№ 74
гр. Кубрат, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100724 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени за съвместно разглеждане обективно и субективно
съединени искове, вкл. и насрещни съединени в условията на евентуалност, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците – М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х.**, като твърдят, че двете заедно по
наследство от Ю. Н. Х., поч. на ** г., са придобили правото на собственост върху:
Урегулиран поземлен имот I – 155 от кв. 32 по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г.
ПУП на село Веселец, община Завет, област Разград, с адм. адрес в **, ул. **“ № 10, с площ
от 1116 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ II – 154, и УПИ IX – 151, ведно с
построените в него Жилищна сграда с декларирана застроена площ по данъчна оценка 74
кв.м., и второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м.; правото на
собственост в полза на общия на ищците наследодател Ю. Н. Х. е удостоверено със
съставен на 07.03.1998 г. НА за собственост № 90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от
състава на РС – Кубрат; през м. 09.2022 г. узнА., че по отношение на собствения им
недвижим имот ответниците М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв.
от ** твърдят че са придобил правото на собственост по давност, удостоверено в тяхна
полза с приложения към исковата молба констативен НА за собственост № 133, том IV, рег.
№ 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004,
район на действие съдебния район на РС – Кубрат, молят да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те не са
собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях по давност и наследство, и да
1
бъде отменен издадения в тяхна полза констативен НА № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. №
531/ 2022 г. на нотариус С. Садък. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 и чл. 9 ЗН, и чл. 537, ал. 2
ГПК.
Ответниците М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв. от ** като
твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като правото си на собственост са
придобили първата по наследство – за 1/ 4 ид. част, а за разликата и двамата по давност,
упражнявайки фактическа власт върху него за времето от смъртта на С. Ю. – майка на
ответницата М. Н. А., поч. през 1996 г., и досега, както то е удостоверено с издаден в тяхна
полза НА за собственост № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С.
Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС –
Кубрат, необезпокоявани от никой от останА.те наследници на Н.С.С., поч. на 30.05.1989 г.
и С. Ю.а Ю., поч. на ** г., вкл. и от наследодателя на ищците Ю. Н. Х. – брат на първата
ответница и син на общите наследодатели; възразяват, че Ю. Н. Х. и съпругата му Е. А. Х.,
не са упражнявА. фактическа власт върху имота и не са го придобили по давност, въпреки
удостоверяването на права на собственост в тяхна полза с НА за собственост № 90, том I,
н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от състава на РС – Кубрат, поради което като молят за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, и 2/ предявяват
насрещни искови претенции, съединени в условията на евентуалност – 2.1. да бъде
установено по отношение на ищците М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х., ЕГН
**********, и дв. от **, че те не са собственици по давност и наследство на процесния
недвижим имот; в случай на отхвърляне на тази искова претенция, претендират 2.2. да бъде
установено по отношение на ищците М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х., ЕГН
**********, и дв. от **, че те не са собственици на процесния недвижим имот над
притежаваната от тях по наследство ¼ ид. част от имота, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.77, предл. второ и трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба Скица № 555/
24.11.2022 г. на Община – Завет, извлечение от разписния списък към ПУП – л. 11 – л. 13, и
Удостоверение за данъчна оценка **********/ 02.12.2022 г., се установява по несъмнен
начин, че по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г. ПУП на село Веселец, общ. Завет е
регистриран към 03.05.1988 г. като обект на собственост процесния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот I – 155 от кв. 32 по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г.
