№ 3489
гр. Варна, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501316 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК
Във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх.
№91050/13.11.2024г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И.
– ВАК, срещу Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК
с Решение №880/13.03.2025г., постановено по г.д. №14298 по описа за 2023г.
на ВРС, ГО, 49 състав, с което е уважен, предявеният от С. Н. А., ЕГН
**********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г., ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН
**********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. Г. Й.,
ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** срещу Р. К. Д., ЕГН **********
положителен установителен иск за собственост, с правно основание
чл.124 ГПК и е прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН
**********, че ищците са собственици на 18/24 идеални части от ПИ с пл.
№698, площ 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност
„Планова“, при граници по скица: ПИ с пл.№1463, ПИ с пл.№1875, ПИ с пл.
№699, ПИ с пл.№1879, ПИ с пл.№911, ПИ с пл.№918 и път, по силата на
настъпило наследствено правоприемство от наследодателя Атанас Митев
Станев, б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г., както и на продажба на
наследство, обективирана в Договор за продажба на наследство рег.№1356 от
19.06.2009г. и Нотариален акт от 30.06.2009г. №90, том I, рег. №1469, дело 79,
както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен КНА №31, том II, per.
№1332, дело №199/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров, per. №205 НК,
район на действие района на Варненския районен съд, с вх.рег.
№14505/23.05.2023 г., акт №164, том ХХХVII, дело №8509/2023 г. по описа на
СлВп - Варна в частта му, с която Р. К. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна,
ул. „*** е признат за собственик по давност на ПИ с пл. №698 с площ от 863
1
кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „Планова“, ведно с
всички подобрения и приращения в него, при граници по скица: ПИ с пл.
№1463, ПИ с пл. №1875, ПИ с пл. №699, ПИ с пл. №1879, ПИ с пл. №911, ПИ
с пл. №918 и път, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Д. е
осъден да заплати на насрещната страна, сумата в размер на 3585,14 лева,
представляваща, направените в хода на производството разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е постановил решение при
свръх петитум, доколкото е предявено искане за отмяна на КНА, с който се
легитимира ответникът, но само в частта, засягаща спорните 18/24 идеални
части от процесния имот, а не изцяло. Твърди се, че решението е недопустимо
и поради това, че в диспозитива му не е посочено придобивното основание, на
което е прието за установено правото на собственост на всеки от ищците,
както и че не са индивидуализирани стойностите на идеалните части,
притежавани от всеки от тях. Допълва се, че тази индивидуализация липса и в
петитума на исковата молба, което се третира като нередовност и се моли
същата да бъде оставена без движение.
Конкретизира се, че изготвеният по делото доклад е непълен, тъй като
доказателствената тежест е разпределена общо, без да се съобразят
твърденията на всяка от страните. Насочва се вниманието към
обстоятелството, че в тежест на ищците не е било разпределено да докажат, че
техният наследодател е бил собственик на имота, както и че следва да оборят
констатациите в представения от ответника КНА. На следващо място се сочи,
че първоинстанционният съд, погрешно и обратно на изложеното в
експертното заключение, е приел, че е налице идентичност между
претендирания от ищците имот и имота, за който се легитимира като
собственик ответникът, с представения по делото КНА. Изтъква се, че
въпреки категоричните констатации на вещото лице за липсата на идентитет
между двата имота, ако съдът не е бил убеден в неговата невярност, то е
следвало да предприеме нужната активност и служебно да назначи
допълнителна експертиза. Въвежда се възражение за нищожност на
извършена съдебна делба по г.д. №4090/1979г.
На следващо място се посочва, че съдът не е обсъдил целия събран по
делото доказателствен материал и се оспорват изводите, че ищците С. А. и Г.
И., притежават съответно 3/24 и 1/24 идеални части. Твърди се, че не са
изложени мотиви и за доказаността на притежаваните от всеки от ищците
идеални части, а формално и общо е възприето, че те притежават общо 18/24
идеални части. Посочва се още, че дори и да се приеме, че е налице
идентичност между двата имота, то съдът е бил длъжен да обсъди подробно
въведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност. Сочат се и въпроси, по които не е взето отношение в съдебното
решение, въпреки своевременното им релевиране от страните. В обобщение
се иска първонстанционното решение да бъде обезсилено, алтернативно да
бъде отменено като неправило. Претендират се разноски и се въвежда
възражение за прекомерност спрямо адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищците, подаден чрез
адвокат Р. М., в който излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно и като такова следва
2
да бъде потвърдено в неговата цялост. Оспорва се изводът на процесуалния
представител на ответника, че в тежест на ищците е било да оборят
констатациите в представения от ответника КНА, доколкото и те се
легитимират като собственици с нотариален акт на техния наследодател.
Посочва се, че ответникът не е съумял да докаже твърденията си, че е
придобил имота, въз основа на давностно владение в посочения от него
период. Приема се за правилно крайното решение на съда, че е налице
идентичност между имота, претендиран от ищците и този, за който
ответникът сочи, че е придобил по давност. Намират възражението за
нищожност на осъщественото през 1979г. делбено производство за
преклудирано. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№3902/15.01.2025г.
