№ 251
гр. Ботевград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231810101941
по описа за 2023 година
С исковата молба от „*****“ ЕАД срещу К. С. П. са предявени обективно
кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на К. С. П.,
че същият дължи на „*****“ ЕАД сумата от 2332,04 лв. – главница, представляваща
дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия за обект в гр.
*****, за което са издадени констативни протоколи № 1025628/06.08.2020 г., №
1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., № 1026104/16.01.2021 г., №
1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., № 1026463/19.02.2021 г. и фактури №
3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., №
3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., №
3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв. – лихви по фактури №
3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., №
3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., №
3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр.
д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград. Ответникът бил потребител на услуги,
предоставяни от ищцовото дружество при публично известни общи условия. Услугите
били предоставяни за обект: апартамент, находящ се в гр. *****, присъединен към
разпределителната мрежа. За обекта били извършени 7 бр. проверки, при които се
1
установила промяна в схемата на свързване чрез нерегламентирано присъединяване
преди средството за техническо измерване. Констатациите били отразени в
констативни протоколи, на база на което сметките на потребителя били преизчислени
и задълженията били фактурирани. По същество се иска съдът да признае за
установено, че ответникът дължи процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа искането си за постановяване на неприсъствено решение, заявено още с
исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на К. С. П., че същият дължи на „*****“ ЕАД сумата от
2332,04 лв. – главница, представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при
установени случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
електрическа енергия за обект в гр. *****, за което са издадени констативни протоколи
№ 1025628/06.08.2020 г., № 1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., №
1026104/16.01.2021 г., № 1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., №
1026463/19.02.2021 г. и фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., №
3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., №
3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв. – лихви
по фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г.,
№ 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., №
3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр.
д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:
1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;
2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1
от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
2
съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице.
Ответникът е получил препис от разпореждане, в което изрично му се указва, че
при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по
делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване
на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по
исковата молба.
На ответника надлежно е връчено определение, с което съдът е съобщил
проекто - доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ответникът не се е явил в откритото съдебно заседание, не е изпратил свой
упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено
решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за
постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Лицензия за разпределение на ел. енергия на територията на Западна
България, рег. № Л-135-07 от 13.08.2004 г.; Общи условия на договорите за използване
на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, действащи
до 15.07.2021 г.; Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ЕРМ Запад
АД, действащи от 16.07.2021 г.; 7 бр. констативни протоколи за извършени проверки; 7
бр. справки за преизчислени количества ел. енергия; 7 бр. фактури; 7 бр.
уведомителни писма; справка от Дирекция „Национална система 112“ от 13.06.2024 г.;
показанията на св. ******, както и заключението по СТЕ.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя
предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на
предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като последното не е необходимо да се мотивира по същество.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразявайки
даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
3
направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 637,60 лв.
(шестстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), от които 87,60 лв. –
държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. – депозит за СТЕ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна и направените от
нея съдебни разноски в заповедното производство – общо 105,68 лв. (сто и пет лева и
шестдесет и осем стотинки), от които 50,00 лв. – държавна такса, 55,68 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от
ГПК, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, че К. С. П. с ЕГН: ********** дължи на „*****“
ЕАД с ЕИК: ***** сумата от 2332,04 лв. (две хиляди триста тридесет и два лева и
четири стотинки) – главница, представляваща дължими суми на клиент, фактурирани
при установени случаи на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
електрическа енергия за обект в гр. *****, за което са издадени констативни протоколи
№ 1025628/06.08.2020 г., № 1025670/20.11.2020 г., № 1025979/08.12.2020 г., №
1026104/16.01.2021 г., № 1026185/26.01.2021 г., № 1026427/15.02.2021 г., №
1026463/19.02.2021 г. и фактури № 3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., №
3295697/11.12.2020 г., № 3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., №
3355742/23.02.2021 г., № 3355854/02.03.2021 г., както и за сумата от 452,12 лв.
(четиристотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки) – лихви по фактури №
3280618/12.08.2020 г., № 3292058/15.11.2020 г., № 3295697/11.12.2020 г., №
3351826/28.01.2021 г., № 3355021/03.02.2021 г., № 3355742/23.02.2021 г., №
3355854/02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 873/29.08.2023 г. по ч. гр.
д. № 1427/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т. 12 от ТР №4/2014г. на
ОСГТК на ВКС К. С. П. с ЕГН: ********** да заплати на „*****“ ЕАД с ЕИК: *****
сумата от общо 637,60 лв. (шестстотин тридесет и седем лева и шестдесет
стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 87,60 лв. –
държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 450 лв. – депозит за СТЕ,
както и сумата от общо 105,68 лв. (сто и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
4
представляваща разноски в заповедното производство, от които 50,00 лв. – държавна
такса и 55,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде
поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5