проверката установила несъответствие между декларирания състав на изделията
и описания във фабрично поставените
етикети.
Със служебна
бележка изх. № 32-291292 от 19.10.2017г. така взетите проби и мостри от стоки,
ведно с копие на митническата декларация ,били изпратени на отдел „МРПТНМ“, към
Митница Пловдив, за определяне
митническата им стойност.
След извършен сравнителен анализ в
информационната система на Агенция „Митници“, с писмо изх. № 32-296795 от 25.10.2017г. отдел
„МРПТНМ“, дал становище за резултатите от извършения анализ на митническата стойност и тарифното
класиране на стоките.
Взетите проби от
стоки декларирани в MRN под № 2, като „15969 бр. мъжки блузи от трико
синтетика“ , под № 14 „детски тениски/13/
от трико синтетика“, под № 15“294 бр. мъжки ризи от полиестерен плат“ и
под № 32“детски гащеризон от синтетични
нишки“ били изпратени за лабораторен анализ в Централна митническа лаборатория (ЦМУ). За резултатите
от лабораторните изпитвания били
изготвени съответни експертизи от
митническата лаборатория (л.49-53), като по отношение
декларираната в МRN под номер 2 стока като „15 969бр. мъжки
блузи от трико, синтетика“ било установено, че част от тях, а именно -3572 бр. стоки са трикотажни пуловери, различни от поло, от
памук(73%) пуловери за мъже или момчета, а друга
част от 1045 бр. стоки представляват
трикотажни и плетени пуловери, различни от поло, изцяло от памук за мъже или
момчета.
От митническите
органи е прието, че представените документи за стоката по ЕАД не доказват по
категоричен начин декларираната митническа стойност. В
тази връзка на жалбоподателя е изпратено
писмо Рег.инд. …………………/30.10.2017г. (л.54), на
основание чл. 140, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, с което е
изискано от последния в 30-дневен срок от получаването му да предостави
търговско досие относно операциите по MRN
№ …………………………, а именно оферта, поръчка, потвърждение на поръчката, евентуално
кореспонденция, приложения; митническа декларация от държавата на износ;
търговски фактури за реализацията на стоката след внос. В писмото е указано, че
при непредставяне на изисканите документи, Митница Пловдив ще пристъпи към
определяне на нова митническа стойност.
В отговор на
полученото писмо на 28.11.2017г. с писмо,
рег. № …………(л.56), от "Гранд текстил" ЕООД на Митница Пловдив, от дружеството са
представени заверени копия от :
Търговски регистър при Агенция по вписванията за търговска регистрация на“Гранд
Текстил“ , митническа декларация на държавата на износ, договор за доставка на
стоки, заявка за транспорт, фактура за извършен транспорт, ЧМР, дневен финансов
отчет за реализация на стоките от 30.10.2017г. и дневен финансов отчет от
31.10.2017г. за реализация на стоките.
С писмо рег.инд. ………… от 12.01.2018г. (л.70),
Началникът на МБ-Х. е уведомил
дружеството, че след направен анализ на декларираната митническа стойност на стоките по процесната декларация, е установено, че декларираната договорна
стойност на посочените стоки е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на
митническата стойност на вноса на сходни
стоки. Представените от „Гранд
текстил“ЕООД, стоки не могат да бъдат приети като доказателство за декларираната митническа стойност, тъй като
не са представени фактури за продажба на
стоката на първо търговско ниво и
документ за извършено плащане към изпращача, а в представения договор липсват
количества, цени, срок за който се сключва договора, както и данни за условията
за плащане. При така установеното на
дружеството е указано, че ще се пристъпи към издаване на решение за определяне
на нов размер на задължение по ДДС по ЕАД
17BG003012Н0034967 за стоки № 2, 5, 10, 11, 14, 15, 20, 24, 25, 28, 30, 32,
като е предоставена възможност за изразяване на становище в 10 дневен срок от
получаването му. Писмото е получено на ръка на 12.01.2018г.
