Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч,26.01.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешкият
окръжен съд гражданска
колегия в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА гр.Д N 697 по
описа
за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази :
Производството с
правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
По делото е постъпила частна жалба вх. №
260395/28.09.2020 г. от „А.Н.Н.2" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София ***, представлявано от Управителя А.Н.Н., наричано
по-долу „Дружеството", чрез пълномощника М.З., адвокат от Бургаската
адвокатска колегия, упражняващ дейност в Т.и Д.Адвокатско дружество, против
решение № 260005/28.08.2020 г. по гр.д. 212/2020 г. по описа на РС-Троян. Молят
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд да
върне делото на РС-Троян за разглеждане и произнасяне по същество по предявения
иск с основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в размер
на 2 146,93 лева, като им бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, които към момента са в размер на 375 лева, от които 15 лева заплатена
държавна такса и 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор вх. № 261106/02.11.2020 г. от „ВИА МЕБЕЛ" ООД с ЕИК ***и
със седалище и адрес на управление: село О.ул. ***с управител Г.Х.Н. с ЕГН **********,
чрез адвокат Х.Р. от САК, в който възразяват срещу претенциите, изложени е
жалбата на ищеца, тъй като намирам същите, за неоснователни и противоречащи на
закона. Считат решението на РС-Троян е правилно, както и заключението, че
приключилото с решение №260005/2020 г., производство се явява продължение на
започнатото заповедно по чл. 410 ГПК. Молят съда да остави без уважение
въззивната жалба предявена от „А.Н.Н.2" ООД като неоснователна, като им
бъдат присъдени направените разноски за настоящето съдебно производство.
За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не участва
представител.
„Виа мебел“ЕООД-О.,редовно призовано, не изпраща представител.
От представените по гр. д. №212/2020
год. на ТРС доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Троянски районен съд е
постановил съдебно решение № 260005/28.08.2020 г. по гр.д.№212/20 г. на
ТРС, с което е признал за установено по реда на чл. 422 от ГПК
съществуване на вземане на „А.Н.Н.2“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. ***,
представлявано от управителя А.Н.Н. а именно, че „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. О., област Ловеч, ул. ***,
представлявано от управителите Г.Х.Н. и Р.С.Н.дължи сумата 15 433.58 – петнадесет хиляди четиристотин тридесет и три
лева и петдесет и осем стотинки, представляваща неплатени задължения за
закупени и получени бои, лакове, разредители, втвърдители, грундове и други
строителни продукти, за които са
издадени Фактура № ********** / 12.10.2017 г., Фактура № **********/16.05.2018
г., Фактура № ********** / 21.05.2018 г., Фактура № **********/30.05.2018 г.,
Фактура № ********** / 11.06.2018 г., Фактура № **********/21.06.2018 г.,
Фактура № ********** / 26.06.2018 г., Фактура № **********/26.06.2018 г.,
Фактура № ********** / 02.07.2018 г., Фактура № **********/10.07.2018 г., Фактура
№ ********** / 17.07.2018 г., Фактура № **********/23.07.2018 г., Фактура №
********** / 27.07.2018 г., Фактура № **********/03.08.2018 г., Фактура №
********** / 06.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането. С цитираното съдебно решение е
прекратено производството по отношение
на иска по чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за забава в размер на 2 146,93 лева, като недопустимо . Осъден е ответникът да
заплати на ищеца сумата 908,67 – деветстотин и осем лева и 67 стотинки
съдебно-деловодни разноски по заповедното производство и сумата 1 922,55 съдебно-деловодни разноски по настоящето исково
производство.
Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение 260005/28.08.2020 г. по гр.д.№212/20 г. на ТРС се атакува само относно
произнасянето относно предявения осъдителен иск. Съдът счита,че съдебният акт,
в тази част има характер на определение. Спазен е срокът на обжалване, частната
жалба е допустима,а, обсъдена по същество е и основателна.
В хода на заповедно производство
Троянски районен съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК №7398/19.12.2019
г. за издаване на заповед в полза на „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София, представител
А.Н. срещу „Виа мебел” ЕООД – с. О.,
общ. Троян, представител Г.Н. и Ралица за сумата 15 433,58 лева, представляваща
незаплатена цена на закупени стоки ,ведно със законна лихва от 17.12.2019 г. до окончателно изплащане
на сумата въз основа на Фактура № ********** /12.10.2017 г.;
Фактура № **********/16.05.2018 г.; Фактура №
**********/21.05.2018 г.; Фактура № ********** / 30.05.2018 г.; Фактура № ********** /11.06.2018 г.; Фактура № ********** / 21.06.2018
г.; Фактура № ********** /26.06.2018 г.; Фактура №
********** / 26.06.2018 г.; Фактура №
********** / 02.07.2018 г.; Фактура № ********** /10.07.2018 г.; Фактура № ********** /17.07.2018 г.; Фактура № **********/23.07.2018
г.; Фактура № ********** / 27.07.2018 г.; Фактура №
**********/03.08.2018 г.; Фактура № ********** / 06.08.2018 г.. Искането е
уважено по заповед за изпълнение на
парично задължение № 515 от 23.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1227 от 2019 г. на ТРС
за конкретизираните суми. На основание действие на чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение №57/06.01.2020
г. и с разпореждане №27/09.01.2020 г. съдът е указал предявяване на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от съобщението. Съобщението до кредитора-заявител
е връчено на 12.02.20 г., а исковата молба е подадена на 11.03.20 г.в ТРС,като
настоящата инстанция счита, че спазен преклузивния месечен срок.
С исковата молба №1298/05.03.2020 г. „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София, представител А.Н. е
предявило срещу „Виа мебел” ЕООД – с. О., общ. Троян, представител Г.Н. и Р.Н.иск
с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 15 433,58 лева, представляваща
незаплатена цена на закупени стоки и осъдителен иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД за сумата 2 146,93 лева – лихва за забава от деня на падежа на всяка
една от фактурите до 16.12.2019 година.
Ловешки окръжен съд намира, че съдът е бил
сезиран с иска с правно основание чл. 422 от ГПК –установителен и осъдителен
иск с правно основание с чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на сумата 2 146,93 лева – лихва за забава от деня на падежа на
всяка една от фактурите до 16.12.2019 година по исковата молба от 05.03.2020 г. Акцесорната
претенция липсва в заявлението №7398/19.12.2019 г. за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК в полза на „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София, тъй като
в него е претендирана само лихва от предявяване на искането до окончателно
изплащане. Искът за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законна лихва от деня на падежа по всяка една от фактурите с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е самостоятелен облигационен, акцесорен иск . Такава
сума не е заявявана в заповедното
производство нито по основание, нито по размер, но е предявен осъдителен иск по
чл. 86 от ЗЗД и искът е допустим.
В
хипотезата на чл. 210 от ГПК по т.11б от Тълкувателно решение №4/2013 година от
18.06.2014 година на ОСГТК е обсъдена възможност
за обективно съединяване на искове, като предявените обективно съединени искове
с исковата молба следва да бъдат осъдителни. От петитума на иска по чл. 86 от ЗЗД в исковата молба №1298/05.03.2020 г. жалбоподателят ясно е формулирал
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата 2 146,93 лева – лихва
за забава от деня на падежа на всяка една от фактурите до 16.12.2019
година по исковата молба от 05.03.2020
г. В доклада на районният съд липсва разграничение между двата вида искове
–осъдителен и установителен, а съдът е приел, че е сезиран само с установителен
иск по чл. 422 от ГПК за двете суми-главница и лихви-определение №177/14.04.2020
г. по гр.д. №212/20 г. на ТРС.В съдебно заседание на 15.06.2020 г. жалбоподателят
е направил възражение по отношение на доклада за квалификацията на исковете и е
конкретизирал, че е предявен акцесорен осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД. Троянски районен съд не е приел доклада за
окончателен с определение, нито е направил изменение в проекто –доклада от
14.04.2020 г. Със съдебното решение от 28.08.20 г.на ТРС е прекратено производството по отношение на иска по чл. 86
от ЗЗД – за законова лихва за забава в размер на 2 146,93 лева, като недопустимо,
като в мотивите съдът е счел, че се касае до установителен иск по чл. 422 от ГПК, който обаче не е бил заявен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Поради неточната квалификация на иска като
установителен, районният съд е направил неверни правни изводи за недопустимост
на исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД, поради което атакуваното съдебно
решение,в атакуваната част следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а
делото върнато за произнасяне по осъдителния иск по чл. 86 от ЗЗД.
При тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че съдебно
решение № 260005/28.08.2020 г. по гр.д.№212/20 г. на ТРС, в атакуваната част, е
неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне от
друг състав на същия съд по предявения
осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД.
При такъв изход от
процеса въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата 375 лева-от които
15 лева държавна такса и 360 лева-адв.възнаграждение.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съдебно
решение № № 260005/28.08.2020 г. по гр.д.№212/20 г. на Троянски районен съд,в частта в която е
прекратено производството
по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за забава в размер на 2 146,93 лева, като недопустимо и връща делото в тази част
на друг състав на същия състав, за произнасяне по същество.
ОСЪЖДА „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. О., област Ловеч, ул. *** да
заплати на „А.Н.Н.2“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. *** съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 375 /триста седемдесет и
пет лева/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.