№ 15190
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110146616 по описа за 2024 година
Предявени са от Д. В. Ц. срещу „И.А.М“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 ЗЗД срещу „И.А.М“ АД с искане да се прогласи нищожността на Договор за
паричен заем № 3818729 от 30.04.2020 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД с
искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №
3818729 от 30.04.2020 г. поради накърняване на добрите нрави и липса на основание; иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Ф.Б.“ ЕООД да заплати
на ищцата сумата от 5,00 лв. предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 750,00
лв., представляващ платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3818729 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от дата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2020 г. Д. Ц. е сключила Договор за паричен
заем № 3818729 с „И.А.М“ АД за сума в размер на 1 250 лева. В чл. 4 от договора било
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна
бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството. На 30.04.2020 г. ищцата сключила с „Ф.Б.“ ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № 3818729, по силата на който посоченото дружество
се задължило да обезпечи пред „И.А.М“ АД задълженията на ищцата по договора за кредит
срещу възнаграждение в размер на 750,00 лева, която сума била разсрочена за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че възнаграждението е било
дължимо на „И.А.М“ АД, т.к. дружеството било упълномощено от „Ф.Б.” ЕООД да събира
сумите по процесния договор. Твърди, че е погасила изцяло дължимите суми по договора за
кредит. Аргументира, че правоотношенията по двата договора са тясно свързани помежду
си, като освен това сочи, че двете дружества са свързани лица. Оспорва договора за кредит
като нищожен поради противоречие със закона. Излага, че изискванията за предоставяне на
1
обезпечение са били на практика неизпълними, поради която единствената възможност за
ищеца била сключване на договор за предоставяне на гаранция с ответника „Ф.Б.” ЕООД.
Счита, че възнаграждението по договора за гаранция също трябва да се включи в размера на
ГПР, като с невключването му излага, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на
ищеца не била предоставена реална услуга. Оспорва договора за предоставяне на
поръчителство като нищожен и поради накърняване на добрите нрави, като развива
подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„И.А.М“ АД, с който предявените искове се оспорва като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
нормативните изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията на ищеца
за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б.“ ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство. Развива подробни съображения в насока, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е
действителен. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че
му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № 3818729 от
29.04.2020 г. /с погрешно посочена в исковата молба дата 30.04.2020 г./ се установява, че
между ищеца Д. В. Ц., в качеството й на заемател, и „И.А.М“ АД, в качеството му на
заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „И.А.М“ АД предоставило на
Д. В. Ц. сумата в размер на 1 250 лв., която ищецът се задължил да върне на 17 месечни
погасителни вноски /в периода 13.05.2020 г. – 23.12.2020 г./, всяка от които в размер на 82,
76 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% и годишен процент на
разходите от 41, 74 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните
условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години или ако има кредитната му история в
БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“.
Представен и приет е Договор за поръчителство № 3818729/29.04.2020 г., сключен г.
между Д. В. Ц., в качеството й на потребител, и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на гарант, по
силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М“
АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения
на Д. В. Ц., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за
връщане на заемната сума в размер на 1 250 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски
хонорари.
В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на описаните по – горе задължения,
2
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 752, 08 лв., платимо разсрочено
на вноски, всяка от които в размер на 44, 24 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят
заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане
на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
По делото е изслушана и прита ССчЕ, според чието заключение кредит № 3818729 е
изцяло заплатен, както следва: 156, 92 лв. – договорна лихва; 1 250 лв. – главница и 752, 08
лв. – възнаграждение за поръчителство; ГПР възлиза на 483, 752 %, след включване
възнаграждението за услугата поръчителство.
С протоколно определение от 17.06.2025 г. съдът е допуснал увеличение на частично
предявения иск до 752, 08 лв.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна. Направеното възражение за недопустимост на исковете е
неоснователно, тъй като по делото в полза на адв. М. е представено пълномощно, а
определената от съда, съобразно цената на исковете , държавна такса е заплатена в пълен
размер.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „И.А.М“ АД е да докаже сключването
на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част
от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от
посочените в клаузата обезпечения.
В доказателствена тежест на ответника „И.А.М“ АД е да докаже, че клаузата е валидна,
респ. че е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Ф.Б.“ ЕООД е да докаже, че между
страните е сключен Договор за поръчителство № 3818729 с посоченото в исковата молба
съдържание.
В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е да установи наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и
наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и
„И.А.М“ АД е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание и че между
ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство със соченото от
ищеца съдържание.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на Ста на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно
възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да
съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в
случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за
отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по
себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но
поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение,
основано на нищожно правоотношение.