На 11.06.2018г. от
Началника на митница Пловдив е издадено процесното Решение №981/11.06.2018г.,с
което: 1.По митническа декларация ……….. е определен брой стоки 34; 2.Определен
е код по ТАРИК на основание чл.56 от Регламент
/ЕС/ №952/2013г. за стоки № 15, №32, № 33
и № 34 ; 3. На основание чл. 74, пар.2, б.“б“ от Регламент ЕС/№952/2013г. от
09.10.2013г. е определена нова митническа стойност за стоки с № 2, №5, №10,
№11, №14, № 15,№20, №24, № 25, № 28, № 32, № 33 и № 34; 4. Определено е „Гранд
Текстил“ да доплати 4679.98 лева и 0.98
ст. ДДС на основание чл.77, пар.1, б.“а“ , вр. с пар. 2 и 3 и чл. 85, пар.1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013г. от 09.10.2013г. и чл. 56 от ЗДДС. Във връзка с
приетото в т. 1,2,3,4 от решението в т.5
от същото са описани корекциите в
декларацията. В решението е посочено, че
задължението по т.4 е обезпечено с
депозит, с платежно нареждане от
30.10.2017г.
Решението е
връчено на ръка 18.06.2018г. срещу подпис, видно от направеното върху същото
отбелязване. Жалбата срещу решението е депозирана по поща на 02.07.2019г., видно от известие за
доставяне ИД PS ……….. 6 (л.74).
По делото като писмени
доказателства са приети, документите съдържащи се в административната преписка,
изпратена в съда с писмо вх. № ………………..г.(л.
11-л.71), документи удостоверяващи датата на подаване на
жалбата до съда, представени от дружеството-жалбоподател декларации за внос идентични и сходни стоки, като тези
предмет на оспорвания акт (л.96-л.186). В съдебно заседание от страна на ответника са
представени и митническите
декларации посочени в обжалваният акт.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. В същото
вещото лице е посочило, следното: 1.Анализът
на данните показва , че е налице съответствие
между договорената(фактурна) цена за
стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно
данните в счетоводството на дружество“Гранд текстил“ЕООД. ; 2.1. След извършена
проверка , се установява че в клетка 44
„Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни“ на
митническите декларации се вписват вида, номерата и датите на издаване на
документите придружаващи стоките, които служат за извършване на митническите
формалности за внасянето им; 2.2.В масива от записи на митническите декларации,
получен от Агенция Митници се съдържат подробни данни за фактурната стойност и
за цените на стоките, за валутния курс и са посочени на съответни места в митническите декларации, които са пренесени
в екселските таблици; 2.3. След анализ на данните от масива, получен от АМ-ЦМУ,
експертизата е установила наличието на митнически декларации за внесени стоки
съгласно поставените задачи. Въз основа на
тази информация е извършена проверка за митнически декларации за внос и
документи от други вносители на идентични или сходни стоки за приблизително
същите период от време. Резултатите от проверката вещото лице е отразило в текста на това заключение
в т.т.2.3, 2.4, 2.5 и 4. В приложение №1 са представени таблици с данни по реда
на стоките посочени в обжалваното решение. Данните от тези таблици са ползвани
за изводите в експертизата. В т.2.4 от заключението си вещото лице сочи, че
представените от жалбоподателя митнически декларации за внос от трети лица,
не могат да се ползват за анализ на
сравними цени на сходни и/или идентични
стоки поради това, че стоките доставени от търговско дружество “Антония Голд
2“ЕООД, са декларирани пред Митница „Пловдив“
през периода септември –декември 2018г. или около година след деклариране на
процесните стоки.Изискванията на регламента са , сравняваните стоки да
бъдат“изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките
подлежащи на остойностяване“. Според изложеното в обстоятелствената част на
експертизата мнение на вещото лице този приблизителен момент би могъл да бъде в рамките на около три месеца преди или след
внасянето на стоките; 2.5. След анализ на данните от масива, получен от АМ-ЦМУ( в обем от 22512 позиции)
, експертизата е установила наличието на митнически декларации за внесени стоки
и съответни единични цени на сходни стоки. Резултатите са посочени в текста по
т.2.5. в таблица №3, в текста на заключението, както и в приложение № 1 към
същото; 3. Анализът на материалите по делото и извършената проверка на данните
получени от Агенция“Митници“ и с оглед изведените изводи от експертизата в
текста на т.3 и таблица № 3 по-долу в текста на това заключение, показва каква
следва да е митническата стойност на всяка от стоките, описани в обжалваното
решение, определена по реда на чл. 74, пар.2 , б.“б“ от Кодекса; 4. Сумата за
ДДС, изчислена от експертизата в изпълнение на поставените задачи и по
–конкретно т.4 е 7 504 лева или със 2 777 лева по-малко в сравнение
