Решение по дело №3085/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 314
Дата: 1 април 2025 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20241720103085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Перник, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720103085 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. П. С.,
ЕГН: ********** и Ж. П. Н., ЕГН: ********** и двамата от гр. С., бул. „Ц. М.“ № * ет. *, ап.
*, с която е предявен негаторен иск с правна квалификация чл.109 ЗС срещу Р. Г. Д., ЕГН:
********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Й. Б.“ № **.
Предявен е негаторен иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №197 том I per. №1503 дело №183
от 2023 г, вписан в CB-Перник с вх. per. №2964, дв. вх. per. №2922 на нотариус Н. З., който
бил придобит при равни квоти в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно
удостоверение за сключен граждански брак серия №222262, въз основа на акт за сключен
граждански брак №***/18.07.2000 г., съставен в гр. Перник. Притежаваният от тях
недвижим имот представлявал УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в село Б.,
общ. П., обл. Перник с площ по скица от 699 кв.м., за които е отреден парцел XV-*** в кв.
34, съгласно плана за регулация на село Б., при граница на УПИ: от изтокУПИ XI-***; от
запад-УПИ XVI-***; от север- УПИ I-*** и УПИ II-***, от юг- улица, които граница са
съгласно скица с изх. №23/ТР-3198 от 09.06.2023 г.
Ответникът бил собственик на съседния поземлен имот, нанесен като имот XVI-***
по плана на село Б., който граничил с притежавания от тях имот в западната му граница.
Ответникът бил прокарал граница между собствения им и неговия поземлен имот,
посредством телена ограда (мрежа), и прилежащи към нея колове от метал, забити в земята,
с която неправомерно навлизал в собствения им имот, като навлизал в същия от западния му
край с площ от около 0,40 см в горния му край и в 1,20 м в другия. Провели били
многократни разговори с ответника, като им бил давал неясни и уклончиви отговори, като в
крайна сметка отказал да премести доброволно оградата си, така че да не навлиза в
собствения им имот. За гореизложените обстоятелства решили да възложат правоспособно
техническо лице да изготви протокол за трасиране или означаване и координиране на
1
граница на урегулиран поземлен имот /УПИ/ XV-*** в кв. 34 по регулационния план на село
Б. (собствения им имот), като такъв бил изготвен от инж. З. М. И.а на дата 01.09.2023 г.,
който прилага като писмено доказателство към приложенията на исковата молба, от който
било видно навлизането в собствения им парцел.
На следващо място, в поземлен имот XVI-*** по плана на село Б., собственост на
ответника, се намирала незаконна външна тоалетна със септична яма, която се помещавала
върху бетонна основа (или друг строителен материал), която външна тоалетна към момента и
по направено замерване от тях, се намирала на отстояние от около 2,40 м, като при
евентуалното преместване на оградата на ответника, съгласно претенциите им по
настоящото дело, същата би била още по-близо до имота им. Тук бил момента да се посочи,
че незаконната външна тоалетна освен, че не е била на необходимото отстояние, към
момента строили къща, съгласно разрешение за строеж №157/24.04.2024 г., по силата на
което имали разрешение да построят жилищна сграда със ЗП 175,91 кв.м., РЗП с открита
тераса 316,22 кв.м. и навес за паркиране със ЗП 56, 57 кв.м., което щяло да създава
допълнителни пречки за в бъдеще при използване на имота им. Собственият им и съседния
имот на ответника, се намирали в урбанизирана територия, съгласно плана на селото.
Септичната яма под външната тоалетна на ответника, следвало да се изгради, съобразно
техническите и санитарно- хигиенните изисквания, определени в Закона за устройство на
територията, на разстояние не по-малко от 3 м от границата на двата им съседни имота ,
което в случая не било налице. Ето защо намират, че неспазването на нормативно
определеното отстояние се отразява и въздейства негативно върху имота им и това създава
пречки да го използват нормално.
При иск по чл. 109 от ЗС се твърдят пречки за упражняване на правото на
собственост, което не може да бъде смущавано от неоснователно въздействие. Ако такова
въздействие е налице, то тогава искът ще е основателен. Неоснователно по смисъла на чл.
109 от ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост и не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право.
Нарушаването на спокойното упражняване на правото на собственост обуславя неоправдани
пречки за използване на собствения им имот, и следователно, когато отстоянието за
поставянето на външната тоалетна не било спазено, собственикът разполагал с правно
признатата възможност посредством иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така
създаденото противоправно състояние, създаващо пречки на спокойното упражняване на
правата му. Предмет на негаторния иск било несъществуването на правото на ответника да
въздейства върху вещта (недвижимия им имот)- в конкретиката на случая да навлиза в
имота им с ограда от мрежа и колове, както и да притежава външна тоалетна, която не
отговаря на каквито и да било изисквания на закона. Искът по чл. 109 ЗС бил правен способ
за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на
носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.
е. на използването на вещта според предназначението й. Правен интерес от исковата защита
по чл. 109 ЗС съществувал тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи
законните ограничения на собствеността. В случая съществуването на незаконна външна
тоалетна, с основа от бетон/цимент и под нея със септична яма, на минимално отстояние от
границата на двата съседни имота, който обект се намирал в имот на ответника, намирали,
че представлява фактическо положение, което безспорно пречило и смущавало спокойното
право да използват собствеността си, без да е необходимо описателно да сочат какви са
пречките от съществуването на външната тоалетна на минимално отстояние от границата
между двата съседни имота, като по преценка на съда можели да ги опишат и в още
детайли.
За пълнота следвало да посочат, че били и носители на право на строеж в собствения
им поземлен имот, описан по-горе, съгласно разрешение за строеж №157/24.04.2024 г., като
поставената в нарушение на регулационната линия ограда на ответника, навлизаща в имота
им от западната му граница, им пречила да упражняват и правото си на собственост. В тази
2
насока били и решение № 48 от I7.04.1995 г. по гр. д. № 530/1994 г. на IV г. о.на ВС и
решение№ 348 от 17.03.1992 г. по гр. д. № 1876/1991 г. на IV г. о. на ВС, съгласно които
титулярът на правото на строеж можел да иска прекратяване на неоснователни действия,
които му пречат да упражнява своето право, като оградата и външната тоалетна пречели и на
бъдещият им строеж.
Молят съда на основание чл. 109 ЗС ДА ОСЪДИ ответника Р. Г. Д., ЕГН **********,
да премести собствената му ограда от мрежа и колове, извън собствения им имот и
съобразно точните граници от западната му страна, която ограда се намирала в собствения
им УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в село Б., общ. Перник, обл. Перник с
площ по скица от 699 кв.м., за който бил отреден парцел XV-*** в кв. 34, съгласно плана за
регулация на село Б., при граница на УПИ: от изток- УПИ XI-***; от запад-УПИ XVI-*** от
север- УПИ I-*** и УПИ II-***, от юг- улица.
Молят съда да осъди ответника Р. Г. Д. ЕГН **********, ДА ПРЕМАХНЕ
изградената в собствения му поземлен имот, представляващ УПИ XVI-***, съгласно плана
на с. Б., общ. Перник, външна тоалетна, както и бетоновата основа (площадка) под нея,
представляващи незаконен строеж, с прилежащата под тоалетната септична яма, граничещи
със западната страна на собствения им имот; Алтернативно и в случай, че вещото лице
установи, че външната тоалетна е без бетонова основа, правят искане за преместване на
същата движима вещ и премахване на септичната яма, съобразно необходимото от
границата на имота отстояние;
Молят да им се присъдят направените по делото разноски на основание чл.78 ал.1
ГПК, за които допълнително ще представят списък.
При условията на евентуалност правят изрично възражение за прекомерност на
претендирани от ответника разноски за адвокатски хонорар или хонорар на юрисконсулт,
като молят същия да бъде съобразен с минимума по действащата уредба.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника. Същият намира иска за
недопустим и неоснователен. Заявява, че ответникът не бил единствения собственик на
процесния имот и посочва фактически обстоятелства подкрепени с писмени доказателства,
че ответникът е съсобственик на процесния имот заедно с други лица и счита, че останалите
съсобственици също следва да бъдат конституирани в настоящото производство на страната
на ответника. Исковата молба била нередовна и на основание, че не била посочена точно
площта на имота заградена неправомерно от ответника. Излага съображения относно
неоснователността на исковата претенция. Оградата била поставена съгласно правилата
действали към момента на нейното изграждане и ответникът не бил съгласен същата да бъде
преместена съобразно претенцията на ищците. Имотната граница напълно била съвпадала с
регулационната граница на имота, като трасирането й на място между първоначалните
собственици на двата имота било направено съобразно правилата на ЗТСУ и ПП и не били
налице претенции по отношение на границата между двата имота в продължение на 45 г. Не
се установявало и несъответствие между имотните и регулационните граници от
представените от ищците писмени доказателства и в частност скица от 26.09.2023 г.
