№ 15338
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110104898 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 25236/26.01.2024 г., подадена от „Т.
София“ ЕАД срещу ответниците, в която се твърди, че в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г.
до имот-негова собственост с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. „Л“, бл. 413, вх. Б, ет. 4, ап.
16 /с абонатен № 156528/ е доставена топлинна енергия, която останала незаплатена. В
посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. София“
ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к „Монитор“
на 11.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, каквато се
явявала и ответницата, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна енергия за отчетения
период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. При
неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва
за забава. Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „МХ Елвеко“ ООД. Това
дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.
Предвид допълнително уточнение на исковата молба, направено Молба с вх. №
91545/19.03.2024 г., в насока, че твърденият първоначален съсобственик на имота Н. Н. е
починал на 19.03.2020 г., а неговият пряк наследодател В. Н. още на 02.02.2006 г., то
ищцовото дружество иска осъждането на неговите наследници Р. Н. Н., К. Н. Н., И. И. Н.,
М. Н. Н. и К. Н. М. за следните суми: 1 672, 13 лв. – главница за доставена в периода
01.07.2020 г. –30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от
26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 246, 29 лв. –
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 33, 90 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна
лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 6, 38 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г. при следните наследствени квоти и за следните суми:
Р. Н. Н. за 2/18 от общото задължение или за: 185, 79 лв. – главница за доставена в
1
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36
лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница
за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна
лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
К. Н. Н. за 2/18 от общото задължение или за: 185, 79 лв. – главница за доставена в
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36
лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница
за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна
лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
И. И. Н. за 10/18 от общото задължение или за: 928, 96 лв. – главница за доставена в
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 136,
83 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 18, 38 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно
със законна лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 3, 54 лв. – мораторна лихва
за забава за периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
М. Н. Н. за 2/18 от общото задължение или за: 185, 79 лв. – главница за доставена в
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36
лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница
за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна
лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
К. Н. М. за 2/18 от общото задължение или за: 185, 79 лв. – главница за доставена в
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 26.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36
лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница
за услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна
лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
Претендират се разноски. Прави се искане за компенсирането им в случай на
присъждане на такива и в тяхна полза. Прави се искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие предпоставките за това.
Ответницата Р. Н. Н. представя доказателство за заплащането на търсената от нея сума в
размер на 226, 20 лв. Иска отхвърляне на предявените искове поради извършено в хода на
делото заплащане.
Ответницата К. Н. Н. представя доказателство за заплащането на търсената от нея сума
в размер на 226, 20 лв. Иска отхвърляне на предявените искове поради извършено в хода на
делото заплащане.
Ответницата И. И. Н. счита исковете за недопустими, неоснователни и недоказани по
основание и размер. Недопустимостта им основава на твърдението, че исковете са
предявени срещу починало лице - В. Н.. Оспорва качеството си на потребител. Счита, че
сумата за дялово разпределение не са дължими на ищцовото дружество, а на топлинния
счетоводител. Счита, че договорът като срочен е изтекъл в период преди завеждане на
исковата молба. Твърди се липсата на договор за дялово разпределение между етажната
собственост, в която се намира топлоснабдения имот и дружеството за дялово
разпределение. Данните от полученото дялово разпределение не били остойностени
правилно. Представените фактури и счетоводни справки били без подписите на издалите ги
2
лица. Съдът следвало да се съобрази с Решение № 8294/26.06.2020 г. на ВАС по адм. дело №
14350/2019 г., с което били отменени като незаконосъобразни разпоредби от Наредба № 16-
334. По делото не се съдържали доказателства за обема на продадената топлинна енергия.
Изравнителните сметки били изготвени в нарушение на нормативната база. Прави
възражение за настъпила погасителна давност. Иска отхвърляне на исковете.
Ответниците М. Н. Н. и К. Н. М., чрез назначения им особен представител – адв. С. Д.