със сумата от обжалваното решение и с 1902 лева повече, от декларираните
стойности в процесната митническа декларация за посочените в решението стоки. С
оглед установеното по въпрос № 3 за
стоки с №№ 2,5,10,11,14,15,24,25,28,32,33 и 34 възниква задължение за ДДС поотделно
за всяка стока, както е посочено в таблица №4 и общо в размер на 1 902
лева .
По делото като
писмени документи са приети и представените от Агенция Митници документи
съдържащи информацията послужила на вещото лице за изготвяне на експертизата.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от
лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган и е обективирано в писмена форма.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни в територията на ЕС стоки е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в съответствие
с чл. 71 и чл. 72 от същия
регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата
стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно 74 § 3 МК, когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на регламента.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова
при спазване установената от
регламента поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса.
В този случай следва се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл. 141
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф
3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според пар. 5 на
чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф
2, т. 4 от Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като
идентични. Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 "сходни стоки" означава -
в рамките на определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва
пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически
контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените
срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол-
чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като
се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06,
EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да
обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 ,
вр. с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са длъжни преди да вземат
решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на
които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение,
което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл. 140 вр. чл. 141
от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая с писмо
№ 32-11788/12.01.2018г.
до управителя на дружеството са изложени
доводи въз основа на които се основават
съмненията на митническата администрация в достоверността на декларираната
митническа стойност–не представяне на фактури за продажба на стоката на първо
търговско ниво и документ за извършено плащане към продавача и обстоятелството,
че в представяния договор липсват, количества, цени и срок за който се сключва
договора, както и данни за условията на плащане, и е предоставена възможност за
изразяване на писмено становище в срок
от 10 дни от получаване на писмото.
От значение за
определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след
реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което иррелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар. Договора обсъден в писмото не е посочен с необходимата конкретизация, а
освен това дори да се приеме, че се касае именно за представения от
дружеството-жалбоподател договор за доставка на стоки, то е недопустимо при
законоустановената свобода на договаряне да се вменяват изискване към
съдържанието на сключеното между двете дружества съглашение. Същевременно в
писмото не са обсъдени и анализирани останалите представени от дружеството с
писмо № 32-334313 от 28.11.2017г. документи –
фактури за извършен транспорт, ЧМР, митническата декларация на държавата
на износ, и най-вече дневните финансови отчет за реализация на стоките от
30.10.2017г. и 31.10.2017г. и това как се съотнасят към представената от
дружеството фактура за закупуване на стоките № 022459/10.10.2017г., която е
представена на митническите органи с процесната декларация от 11.10.2017г. за
допускане на стоките за свободно обръщение. Обжалваното решение е мотивирано по
идентичен начин, като са посочени и номерата на други декларации за внос на стоки без да са посочени
вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства
административният орган е приел, че декларираната по MRN
№ ……………………. митническа стойност не е реално платената или подлежащата на
плащане такава. Позоваването в решението на други декларации за внос на стоки не дава яснота в тази насока, доколкото същите са послужили единствено, като база за