Външната тоалетна също била отговаряла на всички строителни изисквания и
нормативи към момента на изграждането й, поради което предходните собственици нямали
претенции към нея. Не били налице никакви реални пречки за ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху имота. Не било налице противоправно
навлизане от страна на ответника в имота на ищците. Съдът не бил компетентен да се
произнесе относно законността на строежите, тъй като била налице специална
административна процедура по ЗУТ. Не било относимо към настоящия правен спор и
обстоятелството, че ищците били придобили право на строеж в собствения им недвижим
имот. Оградата не била пречила на бъдещия строеж на ищците, нито да упражняват правото
си на собственост върху собствения им имот. При условие на евентуалност в случай, че
съдът уважи предявения иск прави възражение за придобиване по давност на основание
продължило повече от 10 години добросъвестно владение по отношение на площта от имота
на ищците оградена с оградата от ответника, ако се установи, че неправомерно е навлязъл в
3
техния имот. Твърди, че дворищнорегулационния план бил приложен към 1979 г. и към
настоящият момент не бил променен. Прави възражение за право на задържане върху
придаваеми части до заплащане на обезщетение за същите по силата на което може да
откаже да предаде владението върху тях на новия собственик преди да получи дължимото
обезщетение. С оглед на подробно изложените си съображения за неоснователност на
предявените искове моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнително становище към отговора на исковата молба от
22.07.2024 г., в която заявява, съсобствениците не са задължителни необходими другари като
ответници по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС. Вещото лице било
компетентно да определи точната площ заградена неправомерно от ответника с процесната
ограда от имота на ищците в хода на съдебното дирене поради което исковата молба не е
била нередовна. Тези съображения се споделят от съда, поради което исковата молба е била
приета за редовна и допустима. Ищците не били обвързани от съгласието на предходните
собственици на имота относно местоположението на оградата. Не били представени
никакви доказателства, че външната тоалетна на ответника била законна. Оспорва
твърдението на ответника, че бил осъществявал добросъвестно владение върху оградената
площ от имота на ищците. Оспорва обстоятелството, че имотната и регулационна граница на
имота били съвпадали и счита, че това обстоятелство предстои да бъде изяснено в
настоящото производство.
В изпълнение на указанията на съда ответникът е депозирал молба, в която уточнява,
че прави тези възражение в случай, че се установи в хода на процеса, че имотните и
регулационните граници на имотите не съвпадат или процедурата по прилагане на
регулацията е завършила.
Ищците са взели становище по направеното уточнение с писмено становище от
15.10.2024 г. Заявяват, че правният им интерес се извлича от правото им на собственост
върху процесния имот. Ищците били разполагали с годен титул за собственост, а именно
нотариален акт, в който били подробно описани границите и съседите на имота. Твърдят, че
давностното владение на което се позовава ответника по никакъв начин не било
манифестирано пред тях, нито било доведено до тяхното знание. Оспорват твърдението на
ищеца, че не е била завършена процедурата по регулацията, доколкото границите на имота
им били посочени в нотариалния акт.
С оглед характера на предявеният иск съдът е указал с определение по чл. 140 ГПК от
17.10.2024 г. на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на
недвижимия имот, чиято защита се търси, както и, че ответникът е извършил действия или
бездействия, с които ограничава или нарушава правото му на собственост и му пречи да го
упражняват в пълен обем. Със същото определение е указано на ответника, че следва да
докаже своите възражения за придобиване по давност на реална част от урегулиран
поземлен имот, както и възражение за право на задържане върху придаваеми части до
заплащане на обезщетение за същите по силата на което може да откаже да предаде
владението върху тях на новия собственик преди да получи дължимото обезщетение. Следва
да конкретизира възражение за придобиване по давност на реална част от урегулиран
поземлен имот съобразно изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 19 ЗУТ относно
изискванията за лице и площ на съответната реална част от процесното УПИ или да
обоснове приложението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран със субективно и обективно, кумулативно съединени
осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения от него негаторен иск е било да
установи, че е собственик на посочения имот, както и че изградената от ответника ограда и
4
външна тоалетна възпрепятства упражняването на правото му на собственост.
В доказателствена тежест на ответника по предявеното от него възражение за
придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот е било да установи, че
тази реална част отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 19 ЗУТ относно
изискванията за лице и площ на съответната реална част от процесното УПИ или да
обоснове приложението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ на посоченото от него основание – давностно
владение, продължило в период от поне 10 години.
По делото не се спори, че ищците са съсобственици на недвижим имот по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №197 том I per. №1503 дело №183
от 2023 г, вписан в CB-Перник с вх. per. №2964, дв. вх. per. №2922 на нотариус Николай
Златанов, който е придобит при равни квоти в режим на съпружеска имуществена общност,
съгласно удостоверение за сключен граждански брак серия №222***, въз основа на акт за
сключен граждански брак №217/18.07.2000 г., съставен в гр. Перник. Притежаваният от тях
недвижим имот представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в село Б.,
общ. Перник, обл. Перник с площ по скица от 699 кв.м., за които е отреден парцел XV-*** в
кв. 34, съгласно плана за регулация на село Б., при граница на УПИ: от изтокУПИ XI-***; от
запад-УПИ XVI-***; от север- УПИ I-*** и УПИ II-***, от юг- улица, които граница са
съгласно скица с изх. №23/ТР-3198 от 09.06.2023 г.
Ответникът е един от съсобствениците на съседния поземлен имот, нанесен като
имот XVI-*** по плана на село Б., който граничи с притежавания от ищците имот в
западната му граница. Съгласно разрешение за строеж №157/24.04.2024 г., ищците имат
разрешение да построят жилищна сграда със ЗП 175,91 кв.м., РЗП с открита тераса 316,22
кв.м. и навес за паркиране със ЗП 56, 57 кв.м.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени
доказателства.
