Решение по адм. дело №171/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Едноличен търговец М. Х. И. с фирма „Пулсар – М – Мария И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] ***** срещу Ревизионен акт № Р-02002023002894-091-001/18.12.2023 г. в частта му, потвърдена с Решение № 38/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на дружеството са установени дължими задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от 3ДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв.

Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт в атакуваната му част. Твърди се, че тази част на ревизионния акт е незаконосъобразна, поради неправилни изводи на органа по приходите и решаващия орган. Заявява, че договорът за заем за послужване, уреден в ЗЗД е безвъзмезден, като при него липсва и усложнен механизъм за предоставяне на заема, включително и обезпечения. Извършените от органа по приходите проучвания на доходите на заемодателите били недостатъчни и касаели кратък период от време. Оспорва и преминаването на ревизията по особения ред, доколкото не били налице основанията по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК. В Ревизионния акт въобще нямало доводи в насока кое налага прилагането на санкционната норма, а само препратка към Ревизионния доклад. В тази връзка липсвали доказателства в насока укриване на доходи по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, а било необяснимо и прилагането на т. 7 от същата норма. Посочените в разпоредбата две хипотези следвало да са налице за всеки от ревизираните периоди, за да може органът по приходите по отношение на всеки един от тях да приложи тази норма, което не било налице и довело до неправилност на РА. Излага подробни съображения по определяне на задълженията за всеки един от периодите по ЗДДФЛ, определени по реда на чл. 122 от ДОПК, както и изцяло оспорва констатацията на органа по приходите досежно определеното задължение по ЗДДС, като немотивирана и необоснована. Моли съда за отмяна на оспорения ревизионен акт в потвърдената му от горестоящия орган част, с претенция за присъждане на разноските в производството.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Г. Н. от АК - Бургас, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен Началник отдел „Обжалване“ в ДОДОП – Бургас при ЦУ на НАП М. Й., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002023002894-020-001/15.05.2023 г., изменена със Заповеди № № Р-02002023002894-020-002/24.07.2023 г., Р-02002023002894-020-003/23.08.2023 г. и Р-0202023-002894-020-004/21.09.2023 г. екип от ревизори – главни инспектори по приходите извършили ревизия на ЕТ „П.-М-М. И.", със седалище [населено място], приключила с Ревизионен доклад № Р-02002023002894-092-001/17.11.2023 г., надлежно връчен на проверения търговец - адресат. С ревизионния доклад било отправено предложение за установяване на задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 32 662,70 лв. и лихви в размер на 9 873,61 лв., както и ДДС за внасяне в размер на 9 750,82 лв. и лихви в размер на 2 053,32 лв. Предмет на проведеното ревизионно производство било приложението на ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2023 г., за данък върху годишна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., като през ревизирания период ЕТ „П.-М-М. И." упражнявала търговска дейност - т. на д.с о. в собствен м., находящ се в [населено място], [улица], както и в нает м. в [населено място], [улица], а през летния сезон в наето помещение за сезона в [населено място] [улица].Проверяващият ревизионен екип установил следното:

При извършена проверка по банковите сметки и кредитна карта на физическото лице проверяващият екип съобразил при съставяне на таблица за съответствие данните между стойността на имуществото на М. Х. И. и направените от нея разходи и декларираните и/или получени от нея доходи за ревизираните периоди. Взети били предвид и получените данни от „Виваком България" ЕАД - гр.София „А1 България“ ЕАД - гр. София „Йеттел България“ ЕАД - гр. София, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД - гр. Пловдив, „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД - гр. Сливен, „Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД гр. Сливен, Община Сливен и ИИДДКО до Областна дирекция на МВР гр. Сливен, сектор „Български документи за самоличност“, Областна дирекция на МВР гр. Сливен, сектор „Пътна полиция“ и МВР гр. Силистра, сектор „Пътна полиция“.

В дадените в хода на ревизията писмени обяснения относно извършените разходи в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. М. И. Х. И. заявила, че не съставя документи за разходи за издръжка живот, като сутрешна закуска, кафе, закупуване на плодове и зеленчуци, тоалетна хартия и други, необходими за съществуването на човешкия организъм; живее сама и няма други членове на семейството, като през ревизирания период е пътувала по един - два пъти годишно до Република Т. за по един ден, с нетърговска цел. Обяснила, че не пази документи за налични парични средства към 01.01.2017 г., както и че не е броила разполагаемите суми парични средства в брой към началната и крайната дата на всяка година, а и сумата в края на една година е равна на сумата в началото на следващата година. Заявила още, че приходите й са декларирани в Националната агенция за приходите на Република България по съответния законов ред и в съответния законов срок, и че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. няма получени и дадени в заем и/или като временна финансова помощ суми от и на физически и юридически лица. Има получен паричен заем от финансово-кредитна институция и е направила следните погасителни вноски през 2022 г.: 6 вноски по 808.36 лв. = 4 850.16 лв. и 4 вноски по 723,89 лв. = 2 895.56 лв. Не представила документи и не декларирала размера на извършените разходи през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., не коментирала доходи, получени преди 2017 г., които да формират имущественото и състояние и не представила документи относно реализираните доходи, генерирали спестяванията към 01.01.2017 г. Проверяващият екип установил, че през ревизирания период М. Х. И. е закупила следните недвижим имоти: през 2020 г. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7. с площ от 106.35 кв. м. ведно с прилежащото складово помещение № 7 с полезна площ от 4,92 [жк],78 % от общите части на сградата, 1/8 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******с предназначение на обекта — гараж в сграда и 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор №**** на горепосочения адрес за сумата от 116 000 лв., като е заплатила на продавача 16000 лв., а 100 000 лв. от продажната цена е платена на продавача с кредит от ПИБ АД; през 2019 г. недвижим имот, съставляващ 6,64 % от поземлен имот с идентификатор ***** с НА № 1725/27.03.2019 г., с административен адрес [населено място], [улица]за сумата 200 лв. Установили, че на 05.02.2018 г. М. И. е продала лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер]. с рама *********и двигател № ****** за сумата 17 300 лв., а на 31.01.2018 г. е закупила и регистрирала лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], с рама ******* за сумата 44 000 лв.

След изтичане срока на ревизията М. И. входирала в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, декларация вх. №11176/27.10.2023 г. с която е декларирала начално салдо към 01.01.2017 г. - 68 000 лв. както следва:

- 20 000 лв. - изплатени на лицето М. Х. И. по приложеното копие на спогодба от 18.10.2005 г.;

- 9 900 лв. от С. Т. С. с [ЕГН]. з.на ревизираното лице — върнати пари от с.;

- 9 900 лв. от Р. Л. С. с [ЕГН]. д.на ревизираното лице - върнати пари от с.;

- 7 800 лв. от Д. Г. Й. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице;

- 9 500 лв. от В. Я. К. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице;

- 5 000 лв. от П. П. Х. с [ЕГН] - м.на ревизираното лице:

- 6 000 лв. от В. Г. Ж. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице.

Декларирала, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. е получила парични средства от следните физически лица:

- през 2018 г. - 9 500 лв. от В. А. Б. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице;

- през 2019 г. - 9 800 лв. от В. А. Б. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице.

- през 2020 г. - 9 500 лв. от С. Т. С. с [ЕГН], з.на ревизираното лице;

- през 2020 г. - 9 800 лв. от В. А. Б. с [ЕГН] - п.на ревизираното лице;

- през 2021 г. - 9 400 лв. от С. Т. С. с [ЕГН], з.на ревизираното лице;

- през 2021 г. - 9 500 лв. от Р. Л. С. с [ЕГН], д.на ревизираното лице;

- през 2022 г. - 9 800 лв. от С. Т. С. с [ЕГН], з.на ревизираното лице;

- през 2022 г. - 9 400 лв. от В. А. Б. с ЕГН ****** - п.на ревизираното лице;

- през 2022 г. - 9 700 лв. от Р. Л. С. с [ЕГН], д.на ревизираното лице.

По повод на така декларираното ревизионният екип предприел действия по връчване на искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица до гореизброените, като П. П. Х. потвърдила, че в началото на декември 2016 г. е дала на д.си М. Х. И. сумата 5 000 лв., събрани от пенсии и последните пари, останали от с. й Х. С. Х., п. през 2010 г., а парите са съхранявани в дома и са дадени на ръка на ревизираното лице, като не са сключвани договори и няма платежни документи, доколкото М. Х. И. е д.на П. П. Х..

В представените от С. Т. С. писмени обяснения същият заявил, че е дал 9 900 лв. на м.на с.си - М. Х. И. на 10.06.2014 г., събрани на с. му с Р. Л. С., тъй като М. Х. И. е платила част от разходите за тържеството. Обяснил още, че е предоставил на ревизираното лице 9500 лв. на ръка на 06.01.2020 г., 9 400 лв. на ръка на 19.07.2021 г. и 9 800 лв. на ръка на 20.04.2022 г. Приложил копия на ордери за предоставените средства, като към момента сумите не са възстановени и няма изплатени лихви. Произходът на средствата бил от разпределени дивиденти от неговите фирми – „Вастон БВ” ООД, „Джени Ово“ ЕООД и „Джени" ООД. Приложил и копия от протоколи за разпределение на дивиденти от 05.12.2019 г. от „Еко фарм 2005“ ЕООД в размер на 9 500 лв., от 01.07.2019 г. от „Джени“ ООД в размер на 9 900 лв., от 12.07.2021 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 900 лв., от 19.07.2021 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 900 лв., от 05.07.2021 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 900 лв., от 14.03.2022 г. от „Джени Ово“ ЕООД в размер на 60 000 лв. и за изплатени суми на М. Х. И. РКО от 20.04.2022 г. за 9 800 лв., РКО от 19.07.2021 г. за 9 400 лв.. РКО от 06.01.2020 г. за 9 500 лв.

Р. Л. С. предоставила писмени обяснения, в които заявила, че е дала 9 900 лв. на м.си - М. Х. И. на 10.06.2014 г., събрани от с. й със С. Т. С., тъй като М. Х. И. е платила част от разходите за тържеството. В писмените си обяснения Р. Л. С. пояснила, че е дарила 9 500 лв. на м.си на 18.07.2021 г. на ръка, като парите е получила от с.си, който е разпределил дивидент като съдружник във „Вастон БВ” ООД като съдружник. На 11.01.2022 г. Р. Л. С. отново дарила на м.си М. Х. И. 9 700 лв. на ръка, като паричните средства са с произход - разпределен дивидент като съдружник в „Джени“ ООД и 295 лв. дадени от с.й С. Т. С. с приложени протоколи за разпределяне на дивиденти от 12.07.2021 г. от „Вастон БВ“ ООД в размер на 9 900 лв., от 05.07.2021 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 900 лв. и от 02.12.2021 г. от „Джени" ООД в размер на 9 900 лв.

Писмени обяснения предоставила и В. Я. К., като заявила, че на 20.11.2016 г. е предоставила на М. Х. И. парични средства в размер на 9 500 лв. на ръка, без писмен договор и без платежни документи, без определен срок за връщане и без условие за лихви, с договорка за възстановяване на сумата при налична възможност от ревизираното лице. Като източник на сумата К.посочила лични спестявания и предоставена като приятелска помощ, а към настоящия момент сумата не е възстановена.

В писмените си обяснения Д. Г. Й. заявила, че на 05.12.2016 г. е предоставила на М. Х. И. парични средства в размер на 7 800 лв. като на п.за закупуване на стока за м.а й. Произходът на средствата са трудови възнаграждения, като към момента на предоставяне на данните сумата не е възстановена.

В. Г. Ж. предоставила писмени обяснения и копие от банково извлечение от лицето във връзка с предоставените парични средства на М. И.. В същите заявила, че през месец декември 2016 г. е предоставила на И. парични средства в размер на 6 000 лв. като на п.за закупуване на повече стока за м.а й. Произходът на парите отново са трудови възнаграждения, като към момента сумата не е възстановена.

Така представените писмени обяснения и придружаващите ги доказателства не били кредитирани от ревизиращия екипи, след извършени проверки и анализ на данните в информационния масив на НАП относно декларираните доходи на лицата, извършените от тях покупки на имоти и МПС през периодите, в които са заявили предоставянето на парични средства на ревизираното лице и ползваните от лицата банкови заеми. Органите по приходите формирали извод, че писмените обяснения са съставени за целите на извършваната ревизия на М. Х. И..

В. А. Б. е предоставил писмени обяснения, в които заявил, че е предоставил на М. Х. И. следните суми: на 10.02.2018 г. - 9 500 лв., на 07.02.2019 г. - 9 800 лв„ на 08.10.2020 г. - 9 800 лв. и на 10.01.2022 г. - 9 400 лв. с произход на средствата - от разпределени дивиденти от фирмата на лицето „Вастон БВ“ ООД. Представил копия на договори за заем от 10.02.2018 г., 07.02.2019 г., 08.10.2020 г. и от 10.01.2022 г., РКО за предоставените суми, квитанции към ПКО за върнатите суми от 11.07.2023 г. -9 500 лв., от 12.07.2023 г. - 9 800 лв., от 13.07.2023 г. - 9 800 лв. и от 14.07.2023 г. - 9 400 лв. и протоколи за разпределение на дивиденти от 24.01.2018 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 500 лв., от 07.02.2018 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 500 лв., от 24.01.2019 г. от „Вастон БВ“ ООД в размер на 9 500 лв., от 07.02.2019 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 500 лв., от 05.10.2020 г. от „Вастон БВ" ООД в размер на 9 900 лв., от 08.10.2020 г. от „Вастон БВ“ ООД в размер на 9 900 лв., от 22.12.2020 г. от „Вастон БВ” ООД в размер на 9 900 лв. Ревизиращият екип установил при извършена в информационните масиви на НАП проверка, че В. А. Б. има изплатени следните дивиденти:- за 2017 г. - получен дивидент след удържане на данъка в размер на 380 000 лв. от „Вастон БВ“ ООД; - за 2017 г. - получен дивидент след удържане на данъка в размер на 5 309,54 лв. от „Топливо - Инвист" ООД; - за 2018 г. - получен дивидент след удържане на данъка в размер на 237 025 лв. от „Вастон БВ" ООД; - за 2019 г. - получен дивидент след удържане на данъка в размер на 141 550 лв. от „Вастон БВ" ООД; - за 2020 г. - получен дивидент след удържане на данъка в размер на 307 800 лв. от „Вастон БВ" ООД. Установено било още по отношение на Б., че в периода, през който е предоставил парични средства в заем на М. И. не е придобивал недвижимо и движимо имущество. Предвид това ревизиращият екип кредитирал тези писмени обяснения и документи, като ги взел под внимание при съставяне на таблица за съответствие между стойността на имуществото на М. Х. И. и направените от нея разходи и декларираните и/или получени от нея доходи за ревизираните периоди.

При тези обстоятелства органът по приходите определил начално салдо на наличните парични средства в брой към 01.01.2017 г. в размер на 5 000 лв., приемайки, че не са представени доказателства за наличието на посочената сума в размер на 68 000 лв.

С уведомление № Р-02002023002894-113-001/03.10.2023 г. проверяващите уведомили търговеца, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. от 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122 ал.1 т.2, а именно: налице са данни за укрити доходи. На 03.10.2023 г. връчил и уведомление № Р- 02002023002894-139-001/03.10.2023 г. на основание чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК относно реда на определяне на задълженията в настоящето данъчно производство. Определил 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Заедно с уведомлението на 03.10.2023 г. на М. Х. И. било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-02002023002894-040-003/03.10.2023 г., с което било изискано да се представят попълнени декларации по чл. 124 ал.З от ДОПК за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. С отговор вх. № 10467/10.10.2023 г. М. И. представила попълнени декларации по чл. 124 ал. З от ДОПК за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

За 2017 г.: За определяне на основата за облагане при ревизията органът по приходите е взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2017 г. - 0 лв. и крайно салдо към 31.12.2017 г. - 102,76 лв. Установил доходи/приходи за 2017 г. в размер на 30 000 лв., получени от ЕТ „П.-М-М. И." на 30.12.2017 г., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 107-„Сметка на собственика“ и по кредита на счетоводна сметка 501-„Каса в лева“ .Установил разходи на лицето за 2017 г. в общ размер 98 698,12 лв., в т.ч. 4 315,69 лв. комунални разходи за телефон, ток, вода и парно, покупки, платени на ПОС устройство и по фактури от „Метро кеш енд кери България" ЕООД, платени данъци и такси по ЗМДТ - 443,47 лв., разходи за екскурзии - 53,76 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 23 869 лв., банкови такси 16,20 лв. и предоставени суми на ЕТ „П.-М-М. И." в размер на 70 000 лв., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 501-„Каса в лева“ и по кредита на счетоводна сметка 107-„Сметка на собственика“.

След извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето за 2017 г. ревизиращият екип установил превишение на разходите с 63 800,88 лв. и на основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база е определил данък върху доходите 10% в размер на 6 380,09 лв., както и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък начислил дължима лихва в размер на 3 785,78 лв.

За 2018 г.: Органът по приходите взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2018 г. — 102,76 лв. и крайно салдо към 31.12.2018 г. — 0 лв. Установил доходи/приходи за 2018 г. в общ размер 30 400 лв., в т.ч. 17 300 лв., получени по банков път от продажбата на лек автомобил „Мерцедес Ц 220” с регистрационен номер [рег. номер] по договор за продажба на МПС от 01.02.2018 г., 9 500 лв., получени в брой на 10.02.2018 г. по договор за заем от В. А. Б. /върнати от ревизираното лице на заемодателя на 11.07.2023 г./, 2 500 лв., получени от ЕТ „П.-М-М. И.", осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 107- „Сметка на собственика“ и по кредита на счетоводна сметка 501-„Каса в лева", 250 лв. по банков път от д.й Р. Л. С. и 850 лв., получени по банков път от сина й Т. Л. С.. Установил е разходи на лицето за 2018 г. в общ размер 96 089,90 лв., в т.ч. 6 000,86 лв. комунални разходи за телефон, ток. вода и парно, покупки платени на ПОС устройство, платени данъци и такси по ЗМДТ - 762,56 лв., разходи за екскурзии - 146,83 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 23 969 лв., банкови такси 248,20 лв. и предоставени суми на ЕТ „П.-М-М. И." по банков път в размер на 14 500 лв., 44 000 лв. по фактура №**********/26.01.2018 г. за закупен лек автомобил „Мерцедес С 220 Блуетек“ с регистрационен номер [рег. номер], преведени 6 462,45 лв. по банков път на К. И. П. във валута.

След извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето за 2018 г. ревизиращият екип установил превишение на разходите с 65 587,14 лв. На основание чл. 122 ал.2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл.17 от ЗДДФЛ и на тази база е определил данък върху доходите 10% в размер на 6 558,71 лв. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е начислил дължима лихва в размер на 3 226,74 лв.

За 2019 г.: Органът по приходите взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2019 г. - 0 лв. и крайно салдо към 31.12.2019 г. - 0 лв. Установил доходи/приходи за 2019 г. в общ размер 10 032,53 лв. в т.ч. 9 800 лв., получени в брой на 07.02.2019 г. по договор за заем от В. А. Б. /върнати от ревизираното лице на заемодателя на 12.07.2023 г./, 100 лв., получени по банков път от ЕТ „П.-М-М. И.", 132,53 лв. по банков път от Е. Ф.. Установил разходи на лицето за 2019 г. в общ размер 38 983,08 лв., в т. ч. 3404,55 лв. комунални разходи за телефон, ток, вода и парно, покупки платени на ПОС устройство, платени данъци и такси по ЗМДТ - 301,68 лв., разходи за екскурзии - 158,55 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 22 520,10 лв., банкови такси 103,65 лв. и предоставени суми на ЕТ „П.-М-М. И." по банков път в размер на 5 000 лв., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 501-„Каса в лева“ и по кредита на счетоводна сметка 107-„Сметка на собственика“, преведени 7 203,35 лв. по банков път на Т. Т. във валута, 200 лв. за покупка на част от недвижим имот - поземлен имот, с административен адрес - [населено място], [улица], с площ от 254 кв. м. с нотариален акт № 121/17.03.2019 г. и 91,20 лв. - нотариални услуги от Н. Г. В..

След извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето за 2019 г. ревизиращият екип установил превишение на разходите с 28 950,55 лв. На основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т.2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база е определил данък върху доходите 10% в размер на 2 895.05 лв. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е начислил дължима лихва в размер на 1 128,34 лв.

За 2020 г.: Органът по приходите взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2020 г. - 0 лв. и крайно салдо към 31.12.2020 г. - 368,41 лв. Установил доходи/приходи за 2020 г. в общ размер 9 997 лв. в т.ч. 9 800 лв., получени в брой на 08.10.2020 г. по договор за заем от В. А. Б., 197 лв., получени по банков път от „Ла мезон България" ООД. Установил разходи на лицето за 2020 г. в общ размер 22 494,75 лв., в т.ч. 3 436,40 лв. комунални разходи за телефон, ток, вода и парно, покупки платени на ПОС устройство, платени данъци и такси по ЗМДТ - 301,42 лв., разходи за екскурзии - 54,83 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 18 050 лв., банкови такси 43,23 лв., преведени 608,87 лв. по банков път на Т. Т. във валута.

След извършената съпоставка на доходите и разходите на ревизираното лице за 2020 г. органът по приходите е установил превишение на разходите с 12 866,16 лв. На основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1, т. 2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база е определил данък върху доходите 10% в размер на 1 286,62 лв. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък начислил дължима лихва в размер на 350,27 лв.

За 2021 г.: Ревизиращият екип взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2021 г. - 368,41 лв. и крайно салдо към 31.12.2021 г. - 185,03 лв. Не установил никакви доходи/приходи за 2021 г. Установил разходи на ревизираното лице за 2021 г. в общ размер 42 294,16 лв., в т.ч. 4 221,82 лв. комунални разходи за телефон, ток, вода и парно, покупки платени на ПОС устройство, платени данъци и такси по ЗМДТ - 300.63 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 4 050 лв., банкови такси 153,45 лв., наредени преводи във валута към турски фирми общо в размер на 17 568,26 лв. от банкова сметка № **** /на 24.03.2021 г. ****- 5462,50 лв., 09.04.2021 г. *** - 5843,98 лв.. 22.04.2021 г. *** 2 077,08 лв., 23.04.2021 г. ***- 2 623,87 лв.. 24.04.2021 г.***- 1 560.83 лв./, наредени преводи на „Билдинг ТД“ ЕООД в размер на 16 000 лв. за закупуване на недвижим имот /на 17.06.2021 г. - 8 000 лв. и на 21.06.2021 г. - 8 000 лв./.

След извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето за 2021 г. ревизиращият екип е установил превишение на разходите с 42 110,78 лв. На основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база определил данък върху доходите 10% в размер на 4 211,08 лв. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък начислил дължима лихва в размер на 719,42 лв.

За 2022 г.: Органът по приходите взел предвид, че разплащателната сметка в лева в ПИБ АД е с начално салдо на 01.01.2022 г. - 185,03 лв. и крайно салдо към 31.12.2022 г. - 5580,21 лв. Установил е доходи/приходи за 2022 г. в общ размер 10 450 лв., в т.ч. 9 400 лв., получени в брой по договор за заем от В. А. Б., 1 050 лв., получени по банков път от К. П. М.. Установил разходи на ревизираното лице за 2022 г. в общ размер 104 458,33 лв., в т.ч. 3 582,30 лв. комунални разходи за телефон, ток, вода и парно, услуга от „МБАЛ Хаджи Димитър" ООД. платени данъци и такси по ЗМДТ - 3 810,79 лв., разходи за екскурзии - 113,92 лв., внесени парични средства в кредитната карта в размер на 17 400 лв., банкови такси 104,50 лв., преведени 2 320 лв. по банков път на Р. Л. С., предоставени суми на ЕТ „П.-М-М. И." в размер на 50 500 лв., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 501-„Каса в лева" и по кредита на счетоводна сметка 107-„Сметка на собственика", 1 505,64 лв., преведени по банков път на ЗАД „Булстрад живот Виена“, 1 832,66 лв. - застраховка имот, кредитна оценка и одобрение, такса оценки от вътрешни оценители, нотариална услуга, 23 288,52 лв. по банков път редовни вноски и вноски за предсрочна погасяване на банков кредит.

След извършената съпоставка на доходите и разходите на ревизираното лице за 2022 г. органът по приходите е установил превишение на разходите с 99 403,51 лв. На основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК с тази сума формирал данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база определил данък върху доходите 10% в размер на 9 940,35 лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък начислил дължима лихва в размер на 612,16 лв.

В хода на ревизията е приобщен протокол № П-02002022233036-073-001/18.04.2023 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП гр.Бургас за извършена проверка на ЕТ „П.-М-М. И.". По време на проверката били инициирани оперативни проверки — инвентаризация на наличните стоки към 01.02.2023 г. в обектите на едноличния търговец, при които са установени налични стоки по продажни цени с надценка и ДДС в размер на 222 264 лв., в т.ч. в м.а в [населено място], [улица] — 36 100 лв., в м.а в [населено място], [улица]82 490 лв. и в м.а в [населено място] на [улица]103 674 лв.

По време на проверката упълномощено лице от М. И. - управителят на „Счетоводна кантора М." ЕООД — съставител на ГФО е представил писмени обяснения вх. № 551/16.01.2023 г. и вх. № 3055/20.03.2023 г., че закупените стоки се водят стойностно по доставни цени без ДДС в сметка 304 -„Стоки“, обявената цена на етикетите на стоките, налични към 01.02.2023 г. е продажна цена, включваща надценка и ДДС. Надценката на наличните стоки в обектите към 01.02.2023 г. е 10,12 %. За формиране на надценката при продажба на стоките, управителят на предприятието взема еднолично решение, съобразявайки се с фактори, като модни тенденции, годишен сезон, покупателна способност на потенциалните купувачи, инфлация и други. Продажната цена се формира като покупната цена се умножава по надценката. Сбора от покупната цена и надценката се умножава по 20% ДДС. Общият сбор представлява продажната цена, която се записва на етикетите. За периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. са реализирани продажби на обща стойност 5 759,30 лева с ДДС, като е взета предвид предполагаемата средногодишна надценка отчетната стойност на продадените през януари стоки е определена в размер на 3 781 лв. На 01.02.2023 г. в трите обекта на предприятието няма извършени продажби. Приложен бил счетоводен регистър на сметка 7023 - „Приходи от продажби на стоки“ - няма отчетени и осчетоводени фири и брак, наличните стоки са дамско и мъжко облекло, обувки и аксесоари, количеството и стойността са описани в инвентаризационния опис към 31.12.2022 г. със стойност 201 843.69 лв. Приложени били: копие на инвентаризационен опис на наличните стоки в предприятието към 31.12.2022 г. с описани стоки на обща отчетна стойност по доставни цени — 201 843,69 лв., подписан от М. И., счетоводен регистър на сметка 304-„Стоки“ с начално салдо в размер на 83 250,18 лв., дебитен оборот за 2022 г. в размер на 250 143,51 лв., кредитен оборот за 2022 г. в размер на 131 550 лв., крайно дебитно салдо към 31.12.2022 г. в размер на 201 843,69 лв. Закупените материали и стоки не се водят по видове и количество. Сметка 304-„Стоки“ се води на синтетично ниво. Салдото на сметка 304-„Стоки“ към 01.01.2023 г. е в размер на 201 843.69 лв. - отчетна стойност без ДДС. През периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. е изписана отчетна стойност на продадените стоки в размер на 3 781 лв. по кредита на сметка 3041- „Стоки в м." и по дебита на сметка 7023—„Приходи от продажби на стоки". Наличността по сметка 304-„Стоки“ към 01.02.2023 г. е в размер на 198 062,69 лв. - отчетна стойност без ДДС.

При извършените проверки в обектите на ЕТ „П.-М-М. И." - инвентаризация на стоки органите по приходите установили, че наличните стоки към 01.02.2023 г. по продажни цени с надценка и ДДС са на стойност 222 264 лв. В хода на извършените проверки проверяващите установили, че в обектите няма чужди активи, няма стоки на консигнация, няма платена, но неизнесена стока, няма стоки на път, няма стоки без документ за произход и няма бракувани стоки. Установили още, че стоките в обекта не се водят аналитично, стоково - материалните запаси се водят стойностно. Поради тази причина не можело да се предостави аналитичен регистър на стоките.

При гореустановените обстоятелства органът по приходите определил отчетна стойност на наличните към 01.02.2023 г. стоки в размер на 168 198,33 лв., изчислена както следва: /(168198,33 лв. х 10,12% надценка) + 168 198,33 лв./= 185 220 лв. — покупна цена с надценка: /(185220,00 лв. х 20% ДДС) + 185220,00 лв./ = 222 264 лв. — продажна цена с надценка и ДДС, установена при проверката в обектите - инвентаризация на стоки на01.02.2023 г. Съгласно представените счетоводни регистри било констатирано, че отчетната стойност на стоките по счетоводни данни на сметка 304-„Стоки“ към 01.02.2023 г. е в размер на 198 062,69 лв. - покупна цена без ДДС. В резултат на това органът по приходите приел липса на стоки на стойност 29 864,36 лв. (198 062,69 лв. - 168 198,33 лв.).

Срещу констатациите в РД било депозирано възражение вх. № 12557/04.12.2023 г., в което било изразено несъгласие и молба за корекции в доклада, с приложени към същото справка за движението по дебита на сметка 107 и разчети по социално осигуряване, осигуровки на самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. Възражението било прието за частично основателно в издаден на 18.12.2023 г. Ревизионен акт № Р-02002023002894-091-001 на Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. С цитирания РА били установени задължения за довнасяне в размер общо на 41 022,72 лева и лихви за просрочие в размер общо на 11 996,84 лв., както следва: ДДС в размер на главница от 9 750,82 лв. и лихва от 2 174,13 лв. и Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на главница от 31 271,90 лв. и лихва от 9 822,71 лева.

Срещу РА едноличният търговец депозирал жалба пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, в която заявил незаконосъобразност на акта, поради несъобразяване с представените доказателства за получени заеми, липса на основания за прилагане на особения ред по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК, неправилен анализ на приходите и разходите - неправилно отразени разходи, неотразени приходи, несъобразяване с чистия личен доход, липса на мотиви при определяне на задължението за данък по ЗДДС за данъчен период 02.2023 г.

По постъпилата жалба сезираният орган се произнесъл с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 38/11.03.2024 г., с което потвърдил акта в частта му, с която по отношение на търговеца са установени дължими задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от 3ДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв.

За да формира своите изводи, решаващият орган, след анализ на доходите и придобиването на недвижими имоти на посочените от търговеца като заемодатели физически лица, приел, че М. И. не е представила в хода на ревизията и към възражението си договори за заем, или такива, доказващи фактическото предаване на парите от една страна. От друга – заемодателите също не представили достатъчно доказателства, удостоверяващи, че действително са разполагали със суми в посочените размери и фактическото им предаване на Иванова. Решаващият орган посочил още, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. М. И. не е декларирала непогасени към края на годината остатъци по получени през същата или предходните години парични заеми, надхвърлящи 40 000,00 лв. Приемайки, че през 2020 г. по кредитна карта са получени парични средства в размер на 848 лв., превишението на разходите за тази година било намалено със посочената сума, като била определена данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 11 988,16 лв., с данък в размер на 1 198,81 лв. и лихва в размер на 326,36 лв. За 2021 г. органът приел, че с получените преводи в общ размер на 2 660,00 лв. по кредитната карта следва да се намали данъчната основа за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ на 39 450,78 лв., с данък в размер на 3 945,08 лв. и съответно лихва в размер на 673,98 лв. Решаващият орган приел, че правилно в РА са определени превишения на разходите, както следва: за 2017 г. - 63 800,88 лв., за 2018 г. - 65 587,14 лв., за 2019 г. - 28 950,55 лв. и за 2022 г. с 99 403,51 лв. и на основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК с тази сума е формирана данъчна основа за облагане с данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ и на тази база законосъобразно е определил данък върху доходите 10% в размер на 6 380,09 лв. за 2017 г., 6 558,71 лв. за 2018 г., 2 895,05 лв. за 2019 г. и 9 940,35 за 2022 г. По повод определените задължения за ДДС компетентният горестоящ орган, след като е изискал и събрал допълнителни писмени доказателства – счетоводна информация и формирал извод, че за всички осчетоводени стоки по дебита на счетоводна сметка 304- „Стоки“ през 2018, 2019, 2020 и 2021 г. е ползван пълен данъчен кредит, а с кредитната карта и по банков път не са заплащани закупени стоки, е приел, че правилно в обжалвания ревизионен акт на основание чл. 79 ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е направена корекция на ползвания от ревизираното дружество данъчен кредит в размер на 5 972,87 лв. при придобиването на липсващите стоки на стойност 29 864,36 лв. през данъчния период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. Решението било връчено на адресата ЕТ „П.-М-М. И." по електронен път на 12.03.2024 г., видно от удостоверение (л. 20). Жалбата срещу потвърдената със същото част от ревизионния акт е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 25.03.2024 г.

Към доказателствата по делото е приобщена цялата преписка по извършеното ревизионно производство, в т.ч. проверки в търговски обекти, протоколи, съобщения за връчване на документи, искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, придружителни писма, искания за предоставяне на информация от трети лица, заповеди, съобщения за връчване по чл. 32 от ДОПК, фактури, извлечения от счетоводни сметки, справки, съставени от оспорващия търговец.

По делото са извършени първоначална и повторна съдебно – счетоводна експертизи, първата – оспорена от жалбоподателя, а втората – от административния орган. В първата от извършените експертизи вещото лице П. И. е изготвил два варианта на паричен баланс на едноличния търговец за ревизирания период 2017-2020 г., като в първия от тях е включил за 2017 г. налични пари в началото на периода 68 000 лв., а във втория – 5 000 лв. Анализирал е декларираните доходи като ЕТ за процесните години, след данъчно облагане, посочил е в табличен вид статистическите данни от НСИ в раздел „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ за периода 2017-2020 г. досежно средния годишен паричен разход на едно лице и структурата на разходите, както и във вид на таблица по години е визирал прехвърлените средства от ЕТ към физическото лице и обратно. Съгласно първия от разработените от експерта варианти за 2017 г. при налични пари в брой в началото от 68000 лв., дефицитът за годината е 0 лв., за 2018 г. дефицитът възлиза на 11 795,60 лв., за 2019 г. дефицитът е в размер на 23 638,19 лв., за 2020 г. дефицитът е 15 141,70 лв., за 2021 г – 39 789,6 лв., за 2022 г. – 52 465,33 лв. Според втория от разработените от експерта варианти за 2017 г. при налични пари в брой в началото от 5000 лв., дефицитът за годината е 22 450,55 лв., за 2018 г. дефицитът възлиза на 52 345,03 лв., за 2019 г. дефицитът е в размер на 23 638,19 лв., за 2020 г. дефицитът е 15 141,70 лв., за 2021 г – 39 789,6 лв., за 2022 г. – 52 465,33 лв. Според двата варианта на горните изчисления експертът сочи данъчна основа за процесните години, както следва: според първия вариант: за 2017 г. – 0,00 лв., за 2018 г. – 11 795,60 лв., за 2019 г. – 23 638,19 лв., за 2020 г. – 15 141,67 лв., за 2021 г. – 39 789,61 лв. и за 2022 г. – 52 465,33 лв.; според втория вариант: за 2017 г. – 22 450,55 лв., за 2018 г. – 52 345,03 лв., за 2019 г. – 23 638,19 лв., за 2020 г. – 15 141,67 лв., за 2021 г. – 39 789,61 лв. и за 2022 г. – 52 465,33 лв., с извършени съответните изчисления на данъка от 10 % по години. Експертизата е оспорена от жалбоподателя, в която връзка е допусната и извършена повторна единична съдебно – икономическа експертиза.

Съгласно експертното заключение на вещото лице Р. Ч., средната годишна надценка на продаваните стоки за периода от 2018 до 2022 г. е в размер на 6,66767 %. Съобразно този показател, като първи вариант фактически наличната стока в м.ите е с отчетна стойност 173 642,11 лв. По счетоводни данни отчетната стойност на сметка 304 стоки към 31.12.2022 г. е в размер на 187 152,66 лв., за периода 01.01.2023 г. – 01.02.2023 г. не са отчетени покупки на стоки, с приходи от продажба в този период от един месец са в размер на 4 799,42 лв. и съгласно изчислената от вещото лице надценка, отчетната стойност на тези реализирани стоки следва да е в размер на 4 499,41 лв., а наличната стока към 01.02.2023 г. следва да е в размер на 182 652,25 лв. При тези изчисления експертът заключава, че липсата на стоки към 01.02.2023 г. е в размер на 9 011,14 лв., а дължимият ДДС върху тази сума е в размер на 1 802,22 лв. Според втория вариант, изготвен при съобразяване с обстоятелството, че през всяко едно първо тримесечие търговската надценка е в пъти по-малка отколкото в летните месеци, предвид момента на извършване на инвентаризацията (01.02.2023 г.) и съобразно изчисления процент 1,783138 %, фактически наличната стока в м.ите е с отчетна стойност в размер на 181 975,13 лв. По счетоводни данни отчетната стойност на сметка 304 стоки към 31.12.2022 г. е в размер на 187 152,66 лв., за м. януари приходите от продажба на стоки са в размер на 4 799,42 лв. Съгласно изчисления процент на надценка 1,783138 % да първо тримесечие, отчетната стойност на тези реализирани стоки възлиза на 4 715,33 лв. и наличната стока следва да е в размер на 182 437,33 лв. Изводът на вещото лице е, че липсата на стоки към 01.02.2023 г. е в размер на 462,20 лв. с дължим ДДС върху тази сума в размер на 92,44 лв. Съобразно приложените по делото писма от различни (Виваком, А1, ел. енергия, МДТ, Топлофикация и ВиК) експертът е извършил разбивка по заплатени суми за битови сметки от М. Х. И. за периодите 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. с общ размер 26 801,40 лв. Посочило е и разходите, извършени от И. при излизане от страната през ГКПП Л. и К. А. за по един ден, както и че на 27.03.2019 г. същата е закупила част от недвижим имот за сума от 200,00 лева. Вещото лице е изготвило паричен поток, в който не са включени като приход и разход транзакциите, които касаят прехвърляне на средства от М. И. към търговското й предприятие и обратно, извършен е и анализ на движението на суми по кредитната карта и разплащателната сметка във ****. При тези изчисления за кредитната карта експертът е пресметнал като приход за лицето всички бонус точки и възстановени суми за плащания, а като разход – внесените от нея суми, разходвани за плащания на ПОС, преводите към трети лица са описани като отделен разход. При анализа на банковата сметка като приход за И. вещото лице е пресметнало всички преводи или вноски от трети лица и получения заем, а като разход са пресметнати всички разходи, заплащани през периода. В приходната част на анализа вещото лице е отразило декларираните от физическото лице доходи по ГДД, с приспаднат годишен данък, както следва: за 2017 г. – 3006,57 лв., за 2018 г. – 4738,70 лв., за 2019 г. – 3632,60 лв., за 2021 г. – 4750,05 лв. и 2022 г. – 5754,75 лв., както и 68 000 лв. като начално салдо, налични към 01.01.2017 г. и получените заеми от физически лица през периода на обща стойност 86 400 лв. В табличен вид вещото лице е отразило паричен поток по години по приходи и разходи. Експертът заключава още, че данъчната основа за 2021 г. възлиза на 10697,10 лв., за 2022 г. – на 10842,09 лв., със съответен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1069,71 лв. и 1084,21 лв. Експертизата е оспорена от процесуалния представител на административния орган в частта й по определяне на приетото начално салдо в началото на ревизирания период – 2017 г., приетите като доход парични средства от печалбата на едноличния търговец и определената надценка. Съдът в настоящия му състав не кредитира това заключение в посочените части, доколкото противоречат на събраните по преписката писмени доказателства и са базирани на писмени обяснения от лица, заинтересовани от изхода на делото, при изложени по-долу съображения.

По делото е разпитана като свидетел П. Х. – м.на жалбоподателя И., която в показанията си заявява, че през 2016 г. е дала на д.си 5000 лв., събрани през годините. Свид. Т. Т. – син на М. И. заявява, че в края на 2017 г. е заминал за А.да р. и се е завърнал след пандемията от ковид, там е ползвал дебитната карта на м.си, тъй като нямал банкова сметка. За тези разходи оставил на И. 8000 лв., а при завръщането си 2000 паунда. К. И. – негов п.му изпратил 3000 паунда за закупуване на автомобил от автокъща в Сливен, но сделката не се осъществила и Т. върнал парите през картата на м.си.

По делото са разпитани като свидетели и Д. Й., Г. П. и В. Ж. – в приятелски отношения с М. И.. Свид. Й. заявява, че през м. декември 2016 г. по молба на И., й предоставила в заем 7 800 лева, без документ, до 2010 г. имали частен бизнес, а след това и до момента работела в *** – Сливен. Със средства разполагала от преди 2020 г., спестени от нея и мъжа, с който живеела на семейни начала. Заетата сума И. върнала миналата година по повод на ревизията. Свид. П. заявява, че е клиент на И. отпреди 20 години, като пазарува от всичките й м.и. Обикновено в края на лятото при разпродажба И. правела намаление от 30 % до 50 %, както и около Коледа правела намаления около 20 %. Свид. Ж. заявява, че през м. декември е предоставила в заем на И. сума от 6000 лв. без документи, уговорена лихва и срок за връщане. Към момента сумата вече била върната, като преди новогодишните празници на 2023 г. И. върнала 2000 лв., а през август 2024 г. – останалата сума. Разполагала със средства от земеделие, с което се занимавал с.й, а и тя работела като кмет на кметство [населено място].

Свид. В. К.– п.на М. И. заявява, че е предоставила на последната приятелска помощ от 9500 лв. в края на 2016 г. От тази сума 3000 били върнати към днешна дата, работела като застраховател, а в момента – на *** от 2014 г. Документ за предоставените средства не съставили.

Свид. Ст. С. – с. на д. на М. И. заявява, че през 2014 г. със събрани от с. му средства върнал на И. 9900 лв. В годините след това той, а и неговата с.помагали на И., включително със суми от 9 000-10 000 лв. Връщане на предоставяните на И. средства не търсел, грижел се за цялата фамилия, тъй като собственият му бизнес позволявал това. Горните свидетели са допуснати до разпит по искане на оспорващата страна, но показанията им съдът не кредитира, при съобразяване с нормата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, както и по изложени по-долу съображения.

По делото са представени и приобщени по доказателствата ГДД на с.на свид. В. Ж., които съдът приема за неотносими към предмета на делото, доколкото за същия не се твърди, че е заемодател на И..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и ръководителя на същата, действащи при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК материална компетентност. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения ревизионен акт като валиден. При неговото постановяване съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен контрол“, в чл. 110 и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено в нормативния акт (чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед № Р-02002023002894-020-001/15.05.2023 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съгласно Заповед № РД-5/03.01.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас (л. 11). Заповедта за възлагане на ревизията съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 реквизити и е надлежно връчена на нейния адресат ЕТ „П.-М-М. И." на 25.05.2023 г., срокът за извършване на същата е продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002023002894-092-001/17.11.2023 г., съставен от компетентните длъжностни лица- органи по приходите, на които е възложена проверката, съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази срещу констатациите и представи доказателства. Процесуалните изисквания на чл. 119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната компетентност, така и при съобразяване с указаните от законодателя срокове. В разглеждания случай при условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен по административен ред пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл с Решение № 38/11.03.2024 г., с което частично е потвърдил ревизионния акт. Същото е мотивирано, съобразно нормативните изисквания.

Освен валиден, при преценка и анализ на събраните по делото доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваният ревизионен акт в неговата потвърдена от горестоящия орган част се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми, при следните съображения:

С процесния ревизионен акт в обжалваната му част са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и по ЗДДС за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г.

Досежно процесуалната законосъобразност на акта в жалбата са изложени доводи за липса на приложимост на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, които съдът, с оглед доказателствата по делото, не споделя. Според данните от извършената проверка, обективирани в ревизионния доклад, извършени са констатации, от които се установява, че за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. разходите на едноличния търговец превишават неговите доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: налице са данни за укрити приходи или доходи, а съобразно т. 7, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В процесния случай, видно от ревизионния доклад, определените за внасяне данъчни задължения са формирани върху изчислена от ревизионния екип основа и при констатиране на данни както за укрити доходи, поради установено постъпване по банковите сметки на средства с неизяснен произход, така и поради установено несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице – за проверяваните периоди 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. разходите превишават приходите. Тези данни са подробно описани и анализирани както в РД, така и в ревизионния акт, мотиви в тази насока са изложени и в решението на горестоящия орган, противно на твърдяната в жалбата липса на такива.

Доводите на оспорващата страна в насока материална незаконосъобразност също не се споделят от настоящата съдебна инстанция. При определяне размера на данъчната основа за 2017 г. от събраните по преписката писмени доказателства се установява, че разплащателната сметка на търговеца към 01.01.2017 г. е с начално салдо 0 лв. и с крайно такова на 31.12.2017 г. – 102, 76 лв. Осчетоводените приходи са в размер на 30 000 лв., а извършените разходи, отново по счетоводни данни възлизат на 98 698,12 лв. При съпоставката на тези данни ревизиращият екип е приел наличие на превишение на разходите над приходите с 63 800,88 лв., определени като данъчна основа по реда на чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Тези изводи на ревизионния екип, възприети и в оспорения ревизионен акт и ответния орган не са оборени както в хода на производството, така и в настоящото съдебно производство. Видно от представената преписка, в предоставените от М. И. писмени обяснения същата е заявила, че не пази документи за налични парични средства към 01.01.2017 г. и няма получени и дадени в заем суми от и на физически лица. Впоследствие, след приключване на ревизионното производство - на 27.10.2023 г. депозира пред проверяващите декларация, в която заявява, че към 01.01.2017 г. е притежавала налични парични средства в брой в размер на 68 000 лв., получени от нейните дъщеря, з.и приятели, подробно конкретизирани в декларацията (л. 318). Съгласно съдържанието на последната, И. е декларирала, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. е получила парични средства, както следва: през 2017 г. – 20 000 лв. по приложено споразумение, 9900 лв. от С. С., 9900 лв. от Р. С., 7 800 лв. от Д. Й., 9500 лв. от В. К., 5000 лв. от П. Х. и 6000 лв. от В. Ж.. По повод така заявеното ревизиращият екип е събрал писмени обяснения от посочените в декларацията лица – заемодатели и съответно – в информационните масиви на НАП за получените доходи и разходи от тези същите. Както в представените през компетентния орган писмени обяснения от П. Х. – м.на М. И., С. С. – з. на М. И. и нейни приятели Д. Г. Й., В. К., В. Ж., така и при разпит в хода на съдебното дирене, същите заявяват, че предоставените суми са през 2014 г. (С. С. и Р. С.) и м. декември 2016 г. Пред проверяващите органи по приходите в тази връзка не са представени никакви писмени доказателства, липсват сключени договори за заем, както и доказателства, че сумите са фактически предадени във владението на М. И.. На първо място, правилно органът е приел, че за двете суми от по 9900 лв. (декларирани от И. като получени след 01.01.2017 г., а по обяснения на Р. и С. С. – предоставени през 2014 г.!), липсват доказателства, че средствата не са усвоени в периода от 2014 до 2017 г. и второ, от извършения анализ на доходите в информационните масиви на НАП на Стоянови и извършените от тях покупки на недвижими имоти и леки автомобили не може да се приеме, че финансовите им приходи са достатъчни както като средства за живот, така и да предоставят заеми на други лица. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свид. С. по горните съображения и обстоятелството, че като лице от семейния кръг на И. е заинтересован от изхода на делото. Идентичен извод се следва и по отношение на П. Х. – м.на жалбоподателя И..

Другите разпитани по делото свидетели – приятели на И. свид. К., Ж. и Й. заявяват, че са предоставили в заем следните суми съответно: 9500 лв., 6000 лв., 7800 лв. и 6000 лв. в края на 2016 г. Съдът не кредитира и тези показания, доколкото е налице разминаване между декларираното от И., че получените от нея заеми са след 01.01.2017 г., а свидетелите сочат по-ранен период и от друга страна, макар договорът за заем за послужване на парични средства да е неформален, е недопустимо доказването му пред съд, поради процесуалното изискване на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съгласно посочената норма, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Това правило не се отнася и прилага във фазата на ревизионното производство, но съдът напълно споделя извършения от ревизиращия екип анализ, споделен в оспорения ревизионен акт досежно неприемане на писмените обяснения, дадени от посочените лица. По повод на същите ответникът отново е извършил проверка в информационната система на НАП за получаваните от лицата, заявени като заемодатели доходи, както и е събрал данни за ползвани банкови кредити и във връзка със същата правилно е формирал извод, че представените от К., Ж. и Й. писмени обяснения са съставени за целите на ревизионното производство.

В подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, отчетено от ревизионния орган, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. М. Х. И. не е декларирала непогасени към края на съответните данъчни години остатъци от получени през същата или предходни години парични заеми, съобразно чл. 50 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ. Според изискването на тази норма, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: предоставените/получените парични заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.; б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции; г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Предвид горното съдът в настоящия му състав намира, че правилно ответният орган е приел, че за 2017 г. е налице превишение от 63 800,88 лв. между отразените счетоводно приходи в размер на 30 000 лв. и счетоводно отчетените разходи на едноличния търговец в размер на 98 698,12 лв. и при тази данъчна основа (63 800,88 лв.) е определил данък върху доходите в размер на 10 % - 6 380,09 лв., със съответната лихва в размер на 3 785,78 лв. Така установеното не е опровергано с насрещни годни доказателствени средства и в хода на настоящото съдебно производство.

За 2018 г. ревизиращият екип е установил приходи в размер на 30 400 лв., в които е включена и продажбата на лек автомобил за сума от 17 300 лв., получен паричен заем от физическо лице в размер на 9 500 лв. и получени по банков път суми от 250 лв. от д.Р. С. и 850 лв. от син Т. Т.. Отново установените по счетоводна отчетност разходи в общ размер на 96 089,90 лв. превишават приходите, като сумата на превишението е 65 587,14 лв., като правилно ответникът на основание чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК и чл. 122 ал. 2 от с.к. е определил тази сума за данъчна основа и размера на дължимия данък по чл. 17 от ЗДДФЛ от 6 558,71 лв., със съответно определената лихва върху сумата. За посочената година началното салдо по разплащателната сметка на търговеца било установено в размер на 102,78 лв., а крайното към 31.12.2018 г. – 0 лв. За 2019 г. началното и крайното салдо по разплащателната сметка е в размер на 0 лв., приходите, установени през годината са в общ размер на 10 032,08 лв., формирани от заем от физическо лице в размер на 9 800 лв. и получени по банков път две суми от 100 лв. и 132,53 лв. Установените в хода на производството разходи, обективирани в счетоводството на едноличния търговец възлизат на 38 983,08 лв., или превишение от 28 950,55 лв., възприето от ревизиращия орган по правилата на чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК като данъчна основа за облагани с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, с определен размер 2 895,05 лв. и съответна лихва върху сумата. За 2020 г. началното салдо по разплащателната сметка възлизало било е установено от проверяващите в размер на 0 лв., а крайното – към 31.12.2020 г. – в размер на 368,41 лв. Установените през годината приходи възлизат на 9997 лв., формирани от заем от физическо лице в размер на 9 800 лв. и получен превод по банков път от „Ла мезон България“ ООД, а осчетоводените разходи са в размер на 22 494,75 лв. Установеното превишение разход/приход при тези стойности възлиза на 12 866,16 лева, при което органът е определил при условията на чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК данъчна основа в същия размер и данък върху нея по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1 286,62 лв., със съответната лихва. За 2021 г. началното салдо по разплащателната сметка възлиза на 368,41 лв., а крайното към 31.12.2021 г. – на 185,03 лв. Размерът на разходите през 2021 г. е 42 294,16 лв., а през годината не са осчетоводени никакви приходи. При така установеното правилно на основание чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК ответният орган е определил като данъчна основа за определяне на данъка по чл. 17 от ЗДДФЛ 42110,78 лв., с размер на 10% -ния данък 4 211,08 лв. и следващата се лихва. За данъчния период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. проверката установява начално салдо по разплащателната сметка в размер на 185,03 лв., крайно салдо в размер на 5580,21 лв., приходи в общ размер на 10 450 лв., включващи заем от физическо лице в размер на 9 400 лв. и получена по банков път сума от физическо лице в размер на 1 050 лв. Разходите, обективирани в счетоводството на търговеца за периода възлизат на 104 458,33 лв. Установеното превишение е в размер на 99 403,51 лв., възприето от органа като данъчна основа, при която стойност правилно на основание чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК и чл. 122 ал. 2 от с.к. е определен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ от 9 940,35 лв., със съответната лихва.

Описаните по-горе установени разходи за съответните данъчни периоди включват комунални разходи за телефон, ел. енергия, вода, парно, покупки, платени на ПОС, платени данъци и такси по ЗМДТ, разходи за екскурзии, изходящи преводи на парични суми от банковата сметка, платени застраховка, нотариални услуги, вноски по банков кредит, наредени изходящи валутни преводи, банкови такси. Съдът споделя изводите, формирани в тази насока в оспорения акт, доколкото същите са формирани въз основа на данните в събраните от съответните дружества и банки справки и не са опровергани в хода на настоящото съдебно производство. За да обоснове своите изводи ответният орган е извършил анализ на служебно събрани доказателства, съставляващи писмени отговори от дружествата, предоставящи съответната услуга, справки в Агенция по вписванията, информационните масиви на НАП досежно отчуждени и придобити превозни средства и имотен регистър, писма за движения и наличности по банкова разплащателна сметка и кредитна карта и др. В тази насока настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло и заключението на първата изготвена по делото експертиза от вещото лице П. И., доколкото същата е основана на приобщените по преписката и по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от трети лица, изискани за нуждите на ревизионното производство. По отношение на включването на движението по кредитната карта в паричния поток на търговеца, съдът споделя съображенията на в.л. И., че вноските по кредитната карта не следва да влияят върху паричния баланс, тъй като с картата са извършвани покупки и сумите – погасявани, като се касае за кредитни средства и в т.см. сумите, с които се извършва плащане като такива са заемни средства, но тези, с които се извършва погашение са разход за лицето. На следващо място съдът намира, че заключението на това вещо лице следва да се кредитира изцяло и в частта му по отношение на определените разходи за живот. В хода на ревизионното производство от проверяваното лице са изисквани писмени доказателства, но такива не са представени, поради което експертът основава своя извод на база официални статистически данни от сайта на НСИ в раздел „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ за процесния период 2017 г. – 2022 г.

Съдът намира за правилен и обоснован и извода на ответния орган, че реализираната от търговеца печалба за съответните години не следва да бъде включена при формиране на паричния баланс. На търговеца в хода на ревизията е дадена възможност да представи писмени обяснения и доказателства в тази насока, от които същият не се е възползвал, поради което е прието, че в подадените данъчни декларации стойностите за периода 2017-2020 г. са счетоводна печалба, която не е реален източник на доход на физическото лице. За така формираната счетоводна печалба ревизираното лице не е представило надлежни доказателства – съставени писмени документи за фактическо получаване на суми, които не са част от търговското предприятие, а част от дохода на собственика на същото. Качеството на физическо лице и това на едноличен търговец се отличават по това, че първото като собственик на търговско предприятие става отделен данъчен субект, който е длъжен да води делата си по търговски начин – при спазване на относимите разпоредби на закона и съответните счетоводни стандарти. В подкрепа на това е и обстоятелството, че в ЗДДФЛ в чл. 26 и чл. чл. 29, 31 и 33 е регламентиран различен начин на формиране на облагаемия доход от стопанска дейност като ЕТ и доходи от дейност с нетърговски характер на физическите лица. Наличието на счетоводна печалба не означава наличие на парични средства, поради което разходването на такива, чрез влагане в търговската дейност, или ползването им от лицето, при което да формират различен паричен баланс, следва да бъде подкрепено с надлежни писмени доказателства.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема атакувания ревизионен акт за правилен и постановен при съобразяване със събраните доказателства и относимите и приложени материалноправни разпоредби в частта му, с която за периодите 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. на основание чл. 122 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗЗДФЛ в следните размери: 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв.

На следващо място с оспорения ревизионен акт са определени и задължения по ЗДДС за периода 01.02.2023 г. – 28.02.2023 г. в размер на 5 972,87 лв. главница и 576,80 лв. лихва, които, съобразно събраните доказателства, в т.ч. и допълнителни такива в хода на административното обжалване, съдът намира за законосъобразно определени. За определяне на това задължение са събрани писмени обяснения и доказателства от ревизираното лице и е извършена от проверяващите органи инвентаризация в трите търговски обекта, в които едноличният търговец осъществява дейността си по продажба на д.на дрехи, обувки и аксесоари. В представени от търговеца две писмени обяснения от 16.01.2023 г. и 20.03.2023 г. е заявено, че стоките се водят стойностно по доставни цени без ДДС в сметка 304 стоки, а обявената цена на етикетите на стоките, налични към 01.02.2023 г. е продажна цена, включваща ДДС и надценка. Последната към 01.02.2023 г. е 10,12 %. На 01.02.2023 г. е извършена и инвентаризацията по посочените продажни цени, включващи надценка и ДДС, като на същата дата в търговските обекти не е извършвана продажба на стоки, няма отчетени фири и брак, а количеството и стойността на стоките са описани в представен от търговеца Инвентаризационен опис към 31.12.2022 г. със стойност 201 843,69 лв. – отчетна стойност по доставни цени. Представен е от търговеца и счетоводен регистър на сметка 304. Със същото салдо по сметката. През периода 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. е изписана отчетна стойност на продадените стоки в размер на 3781,00 лв., при което документално наличността на стоките в м.ите към 01.02.2023 г. възлиза на 198 062,69 лв. без ДДС. При извършената инвентаризация към 01.02.2023 г. проверяващите установяват налични стоково-материални запаси по продажни цени с надценка и ДДС в размер на 222 264,00 лв. При тези данни и ползвайки предоставените от търговеца данни за размера на търговската надценка ревизиращият екип формира извод, че продажната цена с надценка и ДДС на наличните към посочената дата СМЗ е в размер на 222 264,00 лв. При съпоставка с представените от търговеца счетоводни регистри, отчетната стойност в които на СМЗ по данни от сметка 304 към 01.02.2023 г. е заведена на 198 062,69 лв., проверяващите установяват липса на СМЗ в размер на 29 864,36 лв. При тези констатации в РД и РА било прието, че на основание чл. 79 ал. 1 от ЗДДС търговецът дължи данък, определен по чл. 79 ал. 3 т. 2 б. „а“ от с.з. в размер на 5 972,87 лв. Съгласно първата от посочените норми, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В процесния случай е установено, че търговецът е приспаднал данъчен кредит за предходните години, както и липси на стока, констатирани при извършената инвентаризация, което обуславя приложимост на посочената разпоредба, като начисляването е извършено от ответния орган по реда на ал. 4 от ЗДДС, според която разпоредба, начисляването на данъка по ал. 1 – 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. В хода на производството по административен контрол на ревизионния акт горестоящият орган е събрал и други счетоводни документи от търговеца, от чиято проверка е установено, че за всички осчетоводени стоки по дебита на сметка 304 – стоки през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е ползван пълен данъчен кредит, предвид което е възприел изводите в РА, с които на основание чл. 79 ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е коригиран ползвания от едноличния търговец данъчен кредит в размер на 5 972,87 лв. при придобиване на липсващите стоки на стойност 29 864,36 лв. през данъчен период 01.02.2023 г. – 28.02.2023 г. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразен атакувания акт, като намира, че наличните доказателства са обусловили приложението на чл. 79 от ЗДДС, т.е. налице са били материалноправните предпоставки за извършване на корекция на ползвания от едноличния търговец данъчен кредит при придобиване на липсващите стоки в описания данъчен период. Във връзка с това съдът не кредитира изготвеното експертно заключение досежно изчисленията на надценката върху стоките, доколкото ответният орган е извършил своя анализ въз основа на представени от самия търговец данни за размера на търговската надценка от 10,12 % към периода на извършената инвентаризация.

По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт № Р-02002023002894-091-001/18.12.2023 г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 38/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която са установени дължими от ЕТ „П.-М-М. И." задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от 3ДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв. е валиден и издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. трето от ДОПК, основателна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 4 428,00 (четири хиляди четиристотин двадесет и осем) лева на основание чл. 8 ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се възложи в тежест на оспорващата страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Едноличен търговец М. Х. И. с фирма „П. – М – М.И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] ***** срещу Ревизионен акт № Р-02002023002894-091-001/18.12.2023 г. в частта му, потвърдена с Решение № 38/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на дружеството са установени дължими задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от 3ДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв.

 

ОСЪЖДА Едноличен търговец М. Х. И. с фирма „П. – М – М.И.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] ***** да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 4 428,00 (четири хиляди четиристотин двадесет и осем) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.