определяне размера на сходни стоки. Следователно
не може да се приеме, че в случая
митническите органи са извършили анализ,
съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от митническите органи
съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, без да са посочени вносителите по тях, както
и не е извършен анализ на условията по
доставката по процесната
декларация без да е обсъдено как това се отразява на цената на стоките за
продажбата им за износ, и без да е
налице пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1,
пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. От страна на дружеството са представени множество документи,
които не са подложени на преценка. Административният орган се е задоволил
най-общо да посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги конкретизира,
като е обсъдил единствено представения договор за доставка на стоки. Освен това между
мотивите и диспозитива на оспореното решение се установява и противоречие в частта на стока №2 , доколкото в
обстоятелствената част на изложението си административният орган е визирал, че
декларираната от вносителя митническа
стойност касателно стока №2 не може да бъде определена по метода на договорната
стойност, а следва да се опреди съобразно чл. 74, пар.2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. , а същевременно в т.5 за стока
2 от решението е визирано че декларацията се коригира в клетка 43, като „МО“код следва да се чете
1, а това , а това видно от приетото експертно заключение означава прилагане
на“договорната стойност на внасяните стоки“ , т.е. на чл.70 от регламента.
Липсват изложени
фактически съображения и по какви
причини органът е коригирал броя на
декларираните видове стоки в декларацията, като е приел, че от 32 същите следва
да се считат за 34. Това обстоятелство се изяснява едва след назначаване и изготвяне на експертизата,
което е недопустим начин за мотивиране на административен акт.
Отделно от това
в обжалваното решение липсва обосновка
и касателно определената митническа
стойност на стоки под № 33 и 34.
Липсата на изложени в акта фактически
основания за издаването му води до неспазване изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и съответно представлява самостоятелно основание за отмяната му, доколкото
не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на
материалния закон.
Освен това,
действително с писмо № 32-301665 от 30.10.2017г. от жалбоподателя са изискани
допълнителни документи, а с писмо рег. индекс 32-11788 от 12.01.2018г. е бил
уведомен че предстои издаване на решение
на Началника на Митница Пловдив за определяне на нов размер на
задължение по ЗДДС, но в същото не са били посочени изброените впоследствие
в обжалваното решение други митнически декларации за свободно
обръщение на сходни стоки и по този начин дружеството е било лишено от
възможността да изрази становище, като следва да се подчертае, че заверено
копие от тези декларации е представен едва в съдебно заседание и то след изискването му
от съда. По този начин оспореното решение е издадено в нарушение на изискването
на чл.35 от АПК да се изяснят всички факти
и обстоятелства от значение за случая. Това обстоятелство безспорно се
установява и от изготвеното по делото заключение на вещото лице , което съдът
кредитира изцяло, от което е видно, че освен цитираните в оспореното решение
митнически декларации в базата на Агенция Митници се съдържа информация и за
внос на други сходни стоки в относимия период, като декларираните от
дружеството-декларатор, които не са били взети предвид от административният
орган, но които са на по-ниска стойност от тези посочени в оспореното решение и
съответно ако бяха взети предвид от административният орган безспорно биха
оказали влияние върху взетото от него решение
по отношение каква следва да е определената митническа стойност на
стоките декларирани с MRN № ………………../11.10.2017г.
и оттук и върху определения за доплащане
ДДС. Така допуснатото нарушение съдът
намира за съществено, доколкото се е отразило и на правилното приложение на
материално-правните разпоредби.
Тези изводи се подкрепят и от
приетата по делото неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и в съответствие с
доказателствата по делото и в която изрично е посочено, че е налице
съответствие между договорната/фактурна/цена
за стоките и декларираната
стойност по процесната митническа
декларация , съобразно данните от
счетоводството на дружество“Гранд текстил“
ЕООД, както и са посочени останалите установени от вещото лице декларации за
внос на сходни стоки на територията на ЕС ,
на стойност по –ниска от визираната в обжалваният акт, а част
от тях и на стойност по-ниска от декларираната от „Гранд текстил“ЕООД.