срещу Определение №14535/23.12.2024г., постановено по г.д. №14298 по
описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е оставена без уважение
молбата, подадена от ответника Д., за изменение на решението в частта за
разноските. Моли се определението да бъде отменено и присъдените на
ищците разноски в размер на 3000,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, да бъдат намалени до сумата в размер на 750,00 лева.
Постъпил е и отговор от насрещната страна, в който се моли оспореното
определение да бъде потвърдено.
С Определение №1090/26.02.2025г., постановено по в.г.д. №274 по описа
за 2025г. на ВОС, ГО, V състав, образуваното по подадената от ответника
въззивна жалба е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд
за поправка по реда на чл.247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Решение №3529/10.10.2024г. по г.д. №14298 по описа за
2023г. на ВРС, ГО, 49 състав. С Решение №880/13.03.2025г.
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на посоченото решение.
С жалба с вх.№29990/01.04.2025г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********,
чрез адвокат Т. И. – ВАК, е обжалвано и Решение №880/13.03.2025г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК, по г.д.№14298 по описа за 2023г., в която
се посочва, че исковата молба е нередовна, поради неясен петитум. Именно
тази нередовност се посочва като причина за произнасяне на съда по
непредявен иск. Добавянето на правно основание в диспозитива на
решението, постановено по предявения иск по чл.124 ГПК, се третира не като
поправка на очевидна фактическа грешка, а като порок, който следва да бъде
отстранен, чрез провеждането на инстанционен контрол и обезсилване на
постановения съдебен акт. Алтернативно се посочва, че първата инстанция
неправилно е приела, че ищците са установили правото си на собственост, въз
основа на наследствено правоприемство и покупка на наследство.
Постъпил е отговор от насрещната страна, в който се сочи, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, препис от
решението е връчено на процесуалния представител на ответника на
3
29.10.2024г., въззивната жалба е подадена на 12.11.2024г., чрез надлежно
оправомощен процесуален представител (пълномощно лист 118), срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и
отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Конкретни искания за допускане на доказателства по чл.266 ГПК не са
направени.
Относно наведените във въззивната жалба твърдения за нередовност на
исковата молба следва да бъде посочено следното. В исковата молба с
достатъчна точност са посочени обстоятелствата, въз основата на които
ищците обосновават своите твърдения. Конкретизирана е идеалната част,
която притежава всеки от тях, както и се твърди, че част от ищците са
собственици на идеални части от процесния недвижим имот на основание
наследствено правоприемство, а друга част на основание договор за продажба
на наследство. Изрично е упоменато, че се претендира отмяна на КНА само за
спорните идеални части, както и причината, поради която не се насочва
исковата претенция и към трето за производството лице, за което се твърди, че
също притежава идеални части от спорния имот. Поради което е съдът намира,
че производството е образувано по допустима и редовна искова молба.
С подадения от ответника отговор на исковата молба изрично е
изведено, че не се оспорва обстоятелството, че е извършена съдебна делба,
приключила със спогодба по г.д.№4090/1979г. Едва с въззивната жалба се
излагат твърдения за нищожност на същата, като не са конкретизирани
причините, поради които страната е била възпрепятствана да въведе своето
възражение своевременно. Поради което и съдът намира, че възражението за
нищожност, направено от ответника, е преклудирано.
На следващо място, отправеното от страна на въззивника възражение в
насока, че първоинстанционният съд не е изготвил пълен доклад по делото,
следва да бъде посочено, че в определението по чл.140 ГПК са изведени
основаните твърдения на всяка от страните и макар и лаконично е
разпределена доказателствената тежест както относимата такава за ищците,
така и за ответника. От друга страна не е налице правен интерес за ответника
да релевира възражения за допуснати процесуални нарушения, рефлектиращи
върху правната сфера на насрещната страна.
Останалите въпроси, които се повдигат във въззивната жалба касаят
спора по същество, поради което и съдът не би могъл да вземе становище на
този етап от производството, доколкото са насочени към правилността на
доказателствените и правни изводи на първоинстанционния съд, както и
тяхната пълнота.
Към настоящото производство са присъединени за разглеждане и
постъпилите - частна жалба с вх.№17154/16.06.2025г., подадена от Р. К. Д.,
ЕГН **********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, срещу Решение №880/13.03.2025г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК по г.д.№14298 по описа за 2023г. на ВРС,
ГО, 49 състав, както и частна жалба с вх.№3902/15.01.2025г., подадена от Р.
К. Д., чрез адвокат Т. И., срещу Определение №14535/23.12.2024г.,
постановено по г.д.№14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което
на основание по чл.248 ГПК е оставена без уважение молба с вх.
№91048/13.11.2024г. на ответника Д..
4
Жалбите са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално
допустими.
С оглед горното производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.09.2025г. от 13:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните по делото, включително и по телефона.
ПРИЕМА за разглеждане частна жалба с вх.№29990/01.04.2025.,
подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, срещу
Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на чл.247 ГПК по г.д.
№14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав.
ПРИЕМА за разглеждане частна жалба с вх.№3902/15.01.2025г.,
подадена от Р. К. Д., чрез адвокат Т. И., срещу Определение
№14535/23.12.2024г., постановено по реда на чл.248 ГПК по г.д.№14298 по
описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6