Решение по дело №393/2022 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 386 |
| Дата: | 30 септември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.) |
| Съдия: | Милена Алексиева |
| Дело: | 20224110200393 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 4 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Ц.Б. от гр. *****, депозирана чрез адв.
*********** от АК - *****, който не е съгласен с Електронен фиш, серия К № 5568399 на
ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП. Излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и издаване на процесния
електронен фиш в противоречие на процесуалния и материалния закон, обективиращи
неговата отмяна.
Видно от приложения по делото „Преглед фиш” електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 14.03.2022 г., като на дата 21.03.2022 г., недоволен от издадения ЕФ Б. е
подал жалба срещу него.
В съдебно заседание въззивникът, с писмено становище чрез процесуалния
представител адв. ***********, поддържа жалбата по изложени съображения.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че „на 31.01.2022 г., в 15,46 часа, на
ПП ІІ - 55, км. 8+000, Община Велико Търново, в посока гр. Велико Търново, с
автоматизирано техническо средство тип "ARH CAM S1" е било заснето и установено
нарушение за скорост на лек автомобил *********, рег. № **********, от 54 км/ч, при
разрешена стойност на скоростта от 10 км/ч, като ограничението е въведено със Заповед РД-
11-84/29.12.2021 г. на АПИ и пътен знак В-26“.
Превишението от 44 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство с № 11743сb и снимков материал № 0175544.
След справка за собствеността на автомобила и въз основа на данните от преносимата
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1” е издаден процесният електронен фиш от ОД на МВР – Велико Търново за
налагане на глоба в размер на 400,00 лева на Ц.Б., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, по реда на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
По делото са приобщени като доказателства: Електронен фиш, серия К № 5568399 на
ОД на МВР - Велико Търново; два броя разпечатки, именувани "Преглед фиш" серия К №
5568399; снимков материал към нарушение № 0175544; извлечение от регистъра на МПС,
воден при ОД на МВР, съдържащ данни за собствеността на МПС - лек автомобил
*********, рег. № **********; Протокол за използване на АТСС, рег. № 1275р - 626 от
01.02.2022 г. /дата на използване на АТСС - 31.01.2022 г./; Протокол № 46-СГ-
ИСИС/12.10.2021 г. на БИМ от проверката на преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение на
техническо описание и инструкция за експлоатация.
Във връзка с въведеното ограничение от 10 км/ч и въвеждането на временна
организация на движението за обект: „Временен КПП на път ІІ-55 „Дебелец – Предела –
Гурково“ при км. 8+250“ по делото са изискани от съда и представени: Заповед № РД-11-
84/29.12.2021 г. на Директор на ОПУ – Велико Търново, както и заверено копие на проект за
1
обект „Временен КПП на път ІІ-55, км. 8+250“ в частта „Временна организация на
движението“ от 12.2021 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с мобилна система за видеоконтрол, съдът констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които се явяват основания за отмяната му.
С оглед санкционния характер на настоящото производство, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да
завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
повелява електронният фиш да съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай, съдът счита, че от
представения проект за обект „Временен КПП на път ІІ-55, км. 8+250“ в частта „Временна
организация на движението“ /лист 56 – 64 от делото/, приобщения Протокол за използване
на АТСС /лист 15/ по делото и отразеното в атакувания ЕФ, не може да се установи точното
място на извършеното нарушение. Съгласно приложената схема на временна организация на
движението на път ІІ-55 при км. 8+250, е проектирано поставяне на пътни знаци с
ограничение на скоростта от максимално разрешената от 70 км/ч до 10 км/ч, като в проекта е
отразено, че пътният знак В-26, с ограничение от 10 км/ч, следва да е поставен на км. 8+430,
а на км. 8+250 – да е изграден временен КПП. От друга страна, в Протокола за използване
на АТСС е посочено, че разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение от 10 км/ч
до техническото средство е 200 метра, т. е. е поставено на км. 8+230, а съгласно ЕФ №
5568399 нарушението е установено при км. 8+000, а в приложения снимков материал пък е
отразено, че на разстояние 109 м. от системата е заснет лекия автомобил на жалбоподателя,
който е приближаващ към АТСС? Посочване на точното място на нарушението, съответно и
правилното му определяне от наказващия орган, е задължителен реквизит на ЕФ и има
съществено значение при индивидуализация на нарушението, респективно приложимата
санкционна норма, в същото време е и предмет на доказване, поради което такава
неточност, неопределяемост, приравняваща се на пропуск, не може да бъде отстранен.
Налага се извод, че електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Липсата или неяснотата на изпълнителното деяние в издадения електронен фиш води
до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и налага извод за
незаконосъобразност на ЕФ. Настоящият съдебен състав счита, че обвинението е
противоречиво, тъй като не може да се установи конкретно мястото на нарушението, на
разположението на пътния знак В-26, с който е въведено ограничението от 10 км/ч. и зоната
на неговото действие. Още повече, че по делото няма представени доказателства относно
това дали и към кой момент проектът е изпълнен и дали жалбоподателят към дата
31.01.2022 г. е следвало да съобразява поведението си с временното ограничение. Следва да
се посочи, че предвид правораздавателния характер на електронните фишове, този реквизит
/място на извършване на нарушението/ не може да се извлича по пътя на формалната или
правна логика, още по-малко да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на
други документи по преписката. С така допуснатото нарушение се е достигнало до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за
него да разбере, да научи в какво е обвинен, извършено ли е нарушение от него, коя
конкретна разпоредба е нарушил, за което е и бил санкциониран, да прецени срещу какво
нарушение да се защитава и какви доказателства да представя, да организира защитата си в
2
пълен обем. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения ЕФ, а
оттам е и основание за неговата отмяна.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ОД на МВР – Велико Търново да заплати на
жалбоподателя сумата от 360,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
3