Видно от приетата от съда съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице геодезист
от 14.03.2025 г. се установява следното:
1. Границата между урегулиран поземлен имот /УПИ/ XV-411 кв. 34 съгласно действащия
план за регулация на с. Б., Община Перник, Област Перник, одобрен със Заповед № Ш-
145/22.02.1979 г., с площ по скица 699 кв м, при граници: от север - УПИ 1-*** и УПИ II-***,
от изток - УПИ XI-***, от юг - улица и от запад - УПИ XVI-*** и находящия се от запад
УПИ XV1-***, с площ по скица 517 кв м, при граници: от север - УПИ 1-***, от изток - УПИ
XV-***, от юг - улица и от запад - улица, на приложената към заключението скица е показана
със син по линията АБ.
Находящата се в момента ограда от телена мрежа между УПИ XV-411 кв. 34 и УПИ XVI-***
кв. 34 не съвпада и не съответства на регулационните предвиждания, като в случая
ответниците са заградили площ от 32 кв м, която площ навлиза навътре в УПИ XV-*** кв.
34. Точното място, на което следва да бъде преместена оградата между двата съседни имота
- УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XVI-*** кв. 34 по плана на с. Б., Община Перник, е между
точките А и Б. Изготвена е скица за онагледяване. Това буквено означение е показано на
приложената към заключението скица, която е извадка от действащият регулационен план
нас. Б., Община Перник. Регулационната граница между УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XVI-***
кв. 34 е показана на приложената към заключението скица по линията между точките А и Б.
Изградената на място ограда след геодезическото заснемане е установено, че е поставена
между точките В и Г.
Действителното отстояние на оградата на ответника до регулационната граница между двата
имота от север между точките БГ е 0.78 м. От юг действителното отстояние на оградата на
ответника до регулационната граница между двата имота между точките А В е 1.22 м. Това
са разстоянията, с които оградата трябва да се измести в западна посока и да съвпадне с
регулационните предвиждания на плана.
5
В УПИ XV1-*** кв. 34 има изградена външна тоалетна от ламарина със застроена площ 1 кв.
м. Показана е с розов цвят на приложената към заключението скица. Към момента точното
отстояние на външната тоалетна, находяща се в УПИ XV1-***, собственост на ответника, до
изградената ограда е 2.21 м. След евентуалното преместване на оградата по точните граници
между имотите съобразно предвижданията на регулационния план, точното отстояние на
външната тоалетна до регулационната линия ще е 1.08 м.
Съгласно регулационните предвиждания, УПИ XV-*** кв. 34 е с площ от 699 кв м. УПИ
XVI-412 кв. 34 е с площ от 517 кв м.
Между УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XV1-*** кв. 34 по плана на с. Б., Община Перник, има
изградена ограда извън регулационната линия между двата имота. Същата е показана на
приложената към заключението скица между буквите В и Г. Така изградената ограда попада
вътре в XV-*** кв. 34. Завзетата площ според регулационните предвиждания от
съсобствениците на УПИ XVI-*** кв. 34 по плана на с. Б., Община Перник е 32 кв. м. Тази
площ на скицата е затворена в контура между буквите АБГВ и е оцветена с жълт цвят.
След геодезическото заснемане се установи, че двата имота не се владеят в момента
съгласно предвижданията на действащия регулационен план на с. Б., Община Перник,
Област Перник, одобрен със Заповед № 111-145/22.02.1979 г. Заградената площ от ищците
по делото е 655 кв. м, като същите са собственици на XY-*** кв. 34 по плана на с. Б., който е
с площ от 699 кв. м.
Заградената площ от ответниците по делото е 548 кв. м., като същите са собственици на
УПИ XV1-*** кв. 34 по плана на с. Б., който е с площ от 517 кв. м.
И двата имота трябва да изнесат съществуващите огради от южната си страна с по 1 м, за да
се спазят регулационните предвиждания.
Площите на двата имота както към 1979 г. при одобряването на регулационния план, така и
към днешна дата, не са променяни и те са:
УПИ XV-*** кв. 34 е с площ от 699 кв м
УПИ XV1-*** кв. 34 е с площ от 517 кв м.
Съдът кредитира изготвената по делото и приета от съда съдебно-техническа
експертиза като изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата
компетентност. Същото е изготвило експертизата в изпълнение на указанията на съда
дадени му с протоколно определение от 29.01.2025 г., като е извършило замерванията лично
на място в процесните имоти и в присъствието и на двете страни по делото използвайки
необходимата геодезическа техника, като подробно обясни по време на изслушването си в
о.с.з. на 26.03.2025 г. методът по който са били извършени изчисленията. Вещото лице е
сравнило извършваните замервания на място с действащия регулационен план, който е
одобрен със Заповед от 1979 г. и към настоящия момент не е изменян и пояснява, че на
приложената от него скица неразделна част от даденото от него експертно заключение
регулационните граници на имота са отразени с букви А и Б, а с букви В и Г са били
направени геодезическите измервания на място и отразеното върху скицата с жълтия контур
е площта, която се получава между двете линии.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Г., която е в приятелски
отношения с ищците същата, когато посещавала имота била забелязала, че на границата
между техния парцел и съседния имот имало мрежеста ограда с колци на равно отстояние,
която била леко наклонена и непосредствено до оградата в имота на съседа имало септична
външна тоалетна, която представлявала септична яма, имало отдолу някакъв строителен
материал с поставени ламарини отстрани и една ламарина отгоре, която била служила за
покрив и комин като отдушник. Ищците многократно били говорили с ответника да
премести оградата и външната тоалетна. Къщата им била в груб строеж, като имало
панорамна тераса с гледка към външната тоалетна на съседа. Били викали два пъти
геодезисти да извършат замерване на място на границите и били поставени колчета, които
6
впоследствие били преместени от съседа. От тоалетната се носила неприятна миризма.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П. К., който е баща на
ищцата същият бил присъствал на измерванията на парцела от геодезистка фирма, когато
били забити от тях колчета и се установило, че съседът бил навлязъл в техния имот. Били
проведени разговори с ответника от страна на ищците да бъде извикан неутрален геодезист,
които да извърши замервания, но не били постигнали съгласие. Дъщеря му се била
оплаквала, че тоалетната била много близо до оградата и че била ползвана и от нея
миришело. Били канили ответника да се разберат , но същият бил отказвал. По време на
измерванията от геодезист ответникът не бил присъствал. Оградата между двата парцела
била телена и с поставени метални колове, а отстрани били положени гуми. Колците, на
които се била държала оградата са били ръждясали тя щяла всеки момент да падне.
Свидетелят предполага, че същите били поставени преди около 40 години. Тоалетната била
на 2 метра от границата. Не знае дали ответникът е единствения собственик на имота.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка В. С., която е продавачът
на процесния имот собственост към настоящия момент на ищците, същият бил наследствен
имот от нейната майка. Намирал се в с. Б. и бил 699 кв.м. бил съсобствен на трите сестри на
майка й и на двете й лели, като всяка една от тях била държала по 233 кв.м. Не познава
съседите на имота и заявява, че била ходила само веднъж в годината за да го косят и
поддържат, като само леля й В. се била грижила за имота. Свидетелката била знаела от
майка й Ю. и от леля й В., че имали пререкания със съседите относно кошери и тоалетни.
Леля й В. й била дарила нейните 233 кв.м. от имота през 2019 г. и свидетелката била станала
собственик на 466 кв.м. от процесния имот. Другите собственици били сестра й, която била
притежавала 115 кв.м. от имота и братовчедите й, като всички заедно били продали имота на
ищците. Не знае нито от майка й, нито от леля й или от другите съсобственици на имота
дали съседите били владяли реални части от техния имот. Леля й винаги била в пререкания
със съседите си и нямало да им позволи такова нещо дори и срещу заплащане. Имали
проблеми по повод на външна тоалетна към реката, която била с ламарини и кошери.
Роднините й не били в добри отношения със съседите още от времето на дядо й. Преди
самата сделка били водили брокера в имота към 06.05.2023 г. В имота никой не бил живял, а
били ходили там през лятото. Леля й В., която била живеела в с. Студена била се грижила
повече за този имот ш след това й била дарила нейната част. Оградата между двата имота
била телена, като от страната на съседите имало гуми и колци. Не знае кой е поставил
оградата, нито колците и кога е станало това. Когато била продавала имота и се била явила
на сделката не била споменала на купувачите, че има проблем с изместване на оградата от
страна на съседа.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н. Г., съсед на ответника и
жител на с. Б. имотът на ответника бил до реката, парцел с къща, който бил ограден. Познава
наследниците на В., но не и ищците. Имотът бил продаден и в него имало една барака, която
била пред разпадане. Не знае, нито от ответника, нито от кмета на селото дали има проблем
с оградата на имота и постройки в него. Бил помагал на бащата на ответника при
поставянето на оградата на имота преди много години включително и откъм имота на В. и
сестра й. Оградата била на 40 и повече години и не била местена. Съседите били доволни, че
бащата на ответника им бил поставял ограда без да заплащат нищо. Съседите не били
присъствали, когато била поставяна оградата и не били се противопоставили. Било дошло
техническо лице, което било побило колците, опъвал се канап, копаели се дупки, слагали се
колове и се била опъвала мрежа между тях. Към днешна дата оградата си била стояла цяла.
В съседния имот се строяла къща, като не знае за проблеми между страните по повод на
оградата и тоалетната. Когато били поставяли оградата била налице тази тоалетна. Същата
била покрита, но в имота нямало канализация.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И. Д., който също живее в с.
Б. и познава ответника и покойния му баща и има имот в близост до имота собственост на
ответника последният бил заграден с мрежа и метални колове. Оградата била от 40 години и
още си стояла на място. Свидетелят не бил участвал в поставянето на оградата. Познава и
7
съседите на имота, в който бил виждал една жена, но не бил присъствал на спорове между
съседите. Колчетата били поставяни от техници, които били дошли от Перник. В имота на
ответника имало къща, тоалетна и кошери. Тоалетната се намирала отстрани на къщата и по
преценка на свидетеля около 3 метра от оградата.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Л., който също живее в с.