считат предявените искове за неоснователни, тъй като ответниците не било доказано да са
собственици на топлоснабдения имот. Оспорват доставката на топлинна енергия. Ищецът
следвало да конкретизира за коя доставка на енергия /топлинна или за горещо
водоснабдяване/ какво претендира. Прави се възражение за погасяване по давност на
исковете. Искат отхвърлянето на всички искове.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Договор за продажба на ведомствено жилище от 01.07.1996 г.,
сключен по реда на чл. 53 Закона за държавната собственост ЗДС/ се установява, че на
посочената дата Н. Цеков Н. и И. И. Н. са придобили правото на собственост върху ап. 16,
намиращ се в гр. София, ж.к. „Л, ул. „06“, бл. 431, вх. Б.
В Удостоверение за наследници № РЛН-УГ51-462/13.03.2024 г. е посочено, че на
19.03.2020 г. е починало лицето Н. Цеков Н., което е оставило за свой наследници следните
лица: И. И. Н. – съпруга; К. Н. М. – дъщеря; М. Н. Н. – дъщеря; К. Н. Н. – дъщеря и Р. Н. Н.
– дъщеря.
Към исковата молба е приложено и прието по делото Уведомление с вх. № Н-
1887/14.10.2014 г., подадено от наследодателя на ответниците Н. Цеков Н., в което
уведомява директора на ТР „Л“, че отоплителните тела в имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л“,
бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 са демонтирани.
Приети са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т. София“ ЕАД на клиенти в гр. София, същите са публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г.
По делото е приет Протокол № 18/27.08.2002 г. за взети на същата дата решения на ОС
на ЕС с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, едно от които е да се сключи договор със
„Сименс и Елвеко“ – „МХ-Елвеко“ ООД. В протокола от ОС се съдържа подпис и на
собственика на ап. 16 - Н. Н.. Въз основа на това решение е сключен и Договор №
390-IV/26.09.2002 г. между етажната собственост и „МХ-Елвеко“ ООД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия-Елвеко“ ЕООД, конституирано по
делото в това му качество с Определение № 12377/15.03.2025 г., е представило по делото
бланка с индивидуален отчет, извършен на дата 22.05.2021 г., в който е записано, че за
апартамент № 16 с потребител И. Н. и аб. № 156528 радиаторите са свалени. Отчетени са и
два броя водомери, срещу които е записано, че са без пломба. Срещу тези данни е положен
подпис.
По делото е изслушано и прието заключението на СТЕ, в което вещото лице е посочило,
че имотът, съсобственост на ответниците е бил топлоснабден за процесния период
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. Отоплителните тела в него са били свалени. За периода, предмет
на делото дяловото разпределение е извършвано от „МХ-Елвеко“ ООД. Дружеството обаче
не приело, че има демонтаж на отоплителни тела, тъй като уведомлението не било
приподписано от трима свидетели. Топлинната енергия за имота била начислявана на база
на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1. По тази формула се приемали
показанията на инсталираните отоплителни тела. При липса на данни от такива се вземали
предвид данните от подобно отоплително тяло с уред в сградата, например аналогично
помещение на друг етаж. Водомерите не били пломбирани и поради това топлата вода се
изчислявала на база един човек с потребление 140 л./ден. Общата дължима сума за
процесния период, начислена по фактури е 1 949, 87 лв. Общо дължимата сума по данни на
фирмата за дялово разпределение е 1 672, 19 лв. Сумата за получаване е в размер на 277, 67
3
лв. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на
топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата
правна уредба на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването и Общите
условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият
топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 11.09.2018 г. и на
26.06.2021 г. и съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
посочило, че за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. имало данни за извършени плащания от
абоната в общ размер на 329, 16 лв. За същия период начислените прогнозни суми са в
размер на 1 949, 86 лв. Действително потребеното количество топлинна енергия е
остойностено на 1 672, 13 лв. Разликата между двете суми следвало да се върне на абоната и
тя била в размер на 277, 73 лв. Мораторната лихва върху тази сума за периода 15.02.2021 г. –
12.01.2024 г. е в размер на 246, 29 лв. Главницата за дялово разпределение за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. била в размер на 33, 90 лв., а мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г. била в размер на
6, 38 лв.
