№ 589/12.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ |
|
При секретар |
Янка Вутева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 652 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни
жалба на К.Д.И. /изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пазарджик/ и на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието, чрез юрк. Ч. против
решение № 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1259/2019 г. по описа
на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от К. Добев И. жалба се
обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до
претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за
неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска
отмяната му в оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора,
с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер.
С жалбата на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" се
оспорва решението в частта, в която е уважен иска на К.Д.И. срещу
ГД“ИН“. Иска се постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен иска
на касатора И. в пълен размер. Излагат се конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението в оспорената му част.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд
- Пазарджик се е развило по исковата молба на
К.Д.И. против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал
наказание в Затвора - Пазарджик, за сума в размер на 50 000 лв. Претърпените неимуществени вреди е основавал на бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, поради непреместване
на друг лишен от свобода от килията в която е настанен за периода от
02.09.2019г. до 30.10.2019г.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 200 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания
размер от 50 000 лв. като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Затвора – Пазарджик за дата от 02.09.2019г. до 30.10.2019г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, произтичащо от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик
да премести лешен от свобода в друга килия. Съдът е установил, че в исковия
период, лишеният от свобода Я. се е
държал агресивно спрямо ищеца, чупил му е многократно вещи, вербално го е
нападал, отправил му е закана за убийство. Съдът е приел, че ищецът е пускал
няколко молби за преместване на Я. в друга килия, както и жалби, че последния му чупи вещите, но същите са
останали без последствие. Приел е, че налаганите на Я. от затвоорническата
администрация наказания са неефективни, а с оглед здравословното
състояние на ищеца, както и с оглед действията на л.с.Я., че същият – Костадинов, е поставен в
ситуация, от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, която внася
несигурност и чувство за страх у ищеца.
Установена е причинно следствена връзка между бездействието на администрацията на
затвора Пазарджик – непреместването на л.с.Я. и чувството на несигурност, страх
и малоценност у ищеца. Ако началникът на затвора Пазарджик беше преместил л.с. Я. в друга килия, то ищецът е нямало да се страхува за живота си, както и
да изпитва тези негативни емоции и чувства. В конкретния случай,
предвид характера на деянието бездействие от страна на служителите на ответника – ГД“ИН“ и на
увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с
оглед престоя на ищеца в пазарджишкия
затвор в една
килия с л.св. Я. съдът е счел, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 200 лв. За тази сума е уважил и предявения иск.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – бездействие от страна на Началника на
Затвора Пазарджик, който като не е преместил през обследвания период друг лишен от свобода е допуснал последния да
се държи с ищеца агресивно, да отправя към
него закани за убийство /което е
и престъпление от общ хаактер/ да му чупи вещите. След като наложените спрямо Я.
дисциплинарни наказания не са оказали нужния ефект, то те са били неефективни и
се равняват на бездействие на затворническата администрация да гарантира
физическото и психическо здраве на ищеца, който е поставен в ситуация на
несигуност чувство за страх и малоценност. Бездействието в
слуая в случая е в причинно- следствена връзка
с породеното чувство на
несигурност, малоценност и страх у
ищеца, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите на касационната
жалба на ГД „ИН“ за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на бездействието на затворническата администрация за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установеното
от доказателствената съвкупност бездействие на затворническата администрация е
довело до негативни чувства и емоции, изразяващи се в чувство на несигурност, малоценност и страх у ищеца. Именно тези негативни
чувства и емоции представляват в конкретния случай причинените на ищеца
неимуществени вреди, които съдът и в настоящия си състав приема за доказани.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото бездействие
не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Правилно е отчетен сравнително краткия период на
бездействието на ответника, както и обстоятелството, че спрямо Я. все пак са
предприемани дисциплинарни мерки, макар и тези меки да са се оказали
неефективни. От друга страна, съдът е взел в предвид и, че спрямо ищеца е
оказана не само вербална, но и физическа агресия, което е увеличила интензитета
на страданията у последния. С оглед на
изложеното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение в
размер на 200 лв. се явява справедливо определено за овъзмездяване на
причинените вреди.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
От страна на никоя от станите не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което настоящата касационна
инстанция не следва да се произнася в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204/08.04.2020
г., постановено по адм. дело № 1259/2019 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/