№ 163
гр. Разград, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
С. К. Чолакова
като разгледа докладваното от С. К. Чолакова Въззивно частно наказателно
дело № 20253300600352 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа във вр. с чл. 436, ал. 2 от
НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. С. Д., в качеството й на пълномощник
на осъдения С. И. С., против Определение от 04.11.2025 г., постановено по ЧНД № 404/2025
г. по описа на Районен съд – Разград. С посоченото определение първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата на осъдения за допускане на съдебна реабилитация. В
жалбата сочи, че становището на РП-Разград е, че молбата е неоснователна по причини за
настъпила реабилитация по отношение на всички присъди по чл.88а НК, като съдът е приел,
че реабилитация по отношение на С. може да настъпи след 25.07.2027г. Излага доводи за
това, че с присъда №12/28.01.2000г. по нохд №656/1997г. на РС-Разград на С. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи ефективно.
На 22.05.2017г. е изтърпял наказанието си е и е бил освободен от затвора по нохд
№987/2016г. на РРС, като съдът е приел, че именно от 22.05.2017г. трябва да започне да тече
десет годишния срок по отношение на присъдата по това производство при условията на
чл.88а ал.2 НК. Изразява несъгласието си с изводите на съда. Счита, че срокът на
реабилитацията по отношение на присъдата по нохд №656/21997г. на РС-Разград следва да
започне да тече от деня на нейното изтърпяване, а не от датата на изтърпяване на
наказанието по последната присъда. Както, че по отношение на второто осъждане следва да
се приложи разпоредбата на чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 НК. С молбата се иска
обжалваното определение да бъде отменено, алтернативно при положение, че е налице
реабилитация по чл.88а НК, да бъде изменено, като се провъзгласи настъпилата
реабилитация. С жалбата не са направени доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград, като не са
постъпили писмени възражения.
1
В с.з. молителят и неговия процесуален представител адвокат Д. не се явяват.
Депозирана е молба от адвокат Д., че е в невъзможност да се яви, поради наличие на друг
служебен ангажимент. Подзащитният и също не може да се яви поради това, че живее и
работи в чужбина. В писмената молба жалбата се поддържа. Намира, че са налице
предпоставките за съдебна реабилитация алтернативно, че е настъпила реабилитация по
чл.88а от НК, тъй като счита, че са изтекли предвидените процесуални срокове за всички
осъждания. В частност за последното осъждане по нохд №987/2016г. на РРС, което е
изтърпяно на 25.11.2019г., срокът по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1 т.5 НК е изтекъл на
25.05.2022г.
Представителят на ОП-Разград изразява становище за неоснователност на
жалбата по изложените от първоинстанционния съд съображения. Счита, че не са налице
основания за съдебна реабилитация. Съдът правилно е преценил, че са налице основанията
за реабилитация на осъдения само на основание чл.88а от НК. Към момента на искането тези
срокове не са изтекли. Намира за основателно посоченото от първоинстанционния съд, че от
25.05.2017г. тече десетгодишния срок за реабилитация по нохд №656/1997г. на РРС, поради
което след изтърпяването на последното наказание по нохд №987/2016г., започват да текат
сроковете за реабилитация, като срокът ще изтече към 25.05.2027г., който не е настъпил.
След запознаване с материалите по делото и след цялостна проверка на
събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно,
така и в съвкупност при пределите, установени в чл. 314 НПК намира следното:
Видно от справката за съдимост и приложените копия от бюлетини за съдимост
молителят С. И. С. е осъждан както следва:
1.По нохд №32/1996г. на РС Исперих в сила от 08.07.1996г., за престъпление
извършено на 14.10.1995г. по чл.343в ал.1 НК му е наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от 1,6 години, отложено за изпитателен срок от 3 години, както и 6 месеца
лишаване от право за управлява МПС.
2.По нохд №397/1997г. на РС Разград, в сила от 13.07.1998г., за престъпление по
чл. 343 в ал.1 НК извършено на 29.11.1995г. му е наложено наказание 1 година лиш. от
свобода отложено за изпитателен срок от 3години, както и 1 година лишаване от право да
управлява МПС.
3.По нохд №656/1997г. на РС Разград в сила от 29.02.2000г. за извършено
11.02.-15.03.1997г. престъпление по чл.195 НК, му е наложено наказание 1,8 г. лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при общ режим. На основание чл.68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието по нохд №32/1996г. в размер на 1,6 г. лиш. от свобода.
4. По нохд №140/1999г. на РС Исперих, в сила от 10.04.2000г. за извършено на
08.04.1999г. престъпление по чл.343в ал.1 НК му е наложено наказание 8 месеца лиш. от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
5. По нохд №315/2000г. на РС Исперих в сила от 21.02.2001г. за извършено на м.