На 09.06.2020 г. между възложителя „Т. София“ ЕАД и „Мх Елвеко“ ООД – изпълнител,
е сключен Договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката. Договорът е със срок три години –
чл. 1, раздел II „Срок на договора“. Предметът му е извършването на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост.
С молба с вх. № 14520/16.01.2025 г. ищцовото дружество е потвърдило, че ответниците
Р. Н. и К. Н. са погасили изцяло търсените от тях суми.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение на твърдяната нередовност.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Неоснователно е възражението на ответницата И. И. Н., че исковете били недопустими, тъй
като били предявени срещу починало лице. Коретният прочит на петитума на искова молба с
вх. № 25236/26.01.2024 г. показва, че, съдържащите се в нея осъдителни претенции са
предявени срещу Р. Н. и наследниците на В. Н. – К. Н., И. Н. и М. Н.. В обстоятелствената
част на исковата молба е посочено, че дружеството не разполага с удостоверение за
наследници и не може да посочи коректно ответниците, но това не значи, че исковете са
предявени срещу починало лице. За отстраняване на тази процесуална нередовност на
исковата молба на ответника са дадени указания и му е издадено Съдебно удостоверение с
изх. № 19482/23.02.2024 г., което да му послужи за снабдяване от Столична община, район
„Л“ с удостоверение за наследници. Към Молба с вх. № 91545/19.03.2025 г. ищецът е
приложил коригиран, съобразно полученото съдебно удостоверение, петитум на исковата
молба. Само ако искът изначално е предявен срещу починало преди датата на завеждане
исковата молба лице, то производството по него би се явило недопустимо – т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/2019 г., ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на ответниците М. Н. Н. и К. Н. М. за нередовност на
исковата молба, тъй като в нея ищецът не е направил разграничение между сумите за
доставената топла вода и за топлинна енергия за радиаторите. Топлоснабдяването и
централизираното охлаждане е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и
потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и
небитови нужди и охладени течности, включително охладена вода – чл. 125, ал. 1 ЗЕ. От
това легално понятие се прави изводът, че топлоснабдяването е единен процес и като такъв
негово остойностяване не е задължително да бъде разделяно по отделни пера. Ето защо
такова разграничение не е необходимо да бъде правено в исковата молба.
По отношение на основателността на исковете.
За да бъдат уважени ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
4
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед направеното от К. Н. М., И. И. Н. и М. Н. Н. възражение за
настъпила погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е
да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия по делото Договор за продажба на ведомствено жилище
от 01.07.1996 г., сключен по реда на чл. 53 ЗДС се установява, че на посочената дата Н.
Цеков Н. и И. И. Н. са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот.
От приетото Удостоверение за наследници № РЛН-УГ51-462/13.03.2024 г. се
установява, че наследствената квота на И. И. Н. е 10/18, а на останалите наследници – по
2/18, което отговаря и на твърдението в исковата молба.
Предвид гореизложеното следва изводът, че страна по неформалното правоотношение
по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния
период са именно ответниците като съсобственици на процесния имот в сграда в режим на
етажна собственост при описаните от ищеца квоти в съсобствеността. Съдържанието на
това правоотношение се установява от публикуваните на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“ ОУ,
като съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, което доказва, че именно те са приложими за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021
г.
Неоснователно е възражението на ответницата И. Н., че липсва договор за извършване
на услугата дялово разпределение на доставяната до етажната собственост топлинна енергия
и дружеството, извършващо тази услуга, в случая „Далсия Елвеко“ ЕООД. Коректният
прочит на доказателствата по делото, конкретно на Договор № 390-IV/26.09.2002 г. между
ЕС и „МХ-Елвеко“ ООД /л. 22-23/ доказва наличието на такъв договор.