По изложените съображения оспореното решение
се явява незаконосъобразно по смисъла на чл. 146 т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва
да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде
уважена до размер на сумата от 1550.00 лева , от които 50.00 лева внесена
държавна такса, 300.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и
1200.00 лева действително заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019г.(л.94) лв.
По отношение поисканите
разноски свързани с определено допълнително възнаграждение на съда на вещото
лице изготвило приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в размер на 1300.00
лева:Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя, поради което определения
от съда допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 1300.00 лева, представляващ
разликата между първоначално внесения депозит в размер на 300.00 лева и окончателно
определения размер на възнаграждението от 1600.00 лева е възложен в тежест на оспорващия с определение от о.с.з. проведено на 10.09.2019г.
, което му е надлежно съобщено, чрез присъствалия на съдебното заседание негов процесуален
представител. Въпреки указанията на съда, депозита за възнаграждение на вещото
лице не е заплатен от жалбоподателя в
указаният от съда срок. Това негово задължение не е изпълнено и до настоящия
момент, въпреки изпратеното на оспорващата страна напомнително съобщение, надлежно връчено й на 27.09.2019г. Ето защо, последната е останала задължена за разноски, поради което
и на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ще следва да бъде осъдена да заплати
по депозитната сметка на сметка
Административен съд – Хасково дължимата сума от 1300.00 лева, представляваща
дължими разноски за възнаграждение на вещо лице
изготвило по искане на същата
страна приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Доколкото
това не са сторени към настоящия момент разноски от жалбоподателя, то преди
изпълнението на това задължение не възниква задължение за разноски,
което да се определя в зависимост от изхода на спора и същите не могат да бъдат възложени в тежест на
ответника по реда на чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Определението на съда
по реда на чл.77 от ГПК не прегражда хода на производството, и същото не попада
в нито една от двете категории актове визирани в чл. 229 от АПК, поради което
същото е окончателно и не подлежи на оспорване.
В този смисъл и практиката на Върховният административен съд изразена в
Определение № 1890/12.02.2010г. на ВАС по адм. дело № 1664/2010г. IV отд., Определение № 11200 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 10918/2014 г., II о.Определение № 7878/29.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 7012/2016г. VIII, отд., Определение № 3518/29.03.2016г. по адм. дело №
3502/2016г. VIII, отд. Определение № 11878/09.10.2017г. на ВАС по адм.
дело № 10529/2017г. VI отд., Определение №
15200 от 12.12.2017г. на ВАС по адм. дело № 13807 /2017г. II отд., Решение№ 7876 от
12.06.2018, по адм. дело № 12352/2017г. на ВАС както и практиката на
Върховният касационен съд изразена в Определение № 104 от 09.02.2015г. на ВКС
по ч.т.д. № 112/2015г. I, т.о. , Решение №
67/03.04.2014г. по гр.д. № 2944 /2013г. на ВКС IV гр.отд. постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, Определение №
202 от 07.05.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 1523/2019г. III отд. както и много други.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 981 от 11.06.2018г. за определяне на
митническа стойност, издадено от Началника на Митница-Пловдив .
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на "Гранд текстил" ЕООД гр.
Х………. с ЕИК ……….. разноски по делото в размер 1550.00(хиляда
петстотин и петдесет лева) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, вр . с чл.
144 от АПК „Гранд Текстил „ЕООД, гр. Х……., с ЕИК ………………, да заплати по депозитната сметка на Административен съд, гр.Хасково сума в размер на 1300.00 лева представляваща
възнаграждение на вещо лице.
Решението, в
частта му имаща характер на определение
по реда на чл.77 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е окончателно и не подлежи на
обжалване. В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :