Р Е Ш Е Н И Е
№ 1999
гр. Пловдив, 10 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1847 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.П.К., със съдебен адрес:***, офис 3, представляван от адвокат И.Х.Д.- пълномощник, обжалва Заповед №18-1030-000300 от 22.02.2018г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповеди, с които се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 9) е връчена “лично” на жалбоподателя К. на 18.05.2018г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 9а). От своя страна, жалбата (листи 6-8) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, е постъпила при лицензиран пощенски оператор на 01.06.2018г., видно от приетата по делото нарочна товарителница (лист 18), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2018г., около 03:50ч. е извършена проверка от служители в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, на ул. ***, пред административна сграда ****, гр. Пловдив. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят К. управлява лек автомобил, марка “Пежо 307”, с рег.№*****, лична собственост, за което по делото е приета нарочна справка (лист 27). К. е поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици и техни аналози с техническо средство, представляващо “Drugtest 5000”, с фабр.№ARJF-0026, на която покана К. отказва категорично. С.М.Г.- младши автоконтрольор в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив издава на жалбоподателя Талон за изследване с №0015526 (лист 12), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, понастоящем Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, К. “Отказвам проба с техн. устройство”, съгласно установеното от нормата на чл.6, ал.5 от Наредба №1 (приложима редакция). Според отразеното в талона за изследване, К. е уведомен, че в срок до 45 мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ- Пловдив АД. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на К. на 22.02.2018г. в 04:50ч. и е подписан от жалбоподателя.
По делото е прието копие на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №6064 (лист 13), издаден от д-р П.В., УИН ***, с Регистрационен номер на лечебното заведение ********** (“МБАЛ- Пловдив” АД, ЕИК *****); пациент- И.П.К., ЕГН **********; дата на постъпване- 05:00ч. на 22.02.2018г.; дата на напускане- 05:20ч. на 22.02.2018г.; основна диагноза- МКБ (международна класификация на болестите) Z722- използване на наркотици; анамнеза- докаран от полицията по повод взимане на кръв за изследване на наркотични вещества; изследвания- пациента отказва да даде проба за изследване на наркотични вещества; терапия- отказвам да дам проба за наркотични вещества. Посоченият лист за преглед на пациент е подписан от жалбоподателя.
Освен това, С.М.Г. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №18-1030-000755 (серия Д, бл.№0289011) от 22.02.2018г. (лист 11), с който деянието на К., изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици и техни аналози с техническо средство, представляващо “Drugtest 5000”, с фабр.№ARJF-0026, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя К. са иззети: СУМПС №*********; контролен талон (КТ) №5765610; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя табели с Рег.№*****.
Видно от съдържанието на посочения АУАН, същият е подписан от жалбоподателя К. и е направено възражение “Отказвам да ми бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техн. средство”.
Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на К. е издаден Талон за медицинско изследване с №0015526.
Вярно е, че в Талона за изследване с №0015526, както и в АУАН с №18-1030-000755 от 22.02.2018г., е записано че се издават по отношение на лице с фамилията “К.”, докато фамилията на жалбоподателя е “К.”. Посоченото обстоятелство представлява очевидна фактическа грешка, което не опорочава административното производство, тъй като и в двата акта жалбоподателят е посочен и със своя ЕГН **********, а според легалното определение на чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), ЕГН е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица; това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
Очевидна фактическа грешка представлява и вписването в нарочната разписка, представляваща част от АУАН (лист 11), че жалбоподателят К. е получил препис от акта на 22.08.2018г., тъй като завереното копие на акта постъпва в съда като част от административната преписка на 18.06.2018г. (лист 3) или преди вписаната в акта дата 22.08.2018г.
Също така, според разпечатка от сайта на Търговския регистър (ТР) в интернет (лист 45), болничното заведение, към което е насочен К. за изследване, е именно “УМБАЛ – Пловдив” АД, противно на твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма лечебно заведение с такова наименование, за което по делото е приета разпечатка от интернет на Регистър на лечебните заведения (листи 39-40).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направените в тази връзка възражения от жалбоподателя.
Посоченото не се оборва и от обясненията на свидетеля Т.Б.Г. (лист 42), според които “Имахме уговорка с жалбоподателя К. ***, до център ***в ж.к.Тракия. Беше между 3 и 5 часа сутринта, беше през пролетта, май месец може би. При пристигането ми на място, отдалеч забелязах, че нещо се случва и че жалбоподателят К. е спрян от полицейска кола. Приближих, но не достатъчно, и чух че има разправия с полицаите на по-висок тон. След това дойде и втора полицейска кола. Когато се приближиха, един от полицейските служители покани К. да бъде тестван евентуално за употреба на наркотици и/или алкохол, не мога да твърдя категорично кое от двете. В момента К. отказа, защото се оказа, че тестът е отворен. К. възрази, че няма да се подложи на теста. Видях, че К. се качи в полицейската кола и тръгнаха нанякъде. Бях само на място. Колата отпътува в неизвестна за мен посока. Преди да отпътуват с полицаите, К. поиска да му предоставят друг комплект за тестване. Не са му предоставили нов тест. Отдалеч само видях теста”.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 15) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 14) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г. (листи 25-26) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността началник на Група “Административно-наказателна дейност и отчет на водачите” (Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”- Пловдив.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че К. отказва да бъде проверен с техническо средство (“Drugtest 5000”, с фабр.№ARJF-0026) за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че жалбоподателят отказва да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се явяват несъмнено установени, посредством приетите по делото доказателства- АУАН с №18-1030-000755 (серия Д, бл.№0289011) от 22.02.2018г., Талон за изследване с №0015526 от 22.02.2018г., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №6064, както и обясненията на свидетеля Тодор Г., поради което оспорената в настоящето производство заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта, респективно, без противоречие с отнсимите материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване.
Вярно е, че в оспорената заповед има част, в която се посочва, че жалбоподателят К. управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, което обстоятелство не кореспондира с установената фактическа обстановка. Това обстоятелство обаче, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък се препятства съдебния контрол.
На следващо място, оспорената ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на наказателно постановление (НП) с №18-1030-000755 от 26.02.2018г. (лист 10), издадено от ответника в настоящето производство М.В.М., с което на К. е наложена глоба в размер от 2 000,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, заради извършено нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, но изследването на въпроса за законосъобразността и правилността на това НП е недопустимо в настоящето производство.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.К., със съдебен адрес:***, офис 3, против Заповед №18-1030-000300 от 22.02.2018г. на началник на група в Сектор “Пътна полиция” при ОД на “МВР”- Пловдив, за прилагане на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/