Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 07.ХІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Веселин Коларов
при секретаря Елена Г. с участието на прокурора ....................,
като разгледа док-ладваното от Председателя Гражданско дело № 1014/ 2016г. за да се произнесе взе предвид
:
Предявен е иск за делба на съсобствени
имоти, с правно
основание чл.34
от Закона за собствеността и се намира във фазата по допускане на
делбата.
Ищецът Ю.В.С. ЕГН ********** *** твърди,
че с ответ-ницата Г.Г.С. ЕГН **********о*** били съпрузи , брака на кои-то бил
прекратен с развод – Решение № 46 от 25.ІІІ.2016г. , постановено по гр.д.№ 741
по описа на РС Харманли за 2015г. Твърди се , че по време брака страните
придобили и притежавали недвижими имоти
както следва :
- Урегулиран поземлен имот УПИ VІІ-324
(римско седем тире арабско триста двадесет и четири) в квартал 41 (четиридесет
и едно) по ПУП на с.Бисер общ. Харманли, одобрен със заповеди №267/1980г. и №
1248/2005г., застроен и незастроен, целият с площ от 1080кв.м.(хиляда и
осемдесет квадратни метра), ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА,ЛЯТНА КУХНЯ И СТО-ПАНСКА ПОСТРОИКА, които – в режим на търпимост
по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ,както и НАВЕС И ГАРАЖ,при граници и съседи:
УПИ VІ-327, УПИ ІІІ-295, УПИ VІІІ-323 и улица.
и
- Самостоятелен обект с
идентификатор 77181.11.90.1.17-(седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно
точка единадесет точка деветдесет точка едно точка седемнадесет), представляващ
АПАРТАМЕНТ№ 17-седемнадесет на ІV-четвърти етаж, вход „Б”, със застроена площ
104.43кв.м.: сто и четири цяло и четиридесет и три стотни квадратни метра и
МАЗЕ със застроена площ 12.37кв.м.-дванадесет цяло и тридесет и седем стотни
квадратни метра, както и 6.31%-шест цяло и тридесет и една стотни процента
идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на 4-четири
етажна жилищна сграда ,в която се намира самостоятелния обект,с 2-два
входа,сградата с идентификатор 77181.11.90.1-седемдесет и седем хиляди сто
осемдесет и едно точка единадесет точка деветдесет точка едно построена в
поземлен имот с идентификатор77181.11.90-седемдесет и седем хиляди сто
осемдесет и едно точка единадесет точка деветдесет, с административен адрес
гр.Харманли ул. ”Ал.Стамболийски” №47вх.Б ет.4 ап.17, при съседи за
апартамента: И. Георгиев, отдолу-Атанаска Терзиева, отгоре-таван; за мазето-двор, стълбище .
Твърди се че страните по делото
не можели доброволно да поделят собстве-ността си върху имотите, което породило
правния интерес у ищеца да предяви настоящата искова претенция .
Моли съда да постанови решение с
което да допусне съдебно делба между страните, по отношение на описаните в
молбата недвижими имоти , при квоти по ½
за всяка едно от страните.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от адв. Г.С. , в качество-то
и на процесуален представител на ответницата Г.С., с които е направено
въз-ражение срещу исковата молба като преждевременно подадена - в срока на
действие на наложени в полза на ответницата :
- наложена възбрана върху част от
недвижимият имот в село Бисер;
- предоставено по силата на
влязло в законна сила бракоразводно решение ползване на Г.С. върху целия
недвижим имот в село Бисер
и
- заповед за защита № 2 от 13.VІ.2016г.,
издадена от Хасковски Окръжен съд, по силата на която се забранява Ю.С. да
доближава Г.С. и ползваните от нея обекти в срок до 13.VІ.2017г. на разстояние
по-малко от 20метра.
Направено е искане производство
да бъде спряно до приключване по пред-виденият от закона ред на неприключилите
производства, касаещи имота находящ се в с.Бисер.
В отговора е изразено становището
на проц. представител на ответницата , че предявения иск е изцяло
неоснователен.
Неоснователно било искането да
бъде поделен имота в с. Бисер при квоти ½ идеални части и за двете
страни, поради наличието на безспорни доказателства за по-голям принос чрез
влагане на средства, труд, грижи за децата и родителите на ищеца от страна на Г.С.,
работа в домакинството.
Неоснователно било и искането за
подялба на имот апартамент в гр.Харманли при квоти ½ ид.части за двете
страни, поради придобиването му със средства по дарение, които се явявали лично имущества по см. на СК и което било основание
за пълна трансформация, съгл.чл.23 от СК.
В отговора е заявено, че не е
посочено цялото семейно имущество, което правило исковата молба нередовна. С
отговора е направено искане да бъдат включени
в делбаната маса и: 1. Земя с площ от 3300кв.м., ведно с намиращият се в нея
обект/и с РЗП от 125 кв.м., и 2. Земя с
площ от 2 917кв.м., всички с адрес с. Бисер общ. Харман-ли, за които се задължи
ищеца да представи съответните писмени документи за собственост, както и
данъчни оценки и скици.
Оспорва се твърдението в исковата
молба - за съвместно придобиване от страна на бившите съпрузи на претендираните
имоти и се прави Възражение за съв-местното придобиване на имотите, на
основание чл.21/4 във вр. чл.23/1 от СК.
С отговора е предявен
установителен иск против Ю.В.С.,*** не е СИО, а е индивидуална собственост на Г.Г.С..
Същият бил закупен с парични средства, дарени
й от страна на нейните родители. Това обстоятелство изключвало въпросният имот
от делбената маса и той не можел да бъде разглеждан като СИО. Недвижимият имот бил
придобит през 1999г., по време на брака
изцяло с лични средства от страна на Г.С.. На продавача на имота е заплатена на
два пъти сумата от 9 720 000.00 неденоминирани лв., еднолично от страна на Г.С.
– т.е. имота е придобит само от нея, поради личният характер на платените
парични средства. Произхода на тези средства бил от страна на родителите й Г Д. С ЕГН **********-поч.през
2010г. и Хр М М с ЕГН **********.
С отговора е предявен
установителен иск против Ю.В.С. за лип-сата на съвместен принос относно недвижимият
имот в с.Бисер. Твърди се,че той е при-добит по време на брака през 2005г., за
сумата от 3 500лв. Било безспорно доказано с Решението по бракоразводното дело,
което ищецът не обжалвал, а също така и с него-вото лично волеизявление е, че е
напуснал семейното жилище около 2005г. Твърди се, че в хода на бракоразводният
процес се доказал в т.ч. със свидетелски показания, че С. повече от 10 години се
е грижила сама за доброто състояние на имота, влагайки средства от работата,
която сама е вършила, грижила се е за двете деца, родени по време на брака,
едното от които е поставено под пълно запрещение поради заболяване - диагностицирано
преди 2005г., полагала е грижи за бащата и майката на ищеца, два-мата с тежки и
доказани заболявания до смъртта им, като влагала грижи и средства вкл. и за
извършване на операции, за които С. е бил дезинтересиран.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на насрещната искова молба от адв. И.Д. *** , в качеството му
на пълномощник на Ю.С. , в който е изразено становището , че тя е недопустима и
неоснователна .
В отговора се твърди , че имота в
гр. Харманли е закупен по време на брака и е платен от двамата съпрузи. От
представените писмени доказателства не ставало ясно за кой имот се отнасят.В
представения нотариален акт изрично било посочено, че имотът е платен от
двамата съпрузи. Това изявление направено пред овластен нота-риус, носело подписа на ответница, поради което не следва
да се допускат свидетели тъй като са недопустими на основание чл.164 от ГПК.
За имота в с.Бисер също не била опровергана
презумцията ,че е СИО. В нот. акт изрично било посочено, че имотът е закупен и платен
от ищеца и ответницата. На-ведените от ответницата обстоятелства в насрещна искова молба - твърдения
за придо-биване по давностно владение, било невъзможно с оглед съществуващия
брак между страните.
С оглед изложените в отговора
обстоятелства , проц. представител на ищеца С. счита , че насрещната искова
молба не следва да бъде уважавана тъй като е неосно-вателна и недоказана.
С уточняваща молба вх. № 7300/
19.ІХ.2017г. проц. представител на ответни-цата С. е заявила желанието си в
делбената маса да се включи имот, представляващ склад с площ от 810 кв.м.,
находящ се в село Бисер, УПИ XI-564 в кв. 159 по плана на се-лото.
