Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 11.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екетерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16756
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 243167 от 14.10.2019 г.
по гр.дело № 7479/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав съдът е признал за установено
в отношенията между страните, че ответникът Г.И.А., ЕГН: **********,
с адрес *** дължи на
ищеца „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, офис 4, сумата от
2 018,74 лева неплатена главница по Договор за потребителски кредит, сключен на
03.10.2016г. с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който
са били прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 20.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2018г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 105,93 лева за периода 07.05.2017г. до
07.03.2018г., обезщетение за забава в размер на 112,89 лева за периода от
07.05.2017г. до 27.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27149/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 125 състав.
С
решението ответникът Г.И.А. е осъден да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******,
сторените по делата разноски, а именно сумата от 94,75 лева за
заповедното производство и сумата от 625,99 лева - разноски в
исковото производство.
Недоволен от решението, с което
установителният иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал.
1 вр. чл. 99 ЗЗД е уважен е останал ответникът Г.И.А., ЕГН: **********, който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез особения си представител адв. И.Ч. го
обжалва при твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвените правила и
необоснованост. Искането му към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да реши спора по същество, като отхвърли предявения срещу ответника
иск.
Въззиваемата
страна – „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, оспорва
въззивната жалба, като неоснователна по съображения изложени, в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор от 12.12.2019 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо.
Същото е неправилно, поради
нарушение на императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД по следните
съображения:
Предявения пред първоинстанционният
съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
27149/2018г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Правото на кредитор на спорното
вземане „А.з.с.н.в.“
ЕАД извлича от представения
по делото Договор за потребителски кредит, сключен на 03.10.2016г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и Г.И.А.,
вземанията по който са били прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 20.11.2017г.
С договора за кредит се предоставя определена парична сума, при задължението на
длъжника да я върне на определен в договора падеж. В настоящия случай „У.К.Ф.“
ЕАД е предоставил на Г.И.А. сумата от 3 000 лева, при задължението на последния да я върне на месечни вноски с
краен падеж. При уговорката в договора заемната сума следва да бъде погасена на
18 равни месечни вноски, всяко от които в размер на 194,00 лева, като за
плащане на първата вноска е уговорена датата 07.10.2016 г. Възнаградителната
лихва е определена в размер на 288,05 лева за периода до 07.03.2018 г. /когато е падежът
на последната вноска/. В главницата е включена и сумата от 60 лева –
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“. Задължението на
ответника по процесния договор за кредит, е да внася анюитетни вноски за
погасяване на вземането по договора за кредит, поради което погасителната
давност започва да тече от дата на падеж на последната вноска по договора, т.е.
в конкретния случай задължението за
главница е станало изискуемо при настъпил падеж за плащане на 07.03.2018 г.
Процесният договор за кредит не е договор за банков кредит по смисъла на чл.
430 ТЗ, а носи характеристиките на потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
С договор за цесия от 20.11.2017 г. „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** е прехвърлило вземането си към Г.И.А. по Договор за
потребителски кредит, сключен на 03.10.2016 г. на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, офис 4.
По делото пред Софийски районен съд е
представено пълномощно, с което цедента
„У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ****** упълномощава цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****** да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „У.К.Ф.“
ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството му е прехвърлило с
Договор за цесия от 20.11.2017 г.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД е изпратило до длъжника Г.И.А. Уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания, с което го уведомява, че на основание Рамков договор за прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г.; Индивидуален договор за продажба на прехвърляне на
вземания от 20.11.2017г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, като „У.К.Ф.“
ЕАД е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД изцяло вземанията си към него. Видно от приложената разписка от „Български
пощи“ ЕАД уведомлението не е достигнало до адресата си – отбелязано е , че
пратката не е потърсена от получателя.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от
момента на съобщаване на последния от предишния кредитор - изискване на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с
нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента (стария
кредитор) да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Настоящият въззивен
състав приема, че в разглеждания казус цесията не проявила своето действие, доколкото длъжника/ответникът
не е получил Уведомлението от стария кредитор за извършената цесия.
В установената съдебна практика е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно
уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са
представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това
съобщаване от негово име. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В случая обече длъжникът Г.И.А. не е
получила препис от исковата молба и
приложенията към нея, вкл. Уведомлението от стария кредитор за извършената
цесия, видно от върнатите в цялост писма от „Български пощи“ ЕАД. ИМ и приложенията са връчени на длъжника по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление и на същия на основание
чл.47, ал.5 от ГПК е назначен особен представител. Предвид изложеното
съдът приема, че ответникът Г.И.А., не надлежно уведомен за извършената
цесия. В тежест на ищеца е да докаже
съобщаване на станалото прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем
на длъжника. Доказателства за това не са представени от страна на ищеца в
производството, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установява активната материално правна легитимация на ищцовото
дружество безпредметно се явява обсъждането на другите спорня въпрос относно
дължимостта на исковите суми – главница, възнаградителна и мораторна лихви.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени решението и отхвърли
предявените при квалификацията на чл.422 от ГПК установителни искове.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 243167
от 14.10.2019г. по гр. дело № 7479/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав, с
което съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът
Г.И.А., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******,
с адрес ***, офис 4, сумата от 2 018,74 лева неплатена главница по Договор за
потребителски кредит, сключен на 03.10.2016г. с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по
който са били прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 20.11.2017г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2018г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 105,93 лева за периода 07.05.2017г. до
07.03.2018г., обезщетение за забава в размер на 112,89 лева за периода от
07.05.2017г. до 27.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27149/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 125 състав и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, офис 4 срещу Г.И.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** установителен иск при квалификацията на чл.415
вр.чл.422 от ГПК вр.240 от ЗЗД сумата от 2 018,74 лева неплатена главница по
договор за потребителски кредит, сключен на 03.10.2016г. с „У.К.Ф.“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 20.11.2017г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2018г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 105,93 лева за периода 07.05.2017г. до
07.03.2018г., обезщетение за забава в размер на 112,89 лева за периода от
07.05.2017г. до 27.04.2018г.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.