януари-м. февруари 1997г. по чл.197 т.3 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода
2
за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.25 вр. с чл.23 НК е определено общо наказание по нохд
№315//2000г., нохд №140/99г., нохд №656/97г., а именно 1,8 г. лиш. от свобода. При
първоначален общ режим на изтърпяване. Постановено е определеното общо наказание по
нохд №397/97г. и нохд №32/96г. от 1,6 г. лиш. от свобода да бъде изтърпяно отделно.
6. По нохд №530/2004г. на РС Разград в сила от 21.07.2004г. за извършено на
13/14.07.2004г. престъпление по чл.343 б ал.1 НК му е определено наказание глоба в размер
на 600лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
7. По нохд №231/2008г. на РС Исперих в сила от 13.9.2008г. за извършено на
11.08.2008г. престъпление по чл.343б ал.1 НК е определено наказание пробация за срок от
2 години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години.
8. По нохд №578/2008г. на РС Разград в сила от 18.11.2008г. за извършено на
11.08.2008г. престъпление по чл.343б ал.2 НК е определено наказание лишаване от свобода
за срок от 11 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, наказание глоба в
размер на 200лв., наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
С протоколно определение по чнд №12/2009г. на РС-Разград на основание чл.25
ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание по нохд №578/08г. на РРС и нохд
№231/08г. на РС Исперих в размер на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване., към което са присъединени наказанието глоба в размер на 200лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
9. По нохд №183/2010г. на РС Исперих в сила от 09.07.2010г. за извършено на
29.04.2010г. престъпление по чл.131 ал.1 и по чл.187 НК, като му е определено наказание
пробация за срок от 2 години както и обществено порицание.
10. по нохд №12/2013г. на РС Исперих за извършено на 11/12.01.2013г.
престъпление по чл. 194 ал.1 НК му е определено наказание пробация за срок от 2,2 години.
11. По нохд №987/2016г. на РС Разград, в сила от 17.11.2016г. за извършено на
15.11.2016г. престъпление по чл.343б ал.2 НК е определено наказание 6 месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 години
С писмо от затвора Белене е съобщено, че на 25.05.2017г. е изтърпяно
наказанието по нохд №987/2016г. на РРС, а на 17.11.2019г. е изтърпяно наказанието
лишаване от право да управлява МПС по същата присъда.
От приложените в първоинстанционното производство удостоверения издадени
от РП-Разград и ОП-Разград е видно, че срещу С. И. С. няма повдигнати обвинения по
неприключили наказателни производства.
Приложен е документ от фирма в Андерлехт Белгия, че молителят работи от
02.03.2019г. както и към момента на издаването му – 27.08.2025г.
В показанията си свидетелят М.Д. сочи, че познава молителят от 2009г. През
3
2017г. заминал за чужбина, а през 2019г. се оженил. В младите му години след употреба на
алкохол ставал агресивен, буен, но сега коренно се променил. Ходел на работа, работел в
строителна фирма в чужбина.
Молбата за допускане на съдебна реабилитация е подадена на 04.07.2025 г., като
с атакуваното определение РС-Разград е оставил без уважение същата, приемайки, че не са
налице основанията за съдебна реабилитация, а молителят може да бъде реабилитиран само
на основание чл.88а НК, но за това сроковете не са изтекли, тъй като последното изтърпяно
на 25.05.2017г. наказание е по нохд №987/2016г., след което не е изтекъл 10 годишен срок за
реабилитация, предвиден за нохд №656/1997г., по което е било наложено наказание една
година и осем месеца лишаване от свобода.
Във въззивното производство е приложено писмо от РП-Разград, във връзка с
изисканата от настоящия състав информация, за изтърпените от осъдения наказания. От
приложенията към същото се установява, че С. е изтърпял наказанието по нохд №578/2008г.
на РС-Разград в размер на 11 месеца лишаване от свобода на 26.02.2009г., освободен
предсрочно с остатък 4 месеца 17 дни; /на 26.02.2009г. е изтърпяно наказанието по
протоколно определение от 04.02.2009г. по чнд №12/09г. на РРС условно предсрочно
освобождаване с остатък 4 месеца и 17 дни/; На 06.03.200г. е приключена поради
прекратяване преписката за изпълнение на наложеното наказание пробация по нохд
№231/2008г. на РС-Исперих в размер на 2 години, поради това, че следва да се изпълни
наказанието в размер на 11 месеца лишаване от свобода по нохд №578/2008г. на РРС, което е
в съвкупност с посоченото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
молбата за допускане на съдебна реабилитация е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство.
Процесуалните предпоставките за неговото започване са посочени в чл. 434 от НПК и най-
общо се свеждат до подаване на молба, към която следва да бъдат приложени доказателства
за осъждане на лицето, както и такИ., обуславящи наличието на условията по чл. 87 от НК.
Без съмнение е, а и това е видно от текста на чл. 85, ал. 1 от НК, че реабилитацията,
включително по съдебен ред, има предназначението да заличи осъждането на лицето и да
отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, освен ако в закон или указ
е установено противното. Само когато не са налице условията за реабилитация по право
и/или давност, на осъденото лице е предоставена възможност за такава по съдебен ред (в т.
см. и Р. № 797/11.11.2008 г. по н. д. № 577/2007 г. ІІ н. о. ВКС ).
С оглед изложеното и при наличието на повече от едно осъждане на първо място,
за да са налице предпоставките на чл. 88а ал. 4 от НК – настъпила реабилитация по давност,
следва да са изтекли сроковете предвидени в чл.88а ал.1 НК. Според посочената разпоредба,
когато деецът е извършил две или повече престъпления, за които не е реабилитиран,
осъждането и последиците му се заличават след изтичане на сроковете за всички осъждания.
Следва да се има предвид, че пълната реабилитация не е възможна за отделно осъждане/Р.
4
№216/4.06.2015г. н.д. №647/2015г. 2-ро но ВКС/.
Вземайки предвид видовете наказания, наложени на молителя, техните размери и
периоди на изтърпяване, като съобрази и обстоятелството, че сроковете по чл. 88а ал.4 НК
текат успоредно, а не последователно във времето/в т.см. Р. №249/18.12.2018г. н.д.
№849/2018г. II н.о. ВКС/ настоящият състав намира, че по отношение на осъдения не е
настъпила реабилитация по смисъла на чл.88а от НК. Това е така, независимо от изтичането
на давностните срокове по чл.82 ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието за всяко
осъждане, тъй като молителят е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода в рамките на реабилитационния срок по
чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 и чл.88а ал.2 НК. Действително десетгодишния срок както е
посочено и в жалбата започва да тече от изтичане на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода по нохд 656/1997г. на РРС и се брои от изтърпяването на това
наказание, тъй като както бе посочено тези срокове текат успоредно, а не последователно,
поради което настоящата инстанция не се съгласява с мотивите на първия съд.
Неоснователни обаче са доводите в жалбата за приложението на чл.88а НК, тъй като в
случая е изтекъл единствено срокът по чл.82 ал.1 от НК от изтърпяване на всяко наказание,
но не и срокът по чл.88а ал.1 НК. Поради което не са изпълнени двете условия на
посочената хипотеза на чл.88а ал.4 вр. с ал.1 НК.
Липсата на предпоставки за приложението на чл.88а ал.1 НК за пълна
реабилитация, която е свързана с института на давността, не изключва приложението на
чл.87 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, за допускането на съдебна
реабилитация е необходимо да са налице следните предпоставки - да са изтекли три години
от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание, респ. да е изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на наложеното с присъдата
наказание. Осъдения да е имал добро поведение, както и при умишлено престъпление да е
възстановил причинените вреди. В случая дори да се приеме, че срокът в посочената
хипотеза започва да тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда, не са
налице достатъчно събрани доказателства относно „добро поведение“ на осъденият.
За тази обстоятелства пред първоинстанционния съд е бил разпитан свидетел,
който е посочил, че от 2017г. молителят бил в чужбина, където работел и независимо от
поведението си преди, сега се бил променил. Действително във връзка с трудовата му
ангажираност е приложен и документ, че работи в във фирма в Андерлехт от 02.03.2019г.,
както и към 27.08.2025г. Това само по себе си не е достатъчно да обоснове преценка на
поведението, което не се измерва единствено с трудова ангажираност. Явно, че молителят
от 2017г. до момента пребИ.ва в чужбина, като за поведението му в този период не са налице
данни за липса на противообществени прояви, или осъждания в чужбина, а такИ. са налице
единствено за страната, видно от приложените удостоверения от ОП-Разград и РП-Разград,
че няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Липсата на
данни, относно поведението на С. за процесния период и за обществената оценка на
5
поведението му към момента на разглеждане на молбата за реабилитация, обуславя извод, че
не е доказано наличието на „добро поведение“. Тежестта да докаже наличието на
основанията за реабилитация по чл. 87 от НК е за осъдения, предвид спецификите на
особеното производство за реабилитация по чл. 433 и сл. от НПК.
При това положение и след като не са налице кумулативно предвидените в чл. 87
от НК предпоставки за съдебна реабилитация на осъдения, въззивният съд счита, че с
атакувания съдебен акт РС-Разград правилно е оставил без уважение молбата за допускане
на такава, поради което проверяваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 436, ал. 4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.11.2025г. постановено по чнд №404/2025г.
на РС-Разград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6