РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1006
гр. Пловдив,06.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
XII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ М.М.адм. дело № 2517 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е пред първа инстанция.
Ищецът
С.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си
представител адв. В.С., е предявил срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ - София, ул.„Н. Столетов“ № 21 претенция за присъждане на сума от 100
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и изплащане за периода от 02.03.2016г. до 06.07.2020г.,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Твърди
се, че лицето е претърпяло значителни неимуществени вреди вследствие на престоя
си там, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушение на чувство за малоценност. Посочва се, че причинените на ищеца вреди се
изразяват в неосигуряване на П. на елементарни битови и хигиенни условия, а
именно: липса на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала 3 кв.м./; лоша
хигиена и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите; липса на санитарен
възел с постоянно течаща топла и студена вода; наличие на мухъл, високи температури през лятото и ниски през
зимата, както и липса на проветрение и достъп до естествена светлина в
помещенията; работата в кухнята (където лишеният от свобода работил) била извършвана
от осем човека, а трябвало да се извършва от петнадесет. Ищецът твърди също, че
от лошите условия в затвора е получил мозъчен инфаркт като представя Епикриза И.З.
№ 47717/524, издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив. С молби от 14.10.2020г. и
от 19.10.2020г. се излагат допълнителни основания към иска, като се твърди от
страна на ищеца, че „не е воден на каре четири години“, което е довело до обездвижването
му, както и че по адм.д. № 567/2018г. на Адм.съд Пловдив е бил отменен отказ за
превеждане на ищеца в затворническо общежитие, като решение № 2033/2018г. по
посоченото дело не е изпълнено. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, чрез процесуалния си представител, счита така предявената
претенция за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Пловдивският
административен съд - XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
От
постъпила по делото справка от 15.02.2021г. от началник на Затвора в гр.Пловдив
се установява, че С.Д.П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от
седем години от 02.03.2016г., като е освободен на 06.07.2020г. – условно,
предсрочно.
От становище
рег. № 1179 от 08.02.2021г. от ГД “Изпълнение на наказанията“, Затвор Пловдив
се установява, че по отношение престоя на ищеца е представена справка за
исковия период от 02.03.2016 г. до 06.07.2020 г. За периода от 02.03.2016 г. до
06.07.2020 г., в който л. св. П. ***, същият е обитавал следните спални
помещения:
- от
28.04.2016г. е разпределен на пост № 2, спално помещение № 74;
- на
03.06.2016г. е преместен на пост № 5 в спално помещение № 52;
- на
07.06.2016г. до момента на освобождаването си е настанен в спално помещение №
24, на пост № 3.
В
становището е изложено, че наличната информация за настаняването на П. е от
01.01.2017г. до момента на освобождаването му, като липсва такава за периода от
02.03.2016г. - до 01.01.2017г. През периода от 01.01.2017г. до освобождаването
му, в който период П. е пребивавал в спално помещение № 24, на пост 3, което е
с площ 30.95 кв.м. и с капацитет 7 лица, се установява, че през различни
периоди от време в посоченото помещение са пребивавали лица над определения
капацитет за помещението. За периода от 01.01.2017 г. до 06.07.2020 г. лишеният
от свобода П. е пребивавал в посоченото помещение, като времето, през което не
е разполагал с минималните 4 кв.м. жилищна площ е 743 дни
Спално
помещение № 24, съгласното справката, е с площ без санитарния възел 30.95 кв.м.
и санитарен възел с площ 4,44 кв. м., разполага с два отваряеми прозореца с
размери – 1,20х1,20м; 0,65х1,20. Отбелязано е в справката, че посоченото спално
помещение, а и всички спални помещения в Затвор Пловдив имат обособени
санитарни възли с достъп до течаща студена вода. Оборудвани са стандартно с легло
с размери 90х180 см. и шкаф с размери 45х50см. Къпането на лишените от свобода
се извършва в обща баня с достъп за всеки до течаща топла вода, съгласно утвърден
график за разпределение на времето на лиш. св. от съответната група. Помещенията
се отопляват с централно парно през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода, които могат да правят това, чрез
отваряне на прозорците. Хигиената се осъществява също от настанените като за
целта получават съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката
на затвора вещи, премети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават
ползват и държат при себе си.