Различно е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално
3
представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се
уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е
така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф.Б.“ ЕООД в
публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /29.04.2020 г./ едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е
„И.А.М“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества
са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на
чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за
потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез
дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно
определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието
на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство се установява, че
възнаграждението на поръчителя е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати
съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит.
На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство
се установява, че „И.А.М“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички
други вземания на поръчителя по договора. На последно място в чл. 12 от договора е
уговорено право на поръчителя да прехвърли по всяко време своите права по договора.
От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на
поръчителя/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция
поръчителят нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият
правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „И.А.М“ АД на
допълнителен финансов приход от 752, 08 лева, представляващ престацията на потребителя
по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора
за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а
по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/.
Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част
от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е
следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове за прогласяване
4
нищожността на договора за паричен заем, както и на договора за предоставяне на
поръчителство са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед основателността на предявените установителни искове, следва да бъде разгледан
и предявеният осъдителен иск за връщане на сума в размер на 752, 08 лв. На основание
чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото въз основа нищожен договор, следва да се върне изцяло на
ишцата. Според заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ дължимото по
договора за поръчителство възнаграждение в размер на 752, 08 лв. е заплатено от ищцата,
предвид което като платено по един нищожен договор следва да бъде и бъде заплатено.
При този изход на делото право на разноски има ищцата.
Същата е платила държавна такса в размер на 150 лв.; 300 лв. – възнаграждение за
експерт по допуснатата ССчЕ. Ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 450 лв.
По предявените искове ищцата е представлявана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от
адв. Д. М.. Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в своя полза в
общ размер на 1 440 лв. /по всеки един от трите иска сума в размер на 480 лв. с ДДС/.
Ответниците са направили възражение за прекомерност.
След извършена служебна справка в регистъра на Софийски районен съд, съдът
установява, че между същите страни има множество заведени дела, по които ищца е Д. В. Ц.,
като например: гр. дело № 57464/2023 г. по описа на СРС 34 състав; гр. дело № 23049/2024 г.
по описа на СРС, 45 състав; гр. дело № 25941/2024 г. по описана СРС, 45 състав; гр. дело №
57470/2023 г. по описа на СРС, 50 състав; гр. дело № 57467/2023 г. по описа на СРС, 125
състав, гр. дело № 57474/2023 г. по описа на СРС, 140 състав и други. Предметът на
изброените дела е идентичен с този на настоящето и по тях безплатна правна помощ на
ищцата Д. Ц. е оказвал един и същи адвокат, който се явява неин процесуален представител
и по настоящето. Съдът счита, че ако действително целта на тези производства е била да
бъдат защитени правата на ищцата, която за период от година е изтеглила немалък брой
кредити от „И.А.М“ АД с поръчител „Ф.Б.“ ЕООД, то е следвало претенциите по тях да
бъдат предявени в поне една искова молба и да бъде оставено на съответния съдия-
докладчик да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ГПК и да постанови
разделяне на исковете. Въпреки това са заведени отделни искови молби, като това е ставало
почти последователно, видно от близките номера на образуваните дела, което аргументира
извод, че се касае за целенасочено поведение. При това положение главната цел на
заведените дела не е била да се разреши правен спор, а да се формират отделни адвокатски
възнаграждения, които ако биха дължими в едно единствено производство, то размерът му
щеше да е значително по-нисък. Налице е злоупотреба с процесуално право по смисъла на
чл. 3 ГПК, тъй като процесуалният представител на ищцата е формирал недобросъвестно
процесуално поведение. Същият е професионалист-адвокат и е следвало да съобрази, че със
завеждане на множество дела ще натовари ответниците със съдебни разноски, което е могло
да бъде избегнато при проява на добросъвестност. Съдът не следва да толерира подобно
поведение, което в разрез с принципите на ГПК.
Предвид констатираната злоупотреба с процесуални права, то на процесуалният
представител не се следва възнаграждение по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения Д. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С“,
бл. 20, вх. В, ет. 5, ап. 51, срещу „И.А.М“ АД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
5
3818729/29.04.2020 г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„С“, бл. 20, вх. В, ет. 5, ап. 51, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство № 3818729/29.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Д. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „С“, бл. 20, вх. В, ет. 5, ап. 51, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 752, 08
лева, представляваща неоснователно платено възнаграждение по прогласения за нищожен
Договор за предоставяне на поръчителство № 3818729/29.04.2020 г.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплатят на Д. В. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 20, вх. В, ет. 5, ап. 51 на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сума в размер на 450 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6