РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503103 по описа за 2022 година
Обжалвано е Разпореждане постановено по изп. д. № 20108240400900 по описа
на Частен съдебен изпълнител К.П. с изх. № 89592/17.10.2022г. с което е оставено без
уважение поради липса основание искането на длъжника В. Г. Я., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, поради настъпила перемпция.
Жалбоподателят В. Г. Я. моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с
аргументи изложени в жалбата.
Другата страна по жалбата първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл“
не взема изрично становище по жалбата, а сочи, че е прехвърлил вземането си на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, което не взема становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за
неоснователност на подадена жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
От приложения препис от изпълнителното дело се установява, че от 05.06.2013г.
когато длъжникът внася сумата 39.50лв. за погасяване на дълга до 12.11.2016г. когато е
изпратено запорно съобщение до „Филипополис РК“ ООД е изминал период, който е
по – дълъг от две години. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
изпълнителното производство е прекратено по право, както е посочено в мотивната
част на т. 10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
1
следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и
обстоятелството, че до 26.06.15г. са прилагани указанията, дадени в Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В решение № 170/17.09.18г. по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, ІV г.о. е указано,
че последващите тълкувателни решения нямат обратно действие, за разлика от
първоначалните такива, и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред, а това е 26.06.15г. и от този момент ще се тече
двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
От изпълнителното дело се установява, че след наложения на 12.11.16г. запор на
18.05.17г. е наложен запор, на 03.01.19г. длъжникът е внесъл 59.69лв. за погасяване на
дълга, като на 14.01.19г., 13.04.20г. и на 11.05.20г. е внесъл още суми за погасяване на
дълга си. На 16.02.22г. е наложен нов запор, а на 02.03.22г. е извършено ново
погасяване на дълга със сумата от 20лв., за което е съставен протокол от същата дата.
Тези действия са предприемани през периоди, които са по – кратки от две
години и прекъсват давността, поради което не е налице бездействие на взискателя и
съответно основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
Изложеното налага извода, че жалбата против отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство е неоснователна и ще се остави без уважение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31829/01.12.22г. по регистратурата на
Пловдивския окръжен съд подадена от В. Г. Я., ЕГН **********, с адрес ***,
*** против Разпореждане постановено по изп. д. № 20108240400900 по описа на
Частен съдебен изпълнител К.П. с изх. № 89592/17.10.2022г. с което е оставено без
уважение поради липса основание искането на длъжника В. Г. Я., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, поради настъпила перемпция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3