Освен
цитираните по-горе становище и справка, по делото са представени още:
- Протоколи за извършена ДДД обработка от
03.05.2016г., 18.03.2016г.,17.06.2016г., 12.08.2016г., 16.08.2016г.,
08.09.2016г., 20.09.2016г., 19.11.2017г., 21.11.2017г., 14.10.2018г., 09.2018,
06.03.2019г., 08.04.2019г., 22.05.2019г. и 11.07.2019г.
- Първоначален доклад от 23.03.2016г. и План
на присъдата на л.св. П. от 04.10.2019г.
- Докладна
записка от Ю.А.- главен готвач затворническа кухня, от която се установява, че П.
е работил в същата в периода от 07.10.2016г. до 01.09.2018г. с прекъсване и от
28.12.2018г. до 01.07.2020г. Щатът на работниците в кухнята се състоял от 14
човека и в този период са работили различен брой лишени от свобода, поради
освобождаване и други основателни причини. Към докладната записка е приложена
функционална характеристика на длъжността „работник кухня - „транжорист“.
-
Справка от В.Т.- младши експерт, от която се установява, че Затвор – гр.Пловдив
разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла
и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и
двете ЗО. Всеки л. св. при постъпването си получава спално бельо и постелен
инвентар, за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на л.св., а в утвърден график от началника на затвора, два пъти
седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да занесе спалното си
бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по преценка на
л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба, адресирана
до началника на затвора като няма данни на П. да му е отказвано изпълнение на
такава молба. В справката се посочва също така, че за поддържането на хигиената
в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80, ал.1 ЗИНЗС,
на който обект е назначен л. св.
-
Докладна записка от 21.12.2020г. от лекар-ординатор МЦ Затвора - Пловдив, ведно
с медицинска документация - амбулаторни листове и резултати от извършени
изследвания;
- Становище
от Н. Д. – техник строителство и архитектура, съгласно което, през периода на
изтърпяване на наказанието на л.св. П. 02.03.2016г. - 06.07.2020г. в Затвора –
Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода.
Извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове,
сменят се осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите
се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св. Дограмата е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите на л.св.
Отделно от това, със собствени сили л.св., назначени като строители по щата на
домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. По отношение на банята се посочва, че същата е обща, подът ѝ е
с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
л. св., осигурена е топла вода от новозакупен през януари 2017г., котел, който
е на територията на затвора и работи на въглища които се осигуряват редовно от
централна доставка на ГДИН.
-
Договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 08.11.2016г. 20.01.2017г.
и 13.11.2018г.
-
Докладна записка от инсп. Г.Г.– НС НОД в Затвора в гр.Пловдив, в която се
посочва, че за периода 02.03.2016 г. - 06.07.2020 г. не се съхраняват записи от
камери, от които да се установи периодът на лишеният от свобода за престой на
открито на западно каре, както и не могат да се посочат конкретни служители,
които са провеждали престоят му на открито.
-
Заповед № Л 461/25.02.2020г. на началник на Затвор гр.Пловдив, съгласно която,
на основание чл. 79 ЗИНЗС и чл.172 и чл. 173 ППЗИНЗС във връзка с чл. 136 от КТ, се определят персонални отговорници по групи лишени от свобода, работещи
към комунално-битова дейност на затвора гр. Пловдив, ЗООТ Хеброс и ЗООТ Смолян
и работно време, считано от 01.03.2020г. за отделните длъжности;
-
График за разпределение на времето на лишените от свобода от трети пост от 25.03.2014г.;
-
Докладна записка от 08.02.2021г. от лекар-ординатор МЦ Затвор - Пловдив, ведно
с извадка от книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от
медицинска помощ;
- Към
делото е приобщено адм. дело № 567/2018 г. на Административен съд Пловдив,
образувано по жалба на С.Д.П. срещу заповед № 222/12.02.2018г. на началник на
затвора – Пловдив, с която е отказано лишеният от свобода да бъде преведен в
затворническо общежитие от открит тип. По делото е постановено и влязло в сила
решение № 2033 от 15.10.2018г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което
се отменя цитираната заповед на началника на Затвора Пловдив и се връща
преписката за ново произнасяне по молба на П. за превеждане в затворническо
общежитие от открит тип .
-
По делото, по искане на ищеца е допусната съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,
която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и уточняващата
молба от 19.10.2020г. Заключението по СМЕ е изготвено от ВЛ Б., който е отговорил
на поставените задачи. СМЕ е приета без възражение от страните.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Ищецът
претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периоди, както следва:
от 02.03.2016 г. до 06.07.2020 г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив,
пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.
На
първо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
На
следващо място, е необходимо да се отбележи, че установените в част седма от
ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3,
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание, доколко
тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43, ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния
характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения,
в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат.“
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ
по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу България,
решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н.и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment приложим
при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на
Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н.и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
По
отношение на исковия период, от приложените по делото справки се установява, че
лицето е постъпило в Затвора – Пловдив на 02.03.2016 г., където е пребивавало до
06.07.2020 г., когато е било предсрочно освободено.
От събраните и описани по-горе доказателства
се установява, че с изключение на периода, в който няма налична информация за
настаняването на ищеца (02.03.2016г.-01.01.2017г.), през останалия период от
01.01.2017г. до 06.07.2020г., за различни периоди от време, вариращи от два-три
дни до 70 дни, подробно описани в цитираната по-горе справка на ИСДВР при
Затвора – Пловдив, ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив в помещение, в което
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м. - общо 743 дни.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
На първо място, що се касае до част от
исковия период, а именно от 02.03.2016г.-01.01.2017г., в който макар да е
установено от доказателствата по делото, че ищецът П. действително е изтърпявал
наказанието си в Затвора Пловдив, не се съхранява архив относно
действителните килии, в които е пребивавал, размерите им и броя на лицата, настанени
в тях. По делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да
установи конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана от
съда, не са представени конкретни доказателства за конкретните помещения и брой
настанени в този период по настаняване на ищеца в Затвора Пловдив. В
случая, според съда, са налице условията на чл.284, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС за приемане за
доказан твърденият от ищеца факт на пренаселеност на помещенията по задържането
му за периода 02.03.2016г. - 01.01.2017г., т.е. за 306 дни.
По
отношение на допълнителните основания на иска, посочени от П. в молба от
14.10.2020г., а именно, че е работил четири години в кухнята на затвора с работно
време от 6.30ч. до 15ч., като е осъществявал работата си в седнало положение и „не
е воден на каре“, поради което е бил обездвижен, предвид докладна записка от
15.02.2021г. /л.129/ и график за разпределение на времето на лишени от свобода
от 3-ти пост /л. 140/, съдът приема, че твърдението на ищеца е доказано,
предвид липсата на съхранени записи от камери в затвора, от които да се
установи периодът на престой на открито на ищеца. От приложения по делото график
за разпределение на времето на лишени от свобода от трети пост се установява,
че на ищецът се полага престой на открито. Ирелевантно в тази връзка е
твърдението поради какви причини на лицето не е осигуряван престой на открито
по два часа дневно. Не е спорно по делото обстоятелството, че същият е работил
в затворническата кухня в Затвор Пловдив в периода 07.10.2016г.-01.09.2018г., с
прекъсване и от 28.12.2018г.-01.07.2020г., но не може да се направи категоричен
извод относно съвпадение на часовете на заетост в кухнята с часовете за
пребиваване на открито.
По делото не бяха доказани твърденията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания исков период. Това е така,
защото, от страна на ответника са представени договори за извършване на ДДД
обработки, както и протоколи от ДД обработки, от които да се установява, че
такива дейности са били действително изпълнявани през исковия период.
Що
се отнася до оплакванията на ищеца относно лошата хигиената и наличието на
мухъл в помещенията в затвора, от приетите по делото справки и становища се установява,
че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. В
тази връзка, видно от приложеното по делото становище от ГДИН, в Затвора - Пловдив
се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове. Пак
там е изложено, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена, поставен е гранитогрес в общите
умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от свобода и със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според
становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора /закупен
през м. януари 2017г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка
от ГД “ИН“.
Във връзка с твърденията на ищеца за ниски
температури през зимата в помещенията и прекалено високи през лятото се
установи по делото, че същите са напълно неоснователни и недоказани. На първо
място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, че в
затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално
парно. Налице са данни, че през 2017г. е била подновена дограмата на
прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, което в значителна степен има
отношение към запазване на вътрешната температура и изобщо изолацията
на помещенията. Поради това твърдения, че през зимата е студено, а през
лятото – топло, като се има предвид, че се касае до характерни температурни
стойности за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат
свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство,
обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
През
исковия период не се установява и нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като
във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. В тази връзка е представеното становище
на ИСДВР при Затвора - Пловдив, в което се посочва, че Спално помещение № 24, е
с два отваряеми прозореца с размери 1.20х1.20 и 0.65х1.20. Това безспорно
допринася за влизането на необходимото количество въздух и светлина в
помещението. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът приема за недоказани твърдените от ищеца липса на проветрение и на
естествена светлина в помещението, в което е пребивавал в Затова Пловдив.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. По отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становище, се сочи, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп
до такава, като в подкрепа на тези
твърдения е приложен и самият график, касаещ трети пост, видно от който,
лишените от свобода от този пост разполагат с достъп до баня всеки вторник от 13:30
ч. до 16:30 ч. и всеки четвъртък от 13:30 ч. до 16:30 ч.
По отношение на твърдяното в исковата молба и
поддържано в съдебното производство оплакване на П., че
лошите условия в Затвора в Пловдив са довели до влошаване на здравословното му
състояние, поради което е получил мозъчен инфаркт, следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на
здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС.
Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и
медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на
последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството
и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с
ПМС №159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.
Според чл.133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и
поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от
същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2.
първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.
дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода.
Установява се от представената по делото
медицинска документация, че през процесния период 02.03.2016 г. - 06.07.2020 г.
на П. са извършвани медицински изследвания и прегледи по повод на оплаквания за
болки в гръбнака (амбулаторен лист № 543/07.05.2019г.), тревожно разстройство и
нарушения на съня (амбулаторен лист № 31/07.05.2019г.). В хода на съдебното
производство е представена извадка от Книга за вписване на лишените от свобода,
които се нуждаят от медицинска помощ, по данни от която, в рамките на исковия
период на П. са изписвани различни видове лекарства. Към исковата молба е
приложена Епикриза И.З. № 47717/524, издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив.
Видно от същата ищецът е постъпил в лечебното заведение на 22.08.2020г. и е
изписан на 27.08.2020г. Поставена му е диагноза: „Мозъчен инфаркт, причинен от
неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии“. Съдържанието на така
приложената по делото медицинска документация е взета предвид при изготвяне на заключението
по назначената по делото СМЕ. Същата категорично е установила, че условията
в затвора нямат отношение към мозъчно-съдова болест, изразяваща се в атеросклероза
на съдовете на мозъка, която всъщност е причина за заболяването мозъчен
инфаркт, от което безспорно страда ищецът. Вещото лице сочи, че прилаганото
лечение на П. с медикамента „Карбамазепин“ няма връзка с настъпване на
посоченото заболяване, което изцяло опровергава твърденията на ищеца в тази
посока. От друга страна, съгласно заключението на СМЕ, не се доказва в пълна
степен и наличието на причинно-следствена връзка между продължителната и в
седнало положение работа на П. *** и заболяването, с което е диагностициран - мозъчен
инфаркт. Според ВЛ Б. обездвижването е благоприятен фактор за влошаване на
съществуваща артериална хипертония (водеща до мозъчен инфаркт), без да е
единствен фактор за това. С оглед на заключението по СМЕ, което съдът изцяло
кредитира, напълно неоснователни и недоказани се явяват твърденията, изложени в
исковата молба и уточняващите я такива за влошено здравословно състояние на
лишения от свобода П., в следствие на
условията му на задържане и неправилното му лечение. Напротив, от
посочените доказателства става ясно, че
са извършвани амбулаторни прегледи, изследвания и лечение на П., т.е. в рамките
на престоя му в Затвора в Пловдив е установено активно
поведение на администрацията по осигуряване навременна и
специализирана медицинска помощ и необходимото медикаментозно лечение.
Независимо от гореизложеното, по отношение на
наведените от ищеца допълнителни основания на иска, посочени в молба от
19.10.2020г., настоящият съдебен състав намира, че ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
доколкото е пребивавал в Затвора Пловдив, на основание отменен като
незаконосъобразен отказ за превеждане на ищеца в затворническо общежитие /така
влязло в сила решение № 2033/2018г., постановено по адм.д. № 567/2018г. по
описа на Административен съд гр.Пловдив/. Тук е мястото да се посочи, че в допълнителната
молба не се посочва конкретен размер на претендирани вреди, следствие от
отменената като незаконосъобразна заповед № 222/12.02.2018г. на нач. на Затвора
– гр.Пловдив, а са наведени възражения като цяло за престоя на лицето в Затвора
– Пловдив на основание неизпълненото съдебно решение по отмяна на
незаконосъобразен административен акт, поради което и настоящият съдебен състав
ги обсъжда наред с останалите наведените такива за извършени нарушения по чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284, ал.1 от с.з. В тази връзка, и поради липса на
доказателства по делото за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт по адм.д.№
567/2018г. на Административен съд – Пловдив, съдът намира, че ищецът търпи твърдените
вреди от неизпълнението от страна на началника на Затвора Пловдив на
горепосоченото съдебно решение, считано от влизането му в сила на 15.10.2018г.
От
всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия период 02.03.2016 г. - 06.07.2020 г., ищецът П. е
пребивавал 1 049 дни в помещение, в което жизненото му пространство е било
значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., както и че за периода на
пребиваването му не му е осигурен престой на открито от по два часа дневно и е
търпял вреди от неизпълнен от страна на началника на Затвора - Пловдив влязъл в
сила съдебен акт. Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в Затвора - Пловдив. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 от ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство, поради пренаселеността в
спалното помещение, в което е бил настанен ищецът, както и неосигуряването му на
престой на открито, са предизвикали такова ниво на страдание за П., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора.
При
това положение, правилото на чл.284, ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че С.Д. П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба и нейните допълнения, негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието си в Затвора – Пловдив, според съда, обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, заради липсата на
достатъчно нетна площ за обитаване на затворническите помещения, която се
констатира в рамките на общо 1049 дни, както и за неосигуряване на престой на
открито на лишеният от свобода - за исковия период и за претърпените вреди, в
следствие на неизпълнено съдебно решение по адм.д. № 567/2018г. по описа на
Адм.съд-Пловдив, е в размер на 6520 (шест хиляди
петстотин и двадесет) лева. Според съда, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от съда на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2020г.
– датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на спора, и с оглед
заявената претенция за присъждане на сторените разноски, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева. Освен това, съобразно разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски
в размер на 150 лв., за изготвяне на заключение по изслушаната в хода на
производството СМЕ.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва
да се остави без уважение.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІ състав,
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6520
(шест хиляди петстотин и двадесет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в
периода от 02.03.2016г. до 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху
посочената сума считано от 05.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в останалата ѝ част, до пълния размер от 100 000 лева
за понесени от С.Д.П. неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора – Пловдив като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул.„Н.
Столетов” № 21, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 150 лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо
лице, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н.
Столетов” № 21, да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, сумата от 10,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София,
ул.„Н. Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: