РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Разград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20243300100434 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание 239, ал. 2 от ДОПК.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
239, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ат ГПК от С. М. Л. , чрез пълномощник против
Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството за
установяване , че държавата не е била собственик на следния апартамент, продаден на
публична продан: ап. 11, гр. Шумен, ул. Жечко Спиридонов“ № 3, ет. 4 с идентификатор
83510.660.164.4.11 по КККР на гр. Шумен. Твърди се, че ищецът придобил описания имот
по наследяване от своята майка М.Н.С., починала на ***., тъй като извършената от
последната продажба на имота, оформена с НА № 144/20. 11. 00 г. на нотариус С. С., рег. ***
на НК, гр. Шумен, е била прогласена за нищожна с решение по гр.д. № 1605/2007 г. на ШРС.
Исковата молба по това дело е била вписана през 2007 г. През 2008 г. КОНПИ е образувала
гр.д. № 108/2008 г. на ШОС и със съдебното решение по това дело описаният апартамент е
бил отнет като незаконно придобит от Р.А.Р. и Д.И.Р., които са го закупили от приобретателя
по обявения за нищожен договор с решението по гр.д. № 1605/07 г. на ШРС. Поради това
ищецът счита, че държавата не е придобила собствеността върху имота по пътя на
гражданската конфискация, тъй като тази собственост е останала в патримониума на
наследодателката на ищеца, а след това чрез наследяване е преминала в неговия
патримониум. Установява се , че след решение на МС процесният имот е изнесен на
публично продан №17/2020ВН и с постановление №61/11.09.2020г. на директора на НАП
Варна, е възложен на „Форъс“ООД като постановлението е вписано в СВ на 14. 09. 2020 г, а
ищецът е изведен от имота на 03.12.2020 г.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството чрез пълномощник Областен управител на Област Шумен е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК в който заявява становище, че иска е
неоснователен. Съображенията му за това са, че спорният имот, сега с идентификатор
83510.660.164.4.11 е придобит на специално основание от държавата, а именно процедура по
1
реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (ЗОПДНПИ) и впоследствие е бил продаден чрез търг с тайно наддаване по реда
на ДОПК и докато е в сила влязлото в сила конститутивно решение № 279 от 20. 11. 2009 г.
на ШОС, постановено по гр.дело № 108 по описа за 2008 г. , породената от него правна
промяна важи по отношение на този имот .
С Решение № 61/ 21. 04. 2023 г. по гр. д. № 12/ 2022 г. по описа на Разградския
окръжен съд е признато за установено по отношение на ищеца С. М. Л., че Държавата не е
била собственик на апартамент, продаден на публичната продан с тайно наддаване №
17/2020/Вн, а именно- ***, с идентификатор на имота № 83510.660.164.4.11 по КК и КР на
гр.Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК
. С Решение № 165/ 09. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 266/ 2023 г. на Варненския апелативен съд е
обезсилено първоинстанционното решение, като предявено по недопустим иск. Прието е, че
след като наследодателката на ищеца не е встъпила в производството по чл. 29 от
ЗОПДИППД /отм./ и не е заявила правата си по отношение на процесния имот, същата е
загубила правото си на иск по отношение на собствеността върху имота спрямо Държавата.
Такова право не е налице и за нейния наследник - ищец в производството, поради което
иска е недопустим.
С Решение № 652/ 04. 11. 2024 г. по гр. д. № 80/ 2024 г. по описа на ВКС в
производство по реда на чл. 290 от ГПК е обезсилено Решение № 165/ 09. 10. 2023 г. по в. гр.
д. № 266/ 2023 г. на Варненския апелативен съд и Решение № 61/ 21. 04. 2023 г. по гр . д . №
12/ 2022 г. по описа на Разградския окръжен съд. Делото е върнато за ново разглеждане, като
се предприемат действия по конституиране като съответник на „Форъс“ ООД с връчване на
препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 от ГПК .
С Определение № 598/ 18. 11. 2024 г. по новообразуваното гр. д. № 434/ 2024 г. по
описа на Разградския окръжен съд, като ответник по иска е конституирано „Форъс“ ООД
гр. Шумен /сега с променено наименование „Форъс Кредит“ ООД/. В срока по чл. 131 от
ГПК този ответник не е подал писмен отговор, не е заявил становище и в проведеното
открито съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М.Н.С., починала на ***придобила чрез договор за покупко-продажба, сключен по
реда на чл.117 от ЗТСУ на 01.11.1983 година правото на собственост върху процесния
недвижим имот: апартамент №***, находящ се на *** етаж, вх.***, на жилищна сграда
ЕЖБЗ, построена върху държавна земя, парцел I в кв.579 по плана на ***, състоящ се от
стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 37.64кв.м., ведно с припадащото се
избено помещение №11 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, при граници и съседи на жилището и избеното помещение, подробно описани в
договора .
С НА №158, т.I, per. №1451, д.№ 234 от 15. 04. 1999 г. на нотариус с per.№ 24 била
учредена договорна ипотека върху процесния имот в полза на И.Б.Й. за обезпечение на
предоставената на М.Н.С. в заем сума в размер на левовата равностойност на З800
германски марки .
С НА №141, т. III; рег.№8195, дeло № 582 от 2000 година И.Б.Й., като пълномощник
на М.Н.С. продал на себе си, правото на собственост върху описания по-горе недвижим
имот . С НА № 40, т.III рег.№ 564, дело № 30 от 26.01.2001 г . И.Б.Й., заедно със съпругата
2
си, продал имота на Д.И.Р. от гр.Шумен .
С влязло в сила решение по гр.д.№ 1605/2007 г. на ШРС по предявен от М.С. иск е
прогласена нищожността на пълномощно рег.№1452/15.04.1999 г. и договор за продажба на
процесния недвижим имот, обективиран в НА №144, т.ІІІ, рег.№ 8195, д.582/2000 г.
През 2008 година пред ШОС било образувано гр.дело № 108 по описа на съда по
молба на КУИППД /сега КОНПИ/ срещу ответниците Р.А.Р. и Д.И.Р. за отнемане на
незаконно придобито имущество по реда на отменения ЗОПДИППД , по което с влязло в
сила решение на 13 . 01.2012г . , № 279/ 20. 11. 2009 г. ,от тях бил отнет и процесния
апартамент, предмет на сделката покупко-продажба по НА № 40, т..III рег.№ 564, дело №30
от 26. 01. 2001 година .
Със Заповед № Д-314/ 18. 02. 2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна е била
обявена публична продан чрез търг с тайно наддаване № 17/ 2020/ Вн по реда на чл. 251-254
от ДОПК на процесния недвижим имот.С Постановление № 61/ 11. 09. 2020 г. на Директора
на ТД на НАП Варна имотът е възложен на „Форъс“ ЕООД гр. Шумен. Постановлението за
възлагане е вписано в СВ на 14. 09. 2020 г. - акт 9 , том 12, вх.рег. № 3980, дв.вх.рег. № 3942,
к.д. № 1556/14. 09. 2020 г . В хода на производството по делото, имотът е бил прехвърлен на
Г.М.Д. . Ищецът бил изведен от имота на 03.12.2020 година .
Ищецът е единствен наследник по закон на М.Н.С., починала на 29. 04. 2017 г.
Пред настоящият състав на съда са разпитани двама свидетели – К.С.П. и Х.Л.Х..
Двамата свидетели дават показания, че ищецът е живял в имота повече от 15 години, според
св. Х. от 1982 г. , когато е построен блока. През 2020 г. служители на НАП с помощта на
ключар, разбили ключалката на апартамента, изхвърлили му багажа на междуетажното
пространство.
Няма спор, че ищецът бил изведен от имота на 03. 12. 2020 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният на основание чл. 239, ал. 2 от ДОПК отрицателен установителен иск е
процесуално допустим, а по същество основателен и доказан.
С Решение № 652/ 04. 11. 2024 г. по гр. д. № 80/ 2024 г. на Върховния касационен съд,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че предявеният иск е процесуално
допустим и на основание чл. 294, ал. 1 от ГПК тълкуването и прилагането на процесуалния
закон е задължително за настоящия съдебен състав. Възприето е, че с влязло в сила на 13. 01.
2012 г. решение, постановено по гр.д. № 108/2008 г. на ШОС, по предявен от КУИППД иск
по реда на ЗОПДИППД /отм./ от Р.А.Р. и Д.И.Р. е отнет процесния недвижим имот.Не е
спорно, че обявата по чл.28, ал.2 от закона за образуване на делото е публикувана в ДВ на
28.03.2008г., както и това, че наследодателката на ищеца не е взела участие в това
производство. В разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е предвидено, че след
като бъде образувано производство по този закон за отнемане на имущество, което е
придобито от престъпна дейност, съответният окръжен съд обнародва в „Държавен вестник“
обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на
3
имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите
претенции върху имуществото.Третите лица, които претендират самостоятелни права върху
имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата
инстанция/чл.29 от с.з./ . Пропускът му да встъпи главно в този процес няма
правопогасяващо правото му на иск действие, тъй като това е една възможност за
правоимащия, която той не е длъжен да използва.На общо основание е допустима защита на
накърненото му право срещу страните по делото, която може да се осъществи чрез
предявяването на самостоятелни искове в последващ процес. Поради изложеното следва да
се приеме, че ищецът разполага с право на иск за защита правото си на собственост върху
недвижимия имот, който е придобил по наследяване от своята майка.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
наследодателката на ищеца , М.Н.С. е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ на
01.11.1983 година. По предявена искова молба от М.Н.С., вписана в Службата по
вписванията на 31. 08. 2007 г., с влязло в сила решение на 01. 08. 2010 г. по гр.д. №
1605/2007 г. на ШРС е прогласена нищожността на пълномощно рег.№1452/15. 04. 1999 г. и
договор за продажба, сключен между М.Н.С. и И.Б.Й. на процесния недвижим имот,
обективиран в НА №144, т.ІІІ, рег.№ 8195, д.582/2000 г., предмет и на последващата
прехвърлителна сделка с НА № 40, т.III рег.№ 564, дело № 30 от 26. 01. 2001 г.
Решението по гр.д.№ 1605/2007 г. на ШРС е влязло в сила на 01. 08. 2010 г. , преди
влизането в сила на решението по гр. д. № 108/2008 г. по описа на ШОС за отнемане на
имота в полза на държавата, което е влязло в сила на 13 . 01.2012 г. Това решение следва да
бъде зачетено като задължително на осн. чл. 297 от ГПК, обвързващо със СПН. Нищожната
сделка не поражда правни последици, поради което и продажбата на процесния имот с
договора, обективиран с НА № 40, т.III рег.№ 564, дело № 30 от 26.01.2001 г. не е породила
вещно-транслативен ефект. Към момента на влизане в сила на решението по гр. д. №
108/2008 г. по описа на ШОС за отнемане на имота в полза на държавата, приобретателят на
имота Р.А.Р. и съпругата му Д.И.Р. не са били собственици на имота. Държавата не е
придобила правото на собственост върху имота въз основа решението по гр. д. № 108/ 2008
г. на ШОС, тъй като първоначалния собственик на имота не е загубил своите права.
По изложените съображения, съдът приема, че държавата не е била собственик на
процесния имот към момента на провеждане на публичната продан по реда на чл. 251-254
от ДОПК, поради което предявеният иск от С. М. Л., наследник по закон на М.Н.С., е
основателен и доказан.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на
Регионалното развитие и благоустройството следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото. Разноските на ищеца са следните: в размер на сумата: 1 350 лева за
разноски по гр. д. № 12/ 2022 г. по описа на Разградския окръжен съд, 100 лева за заплатена
държавна такса по гр. д. № 80/ 2024 г. по описа на ВКС и 1200 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
4
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от С. М. Л., ЕГН ********** от
*** на основание чл. 239, ал. 2 от ДОПК по отношение на Държавата, чрез Министерство на
регионалното развитие и благоустройството на Р България, представлявано от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и „ФОРС КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр.
Шумен, ул. „Владайско въстаное“ № 5, вх. 2, ет. 7, ап. 43, представлявано от Р.С.С., че
Държавата не е била собственик на апартамент, продаден на публичната продан с тайно
наддаване № 17/2020/Вн на „ФОРС КРЕДИТ“ ООД /преди „Форъс“ ЕООД/, ЕИК *********
,а именно - ***, с идентификатор на имота № 83510.660.164.4.11 по КК и КР на гр.Шумен,
одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК .
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството на РБългария, представлявано от министъра на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на С. М. Л., ЕГН ********** от *** разноските по делото: 1
350 лева за разноски по гр. д. № 12/ 2022 г. по описа на Разградския окръжен съд, 100 лева
за заплатена държавна такса по гр. д. № 80/ 2024 г. по описа на ВКС и 1200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5