Изрично е заявено, че първоначално
описаните имоти: Земя с площ от 3300 кв.м., ведно с намиращият се в нея обект с
РЗП от 125кв.м. и Земя с площ от 2 917кв.м., всички с адрес в село Бисер, не
следва да се включват към делбената маса.
С молба вх. № 7904/10.Х.2017г. е
индивидуализиран недвижимия имот по отношение на който се иска включване в
делбата , а именно :
Имот находящ се в с. Бисер общ.
Харманли обл. Хасково, представляващ Сграда- склад с декларирана площ от 810
кв.м., построена в УПИ XI/единадесет/ - 564 /петстотин шестдесет и четири/, в
кв.159/сто петдесет и девет/, по плана за регулация/ подробен устройствен
план/на селото, одобрен със заповед № 267/1980г. и № 662/ 1994г., с площ 813 /осемстотин
и тринадесет/кв.м.
С уточняваща молба вх.№ 9160/
17.ХІ.2017г. проц. представител на ответ-ницата е конкретизирал петитума на
предявените с отговора на исковата молба установителни искове както следва :
- Да бъде постановен съдебен акт,
по силата на който се приеме за установе-но по отношение на Ю.С., че придобитият
по време на брака имот в гр. Харман-ли, описан подробно в подаденият с вх.№
623/26.І.2017г., по настоящото гр.д.№ 1014/16г. по описа на РС Харманли, както
и вписан надлежно в РС Харманли отговор на исковата молба и представляващ :
Самостоятелен обект с ид.№ 77181.11.90.1.17- апартамент №17, на 4 етаж, вход Б,
със застроена площ от 104.43 кв.м., ведно с Мазе със застроена площ 12.37
кв.м., ведно с 6.31% и.ч. от ОЧС и от ОПС, не е СИО, а лична собственост на
ответницата Г.С.;
- Да бъде постановен съдебен акт,
по силата на който се приеме за установе-но по отношение на Ю.С., че придобитият
по време на брака имот в с. Бисер, описан подробно в подаденият с вх.№ 623/26.І.2017г.,
по настоящото гр.д.№ 1014/16г. по описа на РС Харманли, както и вписан надлежно
в СВ РС Харманли отговор на ис-кова молба и представляващ УПИ VII - 324 в
квартал 41 по ПУП на село Бисер, община Харманли, одобрен със Заповеди
№267/1980г. и 1248/2005г., застроен и незастроен, целият с площ от 1080кв.м.,
ведно с построените в имота: Двуетажна масивна жилищна сграда, Лятна кухня и
Стопанска постройка, които са в режим на търпимост по см.на пар.16 ал.1от ПР на
ЗУТ, както и Навес и Гараж, при граници и съседи :УПИ VІ-327; УПИ ІІІ-295, УПИ VІІІ-323
и улица, не е СИО, а лична собственост на ответницата Г.С..
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
Не се спори между страните , а и
от приобщените по делото доказателства се установява , че страните са били
съпрузи брака между които е прекратен с развод с Ре-шение № 46 от 25.ІІІ.2016г.
, постановено по гр.д.№ 741 по описа на РС Харманли за 2015г., влязло в законна
сила на 21.ІV.2016г.
От приетия като доказателство по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том VІІ,
рег.№6596, д. 858/2005г. на нотариус Мария Динева с район на действие
РС-Харманли, вписан в Агенция по вписванията към РС-Харманли (депозиран от ищеца)
се установява , че на 20.VІІ.2005г.
Вълко С.В. и Гр ( действаща чрез пълномощника си
Вълко С.В.) – родители на ищеца , са продали на снаха си Г.Г.С. и сина си Ю.В.С.
недвижим имот СИО, находящ се в с. Бисер както следва: Урегулиран поземлен имот
УПИ VІІ-324 в квартал 41 по ПУП на
с.Бисер общ. Хар-манли, одобрен със заповеди №267/1980г. и № 1248/2005г.,
застроен и незастроен, целият с площ от 1080кв.м., ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда,лятна кухня и стопанска постройка, които – в режим
на търпимост по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ,както и НАВЕС И ГАРАЖ,при
граници и съседи: УПИ VІ-327, УПИ ІІІ-295, УПИ VІІІ-323 и улица.
