Р Е Ш Е Н И Е
№26
гр. Габрово, 10.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретар Радина Церовска и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдия Атанасов к.а.н.д. №
21 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез пълномощник
юрисконсулт К.Д., против Решение № 149 от 01.12.2022 г. по АНД №629/2022 г. на
Районен съд – Габрово, с което е отменено наказателно
постановление № 646050-Р652216, издадено на 06.07.2022 г. от и. ф. на директор
на ТД на НАП - Велико Търново, оправомощено
чрез заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на
Министъра на финансите, чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4
от ЗСч и §33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2022 г., и за
преодоляване на последиците, на С.С.С., ЕГН:**********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 200
лева, на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗСч, като неправилно и незаконосъобразно. На
осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН с решението е отправено предупреждение към
посоченото по-горе физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила
на решението извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото
НП № 646050-Р652216, издадено на 06.07.2022 година от лице, и. ф. на директор
на ТД на НАП - Велико Търново, същото ще бъде санкционирано за него.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният
жалбоподател не е съгласен с
извода на районния съд за наличие на маловажен случай. Посочва, че целта на
обявяване на годишен финансов отчет е другите субекти, осъществяващи търговска
дейност, да могат да се запознаят с финансовото състояние на дружеството и да
могат да вземат решение при взаимодействието си с него. Затова ГФО следва да е
видим за тези лица, което в случая не е изпълнено. Неверен е извода на съда, че
след като за дружеството е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, то по този
начин е станало публично известно финансовото състояние на дружеството. Въз основа на изложеното се прави искане касационната
инстанция да отмени оспорения съдебен акт, като постанови нов такъв, с който да
потвърди издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. К.Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С.С.С. се явява лично в с.з., като прави
искане касационната инстанция да потвърди решението на РС Габрово.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да постанови обжалваното решение,
РС Габрово се е основал на събраните по делото доказателства – писмените
доказателства, представени с наказателното постановление и приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, както и свидетелските показания на актосъставителя *** и *** С., и двете
служители на НАП, офис Габрово.
Пред настоящата касационна инстанция не са ангажирани
нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателката е управител
на дружество „Апарел Сървисис” ЕООД, ЕИК *********. При извършена на 09.05.2022
г. от св. Кристина Иванова проверка, въз основа на постъпило писмо с Вх. №
12-00-48/24.02.2022 година на на ЦУ на НАП и осъществена от нея справка в
търговския регистър при АВ, същата установила, че като задължено лице
представляваното от жалбоподателката дружество не е изпълнило задължението си
да подаде заявление за вписване и представяне за обявяване по реда на чл. 38,
ал. 1 от ЗСч в Агенцията по вписванията - търговски регистър, на годишен финансов отчет за дейността си през 2020 г., в
установения (§33 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2022
г, и за преодоляване на последиците) срок – до 30.09.2021 г. Заявление Г2 е
подадено със закъснение. Поради това на същата дата - 09.05.2022 година, в
личното присъствие на представляващото дружеството лице е съставен акт за
установяване на административно нарушение, който му е бил предявен и е бил
подписан от него. Въз основа на този акт е издадено и съответното наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. Съдът е
приел, че АУАН е съставен в тримесечен срок от деня
на откриване на нарушителя, който съвпада с 09.05.2022 година - датата за
извършване на проверката, приключила с установените от св. Иванова
обстоятелства, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съдът
е приел, че изводът за съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва
да се оцени като обоснован от фактическа страна, т.е. – налице е неизпълнение
на задължение по чл. 38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗСч, като от страна на «Апарел
сървисис» ЕООД не е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в
ТР на ГФО за 2020г. в срок до 30.09.2021г. съгласно §33 от ПЗР на ЗМДВИППП.
Заявлението е подадено със закъснение в Агенция по вписванията за обявяване на
ГФО за 2020 г. на 26.04.2022 г. Въззивният съд е приел, че меродавният начален
момент за изчисляване на срока за изпълнение на регламентираното по закон
задължение е предварително определен и след като по делото не е спорно, че до
30.09.2021 г. то не е било изпълнено при предвидените условия в чл. 38, ал. 1
от ЗСч, то нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Приел е за
правилна конкретната квалификация на нарушението, както и че свързаните с нея
фактически обстоятелства са безспорно установени от събраните доказателства.
Въпреки това РС Габрово е счел, че от данните, които се
съдържат в приложените доказателствени материали, е видно, че се касае за
формално нарушение, а жалбоподателката не е била санкционирана за други сходни
нарушения по ЗСч. Приел е, че осъществяването на конкретното нарушение от нея
се дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване на ГФО по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗСч в АВ, а не на поведение, което е
свързано със съзнателно и/или умишлено неспазване на регламентираните във
връзка с това срокове, като то би могло да съставлява и резултат от грешка, посочена
във възражение с Вх. № 6924/13.05.2022 г., подадено против акта за установяване
на самото нарушение. Същата не била обсъждана от наказващия орган независимо от
приложените доказателства за нея, които
водят до извод, че предприетия (още на 17.06.2021 г.) опит за изпълнение на
задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗСч действително би могъл да не доведе до
настъпване на преследваната чрез него цел при допусната грешка, произтекла от
попълването на друг формуляр при заплащане на дължимата за това такса. От отразените
в акта и наказателното постановление констатации било видно, че към датата за
съставяне на акта, представляваното от жалбоподателя дружество вече е било
подало в офис Габрово при ТД на НАП Велико Търново годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО за дейността си през 2020 година (заведена под Вх. №
2217И0273163 на 12.03.2021 година), съобразно която то е реализирало приходи в
размер на сумата от 91 740,99 лева през нея. Тъй като поведението във връзка с
това е било проявено преди 09.05.2022 година, т.е. преди датата за образуване
на административно-наказателно производство при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, се налагал извод, че извършеното от нея не би могло да е довело (на
практика) до никакъв негативен резултат, щом като данните за дейността на
дружеството през 2020 г. са станали публично известни в резултат на въпросната
декларация преди този момент.
При тези обстоятелства, които са обосновавали заключение
за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган е следвало
да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при
повторен случай на такова ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и
без да е извършил задължителната за него (съобразно приложимото ТР № 1 от
12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличие или
липса на маловажност по същество, той е издал един незаконосъобразен акт.
Затова съдът е отменил процесното наказателно постановление и отправил
предупреждение към С.С., на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, че ако в едногодишен
срок от влизане в сила на настоящото решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото
НП № 646050-Р652216, издадено на 06.07.2022 година от лице, и. ф. на директор
на ТД на НАП - Велико Търново, ще бъде санкционирана за него.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, от правна страна Административен съд Габрово приема
следното:
Установяването на административното нарушение и
налагането на административното наказание, предмет на настоящото съдебно
оспорване, са осъществени от компетентни контролни органи, съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и
приложени по делото заповеди. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Предвид това съдът следва да се
произнесе по основателността на жалбата и съществото на правния спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч
във вр. с § 33 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народно събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, всички
търговци по ТЗ е следвало да публикуват годишния финансов отчет за 2019 г. чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок
до 30 септември 2020 г.
На санкционираното лице, управител на «Апарел
сървисис» ЕООД, е вменено неизпълнение на това задължение, поради бездействието
да извърши в законоустановения срок предвидените в посочените разпоредби
действия по представяне на ГФО чрез заявяване за вписване и обявяване в
търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от Закона за
счетоводството, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38,
се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв.
Въз основа на тази нормативна уредба касационната съдебна
инстанция счита, че при установяване на описаната в процесните АУАН и НП
фактическа обстановка, възприета за достоверна от районния съд, то изводите на
последния биха се явили необосновани и незаконосъобразни, доколкото обективното
неизпълнение на визираното законово задължение безусловно следва да има за
последица налагането на предвидената в закона глоба, тъй като неподаването на
заявление за публикуване в срок на ГФО от търговците винаги има за последица
засягане на обществените отношения, които са обект на защита от санкционната
норма и касаят публичността в тяхната дейност. Хипотезата на маловажен случай
би могла да се обсъжда в случаи, когато се касае за неособено голямо забавяне
от един или няколко дни. Подадената ГДД не е публична и информацията в нея не
се публикува в ТР. Наведените в този смисъл аргументи в касационната жалба
напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Въпреки това касационната жалба се явява неоснователна.
В разглеждания случай С.С.С. е подала
възражение срещу съставения АУАН, в което е посочила, че според приложеното
копие от банково заявление за платена такса за подаване на ГФО за 2020 г.
счита, че е изпълнила задължението си за подаване на отчета. В жалбата си срещу
издаденото наказателно постановление е заявила, че погрешка е подаден друг
формуляр в сайта на Агенция по вписванията. Дори и при липсата на такива
възражения следва да се съобрази, че административно-наказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. По силата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
12, 13 и 16 от НПК, приложение намират принципите за състезателност,
установяване на обективната истина и презумпцията за невинност. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже по безспорен
начин пред съда с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено от лицето, посочено като нарушител. При това
следва да се съобрази, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от НПК съдът също е длъжен да вземе
всички мерки за разкриване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав приема, че представените пред
въззивната инстанция доказателства не позволяват да бъде направен извод за
наличието на предпоставките за налагане на административно наказание глоба на
представляващия дружеството. Нито в административно-наказателната преписка,
нито в производството пред въззивната инстанция са представени доказателствата,
въз основа на които да бъде обоснован извода на актосъставителя,
административно-наказващия орган, а впоследствие и на районния съд, за неизпълнение
на задължението на „***” ЕООД в законоустановения
срок. Не е приложена представената от АВ до ЦУ на НАП информация относно «Апарел
сървисис» ЕООД, съдържаща отразените в АУАН обстоятелства. Нито в
административно-наказателната преписка, нито в кориците на АНД №629/2022 г. се
съдържат доказателства за датата на подаване на заявление от дружеството за
вписване и представяне за обявяване в ТР на ГФО за 2020 г. и по-конкретно – на
посочената в АУАН и НП дата 26.04.2022 г. Извършената проверка от служителите
на НАП в програмен продукт „СУП” не е обективирана в констативен протокол или
извадка от същия програмен продукт, които да позволяват обективна проверка на
изводите на актосъставителя. Не е приложена справка или извадка от ГДД по чл.
92 от ЗКПО от 12.03.2021 г., от която е видно, че за 2020 г. дружеството е
реализирало посочените нетни приходи.
Тези обстоятелства не се установяват по
несъмнен начин и от показанията на разпитаните свидетели – служители на НАП.
Свидетелката Кр. Иванова – актосъставител е обяснила пред РС Габрово
единствено, че е извършила проверка, запознала се е с относимите документи и
въз основа на тях е констатирала неподаването на заявление в срок. Посочила е,
че не е извършила допълнителна проверка по подаденото от управителя на
дружеството възражение. На практика показанията на тази свидетелка
възпроизвеждат единствено извода й за пропускането на нормативноустановения
срок за подаване на заявление и ГФО за
2020 г. от санкционираното дружество. Другата свидетелка, Р. С., не е
присъствала при извършване на проверката, а само при съставяне на процесния
АУАН.
Актосъставителят, административно-наказващият
орган и въззивният съд не са използвали общодостъпната възможност да проверят
възраженията на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
като установят относимите по случая обстоятелства чрез обективна и всестранна проверка
по партидата на дружеството в публичния Търговски регистър, поддържан от
Агенция по вписванията, на страницата в интернет -
https://portal.registryagency.bg. Това беше извършено от настоящият съдебен
състав. При това се констатира, че със заявление обр. Ж1 за отстраняване на
нередовности с № 20210617102738 /т.е. постъпило в АВ на 17.06.2021 г./
управителят на «***» ЕООД е представил за обявяване в АВ Отчет за приходите и
разходите за 2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и декларация по чл.
62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Документите са подписани от С.С., а като статус на заявлението в ТР е отразено
- «прието». По партидата не се установява постановен отказ за вписване или
дадени указания във връзка с това заявление.
На 26.04.2022 г. от С.С., като представляващ дружеството,
е подадено заявление за обявяване на годишни финансови отчети Г2 с № № 20220426132345,
към което са приложени ОПР за 2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2020 г.,
декларация по чл. 62а ал. 2 т.2 от Наредба №1/2007 г. и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър.
Въз основа на изложеното се налага следното заключение:
Административното нарушение, за което на С.С.С. е наложена глоба с наказателно постановление № 646050-Р652216, изд. на 06.07.2022 г. от и.ф.
директор на ТД на НАП Велико Търново, не е доказано по изисквания от закона
начин. Нещо повече, задълбочената проверка установява, че то не е осъществено
от обективна страна. И това е така, тъй като отчетът е заявен за вписване и
представен за обявяване в законоустановения срок, макар и това да не е станало
посредством използване на предвидения за целта формуляр на заявление Г2.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че административно-наказателното
обвинение за извършено от С.С.С. нарушение на чл. 38
ал. 1 т. 1 от ЗСч, като основание за налагане на глоба в размер на 200 лева по чл. 74 ал.
1 от ЗСч., е фактически, правно и доказателствено необосновано.
При това положение, макар и по различни мотиви, решението на РС Габрово, с
което е отмененено наказателното постановление, с което на управителят на «Апарел
сървисис» ЕООД е наложена посочената глоба по това обвинение, се явява правилно
и законосъобразно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в
сила. Като логическа последица от изложената аргументация следва заключение, че
не са налице основания за отправяне на предупреждение към С.С. с правно
основание чл. 63 ал. 4 от ЗАНН, поради което решението на РС Габрово следва да
бъде отменено в тази негова част.
Предвид изхода на делото, искането на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се присъждат. От
страна на ответника по касационната жалба не се претендират и доказват
извършени във връзка с делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149,
постановено на 01.12.2022 г. по АНД №629/2022 г. по описа на Районен съд –
Габрово в частта, в която е отменено
наказателно постановление № 646050-Р652216, издадено на 06.07.2022 г. от и. ф.
на директор на ТД на НАП - Велико Търново, оправомощен чрез заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на Министъра на
финансите, чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч и §33 от ПЗР на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2022 г., и за преодоляване на последиците, на С.С.С., ЕГН:**********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 200 лева, на осн.
чл. 74, ал. 1 от ЗСч.
ОТМЕНЯ решение № 149,
постановено на 01.12.2022 г. по АНД №629/2022 г. по описа на Районен съд –
Габрово в частта, в която на осн.
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е отправено предупреждение към посоченото по-горе физическо лице, че
ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото НП №
646050-Р652216, изд. на 06.07.2022 година от и. ф. на директор на ТД на НАП -
Велико Търново, същото ще бъде санкционирано за него.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Д. Гишина/