Б. в имот съседен на имотите на страните ищците били купили скоро имота, като преди това
имотът бил на В., която им го била продала. Не бил чул за конфликт между страните. Не
знае В. да е имала проблеми с ответника или с неговото семейство. В имота имало ограда,
която била поставена там от много години. В двора на ответника освен къщата имало
овощни дървета, имало тоалетна и постройка за инструменти. Тоалетната по преценка на
свидетеля била на около 2-3 м. от оградата на съседите. Не знае за конфликти по повод на
външната тоалетна. Когато им били поставяни оградите били идвали геодезисти.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, като всеки от
свидетелите възпроизвежда факти и обстоятелства които е възприел непосредствено.
По възражението за придобиване по давност на реална част от урегулиран
поземлен имот.
С цел прецизност, настоящият състав приема, че първо следва да се отговори на
въпроса, въведен в производството от ответника с отговора на исковата молба а именно по
предявеното от него възражение за придобиване по давност на реална част от
урегулиран поземлен имот намиращ се в село Б., общ. Перник, обл. Перник с площ по
скица от 699 кв.м., за които е отреден парцел XV-*** в кв. 34, съгласно плана за регулация на
село Б. с твърдяно придобивно основание - по давност.
В рамките на съдебното производство, ответникът се позовава на давностно владение
като способ за придобиване на абсолютното вещно право в периода след 1980 г. до
настоящия момент, което твърдение се установява от събраните по делото гласни
доказателства /всички свидетели без свидетелката С. и Г. посочват, че процесната ограда е от
поне 40 години/.
Съдът следва да обсъди дали в случая е налице забраната, регламентирана в чл. 200,
ал. 1, вр. чл. 19 ЗУТ.
В тази връзка по делото допусната и приета СТЕ, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като обективна и отговаряща на поставените задачи, изготвена от лице
притежаващо съответните специални знания. В заключението се сочи, че регулационната
линия е между букви А и Б на скицата. Оградата не съвпада с нея, като попада навътре в
имота на ищеца като между регулационната линия и оградата попада площ от 32 кв.м.
между точки АБГВ, оцветено в жълто на скицата, изготвена от вещото лице приложена към
заключението. Тази площ не отговаря на минималната площ за УПИ съгласно чл. 19 ЗУТ.
При тези обективни данни съдът приема, че е ответникът не е придобил по давност
спорната реална част от УПИ ХV-*** в кв. 34, поради което възражението е неоснователно и
следва да се отхвърли. Това е така, защото макар и да е налице принципна възможност за
придобиване на имот по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) при установяване на предпоставките – чл.
68, ал. 1 ЗС, вкл. изтичане на предвидения от закона срок, както и прилагане на
презумпцията по чл. 69 ЗС, то в конкретния случай е налице забрана по чл. 200, ал. 1 ЗУТ
тъй като не са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, чл. 1, т. 4 и т. 5 ЗУТ.
По делото не се установява, а и не се твърди съседните имоти да не са били в регулация през
периода от 1980 г. до настоящия момент.
Съгласно приетото в Решение № 112 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2017 г.,
I г. о., ГК, реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако
срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на Закона за
териториалното и селищно устройство през 1973 г. /съгласно чл. 181, ал. 1 З. (отм.); или ако е
осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот
8
може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ или ако
тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза не попада в тук посочените случаите,
когато реална част може да бъде придобита по давност. Същата попада в ограниченията,
предвидени в императивните норми на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ, тъй като спорните
реални части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ и имотите са урегулирани.
В Решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК също се
прави анализ на относимата съдебна практика, като се приема, че изключението по чл. 200.
ал. 2 ЗУТ е приложимо единствено в упоменатата хипотеза - когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Цитира се
съдебна практика на ВКС, съгласно която изключението по чл. 200. ал. 2 ЗУТ намира
приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17, ал. 2, т.
2 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията /решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д.
№ 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на
ВКС, II-ро г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о. /, а
според решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - и в
хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Тъй като при действието на ЗУТ планът за регулация няма
отчуждително действие, при упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на
изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти, е предвидено
доброволно уреждане на промяната в собствеността, което приключва със сключване на
окончателен договор. В случай, че предвидената процедура не приключи със сключване на
окончателен договор, но има осъществено владение в срок от 10 години върху придадените с
плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл. 200,
ал. 2 ЗУТ. Или, както е прието в решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на
ВКС, I-во г. о. - на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът
на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал.
2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите части въз основа
на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да
се позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор
не е сключен, но е владял 10 години. придаваемите части от съседния имот; по-специално -
не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял
реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години;
изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл.
15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.
В разглеждания случай се претендира придобиване по давност на реална част от
съседен имот. Не е налице присъединяване на част при условията на чл. 17 ЗУТ, не е
налице оставащата част, която да отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, не е налице
присъединяване на оставащата част към друг съседен имот. Площта между точки АБВГ,
оцветено в жълто на скицата, изготвена от вещото лице към заключението няма статут на
придадена по регулация, поради което и ответникът не може да се позовава на придобивна
давност при предпоставките на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС
Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди
нарушението като се премахне неоснователното въздействие. С т. 3 от ТР от 19.10.2017 г. по
т. д. 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.
109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. В мотивите се разяснява, че негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на
9
собственика. В тук цитираното тълкувателно решение изрично се акцентира върху някои
хипотези, при които самото естество на извършеното от ответника нарушение
недвусмислено сочи за създадена пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си
на собственост – такива са случаите, в които е установено, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право
или сервитут върху този имот. Поради абсолютния характер на правото на собственост
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице,
което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика
да упражнява правото си в пълнота. В този смисъл са и разрешенията на ВКС в отделни
актове, напр. Решение № 267 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о.
В конкретния случай без правно значение са показанията на свидетелите Г.,
Достин и Лазаров, от които се установява, че не им е известно оградата да е пречила на
праводателите на ищците, които са се съобразили с фактическото разположение. Въпреки
неправомерното навлизане на ответника в имота на ищците и поддържането на това
състояние, праводателите на ищците са търпели това поведение. Това действие обаче не е
равнозначно на съгласие със съществуващото фактическо положение.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - границите
на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране на
данните от 1. геодезически измервания на означените на място граници в съответствие с
правото на собственост; 2. одобрена кадастрална карта; 3. кадастралните планове, одобрени
по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, и на § 40 от преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36
от 2004 г.); 4. регулационни планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и
Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) - за имотите с приложена
регулация, границите на които не са материализирани; 5. геодезически измервания на
съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1; 6.
карти, планове и друга документация, предоставени от ведомства и общини по реда на чл.
30; 7. документите по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР.
В чл. 18 от същата наредба се урежда допустимите отклонения в точността на
кадастралната карта, като в конкретния случай и без специални знания съдът приема, че е
налице хипотеза, която значително надхвърля тези допускания. В Решение № 164 от
12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 834/2023 г., II г. о., ГК се приема обаче, че това допустимо
отклонение няма самостоятелно значение когато собственикът на недвижим имот се
противопоставя на ползването на същия или на извършването на действия в него, макар и те
да касаят площ и граници в допустимите отклонения по чл. 20, респективно – чл. 18 от
Наредбата. Тези действия са неоснователни и собственикът може да търси защита срещу тях
с иск по чл. 108 или чл. 109 от ЗС.
Съгласно приетата и кредитирана от съда СТЕ границата между урегулиран поземлен имот
/УПИ/ XV-*** кв. 34 съгласно действащия план за регулация на с. Б., Община Перник,
Област Перник, одобрен със Заповед № Ш-145/22.02.1979 г., с площ по скица 699 кв м, при
граници: от север - УПИ 1-*** и УПИ II-***, от изток - УПИ XI-***, от юг - улица и от запад
- УПИ XVI-*** и находящия се от запад УПИ XV1-***, с площ по скица 517 кв м, при
граници: от север - УПИ 1-***, от изток - УПИ XV-***, от юг - улица и от запад - улица, на
приложената към заключението скица е показана със син по линията АБ.
Находящата се в момента ограда от телена мрежа между УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XVI-***
кв. 34 не съвпада и не съответства на регулационните предвиждания , като в случая
ответниците са заградили площ от 32 кв. м., която площ навлиза навътре в УПИ XV-*** кв.
34. Точното място, на което следва да бъде преместена оградата между двата съседни имота
- УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XVI-*** кв. 34 по плана на с. Б., Община Перник, е между
точките А и Б. Изготвена е скица за онагледяване. Това буквено означение е показано на
10
приложената към заключението скица, която е извадка от действащият регулационен план
нас. Б., Община Перник. Регулационната граница между УПИ XV-*** кв. 34 и УПИ XVI-***
кв. 34 е показана на приложената към заключението скица по линията между точките А и Б.
Изградената на място ограда след геодезическото заснемане е установено, че е поставена
между точките В и Г.
Действителното отстояние на оградата на ответника до регулационната граница между двата
имота от север между точките БГ е 0.78 м. От юг действителното отстояние на оградата на
ответника до регулационната граница между двата имота между точките А В е 1.22 м. Това
са разстоянията, с които оградата трябва да се измести в западна посока и да съвпадне с
регулационните предвиждания на плана.
В УПИ XV1-*** кв. 34 има изградена външна тоалетна от ламарина със застроена площ 1 кв.
м. Показана е с розов цвят на приложената към заключението скица. Към момента точното
отстояние на външната тоалетна, находяща се в УПИ XV1-***, собственост на ответника, до
изградената ограда е 2.21 м. След евентуалното преместване на оградата по точните граници
между имотите съобразно предвижданията на регулационния план, точното отстояние на
външната тоалетна до регулационната линия ще е 1.08 м.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Нарушаването на абсолютното правото на собственост чрез изграждането и поддържането
на ограда от ответника в имота на ищците, завземайки 32 кв.м. от него, безусловно
съставлява неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС и собственикът разполага с
правно признатата възможност да постигне премахване на така създаденото и/или
поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво
оградата пречи на спокойното упражняване на правата му.