От приобщения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недви-жим имот № 16, том І, рег.№283, д. 29/1999г.
на нотариус Зд (депозиран от ищеца) се установява, че на 25.І.1999г. ЕТ . И. В То с фирма „ И.
Вас и съпругата му В , са продали на Г.Г.С. и сина си Ю.В.С. недвижим
имот както следва : АПАРТАМЕНТ№ -седемнадесет на ІV етаж, вход „Б”,
със застроена площ 104.43кв.м.: и МАЗЕ със застроена площ 12.37кв.м., както и 6.31%
ид. ч. от правото на строеж върху мястото и от общите части на 4-четири етажна
жилищна сграда ,в която се намира самостоя-телния обект,с 2-два входа,
представляващ по настоящем - Самостоятелен обект с иден-тификатор 77181.11.90.1.17
по КККР на гр. Харманли
От приетите по делото писмени доказателства се установява
, а и не се спори между страните, че по силата на Договор № 22/10.ХІ.1994г.
ищецът е придобил собст-веността върху : Сграда- склад с декларирана площ от
810 кв.м., построена в УПИ XI – 564, в
кв.159, по плана за регулация/ подробен устройствен план/на с. Бисер, одобрен
със заповед № 267/1980г. и № 662/ 1994г., с площ 813 /осемстотин и
тринадесет/кв.м.
От показанията на разпитания по
делото свидетел – Ат – без родство
със страните, се установява че преди около 15 години ищеца напуснал жили-щето,
в което живеело семейството и от тогава не се бил връщал .Самото жилище било на
родителите му, за които до като били живи грижи полагала само ответницата
Стое-ва. Ответника дори не присъствал на погребенията на родителите си.
Свидетеля бил чул от бащата на ищеца , че всичко ще бъде оставено на
ответницата. Не знае имота да е бил продаван .
В своите показания св.Хри и Ст : майка и сестра на ответницата,
заявяват че поради системен тормоз от
страна на ищеца над ответ-ницата, взели решение семейството им да събере пари ,
които през 1998г. предоставили на С. за да закупи апартамент за себе си и
децата в гр. Харманли. Целта на закупуването била за да може да се отдели с децата
от съпруга си. Не присъствали на самата сделка но научили по телефона за нея.
Стоеви не им казала на кога е записан апартамента. Въпреки закупеното жилище в
Хармани ответницата продължила да живее в с. Бисер в жилището на родителите на
ищеца. Самите те помагали когато и с каквото могат на ответницата при
отглеждането и на децата едното от които било със заболяване по рождение. Не
знаят ответницата да е живяла някога в апартамента в гр. Харманли.
От показанията на св.Ди С. и Ст – без родство със страните се установява вида и
предназначението на имота придобит от ищеца по силата на Договор №
22/10.ХІ.1994г. Те заявяват че след
закупуването на този имот С. го е преустроил за гледане на животни , за които
се грижел заедно със сина си.
По делото е приобщено като
доказателство и изпълнително дело № 20168750401390 на ЧСИ Захари Запрянов
рег.№875 с район на действие ОС Хасково.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно чл.21 ал.1 от
Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, неза-висимо от това на
чие име са придобити, като съгласно разпоредбата на ал.3 : Съвмест-ният принос
се предполага до доказване на противното. С прекратяването на брака се
прекратява и съпружеската имуществена общност – чл. 27 ал. 1 от СК. Изключение
от това правило е нормата на чл. 23 от СК. В конкретния случая ответницата
твърди, че при придобиване на недвижимия имот в гр. Харманли – апартамент,
сама е заплатила продажната цена, като сумата и е била предоставена от нейните
родители.