Неоснователно е възражението на ответницата И. Н., че съдът следва да вземе предвид
Решение № 8294/26.06.2020 г. на ВАС по адм. Дело № 14350/2019 г.Същото касае
методиката по Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Исковият период е
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. Приложим към него е Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването.
Неоснователно е възражението на ответницата И. Н., че договорът между „Т. София“
ЕАД и „МХ Елвеко“ ЕООД е изтекъл. То е сключен на 09.06.2020 г. и е със срок три години.
Срокът изтича през 2023 г., която година е последваща исковия период 01.07.2020 г. –
30.04.2021 г.
По делото не се доказа до имота да е доставяна топлинна енергия за отопление. Ищецът
представя към исковата молба, извършено на 14.10.2014 г. уведомление до него от Н. Н., че е
5
демонтирал всички отоплителни тела в жилището. Това се доказва и от вписването в
протокола от 22.05.2021 г. за извършен реален отчет, като е вписано, че всички отоплителни
уреди са демонтирани. Съдът приема, че в периода 14.10.2014 г. – 22.05.2021 г. в жилището
на ответниците не е имало отоплителни уреди. Единствената причина да им бъде
начислявана стойността на топлинната енергия за отопление е преценката на дружеството за
дялово разпределение, че уведомлението не е подписано от трима свидетели. Съдът не може
по този формален признак да осъди ответниците за парична сума, която те не дължат.
Същите обаче дължат стойността на топлинната енергия отдавана от сградната
инсталация, както и стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. От
приетата по делото СТЕ се установява, че за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. стойността
на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация е в размер на 123, 17 лв.
Стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за същия период е в
размер на 445, 35 лв. Общо дължимата сума от ответниците е в размер на 568, 52 лв.
Ответниците И. И. Н., М. Н. Н. и К. Н. М. са направили възражение за настъпила
погасителна давност.
При действието на общите условия от 11.07.2016 г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Исковата молба е предявена на 26.01.2024 г. Погасени по давност са вземанията за
периода 01.07.2020 г. – 25.01.2021 г. Таксата за сградна инсталация е начислявана за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2021 г. На основание чл. 162 ГПК съдът следва да извърши
изчислението й, като я раздели на седемте месеца, за които е начислявана или по 12, 37 лв.
на месец. Погасена по давност е сума в размер на 47, 11 лв. /3х12, 37 лв. и 25 дни х 0,40 лв./.
Дължимата сума топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е в размер на 76, 06 лв.
По отношение на доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена сума в размер на 445, 35 лв. за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. Дължимата
сума е в размер на 188, 76 лв.
Общо дължимата главница за непогасената по давност за периода 26.01.2021 г. –
30.04.2021 г. за доставена топлинна енергия е в размер на 235, 87 лв.
Претенцията за мораторна лихва е частично основателна. По отношение на процесните
вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1
ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ,
общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане считано от изтичането на периода, за който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ, уговореният в общите условия срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е
налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща
фактура. Докато трае забавата на кредитора, тя освобождава длъжника от последиците на
собствената му забава. Затова в този случай кредиторът не би могъл да иска плащане на
6
мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В
настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва – лихвата е претендирана
след изтичане на срока за плащане считано от датата на издаване на всяка от общите
фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за
цена на топлинна енергия.
Предвид уваженото частично възражение за погасителна давност, то дължимата сума за
мораторна лихва върху главницата е в общ размер на 56, 40 лв. за периода 15.03.2021 г. –
12.01.2024 г.
Относно цената на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. Съгласно чл.
