Решение по дело №937/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Н., [ЕГН], с адрес: -----------, чрез пълномощник адв. П. Б. от *****, против Решение № 372/21.03.2025 г., постановено по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-002468/28.08.2024 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени: 1.) административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и 2.) административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че съдът неправилно е базирал решението си единствено на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, при положение, че по делото липсват свидетелски показания, които да я потвърждават. Поддържа се, че проверката е извършена в нарушение на чл. 58 от Инструкция № 1-3-8137 на главния секретар на МВР, където се съдържат изрични указания да бъдат спирани само МПС, които са извършили нарушение на правилата за движение, което в случая не е било налице. Настоява се, че в нарушение на горецитираната инструкция неправилно е извършена самата проверка, което е опорочило и цялото административно-наказателно производство, започнало с нея. Твърди се, че въззивният съд като не е констатирал това и е приел наличието на съставомерни нарушения, е постановил неправилно решение. На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП.

В представени писмени бележки по делото касационната жалба се поддържа на посочените в нея основания.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, чрез пълномощник гл. юриск. К. Л.-А., в депозирани писмени бележки, оспорва изцяло касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС, като постановено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от Д. Х. Н. срещу НП № 24-0819-002468/28.08.2024 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 26.06.2024 г., жалбоподателят Н. управлявал в гр. Варна, по бул. "Васил Левски" посока ХЕИ, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], като не бил включил къси светлини или светлини за движение през деня, както и не бил поставил обезопасителен колан по време на движение. За установеното при проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и атакуваното от Н. пред ВРС НП.

В решението си съдът е изложил мотиви, че процесното НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения; НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН; вменените във вина на наказаното лице нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По пункт първи на НП, ВРС е установил, че в хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти АНО е приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът е посочил, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания на свид. И., които кореспондират помежду си. В тази връзка е приел за неоснователни, като неподкрепени с доказателства възраженията на жалбоподателя за различна фактическа обстановка.

По пункт втори на НП, съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за нарушението по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, като е посочил, че не е необходимо да бъде намалена видимостта или да са налице специфични условия на пътната настилка, за да се управлява МПС с включени светлини и не е необходимо да се изясняват тези обстоятелства в АУАН и НП, тъй като самият закон повелява, че през деня МПС-та трябва да се движат с включени светлини. Съдът е приел, че в случая от показанията на свид. И. се установява, че Н. е управлявал процесното МПС без да е ползвал никакви светлини, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят свидетелските показания на този свидетел.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

Съдът приема за необсновано твърдението, че въззивният съд не е изяснил фактическа обстановка, която не била правилно установена от АНО. Всъщност АНО не е имал основание да възприеме различна от описаната в АУАН такава, респ. да извърши допълнително разследване, тъй като в акта изрично е отразена липса на възражения от страна на Н., като писмени такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

Касационният състав намира за правилни изводите в решението, че НП е издадено с изискуемото от ЗАНН съдържание, при спазване на законовия срок. Правилно ВРС преценил, че в НП ясно и точно са описани нарушенията по пункт 1 и пункт 2, за които на Н. са наложени санкции.

Осъществяваното на 26.06.2024 г. от Н. управление на лек автомобил с рег.№ [рег. номер] по бул. "Васил Левски" в гр. Варна около 05:45 часа, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и без включени светлини за движение през деня или къси светлини, правилно е квалифицирано като нарушение на законовото изискване водачите на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и през деня МПС да се движат с включени такива светлини. Извършените нарушения са описани ясно и еднозначно в обстоятелствената част на НП, размерът на глобите е фиксиран, поради което правилно ВРС заключил, че не е налице основание за отмяна, нито за изменения на НП.

Касационният състав споделя извода на въззивния съд, че извършените от Н. две нарушения не са маловажен случай, предвид наложените на жалбоподателя множество административно наказания по ЗДвП (видно от представената справка за нарушител – 38 броя НП и 100 броя електронни фиша за различни нарушения на ЗДвП). Освен това, така извършените деяния не се отличават от останалите нарушения от същия вид и не разкриват по - ниска степен на обществена опасност. Поради това правилно ВРС е приложил закона като отхвърлил оплакванията в жалбата и заключил, че не е налице основание за отмяна на НП, а за потвърждаването му.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 100 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

На основание чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372/21.03.2025 г., постановено по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Д. Х. Н., [ЕГН], с адрес: -------, да заплати в полза на ОД на МВР Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно.