№ 1496
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100501698 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1698/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Д. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №13336 от 23.11.2022 г по гр.д.№15684/22 г на
СРС , 177-ми състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.318 ал.2 ТЗ във вр.чл.200 ЗЗД и чл.110 ал.2 ЗС на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София
сумата от 409,68 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2019 г.-
м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№19 , находящ се в гр.София ж.к******* ******* ;
ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 226,03 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в посочената част/ , тъй
като не са налице договорни отношения между страните. Право на ползване върху
процесния имот имат и други лица . Не е доказано от ищеца , че реално е доставена
топлинна енергия .
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба и иска да се потвърди решението на СРС в обжалваната част.
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.12.2022 г
и е обжалвано в срок на 15.12.2022 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска в посочената част СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия” са всички собственици респ. титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо
тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ
/собственик , вещен ползвател/, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този правен субект да
дължи цената на доставената топлинна енергия . В случая въззивникът е подал заявление-
декларация за откриване на партида и единствено той е потребител на топлинна енергия .
Искът е доказан по размер с представените писмени доказателства и СТЕ .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част, с изключение на правната
квалификация .
В същата задължително трябва да се посочи и норма от специалния закон уреждащ
продажбата на топлинна енергия – чл.150 от Закона за енергетиката . Правна
квалификация само по чл.318 ал.2 ТЗ във вр.чл.200 ЗЗД и чл.110 ал.2 ЗС не отчита
правилото , че „специалният закон изключва приложението на общия закон“. Чл.110 ал.2 ЗС
е само косвено относим – урежда вещно-правния статут на енергията като движима вещ , а
не пряко продажбата на топлинна енергия .
Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил указанията в т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС , според които няма
пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик , вещен ползвател/, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна
енергия . На още по-силно основание , както в случая , такъв писмен договор може да се
сключи и със съпритежател на вещно право на ползване върху имота . В такъв случай
2
задължено лице е само въззивникът като съпритежател на вещното право на ползване .
Съпритежателят на право на ползване не се нуждае от договор с останалите съсобственици ,
за да ползва имота .
В процесния случай въззивникът е подал до ищеца заявление -декларация за откриване
на партида от 23.01.2018 г . Ответникът е приел искането за сключване на договор като
според представените документи от ищеца и третото лице-помагач партида за процесния
имот е била открита само на въззивника и всички документи за доставка на топлинна
енергия са издавани на нейно име . Уговорено е нещо различно от чл.153 ЗЕ , като тази
разпоредба намира приложение само при липса на изричен договор относно доставка на
топлинна енергия .
Искът е доказан по основание и по размер с представените по делото писмени доказателства
, СТЕ и ССЕ . Същите установяват , че в имота е доставена топлинна енергия за процесния
период .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13336 от 23.11.2022 г по гр.д.№15684/22 г на СРС , 177-ми
състав , в частта , с която С. Д. К. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 409,68 лв. стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.03.2019 г.- м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№19 , находящ се в
гр.София ж.к******* ******* ; ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 226,03 лева разноски пред СРС ; като правната
квалификация на иска да се счита по чл.150 ЗЕ във вр.чл.318 ал.2 ТЗ ,чл.200 ЗЗД .
ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр. София като трето лице помагач на
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4