ПУП на село Веселец, община Завет, област Разград, с адм. адрес в **, ул. **“ № 10, с площ
от 1116 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ II – 154, и УПИ IX – 151, ведно с
построените в него Жилищна сграда с декларирана застроена площ по данъчна оценка 74
кв.м., и второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м., деклариран като
собствен на Н. Х. Ю.(Недко Севд. Севданов) от **, без документ за собственост;
2
по отношение на който с Декларация вх. № 377/ 15.08.2022 г. ответницата М. Н. А. е
декларирала право на собственост в своя полза – за 2/8 ид.части; и на посочените от нея
С.Н.А..нов – 2/8 ид.части, И. Н. Ю.ов – 2/8 ид. части, Е. А. Х. – 1/8 ид. част, и М. Ю. Н. – 1/8
ид. част, вс. като наследници на Н.С.С., съгласно Удостоверение за наследници № 178/
15.08.2022 г. на Община – Завет, Кметство – **.
Между страните не се спори, а и се установява от съдържанието на приложените към
исковата молба удостоверения за наследници, че: Н.С.С., ЕГН **********, б.ж. на ** в с.с.,
и оставил за свои наследници преживяла го съпруга – С. Ю.а Ю., която е починала на ** г.,
както и общите им четири деца: Ю. Н. Х., ЕГН ********** – баща и съпруг на ищците, поч.
на ** г., С.Н.А..нов, ЕГН **********, М. Н. А., ЕГН ********** и И. Н. Ю.ов.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. А. Х.,
бивш съпруг на ищцата М. Н., и Н. М. С. – първи братовчед на отв. М. Н. А. и на брат й Ю.
Н., наследодател на ищците, се установява, че приживе на Н. Х.(Н.С.) и съпругата му С.,
единствен от децата им Ю. Н., заедно със семейството си, включващо съпруга и две деца, по
волята на родителите е продължил да живее в общо домакинство с тях и в имота, който
родителите му оставили за него, като най-голям от децата им; макар и след смъртта на Н.,
Ю. да се установил да работи като животновъд в с. Стражица, обл. Добрич, той не
преустановил връзката си с имота и майка си – всяка седмица, през почивните дни, лично, и
непрекъснато чрез децата си М. и Т., ползвал жилищната сграда, ремонтирал я през 1993 г. –
направил основен ремонт на покрива на жилищната сграда, измазал я външно и вътрешно,
укрепил с фазери таваните на жилищните помещения; обработвал празното място, всички
заедно се грижели за възрастната му майка С.; и двамата свидетелстват, че до смъртта й
системно за нея са се грижели Н. и членовете на семейството, и за кратко време – поради
нейната старост и внезапно влошеното й здравословно състояние, дъщеря й М. е отвела в
дома си в **, където тя починала – зимата на 1996 г.; погребението й било извършено в ** за
сметка на сина й; непосредствено след смъртта на С., в отсъствието на Ю. и семейството му
от имота, отв. М. Н. влязла в имота и взела "багажа на бабата“, което, видно от показанията
на св. Х. Х. ядосало брат й Ю.; заедно със свидетеля, Н. отишъл при М. и й забранил да
влиза повече в къщата и в имота, защото М. много добре знаела, че имота от родителите им
е оставен на него – Ю.; през 1998 г. се снабдил с нотариален акт за собственост; поради
отсъствието си от селото, дал ключ за входната врата на имота – дворното място, на
братовчед си – св. Н. С., за да се грижи за него, както и да ползва мястото. Видно от
показанията на последния, цитирам: „Къщата в село Веселец на ул. **“ е на Ю., защото
преди да почине още ми беше поръчал аз да се грижа за къщата му.“; той му казал „къщата е
моя“, каквото искаш сей, поради това обработвал мястото, отглеждал за себе си зеленчуци в
градината, влизал и излизал от двора, заключвайки входната порта. Едва през миналото
лято – през 2022 година, М. е изгонила св. Н. С. от имота и му е забранила да ползва
градината; от други хора от селото и двамата свидетели разбрА., че М. е „прехвърлила
къщата на себе си“ пред нотариус; приятел на св. Х., посочен с името Б. живеещ в **, му
съобщил в телефонен разговор за случилото се, както и че и той бил повикан като свидетел
3
пред нотариус в гр. Кубрат, за да стане прехвърлянето, като за услугата М. му дала 50.00
лева.
От показанията на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели – св. И. Ю.,
брат на ответницата и чичо на ищцата М., и св. З.А., не се установява ответниците да са
упражнявА. фактическа власт върху процесния недвижим имот в нито един период от време
от семейния си живот, от смъртта на родителите на М. - 30.05.1989 г. за баща й, и ** г. за
майка й, който да е продължил 10 и повече години. Обратно на това се установи, че
непосредствено след и по повод на женитбата си с А. А., М. Н. е напуснала имота на
родителите си в **, установила се е да живее в дома му в друго село, а по – късно в **; за
кратко време преди смъртта й С. се е ползвала от грижите на М. в дома й в **. Видно от
показанията на св. Ю., който несъмнено след смъртта на баща им Н. е напуснал село
Веселец, за да се установи при брат си Ю. също да гледа животни, а през 1991 г. е напуснал
страната и се е установил трайно да живее в Р Турция, заедно с по – големия им брат – С.Н.,
цитирам: „За сега къщата е на М., преди беше на Ю.. Тази къща – те да се разберат, на мене
не ми трябва съща, аз къща не искам.“; макар и да е знаел, че къщата Ю. има за своя, не му е
предлагал да я продаде и да раздели парите от продажбата на четири, за да има за всички
деца на общите им родители. Така и според показанията на св. А.: „След смъртта на
майката, къщата остана празна – комина падна, гюрлюци. Н. – има предвид св. Н. С., сее
градината, защото Ю. му е предложил да се грижи за двора и да сее, каквото има нужда; Н.
до онази – 2022 г., се е грижил за имота, докато през същата година някой не му е забранил
да влиза в него; свидетелства, че М. и мъжа й не са идвА. и не са ползвА. имота.
Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на
нотариус от състава на РС – Кубрат, на 07.03.1998 г., в град Кубрат на основание свое
постановление от същата дата – 07.03.1998 г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка по цитираното нотариално дело и съгласно чл. 483 от ГПК(отм.), Ю. Н. Х. с пост.
адрес в **, ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение и наследство на
процесния недвижим имот – напълно урегулиран парцел № I – 155, кв. 32 по плана на село
Веселец, общ. Завет, с построените в него полумасивна Жилищна сграда и стопански
постройки, при посочени в акта съседи.
На 07.09.2022 год. с Молба – декларация, изходяща от ответницата М. Н. А., заверена с
изх. № 94М – 778-3 от 24.08.2022 го., тя е поискала Нотариус С.Садък да установи правото й
на собственост по отношение на същия, описан по – горе имот, тъй като го е придобила по
давност, и да й бъде издаден нотариален акт за това. Към молбата си приложила описаните
в нея документи, установяващи субекта – наследниците на Н.С.С., ЕГН **********, б.ж. на
**, общ. Завет, поч. на 30.05.1989 г. в с.с., и наследници на преживялата го съпруга – С. Ю.а
Ю., поч. на ** г., и обекта – УПИ № I – 155, кв. 32 по плана на село Веселец, общ. Завет, с
построените в него Жилищна сграда и стопански постройки, при посочени в акта съседи,
липсата на отрицателни предпоставки за придобиване по давност – удостоверения, че имота
не е държавен или общински, удостоверение за данъчната му оценка, в което като
4
собственици са вписани пет физически лица, и след разпита на трима посочени от нея
свидетели – непосочени по делото, нотариус С. Садък със свое Постановление от 07.09.2022
год., като приел, че от момента на смъртта на общите наследодатели – които не са посочени,
владението на молителката М. А. върху имота е безспорно и явно, повече от 10 години, е
осъществила изискванията на чл.79 ЗС и я признал за собственик по наследство –
неконкретизирано от кого и в каква част, и давностно владение на процесния недвижим
имот. За правото й на собственост на посочените основания съставил констативен
нотариален акт № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък,
вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС – Кубрат.
Преценявайки събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за достоверни
свидетелските показания на лицата, доведени от страните, в частта в която осигуряват
информация за правнорелевантни факти – установена от преди смъртта на общите на
страните наследодатели Н.С.С., ЕГН **********, б.ж. на **, общ. Завет, поч. на 30.05.1989
г. в с.с., и преживялата го съпруга – С. Ю.а Ю., поч. на ** г., от наследодателя на ищците –
Ю. Н. Х., фактическа власт върху имота от 80-те години на 20 век, която е упражнявал
непрекъсно лично и чрез другиго – дъщеря си М. Ю. Н. и св. Х. А. Х., нейн бивш съпруг, и
Н. М. С. – живущ в съседство на имота и в родство със страните (първи братовчед на отв. М.
Н. А. и на брат й Ю. Н.), явно и несъмнено, обективирана чрез ползване на имота, обработка
на незастроената част от дворното място, извършване на ремонти и подобрения на сградите;
охраняване на имота и недопускане на 3-ти лица, чрез заключването му, а в последствие
предаването му за безвъзмедно ползване срещу охрана и грижи на св. Н. С.; както и
несъмнено заявяване на собственически намерения по отношение на имота пред трети лица,
вкл. и по отношение на братята и сестра си, на основание изразена от родителите им воля за
това, основана на традициите, защото той е първородния им син, предадена му от бащата
приживе. Родството между страните и свидетелите Х. Х. и Н. С. позволява те да имат
непосредствено възприета информация относно посочените правнорелевантни факти и
обстоятелства, за които свидетелстват по делото; показанията им са логични и
последователни; липсва индиция за техен непосредствен интерес от свидетелстване в полза
на ищците, респ. във вреда на ответниците; възражения за недостоверност на показанията
им ответниците не само, че не заявяват, а обратно на това достоверността на показанията им
се установява и от свидетелските показания на разпитаните по тяхна инициатива свидетели,
първият от които чичо на ищцата М. Ю. Н. и брат на отв. М. Н., а втория – без родство със
страните, но и на двамата известно, че в процесния имот до 2022 г. достъп е имал
единствено св. Н. С., на който именно Ю. е възложил да го пази и ползва, както и че на него
едва през от 2022 г. му е забранено да влиза в имота, след като отв. М. Н. е „прехвърлила“
имота на себе си.
Изявленията на свидетелите, че Ю., респ. М., са собственици на процесния имот, не
съставляват свидетелстване за правнорелевантни факт или обстоятелство, а съставляват
правни изводи, поради което не ползват страните и на тях съда не може да се позове.
Събраните писмени доказателства – официални свидетелстващи документи,
5
установяват годно изложените подробно в обстоятелствената част на исковата молба факти,
относно притежаваното от общия наследодател на ищците Ю. Н. Х. с пост. адрес в **, ЕГН
**********, право на собственост върху процесния недвижим имот, както му е признато -
по давностно владение и наследство, както то му е признато с издадения в него полза и по
негова молба декларация от 07.03.1998 г. констативен нотариален акт.
Не се установи с годни доказателствени средства ответниците да са противопоставил
на ищците, или на техния наследодател, фактическа власт и собственическите си намерения
по отношение на процесния недвижим имот – отв. М. Н. за придобити от нея по наследство
от родителите им 2/8 ид. части, а двамата със съпруга й по отношение на разликата в размер
на 6/ 8 ид. части.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Обективно и субективно съединените от ищците искове с правно основание съответно чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 и чл. 9 ЗН, и чл. 537, ал. 2
ГПК са допустими, основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето,
на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия
имот. Макар и да не владее имота – лично и чрез другиго, а именно чрез св. Н. М. С., на
който през лятото на 2022 г. ответниците са забранили да влиза в имота, тъй като последния
не се владее и от ответниците, които макар и да се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на 07.09.2022 г. не са установили и не са встъпили в своя фактическа власт
върху него, ищците разполагат с интерес и възможност да внесат яснота, относно субектите
на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, чрез предявения
установителен иск, с оглед изхода от който да прецени вида и обема на последващата правна
защита на същото. При това по делото не се установява ответниците да упражняват
фактическа власт върху процесния имот по см. на чл. 68 ЗС и към настоящия момент. При
уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено
изрично искане за това.
Предмет на установителната претенция е поземлен имот в строителните граници на
село Веселец, община Завет, върху който несъмнено през 80-те години на 20 век фактическа
власт са упражнявА. родителите на наследодателя на ищците и на отв. М. Н., а именно
съпрузите Н. Х.ов Ю.ов(Н.С.) и С. Ю.а Ю., макар и да не са притежавА. нотариален акт за
собственост, между страните не се спори, че те са построили жилищната сграда върху
терена, в нея са отгледА. децата си.
От показанията на свидетелите Х. Х. и Н. С., се установява по несъмнен начин, че
приживе на родителите в имота и в общо домакинство с тях е останал да живее първородния
им син – Ю. Н., заедно с фактическото си семейство – ищцата Е. Х., станала негова съпруга
на 14.11.2002 г., и родените от фактическото им съжителство две деца; и на него баща му Н.
е предал фактическата власт върху имота преди смъртта си. След смъртта на Н. Х.ов
Ю.ов(Н.С.), настъпила на 30.05.1989 г., синът му Ю. Н. е продължил да упражнява същата,
което не се препятства от обстоятелството, че е работил в друго населено място – с.
6
Стражица, обл. Добрич, защото през почивните дни се е завръщал в имота в **, където е
продължила да живее майка му С., и където са живеели през седмица децата му М. и Т. Н.;
през 1993 година е направил със свои средства и труд основен ремонт на покрива на
жилищната сграда, измазал я външно и вътрешно, укрепил с фазери таваните на жилищните
помещения; обработвал празното място, всички заедно се грижели за възрастната му майка
С.. Несъмнено от показанията на св. Х. Х. се установява, че се е противопоставил на
опитите на сестра си – отв. М. Н., да влиза в имота и да изнася вещи от него – покъщнина на
починалата на ** г. тяхна майка С. Ю., непосредствено след смъртта й и в негово отсъствие.
Не се твърди и не се установява с годни доказателствени средства – писмени и/или гласни
доказателства, някой от наследниците на общите им наследодатели да се е противопоставил
на установената от него и видна за всички фактическа власт върху процесния недвижим
имот и афишираното намерение за своене, противопоставяйки му свои права по наследство,
претендирайки ползване или завземайки имота – изцяло или в съвладение, съответно на
притежаваните ид.части по наследство, имайки предвид разпоредбата на чл. 84 ЗС, съгласно
която относно придобивната давност, освен горните – на ЗС, правила, се прилагат съответно
и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното, съдът приема че наследодателят на ищците е придобил по
давност правото на собственост върху процесния имот така, както то е удостоверено в
инициираното от него нотариално производство, в резултат на което е издаден в него полза
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №
90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от състава на РС – Кубрат, на 07.03.1998 г., на
основание постановление на нотариуса от същата дата – 07.03.1998 г., издадено въз основа
на обстоятелствена проверка по цитираното нотариално дело и съгласно чл. 483 от
ГПК(отм.), Ю. Н. Х. с пост. адрес в **, ЕГН **********, е признат за собственик по
давностно владение и наследство на процесния недвижим имот – напълно урегулиран
парцел № I – 155, кв. 32 по плана на село Веселец, общ. Завет, с построените в него
полумасивна Жилищна сграда и стопански постройки, при посочени в акта съседи, на
основание чл. 79 ЗС, съгласно която разпоредба правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, защото
несъмнено е владял същия, упражнявайки фактическа власт върху него лично, а за времето
на отсъствията си от селото и чрез другиго – чрез дъщеря си М. Ю., и чрез св. Н. С., на
който е възложил опазването на имота и му е предоставил за целта безвъзмездно да ползва
за зеленчукопроизводство градината, за времето от 80-те години на 20 век до смъртта си,
настъпила на ** г.
Цитираният нотариален акт е подреден и вписан в нотариалните регистри, поради
което е и в достояние на всички заинтересовани лица, вкл. и на ответниците, които не са
оспорили претендираните от наследодателя на ищците и удостоверени в него полза права на
собственост по отношение на процесния недвижим имот.
На ** г., със смъртта му, е открито наследството на Ю. Н. Х., вкл. и надлежно
удостовереното в негово полза право на собственост върху описания в исковата молба
7
недвижим имот, преминало в собственост на наследниците му по закон – дъщеря му М. Ю.
Н. и преживяла го съпруга Е. А. Х., на основание чл. 5 и чл. 9 Закона за наследството, при
равни права между тях. Несъмнено ищците са приели наследството на Ю. Н. Х., вкл. и
процесния недвижим имот, по отношение на който са се уговорили със св. Н. С. той да
продължи да се грижи за охраната и стопанисването му в тяхно отсъствие.
За първи път през лятото на 2022 г. в личен разговор със св. Н. С., отв. М. Н. А. е
заявила собственически претенции по отношение на процесния недвижим имот,
забранявайки му да влиза в него и да обработва градина, декларирала е права на собственост
върху него в съсобственост с братята си и с ищците пред Община – Завет, и два месеца по –
късно - на 07.09.2022 год. по Молба – декларация, изходяща от ответницата М. Н. А.,
заверена с изх. № 94М – 778-3 от 24.08.2022 го., е поискала Нотариус С.Садък да установи
правото й на собственост по отношение на същия, описан по – горе имот, тъй като го е
придобила по давност, за да й бъде издаден нотариален акт за това, какъвто е съставен -
констативен нотариален акт № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С.
Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС –
Кубрат.
Съдът, въз основа на събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, приема, че в полза на ответниците М. Н. А. и съпругът й А. С. А. не е
изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишна придобивна давност, тъй като те не са
установили владение по отношение на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 68 от
ЗС; не са упражнявА. фактическа власт върху него в нито един момент от смъртта на
посочените по – горе общи наследодатели за правата на първата от тях по наследство –
посочените в данъчната декларация 2/8 ид. части, от откриването на наследствата им, както
и за разликата от 6/8 части.
Единствен наследодателят на ищците и самите те, лично и чрез другиго са упражнявА.
фактическа власт върху имота от 80-те години на минА.я век до лятото на 2022 г..
Своето намерение да своят имота – animus sibi habenti, те са афиширА. по отношение
на ищците за първи път най-рано през лятото на 2022 г., забранявайки на лицето, което е
държало за имота за собствениците му – ищците по делото, достъп до него, и не по – късно
от 07.09.2022 г., когато са се снабдили с констативен нотариален акт, което време – 2-3
месеца, не е достатъчно, за да им се признае право на собственост, още повече, че никой не
свидетелства чрез какви обективирани в действителността действия упражняват твърдяната
от тях фактическа власт – не посещават имота, не ползват жилищната сграда, не обработват
свободното пространство, и т.н. .
Неоснователно е и заявеното възражение от отв. М. А., че е собственик по наследство
на 2/8 ид. части от процесния недвижим имот, предвид несъмнено установено приемане на
наследство от майка й С. Ю., поч. на ** г. върху движими вещи – нейна покъщнина, но не и
по отношение на процесния недвижим имот. Десет години по – късно е починал брат й Ю.
Н., на ** г., продължавайки да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим
имот, несъмнено като го е считал за своя собственост, снабдявайки се с нотариален акт за
8
собственост на основание чл. 79 ЗС още през 1998 г., и при липсата на противопоставяне от
страна на ответницата – негова сестра, както и от страна на останА.те други двама братя.
Действително правото на собственост не се погасява с неупражняването му, но съгласно
разпоредбата на чл. 99 ЗС се изгубва, ако друг го придобие. В процесния случай правото на
собственост по отношение на претендирания от нея като наследствен недвижим имот е
придобито от наследодателя на ищците – брат й Ю. Н. Х., и е преминало в собственост по
наследство в патримониума на ищците, изцяло.
Ищците, установявайки свои права на собственост по наследство, и като отричат
ответниците да са придобили на оригинерно правно основание – по давност, правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, оставят на тях да установят, при
нужда от пълно и пряко доказване, че са осъществили състава на чл. 79, ал.1 от ЗС, каквото
доказване по делото не е проведено.
От уважаването на предявения отрицателен установителен иск за собственост срещу
ответниците, като основателен и доказан, следва основателност и доказаност на
акцесорната претенция за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/
2022 г. на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие
съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх. № 1868/ 07.09.2022
год., Акт № 146, том 6, дело № 1179, парт. кн – 52086. Актът, чиято отмяна се претендира
засяга права на ищците, поради което основателно и доказано се претендира отмяната му на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК основателна и доказана е претенцията на ищците за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 090.00 лева – платени от тях
д.такса за завеждане на делото и за вписване на искова молба, платени такси за издаване на
скица и удостоверение за дан.оценка, и адв.хонорар.
С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на ответниците за присъждане в
тяхна полза и срещу ищците направените от тях разноски по делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения от М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х.**, иск и ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на М. Н. А., ЕГН
**********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв. от ** съд.адрес в **, **, чрез адв. Св.Д., че те
не са придобили по наследство и давностно владение собствеността върху описания
подробно в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С.
Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС –
9
Кубрат, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх. № 1868/ 07.09.2022 год., Акт № 146, том 6,
дело № 1179, парт. кн – 52086, както следва: Урегулиран поземлен имот I – 155 от кв. 32 по
одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г. ПУП на село Веселец, община Завет, област
Разград, с адм. адрес в **, ул. **“ № 10, с площ от 1116 кв.м., при граници: от две страни
улици, УПИ II – 154, и УПИ IX – 151, ведно с построените в него Жилищна сграда с
декларирана застроена площ по данъчна оценка 74 кв.м., и второстепенна постройка с
декларирана застроена площ от 20 кв.м..
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 133, том IV, рег. №
04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004,
район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх. №
1868/ 07.09.2022 год., Акт № 146, том 6, дело № 1179, парт. кн – 52086.
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв. от **
съд.адрес в **, **, чрез адв. Св.Д., на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплатят на М. Ю. Н.,
ЕГН ********** и Е. А. Х.**, направените от тях деловодни разноски в размер на 1 090.00
(хиляда и деветдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********,
и дв. от ** съд.адрес в **, **, чрез адв. Св.Д., насрещни искови претенции, съединени в
условията на евентуалност – 2.1. да бъде установено по отношение на ищците М. Ю. Н.,
ЕГН ********** и Е. А. Х., ЕГН **********, и дв. от **, че те не са собственици по давност
и наследство на процесния недвижим имот; в случай на отхвърляне на тази искова
претенция, претендират 2.2. да бъде установено по отношение на ищците М. Ю. Н., ЕГН
********** и Е. А. Х., ЕГН **********, и дв. от **, че те не са собственици на процесния
недвижим имот над притежаваната от тях по наследство ¼ ид. част от имота, на основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. второ и трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, и чл. 537, ал.
2 ГПК, като неоснователни и недоказани, както отхвърля и искането им за присъждане на
разноски по делото.
Указва на ищците, че влязлото в сила решение, постановено по делото, подлежи на
вписване.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, чрез връчване на препис, пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10