№ 17
гр. Царево , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария А. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария А. Москова Административно
наказателно дело № 20212180200071 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.Царево,
ул.“***, чрез адв.Н., против Наказателно постановление № 21-0302-
000014/25.02.2021г. на Началника на РУП- Царево, с което за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения.
В с.з. за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв.Н.,която
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 19.02.2021г. около 23:38 часа в град Царево, на ул.“Михаил
1
Герджиков“ полицейски наряд, в състава на който бил св.Р.К.-
мл.автоконтрольор в РУП-Царево, спрял за проверка движещия се по улицата
в посока към центъра лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. №: ***,
управляван от жалбоподателя Б. Д. Б.. В хода на проверката св.Р.К. тествал
водача с техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064 в 23:42 часа, който
отчел наличие на 0.53 промила алкохол в издишания от водача въздух. На
водача в 23:55 часа бил издаден талон за медицинско изследване № 0050858
от 19.02.2021г., в който водачът собственоръчно вписал, че приема
показанията на техническото средство за извършената му проба за употреба
на алкохол. За така установеното нарушение, св.К. съставил против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 367057/19.02.2021г., подписан от жалбоподателя без възражения.
В указаното в талона време, а именно: в 00:05 часа водачът се явил в
указаното време в ФСМП- гр.Царево, но отказал да даде кръв за анализ,
видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички,
събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП № 21-0302-
000014/25.02.2021г. на Началника РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2021г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 04.03.2021г.,
видно от входящия номер на АНО.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
2
Актът за установяване на нарушението е съставен от мл.автоконтрольор
в РУП-Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от
Началника на РУП-Царево, оправомощен със Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т.е. от компетентни
органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. При
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и препис от него е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис. АУАН и атакуваното НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, като достатъчно
подробно и конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е
описана фактическата обстановка на нарушението и е посочена
квалификацията му, поради което възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в наказателното постановление съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до
0.8 на хиляда, а именно: с 0.53 промила, установено с техническо средство
дрегер 7510+ с фабр. № 0064, с което е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП.
За да бъде санкциониран по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да е налице
наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5
на хиляда до 0.8 на хиляда. Освен това законодателят изисква това
количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът,
установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от
3
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване
на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол
от жалбоподателя е установена посредством техническо средство дрегер
7510+ с фабр. № 0064 . Видно от приложения към делото Протокол за
метрологична проверка на техническото средство дрегер 7510+ с фабр. №
0064 , същият е преминал проверка в специализирана лаборатория, като е бил
технически изправен и годен за употреба към момента на проверката, ето
защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В съответствие с правилата на Наредба №1, след като е било
установено с техническото средство дрегер наличие на алкохол от 0.53
промила в издишания от водача въздух, на същия е бил издаден и връчен
талон за изследване на кръв, видно от приложения по делото талон за
изследване с бланков №0050858/19.02.2021г. По делото е безспорно
установено, че в определения му срок, а именно: в 00:05 часа на 20.02.2021г.
водачът се е явил в ФСМП- гр.Царево, но е отказал да даде кръв за анализ,
като този факт се установява от приложения по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.7-8/ . Възражението
на защитата, че не било ясно в колко часа жалбоподателят бил посетил
ФСМП- гр.Царево, тъй като в журнала на ФСМП- гр.Царево било посочено
„20.02.2021г. в 12:05 часа“ , е неоснователно и представлява защитна версия
на същия с цел да избегне административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение, тъй като видно от Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /л.7-8/, в него изрично е посочено
„20.02.2021г. в 00:05 часа“, както в началната му страница, така и в края на
същия. Възражението на защитата, че не е установено точната концентрация
на алкохол в кръвта към момента на управлението на автомобила, тъй като
водачът бил тестван 5 минути след като е бил спрян, е неоснователно, тъй
като се касае за пренебрежително малка разлика във времето от спирането до
тестването. На следващо място, но не и по важност, следва да се отбележи, че
на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, съгласно
4
цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта
му. Той не се е възползвал от възможността да бъде потвърдена или
отхвърлена установената концентрация на алкохол по най-достоверен начин и
поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта. Спрямо жалбоподателя е дадена възможност от органите
на полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване
да се определи точната концентрация на алкохол в кръвта, но той е отказал
изрично да даде кръв за изследване, видно от Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /л.7-8/ . Наредбата не предвижда
каквито и да е причини за отказ и как те съответно да влияят на резултата.
Правата на жалбоподателя са спазени, дадена му е била възможност за
провеждане на предвиденото по закон изследване, като преди това са били
спазени изискванията за издаване на талон за медицинско изследване. Отказа
за даване на кръвна проба е право на нарушителя, но от това си право той не
може да черпи други права които не са правно регламентирани.
С тази разпоредба законодателят е гарантирал равенството на
гражданите пред закона. Поставена е юридическа преграда пред възможни
фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната
истина за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо
вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на
разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на
онези от водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, а
тези отказали да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват
показанията на техническото средство, особено при гранични стойности над
инкриминирания минимум на концентрация на алкохол, какъвто е настоящия
случай, или на друго упойващо вещество в кръвта им. Именно поради това
законодателя е посочил двата възможни начина за отчитане на тези
стойности, като не предвидил обаче възможност те да се оспорват или да
бъдат зависими от каквито и да било друго обстоятелство.
Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на водача,
към момента на деянието, може да бъде изведена само от доказателствени
средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо, Наредба № 1
5
е предвидила използването на технически средства и/или химическо
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ
на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на
техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда. В
нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на чл.
6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича по
метода на презюмирането. Императивното предписание не е правна
презумпция.
Правната квалификация на деянието, дадена от наказващия орган като
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Съдът, приема, че по делото е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят като е управлявал след употреба на алкохол с концентрация
0.53 промила в издишания въздух процесното МПС на инкриминираната дата
и място, е осъществил от субективна и обективна страна състава на
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
отговорността му по чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, а именно: – 0.53 промила, установена с
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6
месеца и глоба 500 лв.
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието по чл.174 ал.1
т.1 от ЗДвП и е определил наказанието в размера, посочен от закона - глоба в
6
размер на 500 лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява моторното
превозно средство, поради което размера на наказанието не подлежи на
изменение при съдебния контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0302-
000014/25.02.2021г. на Началника на РУП- Царево, с което на Б. Д. Б. с ЕГН
********** от гр.Царево, ул.“***, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7