Решение по дело №270/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 14

гр. Видин, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

седемнадесети януари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

270

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от ЕТ„Стели-Ц.А.“***, против решение №91/08.11.2021г., постановено по АНД №817/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 518864-F550964/18.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП-Велико Търново, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2/изр.2/ от ЗДДС за извършено административно нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че не са обсъдени наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност, погасителна давност и съществени нарушения при съставянето на наказателното постановление. Сочи се също така , че промяна на касовата наличност не е имало като сумата от 29 лв била за заплащане на доставка на хляб, която не следвало да бъде въвеждана като служебно въведена или служебно изведена. Сочи се също така , че наказателното постановление е издадено на 18.06.2020г. , но е връчено на управителя на дружеството на 02.08.2021г. , т.е повече от една година след извършване на проверката и издаване на наказателното постановление . Сочи се , че не е извършено посоченото нарушение , както  и че случаят е маловажен . Твърди се и че имуществената санкция е наложена на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС като не е ясно в какво точно се изразява извършеното от него нарушение .

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отмени наказателното постановление.

Ответникът по делото , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение, и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на районен съд Видин е валидно , допустимо и правилно.

Установено е, че на 28.05.2020г. при извършена проверка в 17,25ч. от контролните органи на ТД на НАП-Велико Търново , в обект-„Пивница“, стопанисван от касатора , находящ се в с.Воднянци, проверяващите извършили проверка за спазване на данъчното законодателство. Преди да се легитимират същите извършили контролна покупка на стойност 5,50 лв , за която им бил издаден фискален бон. След като се легитимирали, проверяващите извършили проверка на касовата наличност.  Установено било, че фактическата наличност в касата е в размер на 37,90 лв . Съгласно междинния отчет дневният оборот бил в размер на 8,90 лв, поради което се явявала разлика между наличните средства в каста и тези, регистрирани във фискалното устройство, в размер на 29,90 лв. Прието било от контролните органи, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно въведени суми“. За нарушението на 04.06.2020г. е съставен АУАН , като видно от същия от управителя е направено възражение при предявяването на АУАНа , че разликата от 29 лв е била оставена в касата за закупуване на хляб. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на търговеца е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС за извършено административно нарушение по 33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

При така установената фактическа обстановка Районен съд Видин е приел, че е осъществено вмененото на търговеца нарушение , при проведеното административно-наказателно производство не е установил съществено нарушение на административно-производствените правила , приел е , че правилно са индивидуализирани нарушените разпоредби , както и че при излагане на обстоятелствата и при квалифициране на административното нарушение не се е стигнало до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от районния съд изводи се споделят и от настоящата инстанция.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57,ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административно-наказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Правилно е приложен и материалният закон от административно-наказващия орган. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава търговците извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Безспорно се установява по делото, че в търговския обект на касатора не са спазили разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ на 22.12.2019г., като е установена разлика в касовата наличност и отчета от фискалното устройство в размер на 29 лв , която не е била служебно въведена , в каквато насока са и самите обяснения на търговеца. Ирелевантно за състава на нарушението е причината , поради която са поставени в касата сумите, тъй като разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. изисква освен случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително да се регистрира във фискалното устройство. Тази разпоредба е част от предвидения с наредбата ред за регистрация и отчетност, като цели във всеки един момент да е налице пълно съответствие на реално натрупания оборот и отразения такъв във фискалното устройство. За осигуряване на това съответствие наредбата предвижда всяко въвеждане или извеждане на суми от касата да се отразява служебно във всеки един момент.

Предвид горното всяко неотразяване на промяната в касовата наличност представлява неизпълнение на задължението по чл.33,ал.1 от наредбата, поради което и в случая, като не е въведена служебно сумата от 29 лв, е извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от обективна страна . За същото законосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал.1 от ЗДДС, която  предвижда административно-наказателна отговорност за лице, което наруши реда и начина на отчитане на продажби/доставки чрез фискалното устройство, но това не е довело до неотразяване на приходи. Не е налице неяснота относно административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на касатора. В случая отговорността е ангажирана по по-благоприятния състав – чл.185,ал.2 , изр. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС , като е наложена по-благоприятната санкция на нарушителя. 

Предвид на горното правилни са изводите на районния съд , че от наказаното лице е извършено вмененото му нарушение.

Не са налице предпоставките и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ , в частност чл.33 , са задължителни за лицата, използващи фискални устройства с цел отчитане на реализираните обороти и осъществяване на контрол върху фискалните задължения на търговците. За да  е налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93,т.9 от НК следва конкретното нарушение да обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В случая се касае за типично нарушение от вида си , като липсват обстоятелства , които да обосновават  нетипичност в смисъл на незначителност на нарушението спрямо обичайните случаи на нарушения от този вид. Ниската стойност на разликата не може да се цени като обстоятелство , обуславящо по-ниска степен на обществена опасност. Всяко неотразяване на промяната в касовата наличност е неизпълнение на задължените по чл.33,ал.1 от Наредбата независимо от стойността , а в случая от стойността не може да се направи извод , че разликата би могла да бъде от грешка в пресмятането. Освен това разликата следва да се съпоставя не сама по себе си като стойност , а съотнесена с натрупания оборот , спрямо който действително и горната стойност би могла да бъде незначителна. Не такъв е настоящият случай , тъй като неотразената сума е неколкократно по-голяма от натрупания оборот.

Предвид горното не се касае за маловажно нарушение , за което е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. В случая административно-наказателната отговорност на лицето е ангажирана именно на основание чл.185,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС , съобразно която разпоредба на лице, което извърши или допусне нарушение по чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане- в случая на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от 500 лв до 2000лв. На ответника по касация е наложена санкция на основание чл.185,ал.2 , но в размерите по ал.1 , тъй като е прието, че нарушението не води до неотразяване на приходи. След като това обстоятелство е взето предвид от законодателя като обуславящо прилагане на по-лека санкция, същото не може да бъде изключващо отговорността обстоятелство. Отговорността на юридическото лице е обективна , безвиновна , поради което изобщо не би могло да се обсъжда наличие или не на умисъл . Обстоятелството , че няма други нарушения , е отчетено при индивидуализацията на наказанието–наложеното е в минималния, предвиден в санкционната норма, размер, като това обстоятелство не обосновава маловажност на нарушението само по себе си, а е смекчаващо отговорността обстоятелство, което не изключва същата.

Неоснователно е и направеното възражение за погасяване на наказателното преследване по давност по съображения , че наказателното постановление е издадено повече от година преди връчването му. Това обстоятелство не е предвидено като изключващо отговорността . Съобразно чл.34 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението-за данъчните нарушения , каквото е процесното. В случая АУАН е съставен в предвидените срокове , като не е изтекла и абсолютната давност съгласно чл.81,ал.3 от НК във вр. с чл.80,ал.1,т.5 от НК. Изпълнителската давност не е започнала да тече , тъй като започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление. 

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/08.11.2021г., постановено по АНД №817/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 518864-F550964/18.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП-Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                           2.