Според настоящия състав на съда
възражението на ответницата се явява не-основателно
След като договорът за
покупко-продажба (материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 16, том І, рег.№283, д. 29/1999г. на нотариус Зд ) е сключен от двамата съпрузи и страни по делото
като купувачи, транс-лативния ефект на сделката е настъпил пряко в патримониума
на двамата при равни права като страни по договора и придобиването на
собствеността не е обусловено от техния съвместен принос. Приносът по смисъла
на чл. 21 ал. 2 СК е от значение за признаване на вещни права на основание
чл.21 ал.1 СК от съпруга, който не участва по договора, с който се придобива
имуществото, но когато този съпруг е страна по догово-ра, правата му не могат
да бъдат отречени. Плащането на цената с лични на единия съп-руг средства,
когато и двамата сключват договор за продажба, не се свързва от закона с вещно-прани
последици. Вътрешните отношения между съпрузите подлежат на уреж-дане след
прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени
средствата. Когато двамата съпрузи са участвали като страни по сделката и са
изразили воля за придобиването на имуществото, те придобиват имуществото в
режим на съпру-жеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените
при покупката средства. Дори вложените средства за придобиването на имуществото
да са били лични на единия от съпрузите, то следва да се приеме, че той е
предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание. Това
основание е без значение за възникването на съпружеската имуществена общност и
изключва трансформирането на лично иму-щество в имущество, придобито по време
на брака между съпрузите. След като страни-те са придобили чрез
покупко-продажба през време на брака и са се съгласили на съв-местно
титулярство в договора, то съпрузите са признали равния си принос в придоби-ването
на вещта и това е правнорелевантния факт при отсъствие на твърдения за не-действителност
на правната сделка. При вписването и на двамата съпрузи като купу-вачи и
платена сума напълно в брой, правата на двамата купувачи в придобитото право на
собственост са равни във връзка с характера на договора и неговия ефект и със
зако-новата презумпция на чл.30 ал. 2 ЗС за равенство на дяловете.
Следва да се посочи, че
закупуването на този имот през 1999г. е станало далеч преди страните да са се
разделили. Видно от самите изявления на ответницата С. направени във връзка с
бракоразводното дело, Ю.С. е напуснал семейното жилище през 2003г.
Предвид гореизложеното, следва да
се приеме че по отношение на целия процесен недвижим имот като придобит на
името на двамата съделители – бивши съп-рузи, е възникнала съпружеска
имуществена общност. След прекратяването с развода на тази СИО на осн. чл. 27
ал. 1 СК, по отношение на процесния недвижим имот е възникнала обикновена
съсобственост при равни дялове на съпрузите – чл. 28 СК.
По същите съображения състава на
съда счита , че и другия процесен имот – този в с. Бисер също се явява
съпружеска имуществена общност и след
прекратяването на брака между страните по отношение и на него е възникнала
обикновена съсобстве-ност между страните при равни дялове. За този имот следва
да се отбележи, че е бил собственост и продаден от родителите на ищеца, както и
че самата ответница в об-разуваното от нея изпълнително дело е помолила да бъде
наложена Възбрана върху :” ½ ид.ч. притежавана от длъжника в село Бисер
ул.” Раковска” 38 представляващо УПИ VІІ-324 в кв.41…” което следва да се
обсъжда като признание за относно собствеността на имота .
По отношение на имота придобит от
ищеца по силата на Договор № 22/10. ХІ.1994г., настоящия съдебен състав счита ,
че искането на ответницата за включването
му в делбената маса се явява основателно и като такова следва да бъде
уважено. В хода на настоящото производство от страна ищеца не се ангажираха
каквито и да било до-казателства , че той следва да се третира като лично
имущество по смисъла на чл. 22 от СК .
По изложените по-горе съображения
съда следва да отхвърли предявените от ответницата С. установителни искове за
лична собственост по отношение на имо-тите придобити по време на брака и с
ищеца С. *** и да допусне съдебна делба
на тези имоти при равни квоти по
½ за страните. Към делбената маса следва да се включи и имота придобит
от С. по Договор № 22/10. ХІ.1994г. който следва да бъде поделен при същите
квоти .
Относно претенцията на ответницата
за разноски, съда счита че не следва да се произнася на този етап по нея.
Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Следователно при определяне
на разноските следва да се спазва правилото на чл.355 от ГПК, в какъвто смисъл
са и указанията, дадени в Постановление №7/28.ХІ.1973 г. на Пленума на ВС т.9,
а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стой-ността на
дяловете при завършване на производството по делбата. Установената прак-тика
сочи, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Разноските следва да се присъдят с
реше-нието по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенцията на ищцата
за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.С. ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено по
отношение на Ю.В.С. ЕГН ********** ***,
че придобитият по време на брака имот в гр. Харманли Самостоятелен обект с ид.№
77181.11.90.1.17- апартамент № , на етаж, вход , със застроена площ от 104.43
кв.м., ведно с Мазе със застроена площ 12.37 кв.м., ведно с 6.31% и.ч. от ОЧС и
от ОПС, не е съпружеска имуществена общност , а нейна лична собственост , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.С. ЕГН **********о***, иск за признаване за установено по
отношение на Ю.В.С. ЕГН ********** ***,
че придобитият по време на брака имот в с. Бисер, представляващ УПИ VII - 324 в
квартал 41 по ПУП на село Бисер, община Харманли, одобрен със Заповеди
№267/1980г. и 1248/2005г., застроен и незастроен, целият с площ от 1080кв.м.,
ведно с построените в имота: Двуетажна масивна жилищна сграда, Лятна кухня и
Стопанска постройка, които са в режим на търпимост по см.на пар.16 ал.1от ПР на
ЗУТ, както и Навес и Гараж, при граници и съседи :УПИ VІ-327; УПИІІІ-295, УПИ VІІІ-323
и улица, не е съпружеска имуществена общност, а нейна лична собственост, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ДОПУСКА съдебна
делба между Ю.В.С. ЕГН ********** ***
и Г.Г.С. ЕГН **********о***, на съ-собствените
им недвижими имоти придобити в режим на съпружеска имуществена общност по време
на брака им , а именно :
- Урегулиран поземлен имот УПИ VІІ-324
(римско седем тире арабско трис-та двадесет и четири) в квартал 41 (четиридесет
и едно) по ПУП на с.Бисер общ. Хар-манли, одобрен със заповеди №267/1980г. и №
1248/2005г., застроен и незастроен, це-лият с площ от 1080кв.м.(хиляда и
осемдесет квадратни метра), ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА,ЛЯТНА КУХНЯ И СТОПАНСКА ПОСТРОИКА, които- в режим на търпимост
по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ,както и НАВЕС И ГАРАЖ,при граници и съседи:
УПИ VІ-327, УПИ ІІІ-295, УПИ VІІІ-323 и улица.
- Самостоятелен обект с
идентификатор 77181.11.90.1.17(седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно
точка единадесет точка деветдесет точка едно точка се-демнадесет), представляващ
АПАРТАМЕНТ№ 17-седемнадесет на ІV-четвърти етаж, вх. „Б”, със застроена площ
104.43кв.м.: сто и четири цяло и четиридесет и три стотни квадратни метра и
МАЗЕ със застроена площ 12.37кв.м.-дванадесет цяло и тридесет и седем стотни
квадратни метра, както и 6.31%-шест цяло и тридесет и една стотни про-цента
идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на 4-четири
етажна жилищна сграда ,в която се намира самостоятелния обект,с 2-два
входа,сградата с идентификатор 77181.11.90.1-седемдесет и седем хиляди сто
осемдесет и едно точка единадесет точка деветдесет точка едно построена в
поземлен имот с идентифика-тор77181.11.90 седемдесет и седем хиляди сто
осемдесет и едно точка единадесет точка деветдесет, с административен адрес
гр.Харманли ул.”Ал.Стамболийски” № , при съседи за апартамента: И. Ге , отдолу-Ат Те а, отгоре-таван; за мазето-двор, стълбище .
и
- Имот находящ се в с. Бисер общ.
Харманли обл. Хасково, представляващ Сграда- склад с декларирана площ от 810
кв.м., построена в УПИ XI/единадесет/ - 564 /петстотин шестдесет и четири/, в
кв.159/сто петдесет и девет/, по плана за регулация /подробен устройствен
план/на селото, одобрен със заповед № 267/1980г. и № 662/ 1994г., с площ 813 /осемстотин
и тринадесет/кв.м.
Имотите,
чиято делба се допуска, да се разделят на 2 равни дяла – един за Ю.В.С. ЕГН ********** *** и един за Г.Г.С. ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
След влизане в сила на решението,
делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по
извършване на делбата.
Районен
съдия: ........................