139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. В настоящия случай ищецът „Т. София“ ЕАД не твърди и не доказва да е
извършвал самостоятелно дяловото разпределение в процесната сграда, а напротив –
твърди, че то е извършено от лице по чл. 139а ЗЕ, а именно третото лице – помагач „Далсия
Елвеко“ ООД /правоприемник на „МХ-Елвеко“ ООД/. Приетия по делото договор от
09.06.2020 г., сключен между „Т. София“ ЕАД и „МХ-Елвеко“ ООД е за възлагане. При него
възложителят заплаща възнаграждение на изпълнителя и поради това таксата за услугата
дялово разпределение се дължи на топлопреносното предприятие. Поради това се явява
неоснователно възражението на ответницата И. Н. в този смисъл.
Дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 26.01.2021 г. – 30.04.2021
г. е в размер на 6, 32 лв.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от 6, 38 лева за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до
12.01.2024 г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответниците Р. Н. и К. Н. са погасили изцяло задълженията си към ищеца, поради което
предявеният срещу тях иск следва да бъде отхвърлен поради настъпило в хода на делото
плащане.
Ответницата И. Н. следва да бъде осъдена да заплати главница в размер на 131, 04 лв.;
мораторна лихва върху нея в размер на 31, 33 лв. и главница за услугата дялово
разпределение в размер на 3, 51 лв. В останалата си част исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Ответницата М. Н. следва да бъде осъдена да заплати главница в размер на 26, 21 лв.;
мораторна лихва върху нея в размер на 6, 26 лв. и главница за услугата дялово
разпределение в размер на 0, 70 лв. В останалата си част исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Ответницата К. М. следва да бъде осъдена да заплати главница в размер на 26, 21 лв.;
мораторна лихва върху нея в размер на 6, 26 лв. и главница за услугата дялово
разпределение в размер на 0, 70 лв. В останалата си част исковете следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
7
Ищецът „Т. София“ ЕАД претендира заплащането на сума в размер на 700 лв. – съдебни
разноски, от които: 300 лв. – възнаграждение за изготвена СТЕ; 300 лв. – възнаграждение за
изготвена ССчЕ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В своя Молба с вх. №
14520/16.01.2025 г. ищцовото дружество е поискало присъждане на разноски от заплатилите
в хода на делото своите задължения ответници Р. Н. и К. Н.. По аргумент на чл. 78, ал. 2
ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищеца по делото съдебни
разноски. Съобразно уважената част от иска на ищеца се дължи от всички ответници на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 258, 69 лв.
Ответницата М. Н. Н. следва да заплати на „Т. София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и сума в размер на 400 лв., представляваща изплатено възнаграждение за особен
представител.
Ответницата К. Н. Н. следва да заплати на „Т. София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и сума в размер на 400 лв., представляваща изплатено възнаграждение за особен
представител.
Ответницата И. Н. претендира заплащане на разноски в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Още в исковата молба ищецът е направил
възражение за прекомерност п отношение на разноските на ответниците. Съдът счита
възражението за неоснователно предвид материалният интерес по делото, участието на
процесуалният представител на ответницата във всички съдебни заседания по делото и
вземането на подробни и аргументирани становища по тях. Съобразно уважената част от
иска „Т. София“ ЕАД следва да заплати на И. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 339, 02 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап.
16 да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми, представляващи 10/18 от наследствена квота, както следва: 131, 04 лв.,
представляваща главница за доставена в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна
енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх.
Б, ет. 6, ап. 16 /абон. № 188392/, заедно със законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 31, 33 лв. – мораторна лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. и 3, 51 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със
законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове за осъждане на И. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б,
ет. 6, ап. 16 да му заплати следните суми, представляващи 10/18 от наследствена квота, както
следва: за разликата над 131, 04 лв., представляваща главница за доставена в периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с
адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 до пълния предявен размер от 928, 96
лв., заедно със законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателната плащане; за разликата над 31,
33 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. до пълния
предявен размер от 136, 83 лв.; за разликата над 3, 51 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение до пълния предявен размер от 18, 83 лв., заедно със законна лихва
върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане и за сумата от 3, 54 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап.
8
16 да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми, представляващи 2/18 от наследствена квота, както следва: 26, 21 лв.,
представляваща главница за доставена в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна
енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх.
Б, ет. 6, ап. 16 /абон. № 188392/, заедно със законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 6, 26 лв. – мораторна лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. и 0, 70 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със
законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове за осъждане на М. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б,
ет. 6, ап. 16 да му заплати следните суми, представляващи 2/18 от наследствена квота, както
следва: за разликата над 26, 21 лв., представляваща главница за доставена в периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с
адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 до пълния предявен размер от 185, 79
лв., заедно със законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателната плащане; за разликата над 6,
26 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. до пълния
предявен размер от 27, 36 лв.; за разликата над 0, 70 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение до пълния предявен размер от 3, 76 лв., заедно със законна лихва
върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане и за сумата от 0, 71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Чирпан, ул. „Д-р П.Г.“ № 12, вх. А, ет.
2, ап. 5 да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми, представляващи 2/18 от наследствена квота, както следва: 26, 21 лв.,
представляваща главница за доставена в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна
енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх.
Б, ет. 6, ап. 16 /абон. № 188392/, заедно със законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 6, 26 лв. – мораторна лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. и 0, 70 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със
законна лихва върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове за осъждане на К. Н. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Чирпан, ул. „Д-р П.Г.“ № 12, вх.
А, ет. 2, ап. 5 да му заплати следните суми, представляващи 2/18 от наследствена квота,
както следва: за разликата над 26, 21 лв., представляваща главница за доставена в периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия до топлоснабден имот нейна съсобственост с
адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 до пълния предявен размер от 185, 79
лв., заедно със законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателната плащане; за разликата над 6,
26 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г. до пълния
предявен размер от 27, 36 лв.; за разликата над 0, 70 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение до пълния предявен размер от 3, 76 лв., заедно със законна лихва
върху тази сума от 26.01.2024 г. до окончателното плащане и за сумата от 0, 71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 12.01.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б срещу К. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 искове за заплащането на следните суми, представляващи
2/18 от наследствена квота както следва: 185, 79 лв. – главница за доставена в периода
01.07.2020 г. – 30. 04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия до имот с адрес: гр. София,
9
ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 , ведно със законна лихва от 26.01.2024 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36 лв. – мораторна лихва за забава
за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница за услугата дялово разпределение
за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., заедно със законна лихва от 26.01.2024 г. до
окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.02.2021 г. –
12.01.2024 г. поради извършено плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б срещу Р. Н.нова Н., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 искове за заплащането на следните суми,
представляващи 2/18 от наследствена квота както следва: 185, 79 лв. – главница за доставена
в периода 01.07.2020 г. – 30. 04.2021 г., но незаплатена топлинна енергия до имот с адрес: гр.
София, ж.к. „Л“, бл. 431, вх. Б, ет. 6, ап. 16 , ведно със законна лихва от 26.01.2024 г. /датата
на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 36 лв. – мораторна лихва за
забава за периода 15.09.2021 г. – 12.01.2024 г.; 3, 76 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода 12.2020 г. – 04.2022 г., заедно със законна лихва от 26.01.2024 г. до
окончателното изплащане и 0, 71 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.02.2021 г. –
12.01.2024 г. поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, М. Н. Н., ЕГН **********, К. Н. М., ЕГН
**********, К. Н. Н., ЕГН ********** и Р. Н.нова Н., ЕГН ********** да заплатят на „Т.
София“ ЕАД, ЕИК ****** сума в размер на 258, 69 лв., представляваща сторените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН ********** да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 400 лв., представляваща внесен и изплатен
депозит за назначения й по делото особен представител.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 400 лв, представляваща внесен и изплатен
депозит за назначения й по делото особен представител.
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б да заплати на И. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 431,
вх. Б, ет. 6, ап. 16 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 339, 02 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на „Далсия Елвеко“ ООД в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10