Според задължителните разяснения в ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК,
за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). В случай, че
действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, искът е
неоснователен. Същевременно обаче е прието, че в случаите, при които естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем, би могло да се приеме, че самото пряко въздействие
върху имота на собственика без негово съгласие и от лице нямащо права да осъществява
такова, представлява пречка за собственика (напр. когато ответникът осъществява действия
или поддържа състояние в собствения на ищеца имот без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот или когато действията на ответника
са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване
на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите
в определено населено място или част от него ).
По делото се доказа по безспорен начин, че страните са собственици на съседни
поземлени имоти. Според заключението на СТЕ, което съдът цени като обективно,
компетентно и безпристрастно, за външната тоалетна и септична яма не са открити
строителни книжа, същите не са нанесени в плановете и не отговарят на изискванията
на чл.47, ал.2 от ЗУТ. Последното се установява и от скицата към заключението за
11
разполагането на тоалетната и септичната яма на имотната и регулационна граница на
имотите. По смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗУТ, процесната тоалетна и септична яма следва да са
изградени в имота на ответника, съобразно техническите и санитарно-хигиенните
изисквания, на разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота. Тази норма е
императивна и с нея се защитават интересите на собствениците на съседни поземлени
имоти. Следователно за ищците възниква правото да искат премахването на процесната
външна тоалетна със септичната яма. Самият факт на незаконното им изграждане -
неспазване на законоустановеното разстояние от не по-малко от 3 м. от границата на имота,
представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде
защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как се ограничава правото на
собственост. Това е така, тъй като законодателят при регламентацията на начина на
застрояване в населените места се е съобразил и със запазване правото на собственост и
ненакърняване на това право от незаконно изградени в съседство обекти. Предвидените от
законодателя разстояния или други специфични изисквания (например технически и
санитарно-хигиенни изисквания) в най-пълна степен охраняват интересите на собствениците
на съседните поземлени имоти. Неспазването на предвиденото от законодателя отстояние
на външната тоалетна и септична яма до имота на ищците е достатъчно да обоснове
ограничаването на правото им на собственост, което ищците не следва да доказват.
С оглед на изложеното предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС се явява основателен
и в частта относно претенцията за премахването на изградената в собствения на ответника
поземлен имот, представляващ УПИ XVI-***, съгласно плана на с. Б., общ. Перник, външна
тоалетна, както и бетоновата основа (площадка) под нея, представляващи незаконен строеж,
с прилежащата под тоалетната септична яма, граничещи със западната страна на собствения
им имот.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, като при този изход от спора такива му се дължат.
Претендират се такива в общ размер на 4991,60 лева, които следва да му бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Р. Г. Д., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул.
„Й. Б.“ № ** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на П. П. С.,
ЕГН: ********** и Ж. П. Н., ЕГН: ********** и двамата от гр. София, бул. „Ц. М.“ № *, ет.
*, ап. * да упражняват правото си на собственост като ПРЕМЕСТИ изградената собствена
ограда от мрежа и колове, попадаща в имота на П. П. С. и Ж. П. Н. - УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в село Б., общ. Перник, обл. Перник с площ по скица от
699 кв.м., за който бил отреден парцел XV-*** в кв. 34, съгласно плана за регулация на село
Б., при граница на УПИ: от изток- УПИ XI-409; от запад-УПИ XVI-***; от север- УПИ I-***
и УПИ II-409, от юг- улица, разположена между точки В и Г извън собствения им имот,
като я ПРЕМЕСТИ съобразно точните граници от западната му страна разположени
12
между точките А и Б, съобразно на скицата (л. 118 от делото по СТЕ), представляваща
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Р. Г. Д., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул.
„Й. Б.“ № ** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на П. П. С.,
ЕГН: ********** и Ж. П. Н., ЕГН: ********** и двамата от гр. София, бул. „Ц. М.“ № *, ет.
*, ап. * да упражняват правото си на собственост като ПРЕМАХНЕ изградената в
собствения му поземлен имот, представляващ УПИ XVI-***, съгласно плана на с. Б., общ.
Перник, външна тоалетна, както и бетоновата основа (площадка) под нея, представляващи
незаконен строеж, с прилежащата под тоалетната септична яма, граничещи със западната
страна на собствения им имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Д., ЕГН: ********** от гр. П., кв.
„И.“, ул. „Й. Б.“ № ** да заплати на П. П. С., ЕГН: ********** и Ж. П. Н., ЕГН:
********** и двамата от гр. С., бул. „Ц. М.“ № *, ет. * ап. * сума в размер на 4991,60 лева
разноски съобразно изхода по спора.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

13